Определение № 1764 от 06.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1764 гр. София, 06.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристияна Генковска

Членове:

Боян Балевски

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Анжелина Христова Касационно търговско дело № 20248002902140 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата по делото Т. П. Ц., чрез адв.Г.С. срещу решение №763/12.12.2023г., постановено по в.т.д. №869/2023г. по описа на Апелативен съд- София, с което след отмяна на решение №99/27.07.2023г., постановено по т.д. №93/2022г. на Окръжен съдБлагоевград, са отхвърлени предявените от касаторката срещу „Кардиф Животозастраховане“ АД, регистрирано в Парижки търговски съд номер на вписване в регистъра 732028154, чрез „Кардиф Животозастраховане, клон България“, с ЕИК 175190073 и „Кардиф Общо Застраховане“ АД, регистрирано в Парижки търговски съд номер на вписване в регистъра 308896547, чрез „Кардиф Общо Застраховане, клон България“, с ЕИК 175190073, искове с правно основание чл.134, ал.1 ЗЗД във вр. чл.383, ал.1 КЗ за солидарното им осъждане да заплатят на съищеца по делото „Юробанк България“ АД сумата 30 000 лева - частичен иск от обща сума в размер на 59 429.44 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Защита на плащанията на кредитополучатели по потребителски кредити, предоставЯ. от „Юробанк България“ АД, за който е издаден застрахователен сертификат FL 1043851/2020г., сключен като обезпечение на договор за потребителски кредит FL 1043851 от 31.01.2020г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба, 01.12.2020г., до окончателното плащане на сумата.

1

Касаторката атакува въззивното решение като неправилно- постановено при нарушаване на съществени процесуални правила, на материалния закон и необосновано. Твърди, че въззивният състав не е отчел противоречието между клаузите на сключения застрахователния договор със сертификат №FL1043851, третиращи застрахователното покритие, и Общите условия /ОУ/ към договора, като изрично подчертава, че в застрахователния сертификат като предмет на застрахователното покритие наред с останалите изброени събития е посочена и инвалидизация над 70 % в резултат на злополука или заболяване, което, за разлика от ОУ /чл.2 и чл.11/, не е обвързано с невъзможността на застрахованото лице да упражнява работата, на която е назначен. Поддържа, че клаузите на чл.2 и чл.11.1. от ОУ са неравноправни и нищожни, като намира изводите на съда за тяхната действителност за необосновани.

Намира за необосновани мотивите на съда относно възможността да продължи да работи, като счита, че в решението на ТЕЛК е дадена обща формулировка за принципната възможност за упражняване на труд при зачитане на посочените в него противопоказания. Твърди, че съдът е следвало да събере и служебно доказателства относно възможността за работа на конкретното работно място, включително при необходимост чрез назначаването на нова експертиза или поставянето на допълнителни въпроси към приетата СМЕ. Намира за съществено, че отказът на застрахователя да изплати обезщетение по процесната полица в извънсъдебната процедура по уреждане на застрахователната претенция е на различно основание в сравнение с доводите, изложени от него в исковото производство. Атакува въззивното решение и в частта за разноските като твърди, че както за производството пред първата съдебна инстанция, така за производството пред САС, ответниците не са уговорили възнаграждение - по делото не е представен договор за това, като поддържа и възражението за прекомерност.

Моли да бъде отменено решение и да бъде постановено ново, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски съгласно представените списъци по чл.80 ГПК пред всяка една съдебна инстанция, както и на адвокатско възнаграждение по чл.38 Закона за адвокатурата.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Жалбоподателката сочи следните правни въпроси, обусловили изхода на спора:

