Решение № 680 от 03.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 680 гр. София, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Силвана Гълъбова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100502738 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 19976/04.12.2023 г., постановено по гр.д. № 31191/2022 г. по описа на СРС, 155 състав, са частично уважени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 вр. чл.

415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу ответника М. Г. Б., ЕГН **********, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ****, аб. № 29515, суми, както следва:

2970,75 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода от месец август 2018 г. до месец март 2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 12.10.2021 г., до окончателното изплащане на вземането;

614,78 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 28.09.2021 г. върху главницата за ТЕ.

1

За процесните суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.11.2021 г. по ч.гр.д. № 58369/2021 г. по описа на СРС, 155 състав.

С решението са отхвърлени предявените искове за главница за дялово разпределение и за лихва върху тази главница, както и за горницата над 2970,75 лв. до първоначално претендираните 3622,13 лв. за главница за ТЕ и за горницата над 614,78 лв. до първоначално претендираните 718,34 лв. за мораторна лихва върху главница за ТЕ.

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумите от 112,53 лв. – разноски за заповедното производство, и 1263,66 лв. – разноски за исковото производство.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „МХ Елвеко“ ООД.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от 18.12.2023 г. от особения представител на ответника М. Б..

Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано. Оспорена е облигационната връзка между страните, нямало данни ответникът да е обитавал имота в процесния период.

Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, а исковете – изцяло отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че решението на районния съд е правилно. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски.

Третото лице помагач „МХ Елвеко“ ООД не изразява становище по въззивната жалба на ищеца.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от 10.06.2022 г., депозирана от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която са предявени срещу ответника М. Г. Б., ЕГН **********, обективно кумулативно 2 съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 вр. чл.

415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ****, аб. № 29515, суми, както следва:

3622,13 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода от 01.05.2018 г. до 31.03.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 12.10.2021 г., до окончателното изплащане на вземането;

718,34 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 28.09.2021 г. върху главницата за ТЕ;

42,22 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение (ДР) за периода от 01.09.2018 г. до 31.12.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 12.10.2021 г., до окончателното изплащане на вземането;

9,45 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.10.2018 г. до 28.09.2021 г. върху главницата за ДР. за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.11.2021 г. по ч.гр.д. № 58369/2021 г. по описа на СРС, 155 състав.

Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия, доставяна до топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ****, аб. № 29515.

Ответникът бил клиент на топлинна енергия в качеството му на собственик на процесния апартамент, като съдържанието на правоотношението между страните било регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД 3 върху главниците. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот, се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. Г. Б. е подал отговор на исковата молба чрез особения си представител адв. Г., с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не било посочено количеството ТЕ, такава не била доставена реално. Общите условия не обвързвали ответника, направено е възражение за изтекла погасителна давност.

По делото са приети писмени доказателства и са изслушани заключения на съдебнотехническа и съдебносчетоводна експертизи.

Видно от Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № (не се чете), том I, дело № 826 от 01.05.1982 г. на С. М., нотариус при Софийски районен съд, Г.Г.Б. е признат за собственик на следния недвижим имот: апартамент № 49, находящ се в жилищна сграда – бл. № ****, намиращ се в „Подуене-Центъра“, ул. „Драговица“ гр. София.

О т Удостоверение за наследници №1495/18.09.1995 г. се установява, че М. Г. Б. е наследник на Г.Г.Б., починал на 04.09.1995 г.

Представена е Молба-декларация от 01.11.1999 г., подадена от М. Г. Б. до ищцовото дружество, отнасяща се до процесния имот с адрес гр. София, ул.

****, аб. № 29515, за откриване на партида за домакинство, състоящо се от 1 член. Като досегашен титуляр е посочен Г.Г.Б..

По делото са събрани още Протокол от 16.05.2002 г. от Общо събрание на етажните собственици на гр. София, ул. ****, от който е видно, че етажните собственици са решили да сключат с „МХ Елвеко“ ООД договор за извършване на дяловото разпределение /топлинно счетоводство/, с Приложение към Протокола, от което се установява, че на общото събрание са участвали етажните собственици, сред които М. Б. за ап. № 49, аб.

