Решение № 153 от 20.05.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Дупница, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря Сашка Ив. Вукадинова като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20261510200415 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 30-0000069 от 10.03.2026 г., издадено от и.д. Началник ОО „АА“, Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Кюстендил, с което на „ПЛАМ ПЛЮС“ ЕООД, със седалище: гр. Дупница, общ. Дупница, обл.

Кюстендил, ул. „Марков камък“ №1, ЕИК 201202697, представлявано от управителя П. И., на основание чл. 53, вр. с чл. 83 от ЗАНН и по чл. 105, ал.1 от ЗАвтП, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 102,26 евро /равностойност на 200,00 лева по фиксиран курс на БНБ1.95583 лв. за евро/, за нарушение на чл. 6, ал. 7, т. 3, буква „б, пр. 1-во от Наредба № 11/31.10.2002 г., на МТС.

Недоволно от НП е останало санкционираното дружество, което обжалва НП в срок. В жалбата се излагат бланкетно съображения, че атакуваното НП е незаконосъобразно и неправилно.

Твърди се, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалноправните разпоредби. Иска се отмяна на същото.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, депозирал е писмена защита, с която поддържа исканията си и излага допълнителни аргументи..

Въззиваемата страна е редовно уведомена, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни 1 доказателства намира за установено следното:

Дружеството „ПЛАМ ПЛЮС“ ЕООД, със седалище: гр. Дупница, общ. Дупница, обл.

Кюстендил, ул. „Марков камък“ №1, ЕИК 201202697, представлявано от управителя П. И. притежава лиценз на общността № 4260/23.07.2025 г. за международен автомобилен превоз на товари.

На 09.01.2026 г., около 13:00 часа, в сградата на ОО „АА“- гр. Кюстендил служителите на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Кюстендил Г. М. и Н. С. извършили справка в ЕИС на ИА „Автомобилна администрация“ по данни за дружеството жалбоподател, във връзка с писмо № 11-17-325/09.01.2026 г. При справката установили, че от същото е подадена по-рано справка относно финансовата си стабилност на 04.02.2025 г., като към него е приложена като доказателство за финансовата му стабилност застрахователна полица № 00500100584244/02.09.2024 г., с валидност до 09.09.2025 г., сключена за застраховка „Каско“ за притежаван от дружеството лек автомобил, марка и модел, БМВ Х5, рег. № ******. Не е била представена банкова гаранция или алтернативно застрахователна полица за застраховка за "Обща гражданска отговорност" на международния превозвач със срок на валидност към датата на проверката.

С оглед на тези си констатации от информацията налична в системата на ИА „АА“, София служителите на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Кюстендил Г. М. и Н. С. след справки и в присъствието на управителя на дружеството жалбоподател – П. И., на 12.02.2026 г. приели, че е налице неизпълнение на задължението на превозвача по чл. 6, ал.

7, т. 3, буква „б, пр. 1-во от Наредба № 11/31.10.2002 г., на МТС. Свидетелят М. съставил АУАН в присъствието на колегата му Н. С. и на управителя П. И., като актът бил подписан от посочените лица и препис от него бил връчен срещу подпис на законния представител на дружеството, който записал в акта, че има възражения.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено оспореното Наказателно постановление № 30-0000069 от 10.03.2026 г., издадено от и.д. Началник ОО „АА“, Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Кюстендил, с което на „ПЛАМ ПЛЮС“ ЕООД, със седалище: гр. Дупница, общ. Дупница, обл. Кюстендил, ул. „Марков камък“ №1, ЕИК 201202697, представлявано от управителя П. И., на основание чл. 53, вр. с чл. 83 от ЗАНН и по чл. 105, ал.1 от ЗАвтП, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 102,26 евро /равностойност на 200,00 лева по фиксиран курс на БНБ1.95583 лв. за евро/, за нарушение на чл. 6, ал. 7, т. 3, буква „б, пр. 1-во от Наредба № 11/31.10.2002 г., на МТС.

Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление не съвпадат по признаци.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел М., служител на ИА „АА“, „Областен отдел“-гр.

Кюстендил, както и въз основа на събраните по делото, представени от страните и изискани 2 служебно от съда, множество писмени доказателства, всички приобщени след прочитането им по реда на чл. 283 НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания свидетел, тъй като същите се подкрепят изцяло от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са в голяма степен логични, последователни и ясни. Няма данни за предходни влошени взаимоотношения на същия спрямо дружеството жалбоподател или неговия законен представител, както и изобщо за някаква негова предубеденост. В същото време от изключителна важност са и част от събраните и приети писмени доказателства – справка за доказване на финансова стабилност, приложената полица за застраховка „Каско“, заповеди и т.н.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена цялостна и детайлна служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са допуснати няколко съществени процесуални нарушения – НП и АУАН са издадени от компетентни административни органи, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, като те съдържат почти всички необходими и предвидени в ЗАНН реквизити. Спазен е и срокът за съставяне на НП, но не и този за съставяне на АУАН, поради следното:

На първо място не е посочена и не може да се определи с точност началната дата на твърдяното от актосъставителя и след това от АНО продължено административно нарушение, което се сочи като период в АУАН и НП, че е реализирано и започва да тече в от 10.09.2025 г. с изтичането на представената полица за цитираната в АУАН и НП, но категорично несъответна и неотносима Застраховка „Каско“ за притежаван от дружеството лек автомобил, марка и модел, БМВ Х5, рег. № ******. Това е абсолютно неправилно и невярно, доколкото съгласно чл. 6, ал. 1 от НАРЕДБА № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, който гласи: „Финансово стабилно по смисъла на чл. 3, т. 3 е лице, което разполага с достатъчно ресурси, с които може да гарантира за нормалното стартиране и функционирането на транспортното предприятие, в размер левовата равностойност на 9000 евро за първи автомобил, за всеки следващ автомобил-в размер левовата равностойност на 5000 евро.“. Докато в чл. 6, ал.7, т.

