Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 367 от 03.04.2025, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 4885/2024
Вид
Решение № 367
Подписан
03.04.2025
В сила
08.05.2025
Състав
Асен Валериев Велев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 367 гр. П., 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XXX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен В. Велев при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Асен В. Велев Гражданско дело № 20245220104885 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Н. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Г.Б.“ № 28 срещу Д. Х. Б., ЕГН **********, с адрес: с. М., община П., ул. „Д.“ № 11.

Ищецът твърди, че на 30.10.2022 г. от 14,00 ч. е бил назначен за главен съдия на футболната среща от „А“ – Областна група в обл. П. между отборите на „Т.“ - с. Г. и „М.“ - гр. Б., провела се в с. Г. на стадион „Й.П.“. Излага, че по време на футболната среща показал на футболиста от ФК „Т.“ - Д. Х. Б., жълт картон за нарушение, извършено по отношение на футболист от отбора на ФК „М.“ - гр. Б., в близост до наказателното поле. Заради показания жълт картон, Б. го ударил силно с главата си в лицето, в областта на очите и скулите. Затова му бил показан червен картон, на основание чл. 25 от Дисциплинарен правилник на Български футболен съюз. Твърди, че след удара почувствал болка в дясната страна на окото и скулата, която се засилвала, но въпреки това продължил ръководенето на футболната среща. След края на футболната среща болката нараснала, почувствал парене от дясната страна на окото и скулата му. След като се прибрал, отишъл на лекар в болницата в гр. П., който го посъветвал да постави лед под дясното око. На 31.10.2022 г. в гр. София се снабдил със съдебномедицинско удостоверение. Вследствие на удара от Д. Б. в областта на дясната скула имал дискретно бледомораво синкаво на цвят кръвонасядане, с неправилна форма и размер от 0,4/1 см. Установило се и наличие на разлят, мековат, палпаторно силно болезнен оток, с размери от 3,5/2,5 см., обхващащ цялата дясна скулна област. Поддържа, че на 07.11.2022 г. упълномощил адвокат С. М. от Адвокатска колегия - П. да подаде пред ОД на МВР - гр. П. и Районна прокуратура - П. жалба срещу Д. Б. за извършеното от него спрямо ищеца престъпление. Сключил с него договор за правна защита и съдействие, за което заплатил договорно възнаграждение в размер на 1

800,00 лева за изготвянето на жалбата и процесуално представителство по време на досъдебното производство. Излага, че на 30.11.2022 г., адвокат С. М. подал жалба с приложения в РП - П. срещу Д. Б.. С Постановление от 08.02.2023 г. на РП - П. било образувано досъдебно производство за извършено престъпление от общ характер по чл. 131, ал. 1, т. 1, във вр. с чл.

130, ал. 2 от НК. На 15.02.2023 г. ищецът подписал изрично пълномощно на адвокат М. да го представлява по досъдебно производство № 114/2023 г. на РП - П.. Излага, че процесуалният представител депозирал молба на основание чл. 75 от НПК да се конституира като негов повереник в качеството му на процесуален представител по досъдебното производство, съответно поискал да бъде информиран за хода на досъдебното производство, като всички съобщения, книжа, призовки и разпореждания да се изпращат на адреса му: гр. П., ул. „Ц.С.“ № 28, кантора 21. Впоследствие адвокат М. присъствал на предявяване на разследването по досъдебното производство. Сочи, че след приключване на разследването Д. Б. сключил споразумение с РП - П. и делото било внесено в съда по реда на глава 29 от НПК. Със Споразумение, обективирано в Протокол № 241 от 01.08.2024 г. по НОХД № 1074 от 2024 г. на Районен съд - П., Д. Х. Б. се признал за виновен в това, че на 30.10.2022г. в с. Г., обл. П., на стадион „Й.П.“, чрез нанасяне на удар с глава и с юмрук в дясната част на лицето е причинил на Н. И. Г. от гр. П., в качеството му на представител на обществеността – „главен съдия“, назначен от БФС, при и по повод изпълнение на функцията му по ръководене на футболна среща между отборите на „Т.“ – с. Г. и „М.“ – гр. Б., лека телесна повреда без разстройство на здравето, изразяваща се в кръвонасядане в областта на дясната скула и травматичен оток, обхващащ цялата дясна скулна област, причинила болка и страдание за около 2-4 дни от датата на травмата, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 1, предл. 2-ро, във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2 б. “б“ от НК, му било определено наказание пробация.

Споразумението било одобрено от съда като непротиворечащо на закона и морала. Поддържа че, с оглед провеждане на съдебната фаза на процеса по реда на особените правила – глава 29 НПК, не е могъл да се конституира като страна в производството и да претендира разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение. Затова не бил обезщетен за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди в резултат на извършеното непозволено увреждане. Счита, че в резултат на извършеното от Д. Б. е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в заплатено на адвокат М. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по време на досъдебното производство в размер на 800,00 лева. Настоява, че съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда, поради което на основание чл. 300 от ГПК се ползва със задължителна сила за гражданския съд относно извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Счита, че е налице причинно-следствена връзка между деянието на Б. и претърпените от него вреди, изразяващи се в разходи за изготвяне на жалба и процесуално представителство по досъдебното производство, тъй като ако Б. не бил извършил непозволено увреждане спрямо него, той е нямало да заплати адвокатско възнаграждение, за да защити своите права от посегателството.

Излага, че правната защита за него била необходима като пострадал от извършеното престъпление, с оглед необходимостта от възбуждане на наказателно преследване спрямо Б.. В конкретния случай, тъй като наказателното производство е протекло със споразумение за решаване на 2 делото, не могъл да претендира заплатеното адвокатско възнаграждение пред наказателния съд, доколкото производството по глава 29 от НПК не допускала конституиране на граждански ищец или частен обвинител. Това обуславяло правен интерес да претендира от Д. Б. да му възстанови имуществените вреди от увреждането, което му е причинил, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение на адвокат М. в размер на 800,00 лева за изготвяне на жалба срещу обвиняемия и процесуално представителство по време на досъдебното производство. Излага, че е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение за заплащане на претендираните суми, по което било образувано ч.гр.д. № 4520/2024г. по описа на РС – П.. Издадена била Заповед № 2625/31.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която било разпоредено Д. Х. Б. да заплати на Н. И. Г. сумата от 800,00 лева, представляваща имуществена вреда за заплатено адвокатско възнаграждение по ДП № 114/2023г. на РП - П., както и законна лихва в размер на 203,92 лева за периода 07.11.2022 г. до 28.10.2024 г. Срещу заповедта за изпълнение длъжникът възразил, поради което и след указания на съда предявил настоящия иск. Отправя искане до съда да се произнесе с решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 800,00 лева, представляващи разноски за адвокатска защита и процесуално представителство по досъдебно производство № 114/2023 г. на РП - П., в качеството му на пострадало лице, приключило със споразумение по НОХД № 1074/2024 г. по описа на РС - П., по което Д. Х. Б. се е признал за виновен и му е определено наказание по НК, ведно със законна лихва, считано от 29.10.2024 г., до окончателното заплащане на сумата, както и обезщетение на забава за периода от 07.11.2022 г. до 28.10.2024 г. в размер на 203,92 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 4520/2024 г. по описа на РС - П..

Претендира и присъждане на разноски, както в заповедното, така и в исковото производство. Представя писмени доказателства и фомулира доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Д. Х. Б. оспорва основателността на иска, който счита за недоказан. Не оспорва, че по досъдебно производство № 114/2023г по описа на РУ на МВР - П., съответно преписка № 6870/2022 на РП – П., е привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер, извършено спрямо Н. И. Г.. Не оспорва, че наказателното производство е приключило със споразумение по реда на глава 29 от НПК, с което се е признал за виновен за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, пр. 2-ро, във вр. чл.

130, ал. 2 НК. Не оспорва, че по досъдебното производство пострадалият Н. Г. е представляван от адвокат С. М., за което е приложено пълномощно от 07.11.2022 г., както и такова от 15.02.2023 г. Не оспорва, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за претендираните суми. Оспорва размера на възнаграждението, с доводи, че и в двете пълномощни такъв не бил вписан, както и че в наказателното производство не били представени доказателства, удостоверяващи направени разноски от Г. в размер на 800,00 лева - адвокатски хонорар. Едва в производството по издаване на заповедта за изпълнение, със заявлението, било представено пълномощно със същото съдържание, като това на досъдебното производство, но с добавка за платен хонорар от 800,00 лева, което счита, че е антидатирано и създадено единствено за целите на заповедното производство. Като частен документ с преправено съдържание, не можел да обоснове гражданската претенция за възстановяване на имуществени вреди на пострадалия. В одобреното от съда споразумение също 3 липсвало вписване за присъдени адвокатски хонорар, а в наказателното производство не бил представен списък за разноски по чл. 80 от ГПК. Не били представени и доказателства, че адвокатското възнаграждение е било декларирано през 2023 г. за изминалата календарна 2022 г. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

В открито съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представител поддържат подадените искова молба и отговор на искова молба. и моли за уважаване на предявения иск с присъждане на разноски. В указани от съда допълнителен срок, депозират писмени бележки.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, а и от приложеното по настоящото дело НОХД № 1074/2024 г. по описа на РС – П., се установява, че с одобрено от съда Споразумение от 01.08.2024 г., по реда на глава 29 от НПК, Д. Х. Б., ЕГН **********, се е признал за виновен в това, че на 30.10.2022 г. в с. Г., обл. П., на стадион „Й.П.“, чрез нанасяне на удар с глава и с юмрук в дясната част на лицето е причинил на Н. И. Г. от гр. П., в качеството му на представител на обществеността – „главен съдия“, назначен от БФС, при и по повод изпълнение на функцията му по ръководене на футболна среща между отборите на „Т.“ – с. Г. и „М.“ – гр. Б., лека телесна повреда без разстройство на здравето, изразяваща се в кръвонасядане в областта на дясната скула и травматичен оток, обхващащ цялата дясна скулна област, причинила болка и страдание за около 2-4 дни от датата на травмата, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 1, предл. 2-ро, във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2 б. “б“ от НК, му било определено наказание пробация с пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 4 от НК, като в негова тежест са възложени и сторените по делото разноски в общ размер на 499,87 лева, платими по сметка на ОД на МВР – П..

Видно от приобщената по делото преписка по посоченото наказателно производство, проведеното преди това досъдебно производство № 114/2023г. на РУ на МВР – П., пр. пр. 6870/2022 г. по описа РП – П. е образувано по жалба с вх. №6870/30.11.2022 г. от ищеца Н. И.а Г., чрез адвокат С. В. М., със служебен адрес: гр. П., ул. Ц.С. № 28, кантора 21. Към жалбата е приложено пълномощно от 07.11.2022 г., с което ищецът е упълномощил адвокат М. да го представлява пред МВР – П., РП – П. и ОП – П., като подава от негово име жалби, молби и всякакви други документи, съответно получава информация и документи във връзка с тях, както и да го представлява по досъдебни производства и разследвания, като извършва всички процесуални действия, без ограничения.