Решение № 371 от 11.10.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. Плевен, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Г. БЕТОВА при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Гражданско дело № 20234400100145 по описа за 2023 година

Иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.430 и сл. от ТЗ, вр. чл.

18 Закона за кредитиране на студенти и докторанти и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Делото е образувано по постъпила искова молба от „КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ЕАД /преди „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАДгр.София/, като в хода на производството е конституирана като правоприемник на ищеца „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД, с която искова молба срещу Д. Х. /гражданин на Великобритания/ е предявен осъдителен иск за заплащане на сумата в общ размер на 30 070.47лв. по чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.432, ал.1 от ТЗ и по чл.86 ЗЗД, с петитум: да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца общата сума от 30 070.47лв., в т.ч. главница в размер на 25 662.30лева, от която: редовно падежирали главници за периода от 15.10.2020г. до 15.02.2023г. в размер на 4973.70лв. и предсрочно изискуема главница в размер на 20 688.60 лв.; редовна (възнаградителна) лихва в размер на 3 807.51лева, начислена за периода от 15.10.2020г. до 15.02.2023г. вкл. и в размер на 32.18 лв. върху предсрочно изискуема главница, начислена за периода от 15.02.2023г. до 22.02.2023г. вкл.; обезщетение за забава в размер на 568.47 лева, начислено за периода от 15.10.2020г. до 22.02.2023г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 23.02.2023г. до 1 окончателното им изплащане.

В исковата молба се твърди, че с Договор за студентски кредит от 10.05.2013г., сключен между „Райфайзенбанк (България)"ЕАД и Д. Х., банката е отпуснала на кредитополучателят студентски кредит в размер на 64542.36лева, с краен срок за погасяване - 15.02.2030г. Съгласно уговореното в чл. 1.1. от Договора, кредитът е отпуснат с цел заплащане на 12 броя такси за обучение на кредитополучателя, всяка в размер на 5378.53лв. и поради това е усвояван поетапно до размер 26 892.65лв., представляваща усвоена и непогасена главница, съгласно условията на Договора.Ищецът се позовава на чл. 430, ал. 2 от ТЗ, съгласно който, договорът за банков кредит е лихвоносен, и на чл.3.1 от Договора, в който е постигнато съгласие между страните, че възнаградителната (редовна) лихва по кредита е в размер на 7% за целия му срок. Кредитополучателят ползва при погасяване гратисен период от 82 месеца, съгл.чл. 4.2. от Договора, считано от датата на сключване на Договора до 05.02.2021г., през който не дължи плащане на главница и лихва по кредита. По време на гратисния период се начислява лихва върху усвоената част от кредита, като начислената лихва се капитализира годишно.

В исковата молба се твърди, че въпреки тази клауза от договора, банката не е капитализирала редовната лихва, начислявана през гратисния период, като същата единствено е отложена до влизане на кредитополучателя в погасителен план и тя става изискуема с обявяване на предсрочна изискуемост на същия.Твърди се още, че страните отнапред са определили размера на обезщетението за забава при погасяване на главницата по кредита - чл. 3.2. от Договора, съгл. който при забава в плащане на дължими суми, кредитополучателят дължи лихва за забава ОЛП плюс 10 пункта годишни върху забавената сума.Съгласно чл.4.8 от Договора кредитът е следвало да бъде погасен на 120 равни анюитетни месечни вноски, дължими на 15-то число от съответния месец, считано от 15.03.2022г. до 15.02.2030г., съгласно погасителен план-неразделна част от договора.

Ищецът се позовава на чл.6 от Договора, съгласно който банката има право да обяви Кредита за предсрочно изискуем, при неплащане на три последователни погасителни вноски.Съгласно титулната част на Договора и чл.9.3 от същия, кредитополучателят е посочил адрес за кореспонденция гр.

Плевен, ул. ***, като се е съгласил на този адрес да бъде призоваван и да 2 получава всякакви съобщения свързани с отпуснатия кредит. В чл.9.4 кредитополучателят е оправомощил лицето Ч. В. М., с адрес гр. Плевен, бул.

