Решение № 4469 от 10.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4469 гр. Варна, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Гергана Д. Найденова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20243110107084 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл. 439 ал.1 от ГПК.

Образувано е по предявен от ищеца „Р. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. В., ул. „П. Е.“ № **, вх. „*“, ет. *, ап. ** срещу ответника „Т. Д.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. В., ж.к. „И.“, кв. ***, парцел ***, представлявано от управителя си А. Л. П., отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК, да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми по изпълнителен лист от 13.12.2013 г., издаден въз основа на Решение № 4160/25.9.2013г. и Решение №4715/29.10.2013 г. по гр. д. № 4580/2013г. по описа на Районен съд – Варна, по повод на който изпълнителен лист са образувани последователно изпълнителни дела: № * / ****г. на ЧСИ М. П.; № ****/****г. на ЧСИ Н. Д.; №**/****г. на ЧСИ И. С.; № *** / ****г. на ЧСИ И. С., а именно: сумата от 780,68лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор № А009/07.04.2008г. за възлагане на СМР и Анекс от 28.02.2009г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 02.04.2013г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.266 ЗЗД, сумата от 488,44лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата от 9 000 лв. за периода от 01.12.2009г. до 08.06.2010г. по фактура №1328/01.12.2009г., на осн. чл. 86 ЗЗД, сумата от 417,78лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата от 7 280,68лв. за периода от 08.06.2010г. до 27.12.2010г. по фактура №1328/01.12.2009г., на осн. чл. 86 ЗЗД, сумата от 385,89лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата от 6 780,68 лв. за периода от 27.12.2010г. до 15.07.2011г. по фактура № 1328/01.12.2009г., на осн. чл. 86 ЗЗД, сумата от 10449,60лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор за подизпълнител и възлагане на СМР № А 011/25.08.2010г. и Анекс от 09.09.2011г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба — 02.04.2013г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 266 ЗЗД, сумата от 209,62лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата от 10 449,60 лв. за периода от 21.01.2013г. до 02.04.2013г., на осн. чл. 86 ЗЗД, сумата от 2 779,68лв., представляваща сторени по делото съдебно - деловодни разноски, на осн. чл.

78, ал.1 ГПК., недължими поради настъпила погасителна давност.

1

Твърди се в исковата молба, че за събиране на описаните по-горе суми било образувано изп.дело 9/2014г. по описа на ЧСИ П., по което на 13.02.2014 г. по искане на ответника били наложени възбрани върху имоти на ищеца. През 2015 г., изп. дело е било преообразувано в изп.д.****/****г. по описа на ЧСИ Н. Д., по което ответникът в качеството на взискател е поискал с молба от 06.01.2016г. налагане на запор на банкови сметки на ищеца. Запорно съобщението от „С. Ж. Е.“ АД, е било получено на 28.01.2016г. След последната дата от ответника не са били предприемани действия по принудително събиране на вземането въпреки, че изп. дело е било преобразувано в **/****г. по описа на ЧСИ И. С.

През м.11.2023г., ищецът поискал прекратяване на изп.д. **/****г., като делото било прекратено с постановление от 13.11.2023г. Ответникът е получил образно изпълнителния лист и е било образувано изп.дело ***/****г.

При изложените твърдения за датата на последното действие по принудително изпълнение, счита, че вземането е погасено по давност с изтичане на 5-гофишен давностен срок към 28.01.2021 г. или 06.11.2023 г. / пет години след подаване на молбата за прекратяване на изп.дело **/****г./

Отправя се искане за уважаване на претенцията.

Ответната страна „Т. - Д.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. В., ж.к. „И.“, кв. ***, парцел ***, в срока по чл.131 от ГПК, е депозираля отговор на исковата молба, с който я оспорва. Счита, че до 26.06.2015 година, давност не е текла при приложение на ТР№3/28.03.2023 г. по т.д. №3/2020 г. на ОСГКТ на ВКС. Оспорва да не е предприемал действия по принудителното си удовлетворяване повече от пет години.

