Решение № 21077 от 21.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21077 гр. София, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БВ при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от БВ Гражданско дело № 20231110151576 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

„Т С” ЕАД е предявило срещу Ц. Л. П. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 2577, 50 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.

София, ж.к. .... II, бл..., ВХ.., ет.5, АП.., с абонатен номер .., ведно със законна лихва за период от 11.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 294, 11 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 25.04.2023 г., 55, 58 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 11.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 10,61 лв., представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 25.04.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 23.05.2023 г. по ч.гр.д. № 25360/2023г. по описа на СРС, 151-ви състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в качеството му на собственик/вещен ползвател на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 25360/2023г. по описа на СРС, 151-ви състав, както и разноските за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника чрез назначения му особен представител, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва се ответникът да е бил абонат на ищеца, както и представените с исковата молба фактури.

1

Оспорва процесната етажна собственост да е сключвала договор с фирмата извършваща дялово разпределение. Оспорва се ответникът да е потребител, доколкото общите условия на ищеца били в противоречие със ЗЗП. Оспорва заявлението за издаване на заповед за изпълнение, доколкото същото било подадено от лице без представителна власт. Оспорва публикуването на общите условия на ищеца в един централен ежедневник и един местен вестник. Оспорва претенциите за лихви, доколкото счита, че не е налице забава. Оспорва съответствието на измервателните уреди и общия топломер с изискванията на чл. 5 от Закона за измерванията, като твърди, че същите не отговарят на законните изисквания и направените с тях измервания не са достоверни. Твърди, че Общият топломер в сградата, където се намира жилището на ответника, идентифициран като тип и конкретен номер, не е изпращан на метрологична проверка според изискванията на БДС. Прави възражение за погасяване на част от задълженията по давност. Моли за отхвърлянето на предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания размер.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да докаже, че е погасила претендираните вземания чрез плащане.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване, освен в случаите на наличие на сключен писмен договор между страните.

По делото е приет нотариален акт от 05.12.2005 г., с който ответникът е придобил по силата на покупко-продажба правото на собственост върху процесния апартамент, като продавачът М М М си е запазила вещното право на ползване върху имота. От приложения на л. 99 по делото препис-извлечение от акт за смърт се установява, че М М е починала на 20.04.2014 г., с което се е погасило и учреденото вещно право на ползване. При така събраните доказателства съдът намира, че именно ответникът отговаря за задълженията за реално потребената топлинна енергия за процесния имот в качеството му на негов собственик.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват 2 най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно изготвено. В него е посочено, че през процесния период отоплението на имота се извършва с 3 броя радиатори с монтирани индивидуални разпределители на разход за отопление с дистанционен отчет и щранг-лира в банята без техническа възможност за монтаж на уред. За щранг-лирата е била служебно изчислена топлинна енергия по предвидения в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Освен това е била начислена и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, на база пълната отопляема кубатура съгласно представен на вещото лице акт за разпределение на кубатурата, също по реда на цитираната наредба. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се начислява по показанията на един водомер за топла вода в имота, показанията на който са били отчетени в края на всеки отоплителен сезон. Това се установява и от приложените на л. 116 и л. 117 главни отчети. Вещото лице посочва, че технологичните разходи са извадени от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. За разпределяне между абонатите е дадено само „чистото количество” топлинна енергия. Вещото лице посочва, че топломерите за двата кръга са преминали метрологична проверка през 32 месеца, вместо през законоустановените 24 месеца, но при проверките не са били констатирани отклонения при измерването, поради което съдът приема, че това обстоятелство не се е отразило върху законосъобразността на отчитането. Вещото лице е изчислило, че стойността на реално доставената през процесния период топлинна енергия е 2586, 08 лв., представляваща сбор от 2497, 09 лв., начислена по фактури, и 88, 99 лв. сума за доплащане след изготвяне на изравнителна сметка.

По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно изготвено. Вещото лице е установило, че няма извършени плащания на задълженията за процесния период. Изчислило е, че размерът на законната лихва върху главницата за топлинна енергия се равнява на 288, 06 лв., а върху главницата за дялово разпределение – на 10, 62 лв.

Следва да бъде разгледано и направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10 равни месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването и в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.

Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл.155, 3 ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016 г., прогнозните месечни дължими суми са дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно погасителната давност за процесните вземания започва да тече от 46-тия ден, т.е. за вземането за м. май 2020 г. – от 15.07.2020 г., за вземането за м. юни 2020 г. – от 15.08.2020 г. и т.н.