Решение № 342 от 19.01.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 342 гр. София, 19.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивайло Димитров при участието на секретаря Алина К. Т.а като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело № 20211100108136 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено по отношение на Д. М. И., че „С.-А.П.“ ЕООД е собственик въз основа на апорт, вписан в Търговския регистър с peг. № 20110203144933 от 02.03.2011 г., на самостоятелен обект в сграда, представляващ МЕЗОНЕТ №1 с идентификатор ***, находящ се в гр. София, район „Изгрев“, ул. ******* със застроена площ от 137,81 кв.м., състоящ се на 6ти етаж, на кота + 16,50 м. от хол, кухненски бокс, тераса, входно антре и санитарно помещение, и на 7-ми етаж, на кота +19,25 м. от две спални и баня, заедно е МАЗЕ № 18 с площ от 2,41 кв.м., заедно с 5,49% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот с идентификатор ***, както и за осъждането на ответницата Д. М. И. да предаде владението върху гореописания имот на ищцовото дружество.

В исковата молба са изложени твърдения, че „С.-А.П.“ ЕООД е собственик на горепосочения мезонет въз основана на апорт, вписан в Търговския регистър с peг. № 20110203144933 от 02.03.2011 г., внесен в капитала на ищцовото дружество от „С.А.“ ЕООД. За последното се твърди, че е било длъжник по изп. д. № 20118380405466 по описа на ЧСИ М. Б., peг. № 838 на КЧСИ, по което взискател е дружеството „П. Р.И.“ ООД. След успешно проведен от кредитора на праводателя му иск по чл. 135 от ЗЗД е обявен за относително недействителен извършеният апорт по отношение на процесния имот, за което е постановено влязло в сила на 20.01.2014 г. решение № 1818 от 10.10.2012 г., по т.д. № 2900/2011 г. по описа на СГС, ТО, IV-4 състав.

Ищецът поддържа, че в периода от 24.08.2011 г. до 06.03.2014 г. не са поискани или предприемани изпълнителни действия по изп. д. № 20118380405466, поради което е изтекъл 1 двугодишният период по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, което обосновавало извод, че преди подаване от взискателя на молба с вх. № 13574/06.03.2014 г. за вписване на възбрана върху процесния имот, изпълнителното производство е било прекратено по силата на закона на 25.08.2013 г. Въпреки това обстоятелство, в периода от 23.02.2015 г. до 23.03.2015 г. е проведена публична продан по отношение на мезонета и същият е възложен на взискателя, като постановлението за възлагане е било вписано под дв. вх. peг. № 26759/12.05.2016 г. в Служба по вписванията - София. От своя страна „П. Р.И.“ ООД е прехвърлило собствеността на ответницата Д. М. И., която е собственик и владее имота и понастоящем.

Предвид гореизложената фактическа обстановка ищецът счита, че с прекратяване на изпълнителното дело поради настъпила перемпция съдебният изпълнител не е имал никакви правомощия да извършва каквито и да било действия след този момент, а осъществените такива са недействителни и тяхната сила не следва да бъде зачитана. Ето защо и постановлението за възлагане не било породило своето вещноправно действие - издадено било от орган, който не е имал компетентност за това към определения момент, в резултат на което „П. Р.И.“ ООД не е станало собственик на описания недвижим имот, респективно дружеството не е прехвърлило правото на собственост на ответницата и за ищеца е налице правен интерес от предявяването на настоящия ревандикационен иск.

В срока по чл. 131 ГПК Д. М. И. е депозирала отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Изложени са съображения, че ищецът не се легитимира като собственик чрез сочения придобивен способ – апорт, тъй като сделката по внасяне на процесния имот в капитала на „С.-А.П.“ ЕООД е била обявена с влязлото в законна сила съдебно решение за недействителна по отношение на продавача на ответницата. Неоснователно се явявало възражението на ищеца за настъпила перемпция по изпълнителното дело, защото по аргумент от чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД (посочено в отговора като чл. 115, т. 7 от ЗС) давност не тече, докато трае съдебният процес относно вземането, което означавало, че от момента, в който е бил подаден иска на взискателя - на 19.07.2011 г., до момента на влизане в сила на решението на съда - на 20.01.2014 г., давността, в т.ч и по изпълнителното дело, за събиране на вземането по което е водено исковото производство, се спирала и не е настъпила законоустановената в т. 8 на чл. 433 от ГПК перемпция на изпълнителното производство.

