Решение № 750 от 07.03.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№***50 гр. В., 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 10 СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М.а Г.а при участието на секретаря Димитрина Илк. Д. като разгледа докладваното от М.а Г.а Гражданско дело № 20223110111181 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано на основание предявен от страна на М. Т. Н., ЕГН **********, адрес: град В., бул. „С.“ № **, вх.*, ет.*, ап.** срещу М. Х. М., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „К.“ № ** иск с искане да се приеме за установено в отношенията между М. Т. Н., ЕГН ********** и М. Х. М., ЕГН **********, че М. Т. Н. е собственик на самостоятелен обект с ид. номер ****.***.***.*, находящ се в гр. В., ул.

„Б.Л.“ *, при граници на обекта: обект с идентификатор ****.****.***.*, обект с идентификатор ****.****.***.*, имот с идентификатор ****.****.*** и останалата част от имот с идентификатор ****.****.***. на основание изтекла в нейна полза придобивна давност както и да се осъди М. Х. М., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „К." №** да предаде владението върху самостоятелен обект ид. номер ****.***.***.*, находящ се в гр.

В., ул. „Б.Л.“ **, при граници на обекта: обект с идентификатор ****.****.***.*, обект с идентификатор ****.****.***.*, имот с идентификатор ****.****.*** и останалата част от имот с идентификатор ****.****.***. на М. Т. Н., ЕГН **********, адрес: град В., бул. „С.“ № **, вх.**, ет.**, ап.**, на основание чл. 108 ЗС. Параметрите на заявената искова претенция са уточнени и заявени ясно и в последното по делото с. з., проведено на 08.02.2024 г.

Предявен е насрещен иск от М. Х. М., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „К.“ № ** срещу М. Т. Н., ЕГН **********, адрес: град В., бул. „С.“ № **, вх.*, ет.*, ап.** с искане да се осъди М. Т. Н., ЕГН ********** да заплати на М. Х. М., ЕГН ********** сумата от 2273,00 лв. – сбор на стойността на извършените в самостоятелен обект ****.***.***.*, находящ се в гр. В., ул. „Б.Л.“ *, при граници: обект с идентификатор ****.****.***.*, обект с идентификатор ****.****.***.*, имот с идентификатор ****.****.*** и останалата част от имот с идентификатор ****.****.***. подобрения (изграждане на колони, поставяне на ролетна щора, почистване и извозване на отпадъци, дезинфекция) както и прави възражение за задържане на обекта до заплащане на подобренията.

В депозираната от страна на М. Т. Н. искова молба се излагат следните фактически твърдения: Наследник е на К.М. Т., починала на 07.10.2018 г. На основание 1 извърШ. съдебна делба по гр.д. с номер ****/****г. по описа на ВРС, К. Т. е получила в дял и собственост дял 2 по заключението на вещото лице, който включва 86/341 кв.м. ид.ч. от дворно място, находящо се в гр.В., ул. „Б.Л.“ *, ведно с жилище, находящо се на втория етаж, както антре, три тавански помещения, клозет килер и тавански етаж, ¼ ид.ч. от стълбищната клетка от 1-я до 2-я етаж, ½ ид.ч. от стълбището до тавана, ¼ ид.ч. от общите части на сградата, построена в мястото и ¼ ид.ч. от подобренията в двора. Дял 1 е получен в собственост от Й.Д.С. и С.С.С.. Останалите собственици на дворното място са били Д.Е., придобила 80 кв.м. идеални части от дворното място, на основание покупко – продажба, обективирана в нотариален акт от 14.02.1970 и съдебна делба, извърШ. по гр.д. № ***/**** г., както и Г.В., легитимираща се като собственик на 90.5 кв.м. идеални части от дворното място ведно с жилище на първи етаж от сградата, на основание извършено в нейна полза дарение, обективирано в нотариален акт от 04.04.1967 г. и нотариален акт от 11.07.1967 г.

