Решение № 510 от 21.12.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 510 гр. Варна, 21.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело № 20213100900177 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от Д. Г. Н., ЕГН ********** с постоянен адрес ********, чрез адвокат Г.К., срещу ЗАД „Даллбогг живот и здраве", ЕИК 200299615, със седалище гр.

София, с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер на 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от настъпилото на 30.30.2019г. ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 30.03.2019г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 30.03.2019г. на път № 2008, област Варна е настъпило ПТП между л.а. „Шевролет" с per. № ******** и Д. Г. Н. като пешеходец. С решение № 6/03.02.2021г. по АНД № 3271/20г. по описа на Районен съд-Варна, влязло в законна сила на 19.02.2021г., водачът на МПС ПЛ. ИВ. П. е признат за виновен за това, че при управление на л.а. „Шевролет" с per. № ******** е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват", чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението" и по непредпазливост причинил на Д. Г. Н. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на ладиевидната кост на дясното ходило, което е обусловило трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник - престъпление по чл. 343, ал.

1, б. „Б", пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.

Излага се в исковата молба, че след настъпване на ПТП пострадалият бил транспортиран по спешност в Спешно отделение на МБАЛ „Св. Анна - Варна, където са проведени прегледи и рентгенографии, а впоследствие и гипсова имобилизация на десния долен крайник. По негово желание не бил настанен за лечение в болнично заведение, а такова било проведено в домашни условия. След ПТП постоянно имал болки на мястото на травмата, не можел да спи. непрекъснато сънувал случилото се, в продължение на 3 месеца само лежал. Трудно се движел без придружител и само с помощни средства - патерици за 1 период от около 3-4 месеца след пролежаванего в домашни условия. Бил подтиснат и тревожен най-вече поради факта, че не можел да ходи по нужда без чужда помощ, мислел за катастрофата, не желаел да слуша за произшествия и да гледа филми с подобно съдържание.

Периодът на възстановяване на десния крак до степен да може да работи надхвърлил година, през което време се чувствал непълноценен като глава на семейството, като това обстоятелство му повлияло изключително негативно в психоемоционален аспект. Твърди се, че и понастоящем към момента на изготвяне на исковата молба има периоди, в които се изострят болките в областта на десния долен крайник. И към настоящия момент изпитва страх да се вози в МПС и избягва да го прави, освен когато е крайно наложително.

Към датата на настъпване на ПТП - 30.03.2019г. л.а. „Шевролет" с per. № ******** имал валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" в ЗАД „Даллбогг живот и здраве" с ЕИК 200299615, полица № 30/118001047992, със срок на валидност до 08.04.2019г., въз основа на която е отправена претенцията на основание чл.432 от КЗ застрахов за причинени неимуществени вреди.

Твърди се, че Д. Г. Н. не е обезщетяван за претърпените от него вследствие на катастрофата имуществени и неимуществени вреди, въпреки заведената в ответното дружество щета № 0801 -004103/'2020г. в изпълнение на изискването на чл.380 от КЗ.

С допълнителната искова молба се оспорват направените в отговора възражения за съпричиняване, за наличие на предходни заболявания, спомогнали за настъпване на уврежданията, както и възраженията във връзка с началния момент, от който се дължи обезщетение за забава.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗАД „Даллбогг живот и здраве", със седалище гр. София е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение относно процесния автомобил, действащо през периода на ПТП, предявената извънсъдебна претенция и наличието на влязло в сила решение. Твърди се, че на 13.04.2021г. ответникът е изплатил на ищеца сумата 12000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Релевира се и възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в нарушение на разпоредбите от ЗДвП, относими към движението на пешеходците по пътното платно – чл.32, ал.2, чл.108, ал.2, чл.113, ал.2 вр.чл.113, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП. Оспорва претенцията за неимуществени вреди по размер, като твърди, че е прекомерно завишена, както и че претърпените увреждания не съответстват на вида и степента на увреда, посочена в исковата молба. Възразява се срещу искането за присъждане на законна лихва от датата на ПТП, като се сочи, че такава се дължи от изпадане в забава, тоест от уведомяване на застрахователя за причинените вреди.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, приема за установено следното от фактическа страна:

Приети са за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване следните факти: наличието на застрахователно правоотношение за процесния лек автомобил, предявената извънсъдебна претенция, наличието на влязло в сила решение № 6/03.02.2021г. по АНД № 3271/20г. по описа на Районен съд-Варна, влязло в законна сила на 19.02.2021г.

Като доказателство по делото са приети констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 01.04.2019г., решение № 6/03.02.2021г. по АНД № 3271/20г. по описа на Районен съд-Варна, влязло в законна сила на 19.02.2021г.

