Решение № 10 от 27.01.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Велико Търново, 27.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20214000500430 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по депозирана въззивна жалба от Б. М. М. срещу Решение № 110/ 23.08.2021 г. по Гр. дело № 142/ 2021 г. по описа на ОС – Ловеч в частта, с която съдът го е осъдил да заплати на Ц. И. С. сумата 263 270.23 лв., представляваща обезщетение с правно основание чл.59 ЗЗД, ведно със законната лихва върху него от датата на исковата молба – 22.03.2021 г. до окончателното изплащане. Счита решението за неправилно като постановено в нарушение на съществени процесуални правила и поради необоснованост. Съдът неправилно квалифицирал иска на С. по чл.59 ЗЗД, което не кореспондирало с твърденията й и която квалификация се оспорвала и от самия ищец, позоваващ се за претенцията си на чл.55 ал.1 предл. първо ЗЗД. Счита, че искът следва да се подведе под нормата на чл.30 СК, тъй като ищецът претендирал обезщетение във връзка с придобито от него по време на брака им лично имущество. При дадената от съда квалификация по делото не бил установен елемент от фактическия състав на разпоредбата, а именно той да се е обогатил с предоставените от ищеца суми, защото било доказано, че част от исковата сума представлявала предоставен заем на трето за спора лице – „Вурман“ ЕООД. Неправилно съдът приел, че единият от теглените от ищцата кредити е погасен частично само от нея, като възприел за относимо към изводите си решението на ВКС по спор между страните с правно основание чл.29 ал.3 СК. Същият кредит бил съобразен от ВКС при 1 постановяване на акта му и той не можел да бъде предмет на нов иск по чл.59 ЗЗД.

Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и съдът да отхвърли исковата претенция. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Ц. И. С., която заема становище за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа, че искът й се основава на твърденията за получени от ответника – жалбоподател пред ВТАС – парични суми без основание, за които тя доказала, че му е предоставила и че същите не са разходвани в полза на семейството. Счита за ирелевантно за какво друго ответникът е използвал преведените от нея суми, не твърди с тях той да е придобил вещи, права върху вещи и вземания, включени в търговското му предприятие, и излага, че не е заявявала претенции за част или дял от стойността на такива. Неоснователно ответникът считал, че не се е обогатил със сумата 70 000 евро, която била предоставена в заем на „Вурман София“ ООД, защото договорът за заем бил сключен лично между него и дружеството и единствено негово било вземането за връщане на заетата сума.

Моли жалбата да бъде оставена без уважение, като първоинстанционното решение бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение в обжалванaта му част и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. По направеното от жалбоподателя оплакване относно допустимостта на решението с оглед приетата от съда правна квалификация на предявения иск съдът намира следното: Ищецът С. е основала исковата си претенция за връщане на парични суми на две групи обстоятелства: че по време на брака е изтеглила и погасила кредит, средствата от който не са отишли за задоволяване нужди на семейството, а единствено в полза на ответника и конкретно за придобиване от него на дружествения дял от „Вурман София“ ЕООД, и че от личните си трудови доходи и спестявания е предоставила парични средства на последния за задоволяване на негови лични нужди. Тези твърдения, обсъдени със заявения петитум, обосновават два иска за неоснователно обогатяване – по чл.59 ЗЗД за връщане на платеното по договора за кредит, с което ищцата е обедняла, а ответникът се е обогатил, придобивайки облага и същевременно спестявайки си дължимите разходи по погасяване на кредита, и по чл.55 ал.1 предл. първо ЗЗД – за връщане на дадените при начална липса на основание парични средства. Първоинстанционният съд неправилно е подвел и двете претенции под общата разпоредба на неоснователното обогатяване – чл.59 ЗЗД, но това процесуално нарушение не води до недопустимост на част от решението му, а само до 2 неправилност, защото независимо от квалификацията съдът е разгледал именно предявените на плоскостта на неоснователното разместване на имуществени блага искове с очертаните от нормите фактически състави. Съгласно Тълкувателно решение № 2/29.02.2012 г. по тълк. дело № 2/2011 г. на ОСГТК, когато съдът не се е произнесъл извън определения от страните предмет на делото и извън обхвата на търсената от ищеца защита (какъвто е и настоящия случай), дадената от съда правна квалификация на исковата претенция обуславя правилността, а не недопустимостта на решението.

