Решение № 316 от 25.09.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. Р., 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Йордан Дамаскинов

Васил Петков при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно гражданско дело № 20264500500609 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по глава ХХ „Въззивно обжалване“ от ГПК.

Р.нският районен съд с решение № 519/13.04.2026 по Гражданско дело № 20254520106699 по описа за 2025 година прогласява нищожността на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във с чл. 22, вр. с чл. 10а, ал. 2, чл. 11 и чл. 19 ЗПК, вр. с чл. 143 ЗЗП, в производство с участието на трето лице-помагач „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на страната на ответника, на Договор за потребителски кредит „Бяла Карта“ от 14.03.2024 г., сключен между И. Х. Б., с ЕГН **********, от гр. Р. и „Аксес Файнанс“ АД, с ЕИК 207140327, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район Триадица, ж.к.“И.н Вазов“, ул. „Балша“ 1, бл. 9, ет. 2, представлявано от и.д. Ц.К., като протИ.речащ на императивни разпоредби на ЗЗП и ЗПК.

Производството пред Р.нски окръжен съд е образувано по въззивна жалба от „Аксес Файнанс” АД, ЕИК 207140327, със седалище в град София и адрес на управление: ж.к. „И.н Вазов“. ул. „Балша” № 1, бл.9, ет.2, представлявано от и.д. Ц.К., чрез пълномощника ст. юрисконсулт И. Н. срещу 1 горното решение, което жалбоподателят счита за неправилно, необосновано, немотивирано и постановено в протИ.речие с материалния закон.

Жалбоподателят посочва, че годишният процент на разходите и общата дължима сума по договора за кредит са изчислени към момента на сключване на договора, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. С оглед както на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, така и на разпоредбите на ДиректИ. 2008/48/ЕО, задължението за посочване на ГПР се изчерпва с посочването на цифровата стойност с точност до втория десетичен знак, получена в резултат на изчислението по предвидената в Приложение 1 на ЗПК формула. Годишният процент на разходите не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта /Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения/, с оглед на което няма нарушение на чл. 19 от ЗПК. Неустойката по своята правна същност не представлява елемент от цената на кредита, а санкционна последица при неизпълнение на договорно задължение, като нейното възникване е поставено под условие и зависи изцяло от бъдещо и несигурно поведение на кредитополучателя. Поради това същата няма как да бъде включена в ГПР, който по закон следва да отразява разходите по кредита към момента на сключване на договора, а не хипотетични такИ. при евентуално неизпълнение.

Жалбоподателят моли окръжния съд да постанови решение, по силата на което да отмени изцяло Решение № 519 от 13.04.2026 г. по Гр. д. № 6699/2025 г., V гр. с-в на РС-Р., и да отхвърли изцяло предявените искове.

И. Х. Б. ЕГН:********** не е подал отговор на че въззивната жалба, но в писмена молба от деня на откритото съдебно заседание оспорва въззивната жалба и твърди, че решението на първата инстанция не страда от пороци.

Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд, поради 2 което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Предмет на делото е иск да се признае за установено по отношение на „Аксес Файнанс“ АД, че договор за кредит „Бяла карта“ от 14.03.2024 г., сключен с И. Х. Б., е недействителен.

На 14.03.2024г. между „Аксес Файнанс“ АД ЕИК 207140327 кредитодател и И. Х. Б. ЕГН ********** кредитоплучател бил сключен договор, по силата кйто кредитодателят „Аксес Файнанс“ АД се задължава да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 800 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез предоставената му при подписване на договора международна платежна карта Бяла карта № 11092283. На 19.08.2024 г. кредитният лимит бил увеличен автоматично на 460.16 евро /900 лева/. Кредитополучателят от своя страна се задължава да ползва и върне картата при следните условия: фиксиран годишен лихвен процент по заема – 50.4 % и дневен лихвен процент – 0.14 %, като лихвата се изчислява всеки ден върху усвоената и непогасена главница, годишен процент на разходите - 64.96 %. През целия период на валидност на договора кредитополучателят се задължава да заплаща общото си задължение до всяко 5-то число на текущия месец или част от задължението, чиито минимален размер е определен в табличен вид и съответстващ на лимита от 800 лв.

Съгласно чл. 15 от договора, кредитополучателят се задължава в срок до пет дни от датата на активиране на платежния инструмент да предостави на кредитодателя едно от следните обезпечения: 1. Банкова гаранция с бенефициер - кредитодателя за сумата 1219.44 лв. със срок на валидност две години от сключване на договора; 2. Физическо лице-поръчител, което да отговаря на конкретни условия. Член 20 от договора за кредит предвижда в случай, че Кредитополучателят не предостави обезпечението в посочения срок по чл. 15, последният дължи на Кредитодателя неустойка в размер, определен в таблицата по ал. 2 (в случая 10% от усвоения и непогасен размер на кредитния лимит към последно число на предходния месец). Неустойката се начислява на шесто число всеки месец до момента на предоставяне на изисканото обезпечение.