3, б. „б“ от същата Наредба се предвижда следното:

„Лицата по чл. 2, ал. 1 /сред които попада и дружеството като превозвач/ доказват финансова стабилност в случаите:“ т. 3 „всяка година:“

Б. „б“ „преди изтичане на срока, за който е сключен договорът за застраховка, или срока, за който е издадена банковата гаранция.“

Чл. 6, ал. 8, т. 3 от Наредбата предвижда, че финансовата стабилност се доказва, чрез договор за застраховка, отговарящ на изискванията на ал. 6, т.е. съгласно чл. 6, ал.6, т. 1-3 от Наредбата Договорът за застраховка по ал. 3 трябва да отговаря на следните изисквания: 1. да бъде сключен за застраховка по раздел II, буква „А", т. 3, 8, 9, 13 и 16 от 3 приложение № 1 от Кодекса да застраховането; застрахованото имущество трябва да е собственост на лицето по чл. 2, ал. 1; 2. да бъде сключен за застрахователна сума не помалка от общия размер на собствения капитал, с който е необходимо да разполага превозвачът съгласно ал. 1; 3. периодът на застрахователното покритие трябва да е 1 година.

Това е именно договор за застраховка за "Обща гражданска отговорност" на международния превозвач със срок на валидност 1 година, какъвто изобщо не е бил представен от дружеството жалбоподател. Тоест, ако ще се счита за начална дата на периода на нарушението по логиката изложена в АУАН и след това в НП, то тази дата следва да е някаква различна, предходна и по-ранна такава, а именно датата на изтичане на предходна застраховка или банкова гаранция или алтернативно датата на подаване на справката за доказване на финансова стабилност по реда на чл. 6, ал.7, т. 3, б. „б“ от Наредбата, която определя такива доказателства да се представят всяка година. Непосочването коректно на датата на деянието и невъзможността да се определи изобщо такава от изложената фактическа обстановка препятства съда да прецени, дали АУАН е съставен в предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове, вкл. дали не е изтекла 1 година от извършване на нарушението, т.е. от датата на изтичане на срока за доказване на финансова стабилност от превозвача, каквато не се доказва с представяне на застраховка „Каско“ за лек автомобил.

Налице е и друго самостоятелно съществено нарушение свързано с неясно и непълно описание на нарушението в текста на АУАН и НП, по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, доколкото идентично и в двата акта се цитира неотносимата в случая и незнайно защо приета и приложена, респ. представена на съда от АНО застрахователна полица № 00500100584244/02.09.2024 г., с валидност до 09.09.2025 г., сключена за застраховка „Каско“ за притежаван от дружеството лек автомобил, марка и модел „БМВ Х5“, с рег. № ******. Не е посочено ясно, точно и достатъчно подробно в какво се състои нарушението по чл. 6, ал. 7, т. 3, буква „б, пр. 1-во от Наредба № 11/31.10.2002 г., на МТС, не е посочен изобщо видът на документа, който се сочи в АУАН и НП, че не е бил представен и какъв е бил срокът за представянето му, доколкото както се цитира вече по-горе, съгласно текста на чл. 6, ал. 7 , т. 3 от Наредбата финансовата стабилност се доказва всяка година и то преди изтичане на срока, за който е сключен договорът за застраховка за "Обща гражданска отговорност" на международния превозвач.

Не е изобщо посочен и крайният срок за представяне на тези доказателства за финансова стабилност, т.е. кога е изтекъл предишния договор за застраховка за "Обща гражданска отговорност" на международния превозвач, а не „Каско“. Единствено е посочено, че „… не е изпълнил задължението си в срок да представи документи…“, това е крайно недостатъчно и сериозно препятства правото на санкционираното юридическо лице да организира защитата си, доколкото за него са неясни и неуточнени изначално в АУАН и след това в текста на НП част от заявените фактически обстоятелства, при които се твърди, че е било извършено нарушението, което е недопустимо и съставлява категорично съществено нарушение по чл. 42, ал.1, т. 4 и чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН. Тези неконкретизирани и непосочени обстоятелства не могат да се предполагат от 4 санкционираното юридическо лице и от съда, както и да се извличат евентуално от информацията налична в представени по делото доказателства, вкл. в хода на въззивното съдебно производство.

В случая нарушението е и недоказано, доколкото липсват данни и доказателства за подадено в срок справка за финансова стабилност, респ. данни за представени други банкови гаранции или полица за застраховка за "Обща гражданска отговорност" на международния превозвач преди датата на проверката, респ. кога са изтекли същите. Такива е задължително да са налице съгласно цитираната по-горе разпоредба на чл. 6, ал. 1 от НАРЕДБА № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, който въвежда изисквания за суми и прагове за финансова стабилност. Въпреки, че съдът изрично изиска такива още с разпореждането за насрочване на делото от АНО, последният предостави единствено копия от същата застраховка „Каско“ и справка за доказване на финансова стабилност от 04.02.2025 г., към която е приложена тази неотносима застраховка. Чрез представянето на тези два документа не може да бъде преодолян резултата от пасивното процесуално поведение в предходните фази на производството, а именно недоказаност на претендираното от АНО деяние със събиране на необходимите доказателства – банкова гаранция или застраховка от съответния предвиден в КЗ вид, а не „Каско“. В административнонаказателното производство установяването на всички правнозначими факти, касаещи извършването на нарушението, дееца, неговата вина, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, следва да се извърши служебно от наказващия орган, съобразно вменената му за изпълнение правораздавателна дейност.