Определение № 23721 от 30.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23721 гр. София, 30.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20261110118397 по описа за 2026 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 30.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 18397/2026 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 122 ГПК.

Подадена е искова молба от „АЕ Арт енд Емоушън“ ООД срещу „Брандис.БГ“ ЕООД, като е поискано установяването на вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 179/2026 г. по описа на Районен съд – гр. Бяла Слатина.

С Определение № 304/29.04.2026 г., постановено по гр. д. № 741/2026 г. по описа на Районен съд – гр. Бяла Слатина, съдът е прекратил производството като е изпратил същото по местна подсъдност на Софийският районен съд. В мотивите на определението са изложени съображения, че от извършена служебно справка от Търговският регистър било установено, че седалището и адреса на управление на ответника е в гр. София, бул.

„Шипченски проход“ № 18, поради което с оглед нормата на чл. 105 ГПК производството било подсъдно на СРС.

Настоящият съдебен състав при извършена служебна проверка на редовността и допустимостта на исковата молба намира следното:

Съдът намира, че не може да сподели изводите в Определение № 304/29.04.2026 г., постановено по гр. д. № 741/2026 г. по описа на Районен съд – гр. Бяла Слатина, като съображенията за това са изложени по-долу в настоящото определение.

Местната подсъдност е процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск. При граматическото, систематичното и телеологичното тълкуване на разпоредбите на чл. 105 ГПК – чл. 117 ГПК следва извод, че местната подсъдност е относителна положителна процесуална предпоставка, освен в случаите, когато 1 законодателят не е предвидил изрично, че същата е абсолютна процесуална предпоставка, доколкото това е свързано с възможността на съда да следи служебно до определен процесуален момент за нея.

В правилото на чл. 119, ал. 3 ГПК (Нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 7.08.2018 г.) е предвидено, че възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2 ГПК, чл. 113 ГПК и чл. 115, ал. 2 ГПК може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. А съгласно правилото на чл. 119, ал. 4 ГПК, във всички други случаи извън тези по ал. 1 – 3 възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба.

Процесният случай попада именно в хипотезата на чл. 119, ал. 4 ГПК, тъй като съдът не може служебно да повдига въпроса за местната подсъдност, тъй като се касае за търговски спор с предявени искове свързани с връщане на даденото по договор за поръчка – искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, и евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД. Тоест, налице е спор във връзка с последици от развалянето на субективна търговска сделка, а правилото на чл. 108, ал. 1 ГПК, така и на чл. 105 ГПК не са в изрично предвидените хипотези, когато местната подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка, тъй като съдът може да повдига въпроса служебно и следи за нейното спазването. В този смисъл, Районен съд – гр. Бяла Слатина е трябвало да изпрати исковата молба за подаване на отговор на исковата молба, ако е считал, че същата е редовна и допустима, а на служебно да разрешава въпроса за местна подсъдност, каквото правомощие същият няма без надлежно направен отвод за местна подсъдност от ответника.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че производството неправилно и преждвременно е изпратено на Софийски районен съд, като при това положение приложимо е правилото на чл. 122 ГПК, като следва да бъде повдигната т. нар. отрицателна препирня за подсъдност между Софийски районен съд и Районен съд – гр. Бяла Слатина, която да бъде разгледана от Софийският градски съд.

Така мотивиран, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 18397/2026 г. по описа на СРС, I I Г. О., 156-ти състав.

ПОВДИГНА ПРЕПИРНЯ ЗА ПОДСЪДНОСТ на основание чл. 122 ГПК межди Софийски районен съд и Районен съд – гр. Бяла Слатина.

ИЗПРАЩА делото на Софийски градски съд за разглеждане на повдигнатата препирня за подсъдност.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2