Решение № 55 от 10.06.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. гр. Добрич, 10.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Г. М. Павлов при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Г. М. Павлов Търговско дело № 20213200900083 по описа за 2021 година

Търговско дело № 83/2021 г. по описа на Окръжен съд - Добрич е образувано по искова молба, рег. вх. № 1222/17.06.2021 г. на регистратурата на Окръжен съд - Добрич, подадена от Д. Р. Н. ЕГН ********** в качеството на настойник на Н. Д. Р. ЕГН ********** – двамата с пост. и наст. адрес с. О., ул.

„Т.“ № 30, общ. Тервел, област Добрич, с която срещу ЗАДДЗИ ЕАД гр. С., район Т, бул. „В“ № 89Б, ЕИК ****, при условията на обективно съединяване са предявени следните искове: иск за плащане на сумата от 80 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 23.10.2019 г., виновно причинено от Г. В. Д. като водач на лек автомобил „**“ рег. № ****, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗАДДЗИ ЕАД гр. С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.03.2020 г. ( датата на изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ за произнасяне по предявената застрахователна претенция ), до окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД. иск за плащане на сумата от 3 108.00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 23.10.2019 г., виновно причинено от Г. В. Д. като водач на лек автомобил „**“ рег. № ****, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗАДДЗИ ЕАД гр. С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.03.2020 г. ( датата на изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ за произнасяне по предявената застрахователна претенция ), до окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.

Ответникът ЗАДДЗИ ЕАД гр. С. оспорва иска по основание и размер, като поддържа искане за отхвърлянето му и присъждане на сторените по делото разноски. Изложени са възражения относно наличието на

1 застрахователно събитие и относно вида, характера и степента на уврежданията на пострадалия. Инвокирани са твърдения за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия в отношение повече от 90 %.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

На 23.10.2019 г. около 21.00 ч. на път III-207 в посока от с.Ж към с. К се е движел лек автомобил „**” с рег. № ****, управляван от Г. В. Д., с пасажери ИВ. С. Д. – седящ на предната седалка и В. Г. В. и Л. С. Г. – на задната седалка. Пътно-транспортното произшествие е настъпило през тъмната част на денонощието, при ясно време и добра метеорологична видимост за тази част от денонощието. Пътната настилка в района на местопроизшествието е била асфалтова, суха, запазена, прав участък на пътя.

В района на произшествието не е имало обозначена маркировка и пешеходна пътека. Органите на досъдебното производство при извършения оглед на кормилния механизъм, окачването на предния мост и на задния мост , ходовата част и спирачната система на лекия автомобил „**” с рег. № **** не са установили неизправности, които да са съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за неговото настъпване. Наближавайки мястото на произшествието, лекият автомобил се е движел със скорост от около 80 км/ч. и с включени фарове на дълги светлини. Вещото лице инж. Е.Ж. счита, че в конкретната ситуация максималната скорост на движение на лекия автомобли, съобразена с ограничената видимост и при включени фарове на къси светлини е следвало да бъде около 50.00 км/ч. След преодоляване на плавен завой и навлизане в прав участък от пътя, лекият автомобил се е разминал с друг автомобил, движещ се в противоположна посока, като при разминаването водачът Г. В.

Д. е превключил на къси светлини и след разминаването отново е превключил на дълги светлини. Видно от съдебно-автотехническата експертиза, осветената зона пред лекия автомобил при включени фарове на къси светлини има дължима около 40.00 м. След като лекият автомобил се е разминал с насрещно движещият се автомобил настъпил удар между предната дясна част на автомобила и движещият се отляво надясно спрямо посоката на движение на МПС пешеходец Н. Д. Р.. Последвала е лека ротация на тялото на пострадалия с последващо качване на тялото на предния капак, удар в предното панорамно стъкло и изпадане на тялото вдясно от лекия автомобил. Тези факти се установяват и от събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите на ответната страна Г. В. Д. – водач на МПС и В. Г. В. – пасажер в МПС, кредитирани изцяло от Съда като преки и непосредствени, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Вещото лице е установило, местото на удара между МПС и пешеходеца се намира около линията на ОР1 и на около 0.80 м. вляво от десния край на платното за движение спрямо посоката на движение на лекия автомобил. Лекият автомобил се е намирал на около 47.63 м. преди мястото на удара в момента пред водача му се е открила пряка видимост спрямо движещият се по платното за движение пешеходец. Според експертното мнение на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза инж. Е.Ж., кредитирано изцяло от Съда като компетентно и обективно, водачът на лекия автомобил не е възприел пешеходеца преди удара с него, поради което е реагирал и е предприел спиране при неговото настъпване, в резултат на което МПС се е установило в състояние на покой на около 51.90 м. след удара. Съдебно2 автетехническата експертиза оценява поведението на пешеходеца като рисковано с оглед начина, по който е предприел пресичане на пътното платно и представлява внезапно настъпила опасност за водача на МПС, а от друга страна оценява поведението на водача на МПС като несъобразено с конкретната пътна обстановка. Ако непосредствено преди произшествието МПС се е движело със скорост от 50.00 км/ч. и водачът му е реагирал своевременно, като е предприел спиране в момента, в който е могъл да възприеме движещият се пред автомобила върху платното за движение пешеходец, при попадането му в осветената зона пред МПС с включени фарове на къси светлини, водачът на МПС е имал техническа възможност да предотврати ПТП, спирайки автомобила преди мястото на удара с пешеходеца. Пострадалият е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако се е движел по съществуващите банкети вляво и вдясно от платното за движение, които в района на произшествието са с широчина 3.25 м. и ако е предприемал пресичане на платното за движение, след като се убеди, че няма движение на МПС по него.

