Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 141 от 06.04.2026, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 57/2026
Вид
Решение № 141
Подписан
06.04.2026
В сила
06.04.2026
Състав
ЕКАТЕРИНА ТИХОМИРОВА ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА, ЖАНЕТА ДИМИТРОВА ГЕОРГИЕВА, МЕТОДИ НИКОЛОВ ЗДРАВКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.449 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.507 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 25 ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Плевен, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА Въззивно гражданско дело № 20264400500057 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 1755 от 17.11.2025г. по гр. дело № 7096/2024г. по описа на РС - Плевен състав на същия съд е ПРИЗНАЛ за установено, на основание чл.439, ал.1 от ГПК, че М. Т. И., ЕГН **********, чрез адв. К. К. АК Плевен и с адрес за призоваване ***, като наследник на Т. И. И., починал на ***, не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК ***, 1/6 част от сумите, както следва: 3615,12лв. - главница, 327,39лв. – лихва за забава, 183,96лв. – санкционираща лихва, 82,54лв. – държавна такса и 263,81лв. юрисконсултско възнаграждение, за които суми е образувано изпълнително дело № 769/2018 по описа на ЧСИ Ц.Н. с рег.№ *** и район на действие ОС – Плевен, поради погасено по давност право на принудително изпълнение за вземанията.

Със същото решение съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.

Въззивна жалба срещу решението е постъпила от „ЕОС

МАТРИКС“ ЕАД с ЕИК *** с адрес: ***, представлявано от Р.И.М.Т. и Т. И.

В. - управители, чрез юрисконсулт М.М., като се правят оплаквания, че решението на РС - Плевен е незаконосъобразно и неправилно. Възразява се, че РС – Плевен приемайки, че от образуване на изпълнителното дело – 25.05.2018г. до налагането на запора и възбраната – 11.10.2023г. и 26.10.2023г. са изтекли 5 години, в които взискателя не е предприел действия, които да са 1 годни да прекъснат давността, и постанови решението си в противоречие със съдебната практика на ВКС и нормите на закона. Посочена от страната и практика в тази насока.

Навеждат се и доводи от въззиваемото дружество, че в настоящият случай е постановено решение по гр. д. № 4111/18.11.2023 по описа на ПлРС, което е влязло в сила заедно със заповедта за изпълнение на парично задължение, от който момент е започнала да тече нова давност. В случая е подадена молба за образуване на изпълнително дело от дата 14.05.2018г., с която е поискано и извършването на изпълнително действие – запор върху банкови сметки на длъжниците и възбрана върху недвижимото им имущество. Твърди се от въззиваемото дружество, че с тази молба давността по процесното изпълнително дело е прекъсната. Според взискателя, давността е била прекъсната многократно с всяка молба, подадена от дружеството, с която е поискано извършването на изпълнително действие, като не е от значение дали съдебният изпълнител е предприел съответното действие или действието е довело до събиране на вземането. С оглед на цитираната съдебна практика на ВКС и изложените в жалбата съображения, от въззивното дружество посочват молби с дата 14.07.2021г. и с дата от 21.04.2023г., подадени с искане за предприемане на изпълнително действия спрямо длъжниците по изпълнителното дело, с които се прекъсва давността.

Претендира се отмяна на постановеното решение и постановяване на ново решение, с което спорът да бъде решен по същество съобразно изложените в настоящата жалба съображения.

С въззивната жалба се иска присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 350,00 лева. Отправено е възражение за прекомерност на възнаграждението за осъществената правна помощ на ищеца пред ПлРС с оглед на правната и фактическа сложност на делото.

Въззиваемата страна М. Т. И., ЕГН **********, чрез адв. К. К. АК Плевен, оспорва жалбата като неоснователна. Възразява се в писмен отговор, че е неоснователно твърдението във въззивната жалба, че молбите на взискателя прекъсват давността независимо от това дали е последвало изпълнително действие. Навеждат се доводи, че давността се прекъсва единствено от изпълнителни действия и способи, които насочват изпълнението към конкретно имущество на длъжника, а такива според въззиваемата страна в процесното изпълнително дело не са били извършвани в периода от 26.05.2015г. до 26.10.2023г.. Твърди се с отговора, че правилно съдът е приел, че за изпълнителни дела, образувани преди 26.06.2015г. новата погасителна давност започва да тече от тази дата, като същата следва да бъде прекъсната само от валидни изпълнителни действия. В аргумент на твърдението се посочва, че от 26.05.2015г. до 26.10.2023г. е изтекъл период подълъг от пет години, през който период не е изпълнявано нито едно годно действия спрямо длъжника, поради което считат вземането за погасено по 2 давност. Според въззиваемата страна, давността не се прекъсва от формални процесуални действия, които не засягат правната сфера на длъжника и не водят до реално насочване на изпълнението.

