Протокол № 766 от 11.12.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 766 гр. Пазарджик, 10.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Ат. Джунева

Членове:

Кристина Л. Пунтева

Красимир Ст. Комсалов при участието на секретаря Петрана Ив. Динева и прокурора С. Ст. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от Кристина Л. Пунтева Въззивно частно наказателно дело № 20245200600911 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Жалбоподателят-подсъдим А. Д. Л., редовно призован не се явява.

За него се явява адв. М. К. от АК – Пазарджик, редовно упълномощен.

За Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик се явява прокурор С. Д..

Становище на страните по хода на делото.

Прокурорът: - Моля да се даде ход на делото.

Адв. К.: - Моля да дадете ход на делото.

Съдът намира, че не съществува пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА СЪДА,

СЕКРЕТАРИЯ И ПРОКУРОРА.

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдия-докладчик.

Адв. К.: - Поддържаме частната жалба, включително и искането за спиране. Алтернативно да се спре производството до произнасяне на КС на РБ.

1

Прокурорът: - Частната жалба е относима, оспорвам същата. По отношение на искането за спиране на настоящото производство считам, че не са налице предпоставките за това с оглед разпоредбата на чл. 25 от НПК.

СЪДЪТ счита, че следва да се остави без уважение искането, направено с въззивната частна жалба за спиране на наказателното производството, тъй като не е налице нито една от хипотезите на чл. 25 от НПК.

По изложените съображения

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на наказателното производството по настоящото дело до произнасяне на КС на РБ по к.д. № 15/2024 г.

Прокурорът: - Нямам други доказателствени искания.

Адв. К.: - Нямам други доказателствени искания, да се приключи делото.

Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

ПРОКУРОРЪТ: - Уважаеми окръжни съдии, моля да се произнесете с определение, с което да потвърдите атакуваното с частната жалба определение на Районен съд Пазарджик като правилно обосновано и законосъобразно. В настоящия случай частният жалбоподател А. Д. Л. е осъден с влязло в сила споразумение за престъпление по чл. 343б, ал. 5 от НК.

В производството по чл. 306 от НПК първоинстанционният съд правилно е приложил нормата на закона, като е постановил заплащане на равностойността на МПС, което не е собственост на частния жалбоподател за извършеното от него престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. В горния смисъл моля за вашия съдебен акт.

АДВ. К.: - Уважаеми окръжни съдии, изложил съм в жалбата си и някои съображения, които по-скоро са във връзка с тълкуването на нормата, отколкото с неговото правоприлагане. На нас простосмъртните адвокати не е позволено, не е дадено да тълкуваме правните норми, в края на краищата за това има Върховен касационен съд и Конституционен съд. За това аз ще си 2 позволя да ви привлека вниманието върху другата част от жалбата си, а именно несъответствието с чл. 37, ал. 1 от НК.

Що започна от това, както е добре известно на всички нас юристите конфискацията е принудително безвъзмездно отнемане в полза на държавата на налично имущество, което е придобито по незаконен път, обект, предмет е, или оръдие на престъплението или притежаването на забранено от закона.

Според чл. 37 се конфискуват налични имущества. Според правната теория, а и според неизменната съдебна практика имуществото трябва да е налично преди постановяването на съдебния акт в присъдата. Ако се отнеме имущество изобщо, тогава ще е глоба и това е разграничението на глобата и конфискацията като гражданскоправна санкция в наказателния процес. В тази връзка законодателят, а и съдебната практика изисква една от позитивните предпоставки да е налично имущество, защото в противен случай съдебната практика и теорията казват, те конфискация не може да бъде постановена, освен едно от изключенията - лични вещи, служещи инвентари за изхранване на семейството и т.н. Да не влизам в подробности.

На първо място възниква въпроса въпросната парична равностойност налична ли е у извършителя към момента на извършване на деянието и постановяване на съдебния акт. По-важният въпрос всъщност е тази наказателна репресия представлява ли конфискация. Дълбокото ми убеждение по изложените до тук съображения е, че всъщност това не е конфискация.

Това е някакъв друг вид наказателна репресия, непредвиден в кръга от видовете наказания по чл. 37.

За съжаление нормотворецът най-вероятно, ще го кажа директно, мисля, че всички сме убедени в последните 3 – 4 години в това отслабена юридическа подготовка създаде текста на ал. 5. Да, наясно съм, аз разговарял с много колеги, прокурори, че тя е много ефективна мярка, върши работа, превантивна работа върши. Въпросът е дали е законосъобразна. Едно от изискванията в правната теория законоустановеността на наказанието, т.е. то да е предвидено от закон и да е от онези видове, които чл. 37 е посочил. Ако излиза от този кръг очевидно е, че то няма да е законоустановено.

Тук възниква въпросът като се присъжда тази парична равностойност дали имаме равнопоставеност в различните случаи между подсъдимите.

Единият е извършил нарушението, както съм написал в жалбата си стар 3 автомобил за никакви пари, друг с нов и скъп автомобил за едно и също деяние ще има различно по размер наказание. Възниква въпросът справедливо ли е, но това пак казвам да го оставим на върховните съдии и на конституционните съдии.

Връщам се отново на тези парични средства. Какво представлява тази парична стойност. Тя обект, предмет, оръдие на престъплението средство или притежаването им е забранено от закона. Ами не е. Нито едно от тези неща не е. Защо тогава и как ще приложим конфискацията. Да, движими средства, движимо имущество, влиза в кръга, но дали могат да бъдат обект на конфискация. Според мен не.

В този смисъл между другото е и Решение № 120/06.07.2002 г. по нак. дело № 402/2022, І нак. отделение на ВКС, където се казва, че за да се приложи конфискация е необходимо в досъдебното и съдебно производство по безспорен начин да е доказано наличието на въпросното имущество, което ще бъде конфискувано със съдебния акт.

В настоящия процес това не е сторено, а и няма как да бъде сторено, защото ако тази парична равностойност бъде събрана за в бъдеще, тя може би ще бъде събрана от някакви бъдещи доходи и т.н., но няма да е налично имущество и тогава отиваме към глоба. Да, ама глоба веднъж с нормата е наложена, освен лишаването от свобода. Какво става – non bis in idem. Два пъти за едно и също, не е глоба, не може да е глоба, не е и конфискация, защото не е налично имуществото. Какво е. Твърдото ми убеждение е, че това е някакъв нов вид наказание, което не е описано в чл. 37, поради което е незаконно установен. За съжаление законодателят принуждава съда, в частност и прокуратурата при изготвяне на споразуменията да прилага тази незаконосъобразна норма, защото така е записано в чл. 343б, ал. 5 НК. Ако не се сключи споразумението, то пък ще е незаконосъобразно, защото не е в текста.

По всички тези съображения, както в жалбата, така и днес пред вас аз считам, че определението трябва да бъде отменено в тази му част като незаконосъобразно, защото твърдо вярвам, че съдът при никакви обстоятелства не би трябвало да накърнява правата и интересите на гражданите, пък били те и подсъдими. Затова ще си позволя да завърша, както казваше моят приятел К. Т.: „Да пазим правото дори от закона“, защото в 4 случая си мисля, че това е христоматия и пример, когато законът накърнява правото.

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

След съвещание съдът обяви, че ще се произнесе в законния срок с решение.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:18 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5