Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 69 от 13.09.2023, Районен съд - Луковит

Съд
Районен съд - Луковит
Дело
Административно наказателно дело 129/2022
Вид
Решение № 69
Подписан
13.09.2023
Състав
ВЛАДИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА ЦАРИГРАДСКА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Луковит, 13.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА при участието на секретаря М.Х.Д. като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСКА Административно наказателно дело № 20224320200129 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН Образувано по жалба от Д. С. В., чрез адв. Д. М. от САК, срещу Наказателно постановление №************* г. (НП), издадено от началника на РУ Луковит при ОД МВР Ловеч, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 50,00 лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

В жалбата са направени следните оплаквания: некомпетентност на издаващия орган; нарушено право на защита при описанието на нарушението (непосочване на време и място на изпробването за употреба на алкохол); непълно посочване на правната квалификация и коя точно от хипотезите на чл. 123, ал. 1, т. 2 ЗДвП е нарушена; недоказаност на употребата на алкохол;

АУАН не е съставен в присъствието на поне двама свидетели; необоснованост. Иска отмяна на оспореното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. М.Д., преупълномощена от адв. М.. Поддържа жалбата и оплакванията и моли за отмяна на атакуваното НП. че нарушението не е извършено, защото 1 жалбоподателят не е бил уведомен за прекратяване на регистрацията.

Въззиваемата страна – Началника на РУ Луковит, ОД МВР Ловеч, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът, като съобрази оплакванията в жалбата и при служебна проверка за законосъобразност и правилност на НП, прие следното.

По фактите

На ******* около 19,00 часа в дежурната част на РУ Луковит постъпил сигнал за прегазен човек на пътя в с. Ъ., на ул. „Освобождение“, като МПС е напуснало местопроизшествието.

В условията на неотложност било образувано Досъдебно производство №**/22 (ДП) по описа на РУ Луковит с извършването на първото процесуално-следствено действие – оглед на местопроизшествието.

Досъдебното производство започнало за това, че на ******* в с. Ъ. пир управление на МПС – лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, с рег.№ ******, собственост на Н.Н. от гр. В., нарушил правилата за движение, с което по непредпазливост причинл смъртта на Ф.М.И. като след извършване на деянието, деецът е избягал от местопроизшествието – престъпление по чл.

343, ал. 3, вр. чл. 342, ал. 1 НК.

В хода на започналите оперативно-издирвателни мероприятия служители на отдел „Криминална полиция“ в РУ Луковит чрез преглед на видеокамерите идентифицирали моторните превозни средства, които са преминавали в през местопроизшествието (3-4 автомобила). Въз основа на тези данни оперативни полицейски служители от РУ „Луковит“ и св. С. Н.

(старши разследващ полицай) се насочили първо към дома на жалбоподателя Д. В. в с. Д., който ползвал лек автомобил марка „Ф.“ с врачанска регистрация. Автомобилът бил паркиран пред дома му. На първоначалните въпроси от полицейските служители къде е бил по-рано, жалбоподателят отговорил, че е бил на гости в с. Ъ., но отрекъл да е блъскал пешеходец.

В следващите няколко часа били извършвани допълнителни оперативни мероприятия и се пристъпило към оглед на няколко МПС в осветен гараж с канал с цел намиране на биологични следи от жертвата. Третият огледан автомобил бил ползваният от жалбоподателя. Върху задния мост на ходовата част били намерени следи от биологичен материал – коса.

2

При тези данни, св. С. Н. разпоредил чрез оперативната дежурна част компетентен служител – автоконтрольор, да тества жалбоподателя за употреба на алкохол със съответното техническо средство.

Св. Б. Ц., заемащ длъжността младши автоконтрольор, бил наряд за времето от 20:30 ч. на ******* до 8:30 ч. на ****** г. Въз основа на устното разпореждане, получено от ОДЧ, оказал изисканото съдействие и късно вечерта около 23,10 часа пристигнал в с. Д., ул. К.М. №**** където с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 изпробвал жалбоподателя Д. В..

