Решение № 202 от 26.06.2023, Районен съд - Червен бряг
- Съд
- Районен съд - Червен бряг
- Дело
- Гражданско дело 1128/2022
- Вид
- Решение № 202
- Подписан
- 26.06.2023
- В сила
- 20.07.2023
- Състав
- Йохан Мирославов Дженов
Цитирани разпоредби
- чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.49, ал.1 · Семеен кодекс
- чл. 56, ал. 1 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 202 гр. гр. Червен бряг, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря ВЕСЕЛКА ИВ. ВЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20224440101128 по описа за 2022 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.49, ал.1 от СК
В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от М. Г. К., с ЕГН ********** от гр. ***, чрез пълномощника си адв. Ф. И., със съдебен адрес гр. ***, ап.3 против Ц. А. К., с ЕГН ********** от гр. ***, с която на основание чл.49, ал.1 от СК се иска от съда да постанови решение и прекрати сключения между страните брак с всички произтичащи от това законни последици. В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 18.08.2001 г. в гр. Пловдив, от който брак имат родено едно дете, което към момента е пълнолетен – Г.Ц.ов К. – роден на 17.09.2001 г. Твърди се още, че още първата година след брака след раждането на детето ответника започнал под различни причини да упражнява психически тормоз върху ищцата, което принудило същата да напусне семейното жилище и се прибере с детето при родителите си. Твърди се, че ответника е останал да живее в гр.
Пловдив, като не е проявявал интерес за контакти, не то с нея, нито с детето през цялото време. Не се е интересувал за финансовите му нужди и издръжка. Счита, че брака им съществува само формално и е без съдържание с прекъсната семейна близост. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати сключения граждански брак между тях, като не се произнася относно вината за прекратяването му. Ищцата желае да носи настоящото си фамилното име К.. Желае семейното жилище в гр*** да се предостави за ползване на ответника.
ИЩЦАТА редовно призован в о.с.з. не се явява лично, за нея адв. Ф. И. от ПлАК с изрично пълномощно, който от името на доверителката си поддържа исковата молба.
Позовава се на писмени и гласни доказателства.
1
ОТВЕТНИКЪТ редовно призован, не се явява лично, а чрез назначения му по реда на чл.47, ал.6 от ГПК с Определение 180/14.04.2023 г. процесуален представител адв. Ц. Г. Й..
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение прие за установено от фактическа и правна страна следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Безспорно по делото е, а се установява и от приложеното у-е за сключен граждански брак № И-334/18.08.2001 г. страните са сключили валиден граждански брак в гр. Пловдив, от който имат родено едно дете, което към момента е пълнолетно – Г.Ц.ов К., роден на 17.09.2001 г. което определя допустимостта на иска, активната и пасивната легитимация на страните в процеса. Правното основание на предявените искове е чл. 49, ал. 1 във вр. с ал. 3 от Семейния кодекс /СК/ – по иска за развод и чл. 56, ал. 1 СК – относно ползването на семейното жилище.
Съдът, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По делото безспорно е установено, че съпрузите са сключили граждански брак на 18.08.2001 г., като ответницата К., в резултат на упражняван върху нея психически тормоз решава да напусне семейното жилище. От тогава съпрузите не поддържали какъвто и да е контакт, дори и само за детето. Страните, изразяват своето непоколебимо желание и убедено съгласие за прекратяване на брака. Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 49, ал.1 във връзка ал. 3 от СК: Съдът като взе предвид доказателствата по делото по отношение на продължилата около 21 години фактическа раздяла между страните и най – вече изразеното от ищцата волеизявление за прекратяване на брака намира, че отношенията между съпрузите не са такива, каквито следва да бъдат в едно семейство, брачната им връзка е опразнена от необходимото й съдържание. Установи се по делото, че е настъпило физическо и духовно отчуждение между съпрузите, лишило семейството от възможността да изпълнява вменените му функции.
Между тях не съществува вече взаимна привързаност, уважение, доверие и разбирателство, както и при двамата липсва желание за полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване благополучието на семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните отношения между съпрузите. Съдът приема, че отношенията между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени и че те не биха могли да съжителстват заедно.
Досежно вината, съдът намира следното: Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение към брачната връзка. Безспорно пълната дезинтересованост и липса на отговорност към семейството, брачния партньор и отчуждението са сред основните причини, които биха разстроили непоправимо един брак.
Ето защо съдът прие, че бракът е дълбоко разстроен. Същият е и непоправимо разстроен с оглед нежеланието и на двамата съпрузи да поддържат каквито и да било отношения помежду си, поради което съдът приема, че брачната връзка не може да бъде заздравена, 2 като вина за това имат и двете страни. Предвид изложените съображения и изразеното от ищцата становище съдът прие, че предявеният иск следва да бъде уважен и бъде допуснат развод между съпрузите поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака, без съда да се произнася по въпроса за вината.
По отношение на фамилното име на ищцата след развода: След прекратяване на брака, съпругата изявява желание да запази настоящото си фамилно име – К., което като законосъобразно следва да бъде уважено.
Относно ползването на семейното жилище: Съпругата няма претенции и след прекратяване на брака семейното жилище в гр*** следва да се предостави за ползване на ответника.
По разноските: Предвид извода за вината и съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1, изр.2 от ГПК разноските следва да се понесат от страните така както са ги направили. Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати окончателна държавна такса върху иска за развод в размер на 15.00 лв. Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл.49, ал.1 от СК сключеният на 18.08.2001 г. в гр.
Пловдив с акт № И-334/18.08.2001 г. на Община Пловдив граждански брак между М. Г. К., с ЕГН ********** от гр. *** и Ц. А. К., с ЕГН ********** от гр. ***, поради дълбокото му и непоправимо разстройство.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака М. Г. К., с ЕГН ********** да продължи да носи брачната си фамилия – К..
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище в гр*** на Ц. А. К., с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Ц. А. К., с ЕГН ********** от гр. *** да заплати по сметка на РС – Червен бряг окончателна държавна такса върху иска за развод в размер на 15.00 /петнадесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
3