Вещото лице пред първата инстанция дава заключение, че при изчислението на ГПР 64.96 %. е включена единствено възнаградителната 3 лихва, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 от процесния договор за кредит. При изчисляване на ГПР по процесния договор се приема, че кредитополучателят тегли съответната сума на 1-во число в текущия месец и я погасява в пълен размер на 5-то число на следващия месец. Годишния процент на разходите се изчислява на принципа на сложна лихва и затова стойността му е по-висока от стойността на годишния лихвен процент. Вещото лице установява, че неустойка за неизпълнение в размер на 68.97 лева е начислена на 06.06.2024 г., когато непогасената сума на използвания кредит е в размер на 689.68 лева. (10 % от непогасената в срок сума). За изчисляване на ГПР при условие, че в него е включена сумата на неустойката по чл. 20 от договора, вещото лице стъпва на следните параметри: размер на кредита – 689.68 лева – това е използвания размер на усвоения кредит към 02.06.2024 г., дължим до 05.06.2024 г.; месечни вноски и плащания – 689.68 лева; други месечни разходи – 68.97 лева; общо за плащане – 758.66 лева. При тези параметри се извежда ГПР в размер на 213.90 %.

Районният съд правилно е прогласил нищожността на Договор за потребителски кредит „Бяла Карта“ от 14.03.2024 г. на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПК, поради нарушение на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и с оглед протИ.речието на договорните клаузи с чл. 143 и чл. 146 ЗЗП. Въззивникът има качеството на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК, а въззИ.емият е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, тъй като е физическо лице, действало извън рамките на търговска или професионална дейност. Поради това договорът попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит, а неспазването на задължителните реквизити по закона води до последиците по чл. 22 ЗПК. Правилен е изводът за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като бъдат посочени и взетите предвид допускания. В процесния договор е посочен фиксиран годишен лихвен процент от 50,4 %, дневен лихвен процент от 0,14 % и ГПР от 64,96 %. Правилно първоинстанционният съд е приел, че тази информация не дава на потребителя ясна, точна и пълна представа за реалното оскъпяване на кредита.

Същественото е, че при изчисляване на ГПР въззивникът е включил единствено възнаградителната лихва, но не е включил предвидената в чл. 20 4 от договора неустойка за непредоставяне на обезпечение. Това се установява от приетото и неоспорено заключение на съдебно-икономическата експертиза.

При включване на тази неустойка действителният ГПР би възлязъл на 213,90 %, а не на посочените в договора 64,96 %. Следователно посоченият в договора ГПР е невярно изчислен и не отразява реалната икономическа тежест за потребителя. Това е достатъчно основание за приложение на чл. 22 ЗПК, тъй като неточното посочване на ГПР се приравнява на липса на валидно изпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В този смисъл правилно районният съд се е позовал и на Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C714/22, според което неточното посочване на годишния процент на разходите препятства потребителя да прецени действителния обем на задължението си и следва да бъде третирано като нарушение на изискванията за предоставяне на съществена информация по договора за потребителски кредит.

Доводът на въззивника, че неустойката по чл. 20 от договора не следва да участва при изчисляването на ГПР, тъй като била условна, е неоснователен.

Тази неустойка не обезщетява реално настъпили вреди. Тя не е уговорена за неизпълнение на основното задължение за връщане на кредита, а за неизпълнение на допълнително задължение за предоставяне на обезпечение.

Непредоставянето на обезпечение само по себе си не причинява вреди в размера на уговорената неустойка. Рискът от неплатежоспособността на кредитополучателя следва да бъде оценен от кредитора преди сключване на договора, а не да бъде прехвърлян впоследствие върху потребителя чрез допълнителна санкционна тежест. Поради това правилен е изводът на районния съд, че формално уговорената като неустойка сума фактически представлява скрито оскъпяване на кредита. Тя увеличава цената на кредита, без да бъде включена в ГПР, и така заобикаля защитните правила на ЗПК.

Клаузата на чл. 20 е неравноправна и нищожна. Клаузата на чл. 20 от договора е предварително изготвена от кредитора и не е индивидуално договорена. Потребителят не е имал реална възможност да влияе върху съдържанието . Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна е всяка уговорка във вреда на потребителя, която протИ.речи на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в потребителските договори са нищожни, освен ако са индивидуално уговорени. В случая клаузата създава значително неравновесие в полза на 5 кредитора, защото поставя потребителя пред практически неблагоприятна алтернатИ.: в петдневен срок да осигури банкова гаранция за сума, надхвърляща размера на първоначалния кредитен лимит; или да намери поръчител, отговарящ на множество предварително определени условия; или да заплаща значителна неустойка, начислявана върху усвоения и непогасен размер на кредита. Така неустойката излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и се превръща в механизъм за допълнително възнаграждение на кредитора. Това обосновава правилния извод на първата инстанция за нищожност на клаузата поради протИ.речие с добрите нрави и с правилата за защита на потребителите.

Неоснователно е евентуалното възражение, че дори чл. 20 от договора да е нищожен, това не следва да води до недействителност на целия договор.

В случая недействителността на договора не е изведена единствено от нищожността на отделна неравноправна клауза. Основното основание е нарушението на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК относно ГПР и общата дължима сума, което съгласно чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит. Следователно не се касае само до отпадане на една договорна уговорка, а до липса на законосъобразно предоставена съществена информация, която законът изисква като предпоставка за действителност на целия договор. Именно затова районният съд правилно е постановил пълна недействителност на договора.