Уредът отчел резултат 1,90 промила алкохол в издишания въздух. Въз основа на този резултат св. Б. Ц. му издал талон за медицинско изследване с №***** и съпроводили жалбоподателя до ФСМП – Луковит, където той отказал да даде кръвна проба.

На 01.02.2022 г. св. Б. Ц. съставил процесния АУАН с бл.№****** срещу Д. С. В. за това, че на ****** г. около 23:35 часа в с. Д. при изпробване с техническсо средство Алкотест Дрегер са отчетени 1,90 промила алкохол в издишания въздух, като същият е изпробван във връзка с участието в настъпило ПТП на ******* в 19,10 часа в с. Ъ., като водач на лек автомобил с рег №******, за което бил издаден и талон за медицинско изследване. Прието е, че с това поведение е извършил следното нарушение:

Водач на ППС, участвал в ПТП със загинало лице, не е спазил чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „е“ ЗДвП – да не консумира алкохолни напитки до пристигане на контролните органи.

Актът е предявен и връчен на Д. В..

Въз основа на акта на 28.02.2022 г. ВПД Началник на РУ Луковит издал обжалваното НП, в което са повторени констатациите от акта, възприета е правната им квалификация и на основание чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП Д. В. е наказан с глоба в размер на 50 лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

ДП започнало разследване на престъпление по чл.

След разкриване на престъплението незабавно започнали оперативноиздирвателни действия от служители на отдел „Криминална полиция“ при РУ Луковит служители от РУ Луковит (актосъставителят Д.Д. – мл. полицейски 3 инспектор и П.Ц.) извършили проверка на лек автомобил марка *****, с рег.

№*****, който бил управляван от жалбоподателя ********.

В хода на проверката било установено, че автомобилът е собственост на жалбоподателя, както и че на *****г. служебно е била прекратена регистрацията на МПС на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, за което срещу него бил съставен АУАН за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Водачът обяснил пред служителите, че е бил в чужбина и затова не е подновил застраховката.

На следващия ден – 13.04.2022 г., в системата на МВР е отразено възстановяване на регистрацията.

С мотивирана резолюция на началника на РУ Луковит административно-наказателното производство било прекратено по съображения, че са налице данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 НК.

С постановление от ***** г. прокурорът от Районна прокуратура Ловеч, ТО Луковит В.Д. е отказала да образува досъдебно производство, поради това, че извършеното представлява маловажен случай, който формално покрива признаците на чл. 345, ал. 2 НК. Посочено е, че регистрацията е била прекратена само две седмици преди установяване на нарушението, а в деня след това – била сключена нова валидна застраховка, въз основа на което регистрацията била възстановена.

Въз основа на отказа на прокурора, е издадено обжалваното Наказателно постановление.

По доказателствата

Фактическата обстановка по делото се установява от писмените доказателства по преписката (АУАН, подписан без възражения от нарушителя, докладни записки, справка за предмета на досъдебното производство) и свидетелските показания, депозирани непосредствено и устно пред съда от актосъставителя Б. Ц., свидетеля по акта И. Д. и разследващия полицай С. Н..

По правото

Съдът служебно извърши проверка

4 за законосъобразност на процедурата в административно-наказателното производство и прие, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, опорочили непоправимо административната процедура.

Съгласно чл. 37, ал. 3, т. 2 ЗАНН не може да съставя акт за установяване на административно нарушение лице, което е заинтересовано от изхода на административното производство.

Тази законова норма е нова, обн. ДВ, бр. 109/2020 г., в сила от 23.12.2021 г. От мотивите на законопроекта (т. 6) е ясна волята на законодателя чрез въвеждането на новата законова уредба – да се обезпечи обективността на компетентните органи и произнасянето по съществото на преписката само и единствено въз основа на закона и доказателствата по преписката, като по този начин се въвежда при съответно приложение на принципа за вземане на решение по вътрешно убеждение, закрепен в чл. 14, ал. 1 от НПК.

