Решение № 8680 от 12.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8680 гр. С., 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20251110152800 по описа за 2025 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от "Топлофикация С." ЕАД срещу А. О. Н. за заплащане на следните суми, а именно: сума в размер на 1 146,03 лева главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. **, вх. *, ет.

*, ап. **, аб. №*****, за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 16.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 165,05 лева - мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 14.05.2025 г., сумата от 43,25 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от 16.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 10,66 лева - мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 14.05.2025 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на искова молба. В депозираното възражение по реда на чл. 414 ГПК, ответникът е възразил, че претендираното задължение е заплатено до сумата от 705,72 лв., която била преведена с основание ч. гр. д. 2164/2024 г. С молба с вх. № 350564 от 27.10.2025 г., заявителят в заповедното производство (ищецът в настоящото „Топлофикация С.” ЕАД), оспорва да са постъпвали суми от длъжника в заповедното производство (ответник в настоящото) и сочи, че заплатените суми са по друго дело, а именно ч. гр. д. 2164/2024 г., както е посочено в приложеното платежно.

1

Третото лице помагач на страната на ищеца „Далсия България” ООД не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т. е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

Представен е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, като се установява, А. О. Н. е станал собственик на недвижим имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **.

Обстоятелството по отношение наличието на правото на собственост не се оспорва от ищеца, а с оглед процесуалното му поведение, съдът намира, че същото е безспорно между страните.

Следователно между страните безспорно се установява, че е налице възникнало облигационно отношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за процесния имот и за процесния недвижим имот.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.

2

Между страните не се спори, като с оглед представените по делото доказателства – подписан и неоспорен главен отчет, съдът счита, че в случая безспорно се установява доставката на топлинна енергия в твърдяното количество и за твърдения период. За пълнота, следва да се отбележи, че подписаният и неоспорен отчет от 15.06.2023 г., формира извънсъдебно признание на факти по смисъла на чл. 175 ГПК.

Още в заповедното производство от ответника по настоящото дело е представено платежно нареждане от 10.06.2024 г. (л. 23 в кориците на ч.гр.д.

№ 286525/2025 г. ), с което ответникът сочи, че е заплатил дължимите претенциите до сумата от 705,72 лв. Въпреки твърдението обаче, по делото не се установи ответникът да е заплатил последната сума или каквато и да е сума за процесния период м.05.2022 г. – м. 04.2024 г., в който смисъл е заключението на приетата по делото ССчЕ. Според заключението, с платежното нареждане от 10.06.2024 г., ответникът е заплатил сума за предходен период.

При кредитиране заключението на ССчЕ се установява, че за процесния период от м.05.2022 г. – м. 04.2024 г. изразходваната топлинна енергия, изчислена в изравнителните сметки, изготвени от ФДР е 1146,03 лв. (585,96 евро), поради което предявеният иск се явява основателен и доказан в пълния му размер.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния период. По делото се установява, че за исковия период от м.05.2022 г. – м.

04.2024 г., начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 43,25 лв. (22,11 евро), поради което и искът се явява изцяло основателен.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава предполага установяване на наличието на главен дълг; изпадане на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

За периода м.05.2022 г. – м. 04.2024 г. са приложими ОУ на „Топлофикация С.“ ЕАД от 2016 г., публикувани през м.07.2016 г. и влезли в сила през м.08.2016 г. /арг. от чл.150 ал.2 ЗЕ/.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок. По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни 3 известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в 45дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да заплатят на „Топлофикация С.“ ЕАД тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие, като предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. Съобразно това и предвид, че мораторната лихва се полага за периода от 15.09.2023 г. до 16.05.2025 г. върху главницата от 1146,03 лв. и служебно изчислена от съда, задължението възлиза в размер на 260,09 лв., но с оглед обстоятелството, че се претендира по-нисък размер, съдът следва да уважи предявената претенция за мораторна лихва до пълния й размер – 165,05 лева (84,39 евро).

По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.

По делото не са представени доказателства за отправена и получена от ответницата покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща настоящото производство.

Предвид това тази акцесорна претенция за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение следва да се отхвърли изцяло.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете.

Общият размер на предявените искови претенции възлиза на 697,91 евро (равностойност на 1 364,99 лв.), от които исковете са уважени за сумата от 692,46 евро (равностойност на 1 354,33 лв.). Следователно, съотношението на уважената част спрямо общия материален интерес е 99,22%.

По отношение на настоящото исково производство ищецът доказва направени разноски в общ размер на 314,27 евро (от които 14,27 евро за държавна такса, 250,00 евро депозит за вещо лице и 50,00 евро за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК).

Съобразно уважената част от исковете (99,22%), ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за исковото производство в размер на 311,82 евро.

По отношение на заповедното производство, ищецът е сторил разноски в общ размер на 39,52 евро (равностойност на 77,30 лв., от които 27,30 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК). Съобразно същия коефициент на уважената част от исковете (99,22%), на ищеца се следват разноски за заповедното производство в размер на 39,21 евро.

4

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съобразно с отхвърлената част от исковете, но доколкото същият до приключване на устните състезания не е представил доказателства да е сторил такива, разноски не му се присъждат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че А. О. Н., ЕГН **********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ястребец” № 23 Б, сумата от 585,96 евро (еквивалент на 1 146,03 лв.) главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к.

„Л.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, аб. №*****, за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 16.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 84,39 евро (еквивалент на 165,05 лева) - мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 14.05.2025 г., сумата от 22,11 евро (43,25 лева) - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за периода от 16.05.2025 г. до изплащане на вземането, ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 5,45 евро (10,66 лева) - мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 14.05.2025 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК, А. О. Н., ЕГН ********** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Ястребец” № 23Б, сумата от 39,21 евро – разноски в заповедното производство, както и сумата от 311,82 евро – разноски в исковото производство, определени съразмерно с уважената част от исковете.