Излага, че е извършил следните действия: на 07.01.2016 година с молба поискал от ЧСИ Н.

Д. да предприеме изпълнително действие, като наложи запор на банковите му сметки в „С.

Ж. - Е."АД, на 05.01.2018 година с молба освен прехвърляне на делото от ЧСИ Н. Д. към ЧСИ И. С. е поискал и налагане на запор на банковите сметки на длъжника, настоящ ищец в „Т. Б." АД; на 03.01.2020 г. с писмо с обратна разписка, ответникът и взискател по изпълнителното дело, е изпратил искане до ЧСИ И. С. за извършване на изпълнителни действия по отношение на длъжника, изразяващи се в налагане на запор на банковите сметки на „Р. Б."ЕООД в „А. Б. Б."АД; на 28.11.2023 г. и е образувал ново изпълнително дело срещу ищецът с изпълнителния лист от прекратеното по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като новото дело е № ***/****г. по описа на ЧСИ И. С., а с молбата за образуването му са направени и искания за нови изпълнителни действие - налагане на възбрани.

Отправя искане за отхвърляне на претенцията.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За успешното провеждане на отрицателен установителен иск по реда на чл.439 от ГПК, в тежест на ищцовата страна е да докаже наличието на изпълняемо право, формирано въз основа на влязъл в сила съдебен акт; факта на образувано от ответника изпълнително дело, в качеството му на взискател срещу ищеца, в качеството му на длъжник по същото по изпълнителното основание; наличието на факт, настъпил сред приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т.е. на нововъзникнал факт, обосноваващ несъществуване на изпълняемото право.

В тежест на ответника по делото е да установи при условията на пълно и главно доказване всички евентуално наведени положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в т.ч. и основанието, от което правото е възникнало, както и неговия размер, както и че не са налице основания за погасяване на вземането по давност.

2

Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК, с който длъжникът оспорва задължението въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес с иска се дава право да се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване.

В настоящия случай, ищецът твърди погасяване на изпълняемото право, на основание изтекла петгодишна погасителна давност и поради перемпция по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК.

З а безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване са приети следните обстоятелства: във връзка със събиране на вземанията по изп. лист от 13.12.2013 г., издаден въз основа на Решение № 4160/25.9.2013г. и Решение № 4715/29.10.2013 г. по гр. д. № 4580/2013г. по описа на Районен съд – Варна, са образувани последователно изпълнителни дела: № * / ****г. на ЧСИ М. П.; №****/****г. на ЧСИ Н. Д.;

№ ** / ****г. на ЧСИ И. С.; № *** / ****г. на ЧСИ И. С..

Спорад изнесеното, с подаването на молбата от 07.01.2016 година, ЧСИ Н. Д. предприема изпълнително действие, по налагане на запор на банковите сметки на ищеца в „С. Ж. - Е."АД.

Не се спори, че на 05.01.2018 година с молба освен прехвърляне на делото от ЧСИ Н. Д. към ЧСИ И. С., ответникът е поискал и налагане на запор на банковите сметки на длъжника, настоящ ищец в „Т. Б." АД.

Видно от молба, приложена по делото, от 06.11.2023г., ответинкът е поискал прекратяване на изп.д.№**/****г. по описа на ЧСИ И. С. на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, съответно не се спори, че на 28.11.2023 г. е образувано ново изпълнително дело № ***/****г. по описа на ЧСИ И. С..

При прекратяване на производството по делото обаче, се преустановява възможността да се предприемат изпълнителни действия по него. Всички последващи действия, предприемани от взискателя или овластен от него ЧСИ, са без значение, тъй като са осъществени при изчерпана компетентност на органа по принудителното изпълнение и не следва да им се признават никакви последици по отношение на материалното право.

