Решение № 461 от 19.05.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 461 гр. Стара Загора, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Неделина Минчева при участието на секретаря Е. Ат. Д.а като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело № 20255530100393 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл.49 ЗЗД, във връзка с чл. 45 ЗЗД и с чл. 52 ЗЗД.

Искът е предявен от М. И. С. от гр.......... С исковата молба се твърди, че на 15.07.2024г. ищцата се движила по бул.“Цар Симеон Велики“ в посока изток-запад, като на кръстовището с ул.“Отец Паисий“ завила по тротоара в посока юг. Срещу входа на магазин с рекламна табела „Всичко за всеки на ниски цени“ ищцата стъпила в неравност /вдлъбнатина/ на тротоара, вследствие на което загубила равновесие и глезенът й се изкривил, чула изхрущяване и изпитала силна болка. В този участък на тротоара имало ивица с широчина около 50 см. и дължина около 2 м., която се била слегнала и се получавала вдлъбнатина. Ищцата попаднала в този улей с десния си крак. На следващия ден ищцата посетила личния си лекар, който е констатирал травма на глезена и стъпалото. След като болката не преминавала и през следващите дни, ищцата била насочена за преглед при специалист. След направените рентгенови снимки се установило, че ищцата е получила фрактура в основата на 5-та метатарзална кост. Кракът на ищцата бил обездвижен с ортеза в продължение на около 80 дни. През това време ищцата изпитвала болка и неудобства от носенето на ортезата. Стойността на претърпените неимуществени вреди ищцата оценявала на 8000,00лв. Това породило за ищцата правен интерес да предяви настоящия иск.

Моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 8000,00лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди за причинени болки и страдания, вследствие на травматично увреждане, настъпило при движение по общински тротоар на 15.07.2024г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски. Претендира и разноските по ч.гр.дело №.....г. по описа на РС-Стара Загора.

1

В срока за писмен отговор ответникът изразява становище, че предявеният иск бил неоснователен по основание и размер. В исковата молба не било посочено вследствие на каква работа, възложена от общината е настъпило твърдяното увреждане. Освен това не били представени никакви доказателства получената травма, както и за съпътстващите болки и страдания. Очевидно ищцата имала намерение да доказва предпоставките за заплащане на обезщетение само със свидетелски показания, които трябвало да бъдат ценени от съда критично с оглед евентуалната заинтересованост на свидетелите от изхода на делото.

Освен това претендираното обезщетение било твърде високо с оглед интензитета на търпяните болки и страдания.

Ответникът моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди направените по делото разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Видно от представения по приложеното ч.гр.д.№.....г. по описа на РС Стара Загора Болничен лист № .....г., на същата дата на ищцата е бил извършен медицински преглед, при който е била установена диагноза: „Травма на глезена и стъпалото – неуточнена“. На ищцата е бил предписан режим на лечение със срок на неработоспособност – 6 дни, за периода 16.07.2024г. – 21.07.2024г.

В хода на производството по ч.гр.д.№....г. по реда на чл.207 и сл. ГПК е назначена комплексна съдебно-техническа и съдебно-медицинска експертиза. От заключенията на вещите лица се установява, че на тротоара, на описаното в исковата молба място е налице вдлъбнатина с дължина 13,00 метра и ширина – между 1,00 и 1,60 метра. Дълбочината на вдлъбнатината е от 1,5 до 4,5 сантиметра. Пропадането на бетонните павета при вдлъбнатината е постепенно и трудно се забелязва от пешеходците, като по тази причина може да се получи падане. Във връзка с инцидента настъпил на 15.07.2024г., ищцата е получила S99.9 Травма на глезена и стъпалото, неуточнена. Счупване в основата на 5-та стъпална кост на десния крак. Увреждането е травматично и е в резултат от индиректно действие на твърд предмет, получено по механизма на огъване и усукване и отговаря да е било получено по време и начин, описани в исковата молба. Възстановяването за такъв тип увреждане трае между 1,5 – 2 месеца.

С оглед установяване обстоятелствата по делото, съдът допусна гласни доказателства:

От показанията на свидетеля ........ /син на ищцата/ се установява, че през месец юли, 2024г. ищцата се прибрала разстроена, като съобщила на свидетеля, че стъпила накриво до Телевизионния сервиз в гр.Стара Загора. След като се събула, установили, че десния й крак бил изкривен. Положили травмата с лед и на следващия ден свидетелят закарал майка си на личен лекар. След прегледа, ищцата продължила да пребивава при свидетеля и сестра му, като последните полагали грижи за нея – водели я до тоалетната, приготвяли храна. Болките продължили, кракът на ищцата се подул, което наложило същата да посети ортопед. Този преглед установил счупване, което наложило поставяне на ортеза. Ищцата приемала обезболяващи. Докато се възстановявала, постоянно се оплаквала от болки, била разстроена притеснявала се работата и за това, че не можела да върши домакинските си задължения.

Свидетелката ..... И. /майка на ищцата/ посочва, че вечерта, след инцидента, ищцата й позвънила и съобщила за случилото се. Първоначално помислили, че кракът й бил само 2 навехнат, но впоследстве се установило счупване. Наложило се свидетелката да се грижи за ищцата, тъй като последната не можела да се движи сама. Изпитвала болка и не можела да стъпва на крака си. Трябвало да я вдига от леглото, да я води до тоалетна, кухня, да приготвя храна. Наложило се ищцата да пребивава при свидетелката почти цялото лято – била в болничен до месец септември.