Обстоятелствата, при които е започнало административнонаказателното производство в случая, потвърдени от актосъставителя Б. Ц., свидетеля по акта И. Д. и разследващия полицай С. Н., неминуемо сочат на тежки нарушения и засягане на вътрешното убеждение на актосъставителя.

Свидетелят Б. Ц. е категоричен при разпита му в съдебно заседание, че той не е установил по никакъв начин, че именно жалбоподателят е бил водач на МПС, участвало в пътния инцидент със смъртен случай: „…Мен ме кара дознателя да го тествам. На мен ми се казва да го тествам, аз не знам дали той е бил водач…Съставих акта на това основание, защото така ми беше наредено.“

Липсата на данни за това, че именно жалбоподателят е бил водач на МПС, участвало в ПТП, се установява и от показанията на свидетеля по акта – И. Д., който заяви: „…Господинът каза, че нищо не е разбрал. Те са седнали с баща си и брат си да си пият. Ние вземаме пробата много по-късно…Аз лично нямам възприятия за ПТП-то, той на място каза, че няма спомен да е участвал в ПТП…“

Принципът на вътрешно убеждение представлява гаранция, че длъжностното лице, което ще привлече гражданина към административнонаказателна отговорност със съставянето на акт срещу него, ще действа въз основа на собствените си възприятия (когато пряко 5 констатира) или въз основа на доказателства, които го установяват (свидетели, писмени доказателства и др.).

В конкретния случай актосъставителят Б. Ц. е имал преки възприятия само относно част от релевантните факти. Той е установил лично чрез проба с техническо средство, че към 23 часа жалбоподателят е бил под влияние на алкохол. Дали обаче този алкохол е консумиран след настъпване на ПТП, и той да е участвал в такова, актосъставителят не е установил.

Това процесуално нарушение, свързано с безпристрастността на актосъставителя, е довело до нови два тежки порока.

От една страна, тази предубеденост на актосъставителя в резултат на разпореждания без съответните правомощия за това, са довели и до материалната незаконосъобразност на обжалваното НП. Това е така, защото описаните в акта фактически обстоятелства, възпроизведени и в НП, не се доказват от наказващия орган, което не ангажира каквито и да било доказателства, от които да се направи извод за относими към административното обвинение обстоятелства.

Съгласно нормата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „е“ от ЗДвП Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са пострадали хора (наред с другото) да не консумира алкохолни напитки до пристигането на контролните органи.

Наказващият орган не представи доказателства за това, че именно жалбоподателят е участвал в произшествието със смъртен случай, нито, че е консумирал алкохол след произшествието.

Същественото в случая е това, че административнонаказателното производство е започнало по указания на разследващ полицай, който е бил ангажиран с вече образуваното разследване за извършено престъпление по транспорта и то при наличие на данни за това, че съпричастен към извършване на престъплението и заподозрян за негов автор е именно жалбоподателя.

Това означава, че всички действия на публичните власти, свързани със събиране на доказателства, изискващи участието на заподозрения, е следвало да бъдат съобразени и да гарантират правото му на защита по чл. 55 НПК.

6

Установяване на обстоятелства, свързани с употребата на алкохол, както и времето на тази употреба, е допустимо да се извърши само в рамките на образуваното досъдебно производство със средствата и способите на наказателния процес.

В случая с образуването на административнонаказателно производство и събирането на доказателства в горния смисъл е при очевидно заобикаляне на гаранциите на наказателния процес.

Забавянето на официалното уведомяване на жалбоподателя за подозренията, че е съпричастен към престъплението, по никакъв начин не променят качеството му на фактически обвиняем, защото от недвусмислените действия на полицията е ясно, че той е узнал за тези подозрения срещу него.