Определение № 373 от 08.10.2025, Районен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 373 гр. Враца, 08.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Р. Петрова като разгледа докладваното от Гергана Р. Петрова Частно наказателно дело № 20251420200930 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.243 ал.5 НПК. Образувано е по жалба на Й. М. Х. против постановление от 01.09.2025 г. на прокурор при ВРП за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №1688/2024 г. по описа на ВРП, водено за престъпление по чл.129 ал.1 вр. ал.2 от НК.

В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на постановлението, с искане за отмяната му. Поддържа се в жалбата, че приетата от прокурорафактическа обстановка не отговаря на обективната истина. Излагат се подробни доводи и съображения в тази насока.

Настоящият състав намира, че депозираната жалба е процесуално допустима.

Подадена е в преклузивния срок, предвиден в чл.243 ал.4 от НПК, от Л., имащо право и интерес от обжалване. Въпреки, че от представена по делото жалба, не е видно кога и по какъв начин е депозирана във ВРП, съдът с оглед представената разписка, с която е връчено Постановлението и датата на писмото, с което е изпратена жалбата, ведно с ДП до РС Враца, приема, че същата е депозирана в законоустановения срок. Разгледана по същество депозираната жалба се явява основателна.

Съдът, след като се запозна с доводите на жалбоподателя и с материалите по делото, приема за установено следното:

Производството е водено за престъпление по чл. 129 ал.1 вр. ал.2 НК и е приключило с мнение за прекратяване, поради липса на престъпление.

На досъдебното разследване е установена следната фактическа обстановка:

На 22.12.23г. синовете на пострадалия Й. М. - ***** следобед отишли в землището на с.*****, за да добиват незаконно дърва с две каруци. За да не ги видят горски стражари или техни съселяни, братята минали напреко през нива, която се обработва от ***** и сина му ***** от с.с. Все пак двамата били забелязани от случаен минувач, който съобщил на *****, че нивата им е прегазена от ***** М.и, които минали оттам с двете каруци. Подобно безотговорно поведение към земеделската продукция а *****, двамата проявявали и преди.

Като научили за случилото се, ***** и ***** отишли на мястото, указано от техния познат и срещнали двамата братя да карат дърва. Междувременно се обадили и на служител във фирмата, която охранява земеделските площи. ***** и ***** направил забележка на нарушителите и понеже от охранителната фирма все още нямало представител, те продължили с колата си, без да влизат в саморазправа с *****.

1

По-късно ***** се прибрали и започнали да стоварват дървата в двора на къщата си, която е в края на селото. Дошъл да им помага и пострадалият Й. М.. През това време по улицата минал джипа, управляван от *****, до когото седял *****. ***** излязъл на улицата и им махнал с ръка да спрат. Последният бил употребил алкохол, защото лъхал. Започнал да се кара с тях и дори да ги псува, като дърпал шофьорската врата с настояване ***** да излезе от колата. ***** се ядосал, слязъл от колата и ударил шамар на *****. Двамата ***** и ***** се сбили. От колата излязъл ***** и опитал да ги разтърве, а в това време откъм двора дошли първо ***** Й.ов с метален стол в ръце, а след него бързал Й. М. с дърво в ръка. Четиримата започнали да се бият, а ***** Й.ов отишъл до каруцата, взел брадва и в гръб с острата част ударил по главата *****, който се свлякъл безжизнен на земята.

Като видял какво е направил брат му, ***** взел брадвата от ръцете му и я понесъл към двора, а ***** и пострадалият М. тръгнали след него. *****, изплашен от случилото се започнал да вика за помощ и се притекли съседи, вкл. и снахата на пострадалия *****, която дала кърпа да затискат откритата рана. Боят бил преустановен и извикана медицинска помощ и полиция на тел. 112. Тъй като травмата била сериозна, по съвет на другите, ***** тръгнал с колата си да транспортира баща си до врачанската болница. Някъде при гр.***** срещнал линейката и ***** бил закаран до болницата, а по-късно и в болница в гр.*****, където е лекуван.

Пострадалият след боя установил, че има счупен зъб и сезирал компетентния съд с тъжба за лека телесна повреда срещу *****, но понеже съдът приел, че е наЛ. средна телесна повреда, прекратил частно наказателно производство и изпратил делото на Районна прокуратура гр.Враца.

Срещу ***** Й.ов е повдигнато обвинение за престъпление по чл.115 вр. чл.18 НК опит за убийство, с внесен в Окръжен съд Враца обвинителен акт.

В хода на протеклото досъдебно производство са осъществени процесуално следствени действия – разпитани са множество свидетели, приобщени са писмени доказателства

С обжалваното постановление от 01.09.2025 г. РП Враца е прекратила наказателното производство по досъдебно производство №1686/2024 г. по описа на РП-Враца на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК.

В обжалваното постановление представителят на ВРП приел, че на инкриминираната дата на св. Й. ***** е била причинена средна телесна повреда, която според него е резултат от удар с дървен кол от страна на *****. От своя страна последният отрича да е избил посочените в експертизата зъби. Не отрича да е удрял Й. по време на боя, но е сторил това, за да защити баща си. Ударите били взаимни. Нанасяли си удари по различни части на тялото. В тази посока са и показанията на цитираните горе свидетели, във верността на които съм уверен. Никой от тях не е видял Й. по време на боя и непосредствено след него да е бил с избити зъби или да има кръв в устата му. Пострадалият в разпита заявява, че след като се е качил в линейката, установил, че един от зъбите му е избит.