Претендира се отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и недоказана и потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА И ОСНОВАТЕЛНА

За да постанови обжалваното решение ПлРС е приел, че е основателен предявеният иск на основание чл.439 от ГПК за признаване на установено по отношение на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, че М. Т. И. – наследник на Т. И. И. не дължи парични суми, за чието събиране е образувано изпълнително дело № 769/2018г. по описа на ЧСИ Ц.Н. поради погасяване по давност. За да стигне до този извод, съдът е приел, че от образуването на изпълнителното дело е изминал период по – дълъг от 5 години, през който не са извършвани изпълнителни действия, които да са били годни да прекъснат давността, а именно от датата на образуване – 26.05.2015г.. Съдът в мотивите си посочил, че не може да се счете за годно изпълнително действие образуваното на 25.05.2018г. изпълнително дело срещу наследодателя на М. Т.

И., респективно конституирането на М. И. като длъжник. РС е счел също, че след образуване на изпълнителното дело в рамките на петгодишен срок не е извършвано изпълнително действие, което реално да прекъсва давността, а като за такива посочил - валидно наложен запор, възбрана, опис, оценка и продан. Съдът посочил в мотивите си, че доказателствата по процесното изпълнително дело сочат, че са изпращани запорни съобщения, но без доказателства да е налаган запор. По отношение на вписаната възбрана върху недвижим имот на М. И., на дата 26.10.2023г. и по отношение на запор на МПС на дата 11.10.2023г. - собственост на М. И., РС е посочил, че действията са след изтичане на петгодишният период.

РЕШЕНИЕТО на ПлРС е незаконосъобразно

Районен съд - Плевен е изложил кратки и схематични мотиви относно изводите си, които не се споделят от въззивната инстанция. ПлРС не е обсъдил подробно възраженията на ответната страна, както и извършваните действия по изпълнителното дело, като не е съобразил дадените насоки и разяснения с ТР №2/26.06.2015 г на ОСГТК на ВКС на РБ.

Районен съд – Плевен е бил сезиран с иск с правно основание чл.439 ГПК от М. Т. И., ЕГН ********** против ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК *** за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не 3 дължи парични суми, за чието събиране е образувано изпълнително дело №769/2018год. по описа на ЧСИ Ц.Н. поради погасяване на вземанията по давност.

БЕЗСПОРНО между страните е било, а това се установява от приобщеното по делото като доказателство ч.гр.д.№1244/2013год. по описа на ПлРС, че по същото по искане на „БАНКА ДСК“ АД е издадена заповед за изпълнение №1428/08.05.2018год. срещу Т. И. /баща на ищеца пред ПлРС и син на длъжниците по Договора за кредит/ и С.И. за солидарно заплащане на сумите: 3615,12лв. главница, 327,39лв. - лихва за забава, 183,96лв. санкционираща лихва, 82,54лв. - д.такса и 263,81лв. юрисконсултско възнаграждение, а видно от направеното отбелязване върху заповедта е, че на 06.01.2014год. е издаден изпълнителен лист за сумата 3615,12лв. и 263,81лв.

БЕСПОРНО е било също, че с постановеното съдебно решение от 18.11.2013год. по гр.д.№ 4111/2013год. по описа на ПлРС се установява, че със същото вземането по заповедта, посочена по-горе, е признато за съществуващо и дължимо, при условията на солидарност, а с отделен осъдителен диспозитив наследниците на длъжниците по договора за кредит са осъдени да заплатят солидарно на основание чл.86 от ЗЗД разноски по делото 82,54лв. и 263,81лв., като върху решението има отбелязване, че за тези суми е издаден изпълнителен лист на 31.03.2014год.

