Определение № 285 от 17.03.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 285 гр. София, 17.03.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Въззивно частно гражданско дело № 20251800500225 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от ищцата В. Н. З., срещу Определение № 17/08.01.2025 г. по гр.д. № 2194/2024 г. на РС - Ботевград, с която е оставена без уважение Молба с вх. № 10531/17.12.2024 г. за освобождаване от задължението за плащане на държавна такса в производството.

В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Първоинстанционният съд е направил превратен анализ на доказателствата, че жалбоподателката разполага със средства да заплати държавна такса в размер на 137.20 лева, доколкото върху трудовото й възнаграждение е наложен запор.

Предвид изложеното жалбоподателката моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.

Софийският окръжен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество тя е неоснователна.

Настоящият въззивен състав споделя мотивите на обжалваното определение, поради което и на осн. чл. 272 във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК препраща към мотивите на РС-Ботевград. Независимо от това следва да се добави и следното:

Депозираната по делото декларация за имущественото и лично положение на ищцата е подробно обсъдена в съдебния акт. Изискуемата от чл.

83, ал. 2 ГПК липса на достатъчно средства за заплащане на таксата следва да се преценява като се съпостави размера на таксата спрямо възможността на лицето да я плати, като се съобразят не само спрямо наличието на парични 1 активи, а спрямо цялото имущество на лицето, както и спрямо възможността му да реализира доходи от трудова заетост.

В случая самият размер на таксата 137.20 лева не е висок спрямо реализираните от ищцата доходи в размер на

1 700 лева трудово възнаграждение. Тя е трудоспособната възраст, здравословното състояние, и състоянието на трудовия пазар напълно опровергават твърденията за липсата на възможност за генериране на доход за заплащане на тази сума. Наличието на наложен запор върху трудовото и възнаграждение и задължения по договори за потребителски кредит в размер на 160 000 лева не сочи на различен извод, още повече, че по-голямата част от тази сума е влязла в патримониума на ищцата, като главница. Ето защо не са налице условията на чл. 83, ал. 2 ГПК.

С оглед на изложеното частната жалба следва да се остави без уважение, а обжалваното определение – да се потвърди.

Така мотивиран, Софийският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 17/08.01.2025 г. по гр.д. № 2194/2024 г. на РС – Ботевград.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2