Представени са по делото претенция от 01.09.2020г. от Д. Г. Н. до ЗАД „Даллбогг живот и здраве" за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди и уведомление от 2

27.11.2020г., с което отказват определяне и изплащане на обезщетение поради непредставяне на изисканата с уведомление от 24.06.2020г. документация от молителя.

Представено е също преводно нареждане за превод на сума в размер на 12000 лв. от ЗАД „Даллбогг живот и здраве" в полза на Д. Г. Н. с основание обезщетение неимуществени вреди.

Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-автотехническа експертиза процесното ПТП е настъпило на 30.03.2019г. в гр.Варна, на ул.“Девня“, в светлата част на денонощието. Пътната настилка на пътното платно в района е асфалтова и равна, пътното платно е двупосочно, разделено с непрекъсната линия. Процесният автомобил е бил спрял извън пътната лента за движение, без включени аварийни светлини и не е бил поставен светлоотразителен триъгълник. На мястото, където се е намирал Д.Н. към момента на сблъсъка, няма пешеходна пътека и светофарна уредба. Според вещото лице пострадалият не се е поставил в опасност с позицията, която е заемал към момента на сблъсъка. Той е бил извън лентата за движение е и ударен от автомобил, който предприема маневра вдясно, за да избегне удара в спрял пред него лек автомобил. Преди удара пешеходецът е бил изправен, намирал се е на бетонна площадка, вдясно извън лентата за движение, на около 1,20м навътре. След удара с пешеходеца, който паднал по гръб на бетонната площадка, автомобилът се ударил н авариралия лек автомобил Пежо 306, който поради удара потегля без водач и спира в лявата лента. Според заключението, от техническа гледна точка Д.Н. не е имал възможност да избегне ПТП, той не е възприел като заплаха идващия автомобил, защото се е намирал извън пътната лента. Пострадалият е имал възможност да възприеме идващия автомобил като заплаха, едва след като автомобилът е напуснал пътната лента и е продължил да се движи към него. От скицата на ПТП се установява, че това разстояние е около 8-10 м, което се изминава от автомобила за по-малко от секунда със скоростта, с която се е движил. От допълнителното заключение по САТЕ се установява, че пострадалият не е могъл да предприеме действия за предотвратяване на ПТП, тъй като с оглед показанията на свидетеля П. е видял приближаващата кола от 5-7 метра, общото време за възприемане на опасност е около 1,2 сек., за реакция 1сек., а лекият автомобил за 2,2 сек. изминава около 47,52м.

От заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебномедицинска експертиза, изготвено въз основа на материалите по делото, медицинската документация и преглед на пострадалия, се установява причинно-следствена връзка между процесното ПТП и описаните в исковата молба травматични увреждания, а именно счупване на ладиевидната кост на десен крак, по повод на което пострадалият е бил прегледан в спешно отделение на болница, извършени са изследвания и е наложена гипсова имобилизационна превразка на десен крак за период от 35 дни. Според вещото лице полученото счупване води до продължителни болки и затруднение движението на крака за период от около три месеца. При прегледа на 20.09.2021г. вещото лице е установило, че Д.Н. е в добро общо състояние, няма оплаквания, костите на стъпалото са зараснали, функцията на крака е възстановена, чувства болка само при по-голямо натоварване на крака и промяна 3 на времето.

По искане на ищцовата страна като свидетел е разпитан В.Г.Д., без дела и родство със страните. От показанията му се установява, че е приятел на пострадалия. След инцидента ищецът изпитвал силни болки, бил в гипс на легло два месеца, не можел да ходи дори до тоалет, кракът му бил много надут. След този период близо два месеца ходел с патерици, възстановил се след 5-тия месец, но около година не можел да ходи на работа и куцал.

По искане на ответната страна като свидетел е разпитан ПЛ. ИВ. П., без дела и родство със страните. От показанията на свидетеля се установява, че като шофьор на л.а.

„Шевролет“ не успял да спре след л.а. „Ауди“, отклонил се вдясно в тревните площи. Видял човека зад спрелия встрани автомобил едва когато бил на около 5-7 метра от него, сторило му се, че бута колата. Свидетелят заявява, че е шофирал с не повече от 70 км/час, не успял да спре след л.а. „Ауди“, защото автомобилът му не е спортен и не спира за секунди.

По искане на ответната страна като свидетел е разпитан и Р. К. АНГ., без дела и родство със страните. От показанията на свидетеля се установява, че е бил заедно с пострадалия по време на инцидента, шофирал ударения л.а. „Пежо“. Докато карал, колата прекъснала и отбили вдясно, колата била в тревната площ отдясно, на черен път. Не си спомня дали е пуснал аварийните светлини. Свидетелят видял засилената кола и се развикал на Д. да бяга, но той докато се дръпне и колата го ударила. Пострадалият не можел да види идващата кола.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят покрива в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ /ДВ бр.102/2015г., в сила от 01.01.2016г./ законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на 4 причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.