Имотът – дворното място бил отразен като самостоятелен такъв с ид. номер ****.****.***. с площ от 337 кв.м. В този имот през 1967г. била построена временна постройка, разположена в дъното на имота, извън жилищната сграда на страничната имотна граница с ПИ *** и *** и е отразена в КККР като сграда 2. На 10.10.1996г. било издадено разрешение за строеж с номер 298, което разрешава на К. Т., Г.В., Д.К. и Й.С. строителство на 4 бр. гаражи. В периода от октомври 1996г. до октомври 2000г., на основание издаденото разрешение за строеж, в имота са изградени 2 бр. гаражни клетки с вход откъм ул. „Б.Л.“. Едната гаражна клетка била двойна и била свързана с лятната кухня, а другата е отразена в КККР като сграда 3 в имота по КК. Към датата на завършване на гаражите собственици на дворното място са били –ищцата и сестра й Т. Н. /двете на основание дарение, обективирано в нотариален акт от 11.10.1993 г./, както и на Д.Д. и Й.С.. Следователно изградените гаражи са придобити от съсобствениците на дворното място по приращение. Твърди се, че октомври 2000 г. съсобствениците на дворното място са постигнали споразумение и фактическа власт върху гаража, отразен в КККР като сграда 3, е установена от Й.С., а М. Н. е установила фактическа власт върху лятната кухня и двойната гаражна клетка с ид. номер ****.***.***.*. Това е станало със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици на дворното място. Следователно до 2010г. ищцата е придобила собствеността върху този самостоятелен обект – гараж, на основание осъществено от нея владение, продължило повече от 10 години. С последователни сделки ищцата придобива апартамент на първи етаж и апартамент на трети етаж, както и идеални части от дворното място. През 2017г. ищцата и сестра й дарили на М.Н. придобития от тях апартамент, находящ се на втори етаж на жилищната сграда, ведно с 31 кв.м. от ПИ с ид. номер ***. На 24.04.2021г. М.Н. е продала на ответника имота – апартамент и 31 кв.м от дворното място.

През 2022г. без знанието на ищцата ответникът е премахнал дървената стена на двойния гараж откъм улица „Б.Л.“ и на нейно място е поставил тухлена ограда и рулетна врата. Така ищцата била лиШ. от достъп до гаража й, за което е подала жалба в полицията. Ответникът няма права върху гаража с ид. номер ****.***.***.*, тъй като същият не му е прехвърлян при извършване на покупко - продажбата. Оспорва се предявеният насрещен иск от ответника /чрез постъпил отговор по реда на чл. 131 ГПК/ като неоснователен като заявява, че веднага се е противопоставила на действията на ответника. Твърди, че съпругът на сестра й е затворил отвора откъм улицата с дървени греди като ползването на гаража е било само от вътрешната страна през врата, поставена между гаража и лятната кухня. Заявява, че в гаража е разрешавала на другите съсобственици да си оставят вещи като външни лица не са имали достъп откъм улицата. По реда на чл. 143 ГПК въвежда следните твърдения, а именно, че през 2007 г. майката на ищцата прави отказ от правото на ползване на имотите, а Н. посещава имота и жилищната сграда три-четири пъти седмично, тъй като леля й е настанена в хоспис, а синът й е поставен под пълно запрещение и негов настойник е именно М. и именно затова оспорва твърдението, че се е дезинтересирала от имота и гаража, за който твърди че е придобила по давност. Заявява, че преди разрешението строеж на гаражите на 2 мястото е имало метални гаражни клетки и вече с разрешението за строеж, гаражите са изградени в сегашния им вид. Моли за уважаване на предявената главна претенция и отхвърляне на насрещната такава. Претендира присъждане

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който е обективирана и насрещната искова претенция. Излага се, че ищецът не е собственик на имота, както и нейния праводател. Обектите, разположени в двора не са разпределени за ползване. Твърди, че К. Т. след извършване на дарението в полза на дъщерите си, си е запазила правото да живее и отдава имота под наем като от дарението на 11.10.1993 г. до смъртта си на 07.10.2018 г. е живяла в имота. Наследодателят на ищеца К. Т. е живяла в имота си до 07.10.2018г. Следователно няма как ищецът да е станал собственик на гаража на осн. издаденото разрешение за строеж. Освен това са одобрени четири гаражни клетки, а не четири гаража и към датата на подаване на исковата молба не съществуват четири гаража.