Следва да се отбележи, че от прекратяването на изпълнителното дело, поради перемпция, не следва автоматично погасяването на вземането по давност.

Следва да се отбележи, че от прекратяването на изпълнителното дело, поради перемпция, не следва автоматично погасяването на вземането по давност.

Считано от тази дата, на която е настъпила перемцията - 28.11.2023г., тече нова давност за вземането, която по вземането за главница е пет годишна, независимо от разсрочването на плащането на погасителни вноски, а за вземането за лихви е тригодишна съгласно чл. 111 б.В от ЗЗД. Започналата нова петгодишна давност, би следвало да изтече на 28.11.2028г. В периода на течене на погасителната давност обаче е приет специалния Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците. Съгласно чл. 3, т. 2 от него (изм. ДВ, бр. 34 от 2020г., в сила от 09.04.2020г.), за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. С Решение на Народното събрание на Република България, от 13.03.2020г. /ДВ, бр. 22/2020г./ е обявено извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. С Решение на НС /ДВ, бр. 33/2020г./, срокът на обявеното с Решение на Народното събрание от 13 март 2020г. извънредно положение върху цялата територия на Република 3

България, е удължен до 13 май 2020 г. След тази дата, срокът на извънредното положение не е бил удължаван. По изложените съображения следва да се приеме, че в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давностни срокове не са текли.

Започналата нова петгодишна давност би следвало при това положение да изтече на 28.01.2029г., а исковата молба по чл.439 ГПК е подадена на 10.06.2024г.

Т.е. до 10.06.2024г., когато е предявено възражението за изтекла давност чрез отрицателния иск по чл.439 ГПК, не са изминали повече от пет години, при което не е произведен погасителния ефект на общата давност.

Вследствие на изложеното, съдът намира, че предявената искова претенция е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.

По разноските:

По делото, с оглед изхода от спора, в полза на ответната страна се дължат разноските за адв.възнагражедние в размер от 1750,00лв.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК от ищеца „Р. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. В., ул. „П. Е.“ № **, вх. „*“, ет. *, ап. ** срещу ответника „Т. - Д.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. В., ж.к. „И.“, кв. ***, парцел ***, представлявано от управителя си А. Л.

П., да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми по изпълнителен лист от 13.12.2013 г., издаден въз основа на Решение № 4160/25.9.2013г. и Решение №4715/29.10.2013 г. по гр. д. № 4580/2013г. по описа на Районен съд – Варна, по повод на който изпълнителен лист са образувани последователно изпълнителни дела: № * / ****г. на ЧСИ М. П.; № ****/****г. на ЧСИ Н. Д.; №**/****г. на ЧСИ И. С.; № *** / ****г. на ЧСИ И. С., а именно: сумата от 780,68лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор № А009/07.04.2008г. за възлагане на СМР и Анекс от 28.02.2009г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 02.04.2013г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.266 ЗЗД, сумата от 488,44лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата от 9 000 лв. за периода от 01.12.2009г. до 08.06.2010г. по фактура №1328/01.12.2009г., на осн. чл. 86 ЗЗД, сумата от 417,78лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата от 7 280,68лв. за периода от 08.06.2010г. до 27.12.2010г. по фактура №1328/01.12.2009г., на осн. чл. 86 ЗЗД, сумата от 385,89лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата от 6 780,68 лв. за периода от 27.12.2010г. до 15.07.2011г. по фактура № 1328/01.12.2009г., на осн. чл. 86 ЗЗД, сумата от 10449,60лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор за подизпълнител и възлагане на СМР № А 011/25.08.2010г. и Анекс от 09.09.2011г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба — 02.04.2013г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 266 ЗЗД, сумата от 209,62лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата от 10 449,60 лв. за периода от 21.01.2013г. до 02.04.2013г., на осн. чл. 86 З ЗД , сумата от 2 779,68лв., представляваща сторени по делото съдебно - деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК., като погасени поради настъпила погасителна давност.