Позовавайки се на решение №37/24.02.2021 по гр.д. №1747/2020 на ВКС, ГК, IV г.о., ответницата оспорва твърденията на ищеца, че действията на съдебния изпълнител, извършени след евентуално настъпила перемпция по изпълнителното дело, били недействителни, тъй като нямало правно основание за извършването им. Дори и публичната продажба да е била извършена само по приложения към молба вх. №13574/06.03.2014 г. изпълнителен лист, а неудовлетвореното вземане по изпълнителния лист от 14.06.2011 г. по т.д. 2129/2011 г. да е било присъединено към него, то отново би се стигнало до законосъобразно възлагане на имота в полза на взискателя по делото. Тъй като издаденото от ЧСИ М. Б. постановление за възлагане от 05.02.2016 г. е влязло в законна сила на 04.05.2016 г., вписано в Сл. вп. – гр. София с вх. рег. № 27102 на 12.05.2016 г., то легитимирало взискателя по изпълнителното дело и продавач на ответницата - „П. Р.И.“ ООД като собственик на имота. Ето защо и действията на съдебния изпълнител не можело 2 да бъдат приети за „недействителни“ или „неосъществили се“, или такива, извършени извън компетентността му. Още повече че ЧСИ М. Б. е действал в рамките на своята компетентност, възложена му от закона и е бил длъжен да действа по силата на чл. 19, ал. З от ЗЧСИ след сезирането си с молба вх. №13574/06.03.2014 г. с приложен към нея изпълнителен лист в полза на взискателя по делото, както и да приложи поискания от него изпълнителен способ - налагане на възбрана, извършване на опис и продажба на процесния недвижим имот. Счита, че влязлото в сила постановлението за възлагане е стабилизирало публичната продан, която е прехвърлила върху купувача от проданта всички права, които длъжникът е имал върху продадения имот към момента на възбраната, в случая - към датата 22.04.2014 г. Последяващото прехвърляне на имота на ответницата по силата на нотариален акт №43, том CXI, дело № 34628/03.08.2016 г. по описа на Сл. вп. - София, с която имотът е бил закупен, е породил целения вещнопрехвърлителен ефект, поради което осъществяваното от нея владението е на годно правно основание.

При условията на евентуалност се релевира и възражение за придобИ.е на имота по давност от ответницата, упражнявайки добросъвестно владение върху закупения от нея имот, присъединено към владението на нейния праводател, осъществявано от „П. Р.И.“ ООД в периода от 12.05.2016 г. (датата на вписване на Постановлението за възлагане) до 03.08.2016 г., а след това от самата нея до 25.06.2021 г. (датата на завеждане на исковата молба).

Извън гореизложеното и при условията на евентуалност ответницата заявява и възражение за право на задържане на имота, тъй като в периода на осъществяваното от нея владение е извършила разходи за ремонт и обзавеждане на имота на обща стойност 45 236,68 лв., подробно индивидуализирани по вид и стойност и период в отговора на исковата молба и уточнителна молба от 07.03.2022 г. Сочи, че при получаване на владението първото ниво на мезонета е било ползвано за склад и е било във вид и състояние, непригодни за живеене: тоалетната чиния в банята на първо ниво е била захабена, напукана и негодна за употреба; в отреденото за кухня място е имало само тръба и теракот в изключително лошо състояние, без кухненско обзавеждане и оборудване; подовата настилка на първия етаж е представлявала захабен и протъркан ламинат; настилката на терасата (теракот) също е била в много лошо състояние - надрана, напукана и изронена на места.

На второ ниво помещението за баня е било недовършено - на тухла, без замазка на пода, с течове по една от стените; спалните на втория етаж също са били недовършени - на замазка и груба шпакловка, със стърчащи от стените кабели, без лампи, ключове и контакт.

Навсякъде в имота е имало разхвърляни стара хартия, дървени и метални отпадъци. Тъй като е получила владението върху негоден за ползване според предназначението му жилищен имот, то и се е наложило да направи посочените разходи. Като необходими разноски, извършени като условие за запазването и поддържането на имота, сочи тези, свързани с отстраняване на съществуващия теч по една от стените в банята на втория етаж, чиято стойност е в размер на 1000 лв. Останалите разходи от 44 236,68 лв. твърди, че са вложени в строително-ремонтни дейности и обзавеждане на имота под формата на полезни разноски, увеличили неговата стойността със сумата от 100 000 лв. Ето защо и поддържа, че 3 възражението ѝ за задържане е за сумата от общо 101 000 лв.