Съобразно заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от д-р Д.Д., възприето от Съда като обективно и компетентно, вследствие на пътно-транспортното произшествие Н. Д. Р. е получил следните увреждания: счупване на двете кости на дясната подбедрица, счупване на дясна ключица, дясна лопатка и дясна раменна кост, травматичен шок, кръвонасядания на челото, ляв долен крайник, разкъсно-контузна рана на дясната вежда и ожулване на лявото коляно. Безспорно установена е причинно-следствената връзка между настъпилото пътно-транспортно произшествие и получените от пострадалия травматични увреждания. Според експертното мнение на вещото лице д-р Д., трамватичният шок е обусловил разстройство на здравето на пострадалия, временно опасно за живота.

Непосредствено след произшествието пострадалият е транспортиран и приет в МБАЛ-ДОБРИЧ-Отделение по анестезия и интензивно лечение. Общото състояние на пострадалия е наложило лечение и едноседмичен престой в болничното заведение. След стабилизиране състоянието, на 28.10.2019 г. пострадалият е преведен за лечение в МБАЛ-ДОБРИЧ –Ортопедично отделение. На 31.10.2019 г. пострадалият е подложен на оперативна интервенция, като е извършена репозиция и поставяне на синтеза със заключваща плака за дистална фрактура на тибия с 12 отвора. На 05.11.2019 г. е извършена втора оперативна интервенция по повод фрактура на дясна рамена кост, при която междинните фрагменти са синтезирани с винтове и серклажи, след което костта е синтезирана със заключваща плаща с 8 отвора.

На 12.11.2019 г. пострадалият е изписан от болницата с предписание за домашно лечение. Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, обичайно травматични увреждания преминават за срок от три до четири месеца, със съответната рехабилитационна програма и завършват без остатъчни явления с пълно излекуване. В първия месец след изписването си пострадалият е бил на строг постелен режим, напълно обездвижен на легло в невъзможност да се придвижва сам,както и да се обслужва. Грижите за него били поети изцяло от неговата майка Д.Р..Пострадалият изпитвал силни болки в областта на получените фрактури, поради което се наложило да приема и болкоуспокоителни медикаменти. По лекарско предписание приемал медикаменти за разреждане на кръвта и а калциране на костите. В края на втория месец след изписването от болницата пострадалия започнал да се придвижва с помощта на проходилка, а след това и с патерици. Тежкият и 3 продължителен възстановителен процес повлиял негативно на общото физическо и психическо състояние на пострадалия, който страда и от епилепсия и постенцефалитен синдром ( разстройство на личността и поведението ). Според заключението на вещото лице представените като доказателства по делото документи за закупуване на медицински изделия установяват разходи за лечението на пострадалия и се явяват необходими разходи за лечения и възстановителен процес.

По време на инцидента пострадалият преживял силен шок и изтърпял изключително тежки болки. Пострадалият е търпял ежедневни и интензивни болки и страдания. Трудният и бавен процес на възстановяване е повлиял негативно на общото физическо и психическо състояние на пострадалия.

Гореизложените факти се установяват от събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите А. Д. Д. и Г. Р. Н. ( в родствена връзка с ищеца – брат на майката на ищеца, чиито показания следва да се преценяват на основание чл. 172 ГПК с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната й заинтересуваност), които се кредитират от Съда изцяло като преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително, и взаимно допълващи се.

По делото не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение, по силата на което е застрахована отговорността на водачите на лек автомобил „**“ рег. № **** към трети лица при застрахователя ЗАДДЗИ ЕАД гр. С., обективирано в на застрахователна полица № **** г. валидна за периода от 00.00 ч. на 12.04.2019 г. до 23.59 ч. на 11.04.2020 г.

Пострадалият е предявил застрахователна претенция вх. № **** г. по реда на чл. 380, ал. 1 КЗ пред застрахователя, по повод на която е образувана преписка № ****, като с писмо изх. № 0-92-443/10.01.2020 г. застрахователят е уведомил пострадалия за образуването й и е изискал представянето на допълнителни документи. Пострадалият не е представил съответните документи, поради което застрахователят с писмо изх. № 0-923946/23.04.2020 г. го е уведомил, че към 23.032020 г. не е налице основание за удовлетворяване на предявената претенция, тъй като представените по преписката документи са недостатъчни за изясняване на всички обстоятелства относно пътния инцидент, вината на водача на МПС и здравословния статус на пострадалия.

По повод на настъпилото ПТП е образувано ДП № 140/2019 г. по описа на РУ-МВР-Тервел, пр. пр. № 2669/2019 г. по описа на РП-Добрич.

С влязло в законна сила Постановление от 21.06.2021 г. на Районна прокуратура – Добрич, наказателното преследване по досъдебно производство № 140/20219 по описа на РУ-МВР-Тервел срещу Г. В. Д. е прекратено на основание чл. 199 и чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

І. По допустимостта на исковите претенции: