Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18666 от 06.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 48823/2025
Вид
Решение № 18666
Подписан
06.10.2026
Състав
ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.139, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.139б · Закон за енергетиката
  • чл.140, ал.1, т.2 · Закон за енергетиката
  • чл.142, ал.2 · Закон за енергетиката
  • чл. 144 · Закон за енергетиката
  • чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.150, ал.2 · Закон за енергетиката
  • чл.153 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.155, ал.1, т.2 · Закон за енергетиката
  • чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.44, т.1 · Закон за измерванията
  • чл.5 · Закон за измерванията
  • чл. 7 · Закон за счетоводството

РЕШЕНИЕ

№ 18666 гр. София, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20251110148823 по описа за 2025 година

Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация-София” ЕАД против Б. П. Д. - за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 10974/2025 г. по описа на Софийски районен съд.

В исковата молба ищецът „Топлофикация-София” ЕАД твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника-настоящ ответник за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ************. Заявлението било уважено, но тъй като издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК била връчена на длъжника – настоящ ответник при условията на чл.47, ал.5 ГПК, на ищеца били дадени указания, че може да предяви искове за установяване на вземанията си, което е сторено с предявените в настоящото производство искове.

В исковата молба са изложени твърдения, че през исковия период ответникът е бил клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са 1 клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поддържа се, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем сървисис“ ЕООД. Сочи се, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление.

Твърди се, че за процесния имот били издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през исковия период, които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искове, като бъде признато по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 2 296,35 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 25.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 317,04 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 18.02.2025 г., сумата от 65,38 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 25.02.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 14,03 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 18.02.2025 г. Претендира и направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.

В срока за писмен отговор по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника, в който се изразява становище за неоснователност на исковите претенции. Оспорва се твърдението, че ответната страна е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.

153, ал. 1 ЗЕ с доводи, че липсват доказателства относно обстоятелството, че Б. П. Д. е собственик на топлоснабден недвижим имот, съответно в този смисъл да има качеството на „клиент на топлинна енергия“. По отношение на представения от 2 ответника нотариален акт за дарение на недвижим имот от 2009 г. се поддържа становище, че същият е от период дълго предшестващ процесния и е представен в незаверен препис, което води до съмнения в неговата достоверност. Оспорва се и представеното заявление – декларация за откриване на партида, тъй като същото е без подпис и не е доказано, че е подадено от ответника. По отношение на Общите условия, но които се позовава ищецът се сочи, че същите не са приложени към исковата молба, нито са представени доказателства, че са публикувани по надлежния ред. Поддържа се още, че по делото няма данни ответникът да е получавал фактури за процесния период или дори да са му били изпращани, представената по делото фактура, на която ищецът основава вземането си, не представляват валидни първични счетоводни документи по смисъла на чл. 7 от Закона за счетоводството. Излага се и становище, че доколкото се касае за периодични вземания, ищецът е следвало да посочи конкретния размер на задълженията за всеки отделен месец, както и от кога последните са изискуеми, т.к. тяхна изискуемост настъпва месец за месец. Същото се отнася и за претендираната върху главницата мораторна лихва. Поддържа се становище, че ищецът не ангажира никакви доказателства за твърдението си, че „ТЕХЕМ СЪРВИСИЗ” ЕООД извършва услугата дялово разпределение в процесния имот за исковия период, поради което се противопоставя на искането за привличане като трето лице – помагач на дружеството „ТЕХЕМ СЪРВИСИЗ ” ЕООД, като неотносимо към предмета на спора. Възразява се, че не е налице активна материално и процесуалноправна легитимация на ищцовото дружество за претенция на сумите за услугата дялово разпределение, като се излага, че ищецът не сочи на какво основание следва да се платят на него, нито кога тези суми са станали дължими и по какъв начин е определен техния размер. На следващо място се изразява становище, че ищецът е неизправна страна по облигационното правоотношение, тъй като за исковия период не е доставял твърдяното количество топлинна енергия, което да отговаря по качество и количество на уговореното, както и че общият топломер в абонатната станция не е годно средство за търговско измерване, поради което начислените за плащане суми не съответстват на реално потребеното количество топлинна енергия. По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата дялово разпределение се поддържа, че липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция и в тази част се явява неоснователна. Независимо от горното, се прави възражение за изтекла в ползва на ответника кратка 3-годишна погасителна давност по отношение на процесните вземания. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове.

3

Третото лице-помагач на страната на ищеца - „Техем сървисис” ЕООД изразява становище, че е изготвяло дяловото разпределение за аб.№ 280201 в съответствие с действащите през процесния период нормативни актове. Представя справки за изготвяното през исковия период разпределение на топлинна енергия за отопление и топла вода.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 10974/2025 г. по описа на СРС е, че по заявление на „Топлофикация София” ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът – настоящ ответник да заплати на кредитора – настоящ ищец сумата от 2 296,35 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 25.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 317,04 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 18.02.2025 г., сумата от 65,38 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 25.02.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 14,03 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 18.02.2025 г., както и разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане от 18.09.2025 г. съдът е указал на заявителя, че издадената заповед е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което може да предяви иск за установяване на оспореното вземане. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.

По делото е приложен заверен препис от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 4, том II, рег.№ 8086, дело № 194/2009 г. по описа на Е. П., нотариус с район на действие СРС, от който се установява, че ответникът, който вече е бил собственик на 1/12 ид.ч. от процесния недвижим имот, по силата на договор за дарение е придобил и останалите 11/12 ид.части от същия. Видно още от нотариалния акт е, че даритерят В.М. Д.а е запазила пожизнено право на ползване върху съответната й идеална част.

Видно от приложения по делото препис-извлечение от акт за смърт е, че В.М.

Д.а е починала на 07.04.2012 г.

По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

4

По делото са представени издадените през исковия период общи фактури, справка за издадени фактури, без данни за съставител, както и приложимите ОУ на дружеството-ищец.

По делото са приложени изготвените от третото лице-помагач през исковия период индивидуални справки за отопление и топла вода.

По делото са представени свидетелства за извършвана метрологична проверка на СТИ, по отношение на които се констатира, че не касаят сградата, в която се намира процесния недвижим имот, поради което са неотносими и не следва да бъдат обсъждани.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, в което вещото лице, въз основа на материалите по делото и представените от третото лице-помагач индивидуални справки и документи за отчет е констатирало, че през исковия период ФДР е изготвила две изравнителни сметки за процесния апартамент по отчет на 1 бр. ИРРО, щранг-лира, припадащия се дял от сградната инсталация и БГВ. Съгласно заключението разпределяната топлинна енергия е в съответствие с нормативната уредба – месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имота и една изравнителна вноска. В заключението вещото лице е отразило, че топломерът, монтиран в процесната АС е преминавал метрологични проверки през 2021 г., а след това през 2024 г. При изслушването му в съдебно заседание вещото лице уточнява, че топломерите трябва да се проверяват на всеки две години, като за конкретния случай от ТР отговорили, че през този период не е имало сключен договор с фирма, която да е оторизирана да извършва проверки.