***, съгласно чл.107, ал.2 ГПК, да получава всякакви книжа и съобщения от съдебните органи в производства, образувани от банката срещу него, за събиране на вземанията си. Ищецът твърди, че е изпълнил всички свои задължения, по договора за студентски кредит от 10.05.2013г. Ответницата не е изпълнила задълженията си по същия, като е допуснала неплащане на повече от три последователни погасителни вноски от 15.10.2020г. до 15.02.2023г., поради което ищецът заявява, че с настоящата искова молба упражнява правото си по чл. 6. от Договора във връзка с чл. 432 от ТЗ да обяви цялата ползвана и непогасена сума за предсрочно изискуема, считано от датата на получаването на препис от исковата молба от ответника. Поради липса на изпълнение на задълженията по договора, ищецът счита, че е носител на вземанията, посочени в петитума на исковата молба. Позовава се на чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и посочва, че възнаградителният характер на редовната лихва и санкционният характер на неустойката не препятстват приложимостта на чл. 86 от ЗЗД, тъй като задължението за заплащането им е самостоятелно и независимо от задължението за обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД /Решение № 73/29.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 683 по описа за 2010 г., 1-во т. о., ТК/. Претендира и всички направени по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 400лв., на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.Към исковата молба са приложени :

Фотокопие от Договор за студентски кредит от 10.05.2013г., заедно с погасителен план към него; Фотокопия на искане за студентски кредит от 25.04.2013г.; Фотокопия на искания за усвояване на средства от студентски кредит - 8 броя; Фотокопия на уверения по чл.10, ал.3 от ЗКСД-9бр., Фотокопия на платежни документи за платени семестриални такси по см. на Медицински университет гр. Плевен-5бр., Извлечения от сметка на кредитополучателя, Справка по чл. 366 от ГПК и Погасителен план, без капитализация на лихвата, писмо за обявяване на предсрочна изискуемост с изх.№ 810-50/22.02.2023г.

В срока по чл. 131, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Д. Х., чрез назначения и особен представител адв. Т. И. Т., в който е взето следното становище : Ответницата счита исковете за допустими, но неоснователни и недоказани.Оспорва ги изцяло.Мотивите за 3 това са:На първо място се отбелязва, че Ковид пандемията обхваща част от гратисния период и от срока, в които задълженията са изискуеми. Счита, че поради въведеното извънредно положение на 13 март 2020г., се е стигнало до отлагане на плащанията по кредитите. Тъй като този „гратисен" период е обвързан с пандемията, каквито са и изискванията на Европейския банков орган, отсрочването на вноските по кредити е приложимо за просрочия след 1 февруари 2020г. и най-късно до края на 2020г. Също така през 2020г. е въведен мораториум върху плащанията от БНБ след като Европейският банков орган (ЕБО) обяви насоки за мораториум върху плащанията по кредити, отпускани от търговските банки и които БНБ изрично приема да спазва на 03.04.2020г. В насоките е определено, че при наложен мораториум няма да настъпват автоматично неблагоприятните последици от неизвършване на плащане и че кредитите няма автоматично да бъдат обявявани за просрочени. С насоките на ЕБО се указва, че мораториумът върху плащанията няма да води до класифициране на експозициите като необслужвани, когато мерките са основани на национално законодателство или на частна инициатива за целия банков сектор, договорена и предлагана от съответните кредитни институции.

Ответницата счита, че във връзка с това, банката е следвало да съобрази, че падежите на вноските ще настъпват на дати, различни от първоначалния погасителен план, който е представила с ИМ, т.е всяка вноска ще има нов срок за заплащане, съответно от друга дата кредитополучателят ще е в забава. По същество срокът на мораториума е гратисен и не се отразява на сумите по кредита. Банковият мораториум е пречка да настъпи твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост с начална дата 15.10.2020г. и крайна 15.02.2023г. Поради това не са налице условията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и неиздължените вноски по кредита не са 29, а помалко, при приспадането на броя на дължимите анюитетни вноски за срока на пандемията - от 15.03. 2020г. до 15.12.2020г.