Предвид еднопосочността на дадените показания от свидетелите ***** и факта, че произхождат от лица с различен интерес от изхода на делото, трябва да им се даде вяра като достоверни. Според тези показания ***** и Й. са влезли в съприкосновение Ф. - двамата са се биели, но първият е защищавал себе си и баща си от нападението на тримата - баща и синове. Затова прокурорът е приел, че В.*****ов е извършил деянието при неизбежна отбрана, тъй като е отблъснал непосредствено нападение спрямо себе си и личността на баща си, реализирано от пострадалия и неговите синове, които били въоръжени с брадва, кол и метален стол. В конкретната ситуация като се има предвид обстоятелството, че ***** Й.ов е бил употребил алкохол, физическата и словесна агресивност от негова страна към ***** и сина му *****, непосредствено преди нападението, възрастовата разлика в полза на двамата братя - млади и здрави мъже, подкрепяни от баща си, тяхното Ф. и количествено 2 превъзходство, вкл. и това, че са били въоръжени с изброените горе предмети, които могат да причинят сериозни травми, е приел, че нападението е било наЛ. - съществувала е реална и непосредствена опасност за увреждане личността на ***** и сина му *****. Поради това и поведението на последния не е общественоопасно. Напротив то е общественополезно, правомерно. Затова и вредите, причинени на Й. М., за да се отблъсне нападението му не могат да бъдат основание за търсене и реализация на наказателна отговорност спрямо Л.то, което ги е причинило. Принципът, че никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение, намира приложение и при неизбежната отбрана.

При тези съображения представителят на ВРП е приел, че деянието , предмет на разследване в процесното досъдебно производство не е престъпление, респ.наЛ. е основание за прекратяване на наказателното дирене .

При упражняване на съдебния контрол в това производство съдът се произнася по законосъобразността и обосноваността на обжалваното постановление. Съдът проверява изцяло правилността на постановлението, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Настоящата съдебна инстанция намира, че в постановлението за прекратяване на наказателното производство липсва задълбочен анализ и оценка на събраните по делото доказателства

Заключението на прокурора, че вероятно е имало неизбежна отбрана също не е в достатъчна степен мотивирано. В постановлението единствено е цитиран чл. 12 ал. 1 от НК, което не е достатъчно. Текстът изисква деянието да е извършено, за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. От прокурорския акт не става ясно кои интереси и права на обвиняемия са били застрашени и до каква степен, не може да се разбере бил ли е застрашен живота му или този на негов близък, било ли е в опасност неговото здраве, по какъв начин, до каква степен и ако е така, колко адекватна е ответната реакция. След като е приел, че има противоправно нападение и осъществена защита от такова, представителят на обвинението е бил длъжен да изследва дали защитата съответства на характера и опасността на нападението, кога е започнало нападението и кога е прекратено. Не е обсъдено в постановлението дали не е извършено деяние по чл. 132 на НК и, ако не-защо.

В постановлението прокурорът е отбелязъл, че е „уверен“ в показанията на част от свидетелите- *****. Не е посочено в постановлението защо не дава вяра на останалите свидетели. Не е извършена съпоставка между показанията на двете групи свидетели и наЛ. ли са противоречия между тях.

Посочено е в постановлението, че безспорно се налага изводът, че на инкриминираната дата на св.Й. М. е била причинена средна телесна повреда, която „според него е резултат от удар с дървен кол от страна на *****“. Не става ясно от постановлението какво е приел прокурора и как е причинена тази телесна повреда според него.

Относно показанията на пострадалия Й. М. и тези на свидетеля *****, в постановлението на прокурора също липсва тяхното задълбочено обсъждане и съпоставка с останалите доказателствени източници – заключението на СМЕ относно механизмът на причиняване на телесната повреда. В СМЕ, в отговор на въпрос №3 изрично е отбелязано, че уврежданията не могат да бъдат получени от удар с кол, както твърди в показанията си пострадалия и част от свидетелите. Не е коментирано в постановлението има ли противоречие между СМЕ и показанията на пострадалия и другите свидетели.

Въобще липсва каквото и да е обсъждане на заключението на СМЕ- цени ли се от прокурора, подкрепено ли е от показанията на свидетелите и другите доказателства, и конкретно от кои.

Постановлението по чл. 243 ал. 1 от НПК е такова, с което се слага край на наказателното преследване. За да прекрати производството, прокурорът е длъжен да посочи 3 подробно фактите, които е установил, както и да анализира доказателствата, даващи основание за правните му изводи. Само по този начин при съдебния контрол ще може да се установи дали изводите на прокурора са формирани правилно и на база доказателствения материал по делото. За разлика от обвинителния акт, който не слага край на наказателното производство и твърдението в него подлежи на доказване и правно обсъждане на по-късен етап, постановлението по чл. 243 ал. 1 от НПК следва да бъде обосновано и ясно, да разкрива мотивите на прокурора за извършеното действие – прекратяване на наказателното производство. Тази обосновка следва да почива на събраните по време на ДП доказателства.

Доказателствата се ценят чрез техния анализ и съпоставка. Съдебният акт не може да санира пропуските на прокуратурата. Съдът проверява законосъобразно ли е изготвеното постановление, без да замества или допълва преценката на прокурора. Процесът на формиране на тази преценка не може да бъде проверен, след като постановлението не е обосновано.

Липсата на обоснованост и мотивираност на обжалваното постановление препятства възможността за осъществяване на съдебен контрол.

В този смисъл и по изложените по-горе съображения, съдът намира подадената жалба за основателна, и като такава следва да бъде уважена, като постановлението на ВРП за прекратяване на наказателното производство следва да бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно и делото върнато на прокурора за изпълнение на указанията по прилагането на закона, дадени в настоящото определение.