Третото лице помагач на страната на ответника - „П. Р.И.“ ООД оспорва предявения иск.

Третото лице помагач на страната на ответника - ЧСИ М. И. Б. не е изразило становище.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл. 108 от ЗС са следните: ищецът да е собственик на процесния имот; ответникът да владее или държи имота; ответникът да няма основание за това владение или държане, противопоставимо на ищеца.

С доклада по делото са отделени за безспорни обстоятелствата, че: 1) процесният имот, представляващ понастоящем МЕЗОНЕТ №1 с идентификатор ***, находящ се в гр. София, район „Изгрев“, ул. ******* със застроена площ от 137,81 кв.м., състоящ се на 6-ти етаж, на кота + 16,50 м. от хол, кухненски бокс, тераса, входно антре и санитарно помещение, и на 7-ми етаж, на кота +19,25 м. от две спални и баня, заедно е МАЗЕ № 18 с площ от 2,41 кв.м., заедно с 5,49% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот с идентификатор ***, е бил апортиран в капитала на ищеца, която сделка е била обявена за относително недействителна спрямо „П. Р.И.“ ООД - кредитора на праводателя на ищеца - „С.А.“ ЕООД; 2) имотът е бил продаден на публична продан на взискателя „П. Р.И.“ ООД по изп. д. № 20118380405466 по описа на ЧСИ М. Б.; 3) „П. Р.И.“ ООД е продало на ответницата имота по силата на нотариален акт за покупко – продажба №186, том I, рег. №7374, дело №156 от 03.08.2016 г.

В тежест на ищеца е да установи, че е придобил собствеността на процесния поземлен имот на соченото правно основание – апорт и понастоящем го притежава, както и че към момента на извършване на публичната продан на имота изпълнителното производство е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Ответницата следва да установи твърденията си, че е придобила имота от продавач, който в деня на сделката е притежавал правото на собственост; евентуално, че тя и нейният праводател са упражнявали добросъвестно и непрекъснато владение върху имота в период от пет години преди предявяването на настоящия иск.

Към исковата молба е представено в заверен от страната препис част от изпълнително дело № 20118380405466 по описа на ЧСИ М. Б., peг. № 838 на КЧСИ, от л. 1 до л. 332 (л. 28 – л. 250 от настоящото дело), което е образувано на 05.08.2011 г.от „П. Р.И.“ ООД срещу „С.А.“ ЕООД, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 14.06.2011 г. по т.д. № 2129/2011 г. по описа на Софийски градски съд, VI- 4 състав.

Според съдържащите се в изпълнителното дело книжа на 17.08.2011 г. съдебният изпълнител е изпратил съобщения за налагане на запори в български банки, като последното запорно съобщение е връчено на 24.08.2011 г. Съдът констатира, че следващото действие по изпълнителното дело е депозиране от взискателя на молба, вх. № 13574/06.03.2014 г. (л. 95 от и.д.), с която е представен изпълнителен лист от 26.02.2014 г., с което „С.А.“ ЕООД и „С.4 А.П.“ ЕООД са осъдени да му заплатят разноски от 11 990,48 лв. по т.д. №2900/2011 г., ТОУ VI-4 състав на СГС. Към молбата е представено и влязло в сила на 20.01.2014 г. решение от 10.10.2012 г., постановено по същото дело, с което е обявен спрямо „П. Р.И.“ ООД, на основание чл. 135 ЗЗД, за недействителен апорт на МЕЗОНЕТ №1, находящ се в гр. София, район „Изгрев“, ул. ******* със застроена площ от 137,81 кв.м., състоящ се на 6-ти етаж, на кота + 16,50 м. от хол, кухненски бокс, тераса, входно антре и санитарно помещение, и на 7ми етаж, на кота +19,25 м. от две спални и баня, заедно е МАЗЕ № 18 с площ от 2,41 кв.м., заедно с 5,49% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот. Направено е искане изпълнителният лист да бъде присъединен по настоящото изпълнително дело и сумите по него събрани, както и да бъдат предприети действия по провеждането на публична продан на процесния мезонет.