Ответницата, чрез адв. Т. И. счита, че за легитимното предявяване на ИМ и за настъпване на последиците на предсрочната изискуемост следва да се счита датата на уведомяване на особения представител, а не датата на предявяване на иска, нито датата, на която е съставен от банката документ за обявяване на предсрочна изискуемост с 4 изх.номер 810-50/22.02.2023г. Този извод се подкрепя и от функцията на особения представител, който не е пълномощник по см. на ГПК и ЗЗД.Изтъква, че предсрочна изискуемост по см.на чл.60, ал.2 ЗКИ и съгласно ТР 4/18.06.2014г. на ВКС по т.д.4/2013г. - ОСГТК, се обявява с отправяне на изявление от кредитора до длъжника, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от него за предсрочно изискуеми, а действието й настъпва от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора в горния смисъл и то ако са били към този момент налице обективните факти, обуславящи възникването на това потестативно право на кредитора. Този начин на упражняване на правото е приложим и в случая, защото е заведен осъдителен иск срещу длъжника по реда на общия исков процес. В настоящия случай за изявление за настъпване на предсрочна изискуемост следва да се счита не исковата молба, а датата на получаване на препис от нея от особения представител на ответника. Без значение е от коя дата и дали въобще банката счетоводно трансформира кредита в изцяло предсрочно изискуем.

В отговора се изтъква и това, че разноски, съгласно договора за кредит, не се дължат. В тази връзка не следва последно постъпилата от длъжника сума (926лв.) да погасява освен законна лихва и въпросните разноски. Дори да се предположи, че разноските представляват сумата, заплатена за експертиза, те не следват от договора за кредит (не са предмет на договора и не са отпуснати от банката на кредитополучателя) и не са присъдени в полза на ищеца, за да бъдат дължими и погасявани. По договора съдебни разноски не се дължат и на основание неизпълнение на договора не могат да бъдат претендирани.

Особения представител счита, че следва да се направи ново изчисление, което да вземе предвид възраженията по-горе, моли да бъде допълнена задачата на вещото лице, което да даде заключение на каква стойност възлизат задълженията за главница, лихва за забава и договорна лихва при: предсрочна изискуемост, настъпила на датата на получаване на ИМ от особения представител на ответника (21.07.2023г.) и какво е погасено със сумата от 926лв, платена от длъжника по кредита, без да се вземат под внимание разноски, формирани извън предмета на договора (извън главница, лихва за забава и договорна лихва). Ответницата прави и възражение за 5 изтекла в нейна полза погасителна давност, като счита, че давностният срок е петгодишен и започва да тече от момента, в който задължението е станало изискуемо. За всяка отделна част от дълга тече отделен давностен срок и със заплащането на всяка анюитетна вноска се прекъсва давността, заплаща се част от целия дълг, а разпределение на сумата се извършва на база погасителния план, уговорен между страните. Самите погасителни вносни не са периодични плащания, а съгласие на кредитора да приеме изпълнение на части и представляват частични плащания по договора.Договорната лихва представлява цената за ползването на предоставената като кредит парична сума и е включена в дължимата анюитетна вноска и не следва да се изчислява отново и да се добавя повторно. За нея срокът на погасителната давност също е петгодишен. Предвид това, ответницата счита, че претенцията за главница и договорна лихва са погасени по давност за периода от 10.05.2013 до 25.02.2018г. Признава, че банката е уговорила гратисен период, който обхваща посочения период, но по време на него се начисляват и главница, и лихва, видно от приложения от ищеца погасителен план и от клаузите по договора за кредит. Банката сама се е съгласила с това условие и сама се е поставила в неизгодна позиция. Страните не могат да договарят погасителна давност, различна по продължителност от тази по закон, нито да се откажат от такава предварително, уговаряйки че за тях давност не тече. В тази връзка, за ищеца съществува друг правен път да защити, но не и този, който е предприел.Поради изложеното, моли да бъде отхвърлена исковата претенция.