„1/ Следва ли да се приеме, че е налице несъответствие между застрахователния договор и общите условия, когато в договора е посочен предметът на застраховане (в случая за настъпването на риска „инвалидизация над 70 %”), а в Общите условия под формата на „дефиниция” този предмет значително е стеснен? Следва ли да се приложи нормата на чл.348, ал.1, изр. четвърто от КЗ в този случай?“- с твърдение, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото ; „2/ Следва ли съдът да разгледа и служебно да се произнесе по всички основания по чл.143 ЗЗП за неравноправност на клауза от потребителски договор, когато е повдигнато 2 възражение само на едно конкретно основание за неравноправност?“- с твърдение за противоречие с решение №142/01.08.2018 г. по т.д. № 1739/2017г. на ВКС.; „3/ Следва ли съдът служебно да назначи експертиза за изясняване на обстоятелството дали работата на застрахованото лице е свързана с отразените в решение на ТЕЛК противопоказни условия на труд в хипотезата на предявен иск по чл.383, ал.4 КЗ, при положение, че съдът е установил липса на ангажирани доказателства в тази насока?; 4/Предметът на застраховка „Обезпечение на кредит” по чл.383 КЗ свързан ли е с финансова защита при неблагоприятни ситуации с живота и здравето на кредитополучателя, водещи непременно до невъзможност за изплащане на кредитното задължение чрез осигуряване на дохода, който обичайно застрахованият реализира, или е достатъчно настъпването на уговорената негативна промяна в здравето на застрахования, за да се приеме, че е налице покрит застрахователен риск?“- с твърдение, че последните два въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото;

„5/Относно задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и за обхвата на извършваната от съда преценка на събрания по делото доказателствен материал“- с твърдение за противоречие с решение №216/04.01.2011 г. по т.д. № 87/2010г. на ВКС.

„Юробанк България“ АД- съищец по делото, не взема становище по жалбата.

Ответниците по жалбата и по делото - “Кардиф - Общо Застраховане“ АД и “Кардиф Животозастраховане“ АД поддържат, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението.

Претендират разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е процесуално допустими.

Производството е образувано по субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.383, ал.4 КЗ, във вр. с чл.134, ал.1 ЗЗД за сумата 30 000 лева- част от дължима сума в размер на ,59 429.44 лева, предявени от Т. П. Ц. против ответниците „Кардиф животозастраховане“ АД, регистрирано в Парижки търговски съд чрез клон „Кардиф животозастраховане, клон България“ и „Кардиф общо застраховане“ АД, регистрирано в Парижки търговски съд, чрез клон „Кардиф общо застраховане, клон България“. В производството по делото като съищец е конституирана „Юробанк България“ АД. С решение №99/27.07.2023г., постановено по т.д. №93/2022г. по описа на Окръжен съд-Благоевград са осъдени „Кардиф животозастраховане“ АД, регистрирано в Парижки търговски съд номер на вписване в регистъра 732028154, чрез „Кардиф животозастраховане, клон България“, с ЕИК 3

175190073 и „Кардиф общо застраховане“ АД, регистрирано в Парижки търговски съд номер на вписване в регистъра 308896547, чрез „Кардиф общо застраховане, клон България“, с ЕИК 175190073 солидарно да заплатят на „Юробанк България“ АД сума в размер на 30 000 лева - частичен иск от обща сума в размер на 59 429.44 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Защита на плащанията на кредитополучатели по потребителски кредити, предоставЯ. от „Юробанк България“ АД, за който е издаден застрахователен сертификат FL 1043851/2020, сключен като обезпечение на договор за потребителски кредит FL 1043851 от 31.01.2020г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба, 01.12.2020г., до окончателното плащане на сумата, по предявен иск от Т. П. Ц..

За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените искове, въззивният съд стига до извод, че не е настъпил застрахователен риск по процесния застрахователен договор. Приема, че е безспорно сключването на договор за потребителски кредит № FL1043851 от 31.01.2020г., по силата на който „Юробанк България“ АД е предоставила на кредитополучателите Т.

П. Ц. и Антон Сотиров Цветков потребителски кредит в размер на 45 000 лева, който следва да се погаси на 120 месечни вноски, съгласно представения погасителен план за периода 20.02.2020г. -20.01.2023г., като следва да бъде върната общо сумата 60 955.48 лева, в т.ч. главница, лихви, такси и застраховки. Решаващият състав приема, че на 31.01.2020г. със сертификат №FL1043851 е сключен договор за застраховка по застрахователен пакет ,„L“ на застрахователна програма „Защита на плащанията“ на кредитополучателите по потребителски кредити, предоставени от „Юробанк България“ АД, съгласно групов застрахователен договор №6/2009г. и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, като ищцата Т.