Освен това от старите кадастрални планове е видно, че още тогава е имало стари постройки, които са били незаконни. Твърди, че съгласно разрешението е следвало да се изградят четири гаражни клетки, които са временни постройки. Заявява, че още през 1967 г. с разрешението за строеж в полза на Г.В., К. Ж. и М.Ж., след изграждането на жилищната сграда по стопански начин е следвало незабавно да се съборят всички постройки в двора, поради което отразените подобрения при извършването на делбата са незаконни и подлежат на събаряне. Оспорват законността на постройките или гаражите, тъй като те не са упоменати в нито една от извършените разпоредителни сделки, на които се позовава ищцата. Същите не са построени през посочения от ищцата период и не отговарят на изискванията на закона като не е извършвано и въвеждане в експлоатация. оспорва ищцата да е придобила процесния самостоятелен обект на основание осъществено давностно владение. Твърди, че всеки собственик на имот в сградата ползва обектите в двора като складови помещения. Заявява, че не е бил канен да освободи гаража и го ползва необезпокояван до получаването на исковата молба. При закупуване на обекта в сградата, продавачът му посочил процесния гараж и му заявил, че може да го ползва. Имотът бил изключително занемарен като съседът му, му посочил изоставената постройка като обект, който може да ползва като му заявил, че той бил заковал дъските отпред, защото преди са се настанявали клошари, използвали са го за тоалетна и за изхвърляне на боклуци. От други съседи също разбрал, че обекта не се ползва, поради което изградил входа с тухли и поставил ролетна щора. Оспорва да е осъществявано фактическо владение върху него.

Ищецът е загубил правата си за придобивна давност, защото същата била прекъсната повече от шест месец от самия ответник. Твърди, че след като К. Т. не е била собственик, то и ищцата няма как да стане собственик на същия. Освен това няма как преди смъртта на К., М. да е станала собственик на основание давностно владение. Твърди, че няма как да е упражнявала фактическа власт върху имота, тъй като живее на друг адрес. Освен това не се е противопоставяла при почистването и слагането на ролетната щора. Твърди, че ищцата ползва помещение с идентификатор ****.****.***.*, а той като съсобственик в сградата има право да полза обект от двора. Заявява, че е извършил подобрения в обекта чрез изграждане на тухлени колони 600 лева; закупуване на строителни материали 173 лева; поставяне на ролетна щора 1300 лева; почистване и извозване на боклук от помещението 150 лева; дезинфекция на помещението 50 лева, поради което претендира заплащането на сумата от 2273 лева, дължима във връзка с извършените подобрения. Прави и възражение за задържане на обекта до окончателното плащане на всички подобрения в обекта /л.80 от делото/.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и събраните доказателства и при съобразяване на действащата нормативна уредба, намира от фактическа страна следното:

Като писмено доказателство по делото е представено удостоверение с изх. № *****/**.**.**** г., издадено от Община В., от което се установява, че К.М. Т. е починала на 3

07.10.2018 г. и като наследници на същата са посочени дъщеря й Т.Т.Н. и М. Т. Н..

От протокол от 19.06.1985 г. по гр.д. № ****/**** г. по описа на Районен съд – град В. се установява, че е одобрена постигнатата между Й.Д.С. и С.С.С. от една страна и К.М. Т. от друга страна, спогодба във връзка с поделянето на съсобствения им имот, находящ се в град В., ул. „Б.Л.“ № ** като дял първи – дворно място от 85/341 кв.м. и.д части от дворното място заедно със жилище /състоящо се от две стаи и балкон/, находящо се на втори етаж и ½ ид.ч. от избен коридор с клозет в него, избено антре и три изби с ¼ ид.ч. от подобренията в двора се предоставя в дял и собственост на Й.С. и съпругата му С.С., а дял втори – 86/341 кв.м. идеални части от дворното място заедно с жилище /състоящо се от антре, кухня, антре, баня –клозет, две стаи и два балкона, заемащо по-голяма част от втори етаж и таванския етаж – антре, три тавански помещения, клозет, килер и ¼ ид.ч. от стълбищна клетка от първия до втория етаж и ½ идеална част от втория етаж до тавана с ¼ ид.ч. от подобренията в двора се поставя в дял и собственост на К.М. Т.. Отразено е, че и двата дяла получават по ¼ ид.ч. от общите части на сградата. Относно извършеното придобиване на дял втори от страна на К.М. Т. е издаден нотариален акт за собственост № **, том ***, дело № ****/**** година на нотариус при Районен съд – град В., а на Й.С. и С.С. – нотариален акт № **, том *, нотариално дело № *****/**.**.**** г. на нотариус при Районен съд – град В. /л.129 от делото/.