№ 29515, с положени подписи, включително на Б..

О т Договор № 213-II/27.08.2002 г. между „МХ Елвеко“ ООД /изпълнител/ и Етажна собственост с адрес гр. София, ул. **** /възложител/ се установява, че етажната собственост е възложила на изпълнителя 4 извършването на дяловото разпределение в сградата.

От Договор от 09.06.2020 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ между „Топлофикация София“ ЕАД /Възложител/ и „МХ Елвеко“ ООД /Изпълнител/ се установява, че възложителят е възложил на изпълнителя извършването на услугата дялово разпределение на топлинната енергия в сгради етажна собственост за срок от три години с клауза за автоматично подновяване.

По делото са представени Съобщение към Фактура с дата на издаване 31.07.2019 г. за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. от което е видно, че дължимата сума за плащане за периода е 3601,77 лв., както и Извлечение от сметки, сочещо задължение за процесния период за топлинна енергия и дялово разпределение в размер на 3664,35 лв. и за лихва в размер на 727,79 лв.

Представени са и Общи условия, одобрени от ДКЕВР на 27.06.2016 г. и публикувани във в. Монитор на 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

По делото са събрани и писмени доказателства, представени от третото лице помагач:

Справка за индивидуален отчет от 25.09.2019 г. и такъв от 20.06.2020 г., в които са посочени показанията на топломерите и водомера в процесния апартамент.

Индивидуална справка за използвана ТЕ за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за сума за възстановяване в размер на 439,09 лв. и Индивидуална справка за отопление и топла вода за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. за сума за възстановяване в размер на 169,61 лв., както и два Протокола декларация – от 27.06.2019 г. и от 21.07.2019 г., от които се установява, че лицето Димитър Вълчев е получило изравнителните сметки за сграда с адрес ул. ****.

В хода на първоинстанционното производство е изготвена и съдебнотехническа експертиза, по която вещото лице, след като се е запознало с документите по делото и е направило справки при ищеца и третото лице помагач, извършило услугата дялово разпределение, е посочило, че топлопреносното предприятие ежемесечно е отчислявало за своя сметка технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция. Общият 5 топломер е преминал метрологични проверки за определяне на техническа изправност и експлоатационна годност. През процесния период топлинен счетоводител в сградата е бил „МХ Елвеко“ ООД, което дружество издавало изравнителни сметки. Установява се, че в имота има монтирани 4 броя топломери върху 4 радиатора, 1 щранг-лира, за която липсва техническа възможност за монтиране на измервателно устройство и чиято ТЕ се определя по изчислителен път, както и един водомер за отчитане на потреблението на топла вода. Посочено е от вещото лице, че за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. е извършен отчет на четирите топломера, за което е съставена Справка а индивидуален отчет. За периода от месец октомври 2019 г. до 30.04.2020 г. начисляваната ТЕ е за 1 брой щранг-лира. Отчетени са и показанията на водомера за процесния период. Посочено е в заключението, че не е начислявана такса мощност. Стойността на потребената топлинна енергия в имота през процесния период, като се вземат предвид сумите по изравнителните сметки, възлиза на 3091,20 лв.

Изготвена е и съдебносчетоводна експертиза, според която общият размер на неплатените от ответника суми за процесния период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., след като са съобразени заплатените от въззивника суми, възлиза на 3664,35 лв., от които 3622,13 лв. за главница за топлинна енергия и 42,22 лв. главница за дялово разпределение, а начислената мораторна лихва върху главниците за периода от датите на падеж на съответните фактури до месец март 2020 г. е в размер на 727,79 лв., от които 718,34 лв. мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия и 9,45 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в частта, с 6 която е признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество част от претендираните суми за главница за ТЕ и лихва върху същата.