Решение № 7503 от 23.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7503 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20251110126259 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова молба и уточняваща такава, насочени против М. Б. С., Л. И. П. и Б. И. Б.-Ч., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се осъдят ответниците да заплатят на ищцовото дружество, разделно, сумите както следва:

М. Б. С. – 1797.53 евро – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2022г. – м.04.2024г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, 282.81 евро. – мораторна лихва за периода 15.09.2023г. – 28.04.2025г., 32.90 евро – дялово разпределение за периода м.05.2022г. – м.04.2024г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата и 7.83евро – мораторна лихва за периода 17.07.2022г. – 28.04.2025г.

Л. И. П. – 179.75 евро – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2022г. – м.04.2024г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, 28.27 евро – мораторна лихва за периода 15.09.2023г. – 28.04.2025г., 3.29 евро – дялово разпределение за периода м.05.2022г. – м.04.2024г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата и 0.78 евро – мораторна лихва за периода 17.07.2022г. – 28.04.2025г.

Б. И. Б. - Ч. – 179.75 евро – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2022г. – м.04.2024г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, 28.27 евро – мораторна лихва за периода 15.09.2023г. – 28.04.2025г., 3.29 евро – дялово разпределение за периода м.05.2022г. – м.04.2024г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата и 0.78 евро – мораторна лихва за периода 17.07.2022г. – 28.04.2025г.

Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с 1 ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Сочи се, че за процесния период са действали общите условия за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди, одобрени с Решение от 2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., съгласно които купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимите се суми за топлинна енергия в 30 дневен срок от публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „П.И.“ ООД, съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.

Формулирано е искане да се постанови решение, с което ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от Л. И. П., с който исковата претенция се оспорва като неоснователна. Твърди се, че ответникът е направи отказ от наследството, оставено от Р.И.Б..

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от Б. И. Б.-Ч., с който исковата претенция се оспорва, като се твърди, че е налице отказ от наследството, оставено от Р.И.Б..

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от М. Б. С., с който исковите претенции се оспорват, като се сочи, че ответникът не е наследник на Ж. С. Д., в каквато насока са изложени подробни съображения.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат 2 цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна енергия за недвижим имот с абонатен № *******, представляващ ап. 32, находящ се в /адрес/.

Видно от приложеното на л. 18 копие на договор правото на собственост върху процесното жилище е придобито 1988г. между следните лица при посочените квоти – Р.И.Б. – 1/6, Ж. С. Д. 1/6 и Л.Р.К. 2/3.

От приложеното на л. 32 по делото копие на удостоверение за наследници се установява, че Л.К. е починала на 08.11.2011г., като нейни наследници по закон са децата й Р.И.Б., Ж. С. Д. М. Б. С..

През 2012г. М. С. се е отказала от наследството, оставено от майка й Л.К., видно от удостоверението, приложеното на л. 150 по делото.

След смъртта на Л.К. правото на собственост е разпределено както следва:

Р.Б. 1/2, Ж. Д. 1/2

От приложените на л. 33 копие на удостоверение за наследници и на л. 81 по делото справка от НБД „Население“ се установява, че Ж. Д. е починал на 01.01.2024г., като негови наследници по закон са баща му С. Д. и сестра му М. С.. По отношение на С. Д., след изискване на информация от РС-Перник, в частност препис от Определение № 2001/10.06.2024г., постановено по гр.д. № 1299/2024г. по описа на РС-Перник, се установи, че производството, за обявяване смърт на С. Ц. Д., по описа на РС-Перник е прекратено, като няма други данни, лицето да е починало.

С оглед изложеното и по аргумент от чл. 6 ЗН следва, че притежаваната от Ж. Д.

½ от процесното жилище, по силата на наследствено правоприемство е преминало в патримониума на баща му С. Ц. Д..

След смъртта на Ж. Д. правото на собственост е разпределено както следва: Р.Б. 1/2, С. Д. 1/2

От приложеното на л. 35 по делото копие на справка от НБД „Население“ е видно, че Р.Б. е починал на 09.10.2022г., като негови наследници по закон са сестра еднокръвна – Л. И. П., сестра еднокръвна Б. И. Б. и сестра едноутробна М. Б. С..

От страна на Л. П. е налице отказ от наследството, оставено от наследодателя Р.Б., видно от приложеното на л. 143 по делото удостоверение за наследство, респективно исковите претенции срещу този ответник се явяват неоснователни.

Отказ от наследството оставено от Р.Б. е вписан и по отношение на М. С., видно от приложеното на л. 151 по делото удостоверение, респективно претенциите срещу този ответник също се явяват неоснователни.

На л. 146 по делото е приложен отказ от наследството, оставено от Р.Б. и от ответника Б. И. Б.- Ч..

Ищцовото дружество оспорва така представения отказ с молбата от 25.02.2026г.

/л. 210/, като сочи, че в друго производство същата е депозирала заявление с което е изразила желание за плащане на задължения за същия имот, но за друг период. Така 3 формулираното оспорване има характер на възражение, че преди отказа от наследство, вписан на 08.05.2025г., Б. Б. – Ч. е приела наследството, оставено от Р.Б. с конклудентни действия.

В материалноправната разпоредба на чл. 49, ал. 2 ЗН е законоустановено, че приемане има и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество. В последния случай наследникът губи правото на наследствен дял от укритото имущество.

Приемането на наследството не може да се предполага, то трябва да бъде ясно и недвусмислено установено, дори когато е мълчаливо. Конклудентните действия трябва да са такИ., че да сочат на действителната воля на наследника да приеме наследството / в този смисъл Решение № 64 от 24.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3838/2008 г., IV г. о., ГК/

Мълчаливото приемане на наследство е налице, когато наследникът извърши действия, разкрИ.щи действителното му намерение за приемане. Двусмислени действия, от които могат да се направят и други изводи, не сочат на приемане на наследството / в този смисъл Решение № 596 от 12.VI.1991 г. по гр. д. № 353/91 г., I г. о./

В процесния случай настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на ищеца, че с процесното заявление от 28.11.2023г., ответникът Б. Б. е изразила готовност да заплати задължения за процесния имот, доколкото видно от съдържанието му искането е да се раздели ID.

На следващо място съдът намира, че от така формулираното заявление не става ясно, че Б. Б. е депозирана същото в качеството й на наследник на Р.Б., доколкото в заявлението е посочено единствено, че е депозирано от нея като наследник, но не става ясно наследник на кого. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че депозиране на процесното заявление не представлява действие, разкрИ.що действително намерение за приемане с конклудентни действие на наследството оставено от Р.Б., респективно отказът от наследство на Б. Б. е валиден, поради което исковата претенция срещу този ответник се явява неоснователна.

По изложената аргументация доколкото е налице отказ от наследство, оставено от Р.Б. от тримата ответници и отказ от наследство, оставено от Л.К., от ответника М.

С., следва извода, че през исковия период нито един от ответниците не е притежавал право на собственост върху идеални части от жилището.

По изложената аргументация съдът намира, че исковата претенция следва да бъде отхвърлена като недоказана, доколкото от страна на ищеца не се доказа наличието на един от кумулативно изискуемите се елементи от фактическия състав на заявените претенции, а именно качеството потребител за нито един от ответниците през исковия период за процесния недвижим имот с абонатен № *******, представляващ ап. 32, находящ се в /адрес/.