Съдът, след преценка по реда на чл.172 ГПК, кредитира с доверие показанията на свидетелите, тъй като същите са логични, отразяват непосредствените впечатления на свидетелите от инцидента с ищцата и се потвърждават от другите събрани по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск по чл.49 във връзка с чл.45 ЗЗД за причинени неимуществени вреди. За основателността на този иск в тежест на ищеца е да докаже фактическия състав на непозволено увреждане, а именно че в резултат на неизправност в тротоарната настилка – общинска собственост, по отношение на която Общината има задължение за почистване и поддържане, е настъпило увреждане, в резултат на което са нанесени неимуществени вреди на ищцата – разходи по лечението и болки и страдания вследствие на причинената травма.

На първо място безспорно се установява наличието на описаната в исковата молба неизправност на тротоарната настилка, на посоченото от ищцата място. От заключението на назначената комплексна експертиза се установяват, както размерите й, така и обстоятелството, че тази неизправност – „вдлъбнатина“ е трудно забележима от пешеходците. Съгласно чл.30, ал.4 от Закона за пътищата - изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община. Безспорно е, че тротоарът, където е била установена процесната неизправност представлява публична общинска собственост. В този смисъл за общината е налице нормативно установено задължение да поддържа тази конкретна тротоарна настилка.

Отговорността по чл.49 ЗЗД има обезпечително – гаранционна функция. Възложилият другиму работа отговаря за вредите, които изпълнителят причини при или по повод на нея.

Съгласно ППВС №7/1959г., отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. В този смисъл възложителят отговаря както за виновните действия, така и за бездействията на длъжностните лица, в чиито задължения попада поддръжката, като в това производство не е задължително да се установи конкретния работник/служител, във връзка с чието противоправно поведение е настъпила вредата.

За да може да отговаря обаче и възложителят, лицето, на което е възложена работата, трябва да изпълни фактическия състав на чл.45 ЗЗД.

Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата, като без наличието й, не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата не е нормативно определена, но се изхожда от общоупотребяваното й значение. Тя се схваща като промяна, смущение, 3 накърняване и унищожение на благата на човека. Вредата засяга имуществото на увредения, неговата телесна цялост, здраве, душевно и психическо състояние. Неимуществените вреди засягат личността и достойнството на пострадалия. В групата на неимуществените вреди се включва емоционалния живот на пострадалия, физическите и моралните страдания, предизвикани от противоправните действия на други лица. Установи се, че след инцидента, настъпил на 15.07.2024г. за период от близо два месеца, ищцата е търпяла, както физически болки, така и неудобства в ежедневието си, свързани с невъзможността последната да се обслужва и да извършва елементарни дейности от битов характер. Обстоятелството, че се е налагало нейни близки да полагат грижи за нея, също е допринесло за психически и морален дискомфорт.

Причинната връзка е обединяващият елемент на всички останали за да е налице фактическия състав на непозволеното увреждане. Тя не се предполага, а следва да се докаже от увредения. Вредите подлежат на възстановяване само ако са в причинна връзка с противоправното и виновно деяние на дееца. Отговорност за вреди възниква само при предпоставката, че вредата е следствие от обстоятелството, за което виновният отговаря. От всички доказателства по делото – писмени, назначената комплексна експертиза и свидетелските показания се установява, че негативните преживявания на ищцата са именно вследствие на инцидента.

Съгласно чл.52 ЗЗД „Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.“ Естеството на неимуществените вреди изключва поправянето им в натура или реалното им парично обезщетяване, но законът поставя справедливостта като нормативен критерий при определяне размерът на обезщетението. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Следва също да бъде отчетена общественоикономическата обстановка, така че лицето, което е претърпяло вредите да получи достойна компенсация на претърпените неблагоприятни въздействия и неудобства. В мотивите на ТР №1/01.08.2022г., постановено по ТД №1/2021 г., ОСГТК, ВКС приема, че „Оценката на увредения по отношение на претърпените неимуществени вреди, която намира своя израз в петитума на исковата молба, не е и не може да бъде ограничителен критерий за свободното определяне на размера на справедливото обезщетение от страна на съда. Пострадалият претендира справедливо обезщетение на своите засегнати блага с неимуществено изражение, като посочва сумата, до която би искал да бъде обезщетен.[…] Когато пострадалият твърди, че е претърпял вреди от непозволено увреждане в определен размер и посочва паричния им еквивалент, включително и като признава своя принос, съдът не е длъжен да възприеме неговата оценка, тъй като законодателят е възложил именно на него задължението да определи размера на справедливото обезщетение (чл.52 ЗЗД) […] Диспозитивното начало е водещо в гражданския процес и съобразно с този принцип предметът на съдебното производство и участниците в процеса се определят по волята на търсещото защита лице, но същият не изключва задължението на съда да направи своите изводи за това дали юридическите факти, на които страните основават правата си, са се 4 осъществили и са породили твърдените от тях правни последици, както и да се съобрази с принципа за справедливостта при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от деликт.”. Казаното дотук, следва да доведе до заключението, че при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да вземе предвид всички конкретни обстоятелства по делото, като не е обвързан с петитума в исковата молба. В настоящият случай съдът взима предвид: видът и начинът на настъпване на телесната увреда, времето на възстановяване /близо два месеца/, както и видът и степента на битовите и морални неудобства, причинени от непозволеното увреждане.