Ц. е застрахована по този сертификат по застрахователен пакет ,„L“ на застрахователна програма „Защита на плащанията“, а застрахователи са „Кардиф животозастраховане“ АД, регистрирано в Парижки търговски съд, чрез клон „Кардиф животозастраховане, клон България“ и „Кардиф общо застраховане“ АД, регистрирано в Парижки търговски съд, чрез клон „Кардиф общо застраховане, клон България“. Покритите по застраховката рискове са посочени и сред тях фигурира „инвалидизация над 70%“, като уговорената застрахователна сума при този риск е месечните погасителни вноски по покребителския кредит за срока на решението на ТЕЛК/НЕЛК, ако този срок е до две години или остатъчния баланс по кредита при срок на решението на ТЕЛК/НЕЛК над 2 години, но не повече от 100 000 лева или тяхната равностойност в евро при изплащане на остатъчния баланс и не повече от 2500 лева или тяхната равностойност в евро за една месечна погасителна вноска. Ползващо се лице по този договор е „Юробанк България“ АД, в качеството му на кредитор по договора за кредит, а застрахователите са поели солидарно задължение да носят риска спрямо застрахования в случай на настъпване на застрахователно събитие „инвалидизация“ над 70% в резултат 4 на злополука или заболяване и задължение при настъпването му да извършат плащане на застрахователната сума на ползващото се лице, в случая банката.

Съдът приема, че договорът е сключен при Общи условия за застрахователен пакет ,„L“ на застрахователна програма „Защита на плащанията“ на кредитополучателите по потребителски кредити, предоставени от „Юробанк България“ АД, приложени към полицата, в които са дефинирани различни ,термини включително изрично е посочено, че „инвалидизация над 70%“ означава медицински удостоверима, вероятно постоянна нетрудоспособност на застрахования да упражнява заеманата до момента на инвалидизацията професионална позиция или длъжност чрез полагане на умствени или физически усилия и личен труд и да си осигурява доход чрез личен труд или като управител, собственик, съдружник или акционер във фирма /чл.2/.

Инвалидизацията трябва да е настъпила през периода на застрахователното покритие като пряк резултат от застрахователно събитие злополука или заболяване и да бъде удостоверена с експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК, в което да са посочени процент на загубена работоспособност над 70%, нетрудоспособност на застрахования за работното му място, професионална позиция или длъжност, както и противопоказаните условия на труд. Съгласно чл.11.1 отговорността на застрахователя по отношение на риска „инвалидизация над 70%“ се изключва ако застрахователното събитие е в резултат или причинно-следствена връзка с всяко заболяване, страдание или физическо състоЯ.е, свързано с тях, както и усложненията и рецидивите им, за което застрахованият е получил медицинско консултиране, диагностициране или лечение в тригодишен период преди датата на застраховането и за които застрахованият е представил на застрахователя невярна и/или непълна информация или не е обявил при попълването на „Кратък медицински въпросник“. Съгласно чл.11.2 ако при попълването на кратък медицински въпросник кандидатът за застраховане е декларирал обстоятелство, за което застрахователите са поставили въпрос, застрахователите могат да откажат извършването на застрахователно плащане, ако настъпилото застрахователно събитие по риска „инвалидизация над 70%“ е в резултат или в причинноследствена връзка с декларираното от застрахования обстоятелство. Съдът приема, че Т. Ц. е декларирала съгласието си за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на плащанията“ на кредитополучателите по потребителски кредити, предоставени от „Юробанк България“ АД, както и че е получила и приела Общите условия. Приема за доказано, че ищцата е декларирала, че страда от диабет и има издадени решения на ТЕЛК от 2014 и 2016г., с които е призната 60 % ТНР за срок от 3 години, със заболяване диабет, като са посочени професията й /служител/ и противопоказните условия на труд - тежка физическа работа, нервно пренапрежение, продължително ходене, стоене права. Отбелязано е, че лицето може да работи като се спазват условията на труд. Решаващият състав приема, че с ЕР на ТЕЛК от 30.04.2020г. на ищцата е определена 71 % трайно намалена работоспособност, със срок на решението 3 години, с посочени 5 заболяване диабет, професия служител и противопоказните условия на труд тежка физическа работа, нервно пренапрежение, продължително ходене, стоене права и токсични въздействия. Безспорно е, че Т. П. Ц. работи в ЕСО ЕАД МЕР-Благоевград като „човешки ресурси“, като след отправена с уведомление от 18.05.2020г. до застрахователите застрахователна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, ответниците- застрахователи отказват изплащане на застрахователно обезщетение, като сочат, че заболяването, вследствие на което е настъпилата трайно намалена трудоспособност на Т. Ц. е установено през 2014г. в резултат на което настъпилото през 2020г. застрахователно събитие е в причинно-следствена връзка с предшестващо застрахователното събитие състоЯ.е- изключение съгласно ОУ.