Неоснователно жалбоподателят счита, че иск от бившия съпруг за неоснователно обогатяване със средства за придобиване на лично имущество е недопустим, защото той разполага с иск по чл.30 СК за част от стойността на придобитото – в случая от дружествения му дял, за придобиване на който твърди, че са отишли предоставените и по кредита, и личните средства. Ищецът не е предявил иск по чл.30 СК, защото не претендира получаване на дял от личното имущество на другия съпруг. Законът не отрича правото му да търси връщане на предоставените на бившия съпруг средства, използвани от последния за задоволяване на лични негови нужди, ограничавайки го да претендира единствено част от стойността на имуществото, за придобиването на което има принос. Личният му интерес диктува вида на търсената правна защита. Двата иска са за парично вземане, но нямат еднакъв предмет, за да се приеме, че искът по чл.59 ЗЗД е недопустим поради субсидиарния си характер – даващ защита в случай, че обеднелият няма друг иск, с който да се защити. С иска по чл.30 СК се претендира стойностния еквивалент на приноса на претендиращия съпруг-несобственик от личното имущество на другия съпруг, служещо за упражняване на професията му, докато с иска по чл.59 ЗЗД се търси връщане на това, с което с което единият съпруг се е обогатил за сметка на другия до размера на обедняването на последния.

Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Чрез събраните пред първоинстанционния съд доказателства – писмени документи, експертиза и свидетелски показания – по делото са безспорно установени като обективни факти от действителността релевантните за спора обстоятелства, изложени в исковата молба. Жалбоподателят не релевира оплаквания относно възприетата от първоинстанцинния съд фактическа обстановка, която е следната:

Страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод с влязло в сила съдебно решение на 22.03.2018 г. Между тях е воден спор по иск с правно основание чл.29 ал.3 СК, приключил с влязло в сила решение на ВКС, с което е прието, че приносът на съпругата – ищцата С. – в придобиването на общото имущество значително надхвърля приноса на съпруга – жалбоподателя и е определил по-голям дял за нея, а именно 72 % от придобитото в режим на съпружеска имуществена общност. Не е спорно, че по време на брака си, на 03.12.2009 г., страните са сключили договор за ипотечен кредит с „УниКредитБулбанк“ АД, по който ищцата е кредитополучател, а жалбоподателят е 3 съдлъжник, с отпуснат кредит в размер на 195 000 лв. и посочен цел – ремонт и обзавеждане. 193 000 лв. от отпуснатата по сметка на ищцата сума е била преведена от нея по лична сметка на съпруга й на 17.12.2009 г. с вписано основание на превода „захранване на сметка“. От заключението на вещото лице по приетата съдебноикономическа експертиза се установява, че всички погашения по кредита за периода от усвояването му до 28.09.2014 г. в размер общо на 96 665.66 лв. за главница и лихви са извършени от разплащателната сметка на С.. На 29.08.2014 г. е извършен превод на сумата 106 938.84 лв., с който кредитът е окончателно погасен. Не е спорно, че преведената сума е получена от продажбата на ипотекирания в полза на банката апартамент, придобит от страните по време на брака им, за което са налице признания на ищеца с исковата му молба. Общо погасената по договора сума възлиза на 203 604.50 лв., като в нея е включена и заплатената в полза на банката възнаградителна лихва в размер на 8 104.50 лв. От представените платежни документи и заключението на вещото лице се установява, че освен горната сума С. е превела по банковa сметкa с IBAN BG44PIRB80564**********, чийто титуляр е бившият й съпруг, общо 100 000 лв., както следва: 45 000 лв. на 08.12.2010 г., 25 000 лв. на 02.03.2011 г. и по 10 000 лв. на 01.06.2011 г., 16.12.2011 г. и 14.07.2014 г. Като основание за всички преводи е посочено „захранване на сметка“.