БЕЗСПОРНО по делото е било, а в същото се съдържат и доказателства, че вземането на „БАНКА ДСК“ АД е цедирано на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕОД, което дружество на свой ред е цедирало вземането на дружеството „ЕОС Матрикс“ ЕООД – ответник пред ПлРС.

БЕЗСПОРНО е било, а и това се установява от прието по делото удостоверение за наследници, че ищецът пред ПлРС М. Т. И. е наследник на Т. И. И. – длъжник по издадената заповед за изпълнение №1428/08.05.2018год., който е починал на ***д..

БЕЗСПОРНО е и това, че изп.дело №769/2018год. по описа на ЧСИ Ц. Н. с рег.№ *** и с район на действие ОС – Плевен е образувано на 25.05.2018год. по молба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД с ЕИК *** /правоприемник на „Банка ДСК“ ЕАД/ срещу С.И. И.а с ЕГН ********** и Т.

И. И. с ЕГН ********** /баща на ищеца пред ПлРС М. И./, в качеството им на наследници на М.П.Н. и И.И.Н., които са кредитополучатели по Договор за кредит от 14.08.2008г. С молбата е представен и изпълнителен лист от 06.01.2014г., издаден на основание заповед за изпълнение № 1428/08.05.2013г. по ЧГД № 1244/2013г. по описа на Районен съд – гр. Плевен, който е издаден в полза на „Банка ДСК“ ЕАД срещу длъжниците С.И. И.а и Т. И. И. /баща на ищеца пред ПлРС – М. Т. И./.

СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на релевантни юридически факти, прекъсващи погасителната давност относно процесното вземане по изпълнително дело № 769/2018г. по описа на ЧСИ Ц.Н.

4

По делото е налице препис от изпълнително дело № 769/2018г. по описа на ЧСИ Ц.Н. с рег.№ *** и с район на действие ОС – Плевен. От представеното изпълнително дело се установява, че делото е образувано по молба от 25.05.2018г. от „ОТП Факторинг България“ ЕАД с ЕИК *** /правоприемник на „Банка ДСК“ ЕАД/ срещу С.И. И.а с ЕГН ********** и Т.

И. И. с ЕГН **********, в качеството им на наследници на М.П.Н. и И.И.Н., които са кредитополучатели по Договор за кредит от 14.08.2008г. С молбата е представен и изпълнителен лист от 06.01.2014г., издаден на основание заповед за изпълнение № 1428/08.05.2013г. по ЧГД № 1244/2013г. по описа на Районен съд – гр. Плевен, който е издаден в полза на „Банка ДСК“ ЕАД срещу длъжниците С.И. и М. И..

Видно от молбата от 25.05.2018г. от „ОТП Факторинг България“ ЕАД с ЕИК *** /правоприемник на „Банка ДСК“ ЕАД/ за образуване на изпълнително дело – л.278 от делото пред ПлРС, е отправено искане от взискателя на основание чл.507 от ГПК съдебният изпълнител да наложи запор върху левови и валутни банкови сметки, а на основание чл.449 от ГПК да бъде наложена възбрана върху недвижим имот, находящ се в ***, обл.

Плевен. Искането от страна на взискателя е активно действие, което прекъсва давността и от датата на молбата, с която са поискани изпълнителните действия и са посочени изпълнителните способи започва да тече нова давност т.е. от 26.05.2018г. започва нов петгодишен давностен срок. Съгласно разрешението, дадено в ТР № 2 от 26.06.2015г. и ТР №3 от 28.03.2023г на ОСГТК на ВКС на РБ давността е прекъсната с образуването на изпълнителното дело и отправените искания за изпълнителни действия от страна на взискателя през 2018г. и от 26.05.2018 г. /деня след депозиране на гореописаната молба/ е започнала да тече нова давност.

Тази нова петгодишна давност /от 26.05.2018г./ е прекъсната и с подадената молба до ЧСИ Ц. Н. от „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК ***, в качеството на цесионер на вземанията на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с която молба с вх. № 5523 от 14.07.2021г. дружеството се конституира като взискател и след като посочва конкретен изпълнителен способ за прилагане от ЧСИ – запор на банкови сметки, започва да тече нова петгодишна давност, която изтича на 14.07.2026г. - л.72 от изп. дело на ЧСИ Ц. Н..