Решение № 46 от 20.02.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. М., 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Елизабета Кралева при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20231600500386 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Същото се предхожда от Определение №273/04.05.2022година постановено по в.гр.д.№162/2022година по описа на МОС с което е обезсилено решението на РС М. №230230/01.06.2021година по гр.

№673/2020година в ЧАСТТА с характер на определение по чл.344,ал.2 от ГПК, с което Й. М. е осъдена да заплаща на М. М. обезщетение в размер на 100.00лева месечно, считано от депозирането на исковата молба като недопустимо, постановено по нередовно искане и делото е върнато на РС М. за ново произнасяне при съобразяване указанията на въззивния съд в мотивите на настоящето определение.

С определение от 16.05.2022година РС М. е указал на съделителката М. М. да конкретизира искането си-дали се касае за искане по чл.344,ал.2, от ГПК или до иск по чл.31,ал.2 от ЗС.

С молба приложена на л.204 т делото ищцата е уточнила претенцията си в смисъл, че се касае за иск по чл.346 от ГПК във връзка с чл.31,ал.2 от ЗС.

С протоколно определение от 21.09.2022година/л.257 от делото/ съдът е приел, че претенцията на ищцата е по реда на чл.346 от ГПК във връзка с чл.31,ал.2 от ЗС и по същата се е произнесъл с атакуваното решение.

С Решение№260011/17.07.2023година постановено по гр.д.

№673/2020година по описа на РС М., съдът на основание чл.348 от ГПК е изнесъл на публична продан недвижимия имот, предмет на делбата, признато е за установено по отношение на Й. М. Т., че ищцата М. М. е била лишена от 1 ползването на имота съобразно правата си за периода от 15.09.2020г. до 25.04.2023година и е присъдено обезщетение в размер на 3100лева..Със същото решение са присъдени полезни и необходими разноски в полза на Й.

М. Т., присъдени са дължимите държавни такси, като Й. М. е осъдена да заплати на М. М. сумата от 9055,75лева разноски за въззивната инстанция.

Така постановеното решение е обжалвано от М. М. В.. ЕГН ********** от гр. М., ул. „Д." 2. вх. „Б", ет. 1. ап. 3 чрез процесуален представител: адв. П. К. К., АК С. в ЧАСТТА за присъдените подобрения, които следва да заплати на съделителката Й. М. и в частта, в която е определен периода на дължимост на присъденото и обезщетение за ползване.Смята, че неправилно съдът е определил същото за времето от 15.09.2020година, вместо от датата на исковата молба-09.03.2020година, както ясно е поискано в петитума на исковата молба това.Смята, че не следва да се определя краен срок, тъй като все още е лишена от ползването на имота и ответниците не изразяват готовност за това.Моли съда да отмени обжалваното решение в атакуваните части, като постанови ново, с което искането за подобренията бъде отхвърлено изцяло, а искът за обезщетение на съсобственик лишен от ползването на имота да бъде уважен съгласно заявеното в петитума на иска и според доказателствата, като се присъдят разноски.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемите страни Й. М. Т. и Р. Ц. М. и двете от гр.С. чрез адв.Н. С. Т. са представили писмено становище с изложени доводи за неоснователност на жалбата.Отново подробно са описали извършените в имота подобрения без участието на М. М..По отношение другите доводи изложени в жалбата намират същите за неоснователни.Молят съда да остави жалбата без уважение като неоснователна.

В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв.Т. въззиваемите отново оспорват жалбата.По същество молят съда да отхвърли претенцията на жалбоподателката като неоснователна.

Жалба срещу така постановеното решение е постъпила и от Й. М. Т.

ЕГН ********** гр. С. и Р. Ц. М. с ЕГН ********** от град С., ЧРЕЗ Адвокат Н. С. Т. от САК в ЧАСТТА в която Й. М. Т. е осъдена да заплати на М. М. В. сумата от 3100.00 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е била лишена от ползване на собствената и част от делбения имот за периода 15.09.2020 г. до 25.04.2023 г., както и в частта, в която Й. М. Т. е осъдена да заплати на М. М. В. сумата от 9055.75 лева - направени в производството разноски.Твърдят, че в тази си част съдебният акт е незаконосъобразен и молят като се отхвърли иска на М. М. В. за обезщетение за съответния период.Освен това твърдят, че адвокатския хонорар на ищеца не следва да бъде присъждан, доколкото няма представени доказателства за неговото действително заплащане.

В срока за отговор е постъпил писмен отговор от въззиваемата по тази жалба М. М. чрез адв.П. К. с изложени доводи за нейната неоснователност.Смята, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение са в рамките на предвидения наредба №1 минимум, освен 2 това същите не могат да се обжалват по този ред, а срещу определение по чл.248,ал.3 от ГПК.Смята, че присъденото обезщетение по реда на чл.1,ал.2 от ЗС, разгледано във втората фаза на делбата е правилно и законосъобразно определено и следва да бъде потвърдено.От страна на ответниците не й е предлагано да ползва имота.Моли съда да остави жалбата без уважения.

В съдебно заседание страните по делото се явявават лично и подържат изцяло изложеното в жалбите им.

Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.

Окръжният съд, като обсъди събраните по делото доказателства и в тяхната съвкупност и поотделно и във връзка със становищата на страните, оплакванията в жалбата и въз основа на закона, намира следното:

Въззивните жалби са подадени от надлежни в производството страни в срока по чл.259,ал.1 ГПК и са процесуално допустими.Разгледани по същество са частично основателна.Мотивите на МОС за това са следните:

Пред първоинстанционния съд е разгледан иск за делба и е постановено решение във втората фаза по извършване на делбата.Със същото съдът е извършил делбата като е изнесъл недвижимия имот на публична продан, присъдил е на ищцата обезщетение за това че е лишена от ползването на имота съобразно правата й, като е присъдил и на другата страна сума за извършени подобрения представляващи необходими и полезни разноски.За да постанови това решение в този смисъл, съдът е взел предвид въз основа на събраните по делото гласни доказателства, че съделителката Й. М. е извършила подобрения, по отношение на които е приложима разпоредбата на чл.61 от ЗЗД и стойността, с която се е увеличил делбения имот е в размер на 25063лева.Признал е извършени необходими разноски на обща стойност 855,04, както и подобрения описани в решението и съобразно правата на страните е определил съделителката М. да заплати на съделителката Й. сумата от 6106,67лева.Приел е че са налице условията на чл.31,ал.2 от ЗС и съделителката М. е лишена от ползването на имота, като е взел предвид заключение на вещо лице, което е определил обезщетението съизмеримо с наем и е присъдил общо сумата от 3100лева за периода от 15.09.2022г. до 25.04.2023година.

Така направените изводи не се споделят напълно от въззивната инстанция по следните съображения:

По претенцията по сметки по чл. 346 ГПК, във връзка с чл. 31, ал. 2 ЗС.

Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗС - съсобственикът може да си служи с общата вещ съобразно предназначението, което тя е имала при възникването на съсобствеността и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Забраната да не се пречи на другите съсобственици е израз на общото правило за добросъвестно упражняване на притежаваното право. Ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. В тази хипотеза - лишеният от възможността да ползва общата 3 вещ според нейното предназначение и според притежавания от него обем права съсобственик - има съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС право да получи обезщетение. Касае се до имуществено право, установено като коректив при настъпилото неоснователно разместване.

За да възникне притезателното право за заплащане на обезщетение за лишаването от ползите от използването на съсобствен имот, следва да са налице следните материални предпоставки: 1) вещта да е съсобствена; 2) тя да се ползва лично само от един или само от някои от съсобствениците; 3) този съсобственик/тези съсобственици да възпрепятства/т чрез фактически или правни действия останалите съсобственици да ползват вещта съобразно нейното предназначение и 4) съсобственикът, който не ползва вещта, да е поискал писмено от съсобственика/съсобствениците, който ползва/т общата вещ, да заплати/заплатят обезщетение или да осигури/осигурят достъп до вещта за ползване от другия съсобственик съобразно притежаваните от него вещни права. Тези правнорелевантни обстоятелства, от които възниква спорното притезателно право, следва да бъдат установени в процеса на доказване чрез пълно и главно доказване от лицето, което ги навежда.

В делбеното производство по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК съдът може да постанови кой от съделителите от кои от делбените имоти ще се ползува до окончателното извършване на делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползуването, като по този начин се извършва привременно разпределение на ползуването на имотите, предмет на делбата, до приключване на делбеното производство. Така определените суми, които следва да бъдат заплащани между съделителите по реда на чл.

344, ал. 2 от ГПК, уреждат отношенията им по повод ползуването само по време на висящността на делбеното производство и имат характер на привременна мярка досежно ползуването. Съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, има действие и значение само за делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред във времето и само до окончателното приключване на делбеното производство. Един от съделителите може да бъде осъден да заплаща по този ред на друг съделител суми срещу ползуването на имота, следователно, винаги и само занапред във времето, т. е. - от момента на влизане на постановения по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК акт в сила.

От друга страна, претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е допустимо да бъде предявена и да бъде разгледана от съда за период от време, предхождащ делбеното производство или следващ предявяването на иска за делба, но предхождащ влизането в сила на определението по чл. 344, ал. 2 от ГПК (включително, когато то е инкорпорирано в решението по допускане на делбата). Тази материалноправна претенция за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС обаче е допустимо да бъде разгледана единствено и само по реда на чл. 346 от ГПК във втората фаза на делбеното производство, дори и тя да е предявена още с иска за делба. Правната квалификация на отправено до съда искане за присъждане на обезщетение се основава на изложените при предявяването му факти и обстоятелства. Ако искането касае обезщетение за ползване за минал 4 период от време, то е налице самостоятелна претенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на обезщетение за ползване на имота за този период, т. е. претенция по сметките между съделителите, която следва да се разгледа по реда на чл. 346 от ГПК. Ако обаче в делбеното производство се претендира от съсобственика заплащане на суми срещу ползването на имота от другите съсобственици занапред до окончателното извършване на делбата, следва да се приеме, че е налице искане за постановяване на привременни мерки по чл.

344, ал. 2 от ГПК.

Възможно е един съделител да предяви иск още преди постановяване на решението по допускане на делбата, както искане за постановяване занапред на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 от ГПК, така и претенция за обезщетение за изминал период от време по чл. 31, ал. 2 от ЗС. За да постанови процесуално допустими съдебни актове, съдът следва да разгледа тези искания и да се произнесе по тях съобразно посочените императивни процесуални норми - по искането за привременни мерки - най-рано с решението си по допускането на делбата (което има характера на определение в тази част и може да бъде изменено от същия съд - чл. 344, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, като в него съдът не необходимо да сочи периода, за който се постановяват привременните мерки), а по материалноправната претенция за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС - най-рано с решението си по чл. 346 от ГПК (аргум. и от чл. 351 от ГПК, като в него съдът следва да посочи изминалия период от време, за който се присъжда обезщетението). Когато има неясноти и противоречия при предявяването на тези искания на съделителите, те следва да се отстранят чрез даване на указания от съда за уточняването им.