Ищцата е изложила твърдения в исковата си молба, че както сумата по усвоения кредит, така и предоставените от нея нейни лични средства са използвани от жалбоподателя за придобиване от него на дружествените дялове от „Вурман София“ ООД. Последният в отговора на исковата си молба признава, че по време на брака поетапно е придобил правата на собственост върху дружествените дялове в това дружество и понастоящем е едноличен собственик на капитала му, но спори процесните парични суми да са използвани за закупуване на дяловете. В отговора на исковата молба той не е изложил твърдения за какво са използвани преведените му суми, а в съдебно заседание на 22.06.2021 г. процесуалният му представител е заявил, че кредитът е използван за закупуване на семейното жилище в гр. София, а другите преведени суми са относими към покупката на имот в к-с Слънчев бряг от Х. Т.. Тези негови твърдения се опровергават от събраните доказателства, които установяват, че апартаментът в гр. София е закупен от страните през 2000 г. без кредит за сумата 19 800 лв., т.е. много преди сключването на процесния договор за ипотечен кредит и на много по-ниска цена от стойността на тегления кредит, а продажната цена за закупуване на апартамент в к-с Слънчев бряг от Х. Т., договорена съгласно представения по делото НА № 174/ 25.03.2011 г. в размер на 159 600 лв., е преведена на продавача лично от Ц.С. с платежно нареждане от 01.04.2011 г. – равностойността й в размер на 80 000 евро. Тази сума не е предмет на исковата претенция. Едва в писмената си защита пред първоинстанционния съд М. излага, че част от сумата от получения по договора от 03.12.2009 г. кредит, а именно 70 000 евро са предоставени в 4 заем на „Вурман София“ ООД по договор за заем от 12.01.2010 г. Този договор е представен от ищеца с исковата му молба и видно от същия, страни по него са М. и дружеството, като е договорен срок за връщане до 15 г.

По делото е представен договор за покупко-продажба от 16.09.2008 г. с нотариална заверка на подписите на страните, сключен между Х. Т. и Б. М. М., с предмет 50 дружествени дяла, собственост на Тинберген, от капитала на „Вурман София“ ООД. Съгласно договора продажбата на дяловете ще извърши изцяло или на части поне от 10 % от дяловете в рамките на всяко тримесечие до крайната дата – 72 месеца от датата на подписване на договора – чл.4.2, като е договорено, че прехвърлянето на съответния брой дялове ще става с подписването на отделен договор със съдържанието по Приложение № 1. В частта на договора „Определения“ е посочено, че „обща покупно-продажна цена“ означава 545 915 евро за всички дялове, формирана като главница и лихва така, както е описано в Приложение № 2 – план за плащане. Видно от представеното Приложение № 2, същото представлява погасителен план с начална дата 01.10.2008 г. и крайна дата 01.01.2015 г. и предвижда вноски за главница от 450 000 евро и лихва 95 915 евро – общо 545 915 евро. Св. П. Дочева – Хасбун дава показания, че е видяла този договор през лятото на 2014 г. при посещение на двамата съпрузи в офиса, където е работила, във връзка с консултация по повод забавяне на плащанията към продавача на някоя от вноските. Именно високата цена на сделката й направила впечатление, тъй като фирмата не изглеждала много добре по баланс, нямала и големи активи и попитала дали са правили разчет за възвращаемостта на тази огромна според нея инвестиция. М. й отговорил, че няма такива разчети, но познава фирмата много добре и по-голяма част от сумата вече била платена – една част от него, а за другата поискал от Цветилия да изтегли кредит, защото като служител на „Булбанк“ ползвала по-ниски лихви. М. възразява в отговора на исковата молба, че този договор е бил анулиран от страните по него и те са уредили прехвърлянето на дружествените дялове с други договори, вписани по партидата на дружеството в ТР.