Решение № 16893 от 17.09.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 16893 гр. София, 17.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20211110117129 по описа за 2021 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД от Г. Н. Д. срещу В. Г. П. с искане да се осъди ответника да му заплати сумата от 9897,01 лева, представляваща погасени от него за сметка на ответника лизингови и застрахователни вноски, дължими по Договор за финансов лизинг № 18********** от 06.08.2018г., сключен с „ОТП Лизинг“ ЕООД /с предишно наименование „Сожелис България“ ЕООД/, за периода от 07.11.2019г. до 04.02.2021г. включително, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 26.03.2021г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че е бивш съпруг на В. П., като бракът им бил прекратен поради неговото дълбоко и непоправимо разстройство на 13.07.2020г. с влязло в сила Решение № 260130 от 13.07.2020г., постановено по гр. дело № 277/2020г. от РС- гр. Костинброд, с което било утвърдено сключеното между съпрузите споразумение за развод по взаимно съгласие по чл. 51 СК. Поддържа, че били във фактическа раздяла още към месец октомври 2019г.

Сочи, че на 06.08.2018г. В. П. била сключила Договор за финансов лизинг № 18********** със „Сожелис България“ ЕООД /в последствие преименувано „ОТП Лизинг“ ЕООД/.

Ответницата била получила лизинговата вещ- лек автомобил „Рено Меган“, с рег. № *********, който бил за лично ползване на същата и бил сключен с цел личното му придобиване. Твърди, че със свои лични средства е заплащал нейните задължения по вноските по договора, застраховките „Гражданска отговорност“ и „Автокаско“, данък МПС за периода от 07.11.2019г. до 04.02.2021г., включително. Сочи, че през този период вече са били във фактическа раздяла, като за част от периода били и разведени. Поддържа, че бил извършил следните плащания с негови лични средства: на 07.11.2019г.- 343,21 лева с основание „месечна вноска 2 по застр. пол.***********“ и получател „Застрахователен брокер Омникар и партньори“ ООД; на 12.11.2019г. – 472,79 лева с основание „мес.вноска 1 лизинг за автомобил на кл. номер ***** договор *****+************BRSG“ и получател ОТП Лизинг ЕООД; на 09.12.2019г. – 472,79 лева с основание „мес.вноска лизинг за автомобил на кл. номер ***** договор *****+************BRSG“ и получател ОТП Лизинг ЕООД; на 13.01.2020г. – 473,15 лева с основание „мес.вноска лизинг за автомобил на кл. номер ***** договор *****+************BRSG“ и получател ОТП Лизинг ЕООД; на 31.01.2020г. – 343,21 лева с основание „месечна вноска 3 по застр. пол.***********“ и получател „Застрахователен брокер Омникар и партньори“ ООД; на 12.02.2020г. – 473,33 лева с основание „мес.вноска лизинг за автомобил на кл. номер ***** договор ***** UNCR*************“ и получател ОТП Лизинг ЕООД; на 09.03.2020г. – 473,51 лева с основание „мес.вноска лизинг за автомобил на кл. номер ***** договор ***** UNCR*************“ и получател ОТП Лизинг ЕООД; на 09.04.2020г. – 473,69 лева с основание „мес.вноска лизинг за автомобил на кл. номер ***** договор ***** UNCR*************“ и получател ОТП Лизинг ЕООД; на 04.05.2020г. – 343,21 лева с основание основание „месечна вноска 4 по застр. пол.***********“ и получател „Застрахователен брокер Омникар и партньори“ ООД; на 11.05.2020г. – 473,87 лева с основание „мес.вноска лизинг за автомобил на кл. номер ***** договор ***** UNCR*************“ и получател ОТП Лизинг ЕООД; на 03.06.2020г. – 474,05 лева с основание „мес.вноска лизинг за автомобил на кл. номер ***** договор ***** UNCR*************“ и получател ОТП Лизинг ЕООД; на 09.07.2020г. – 474,23 лева с основание „мес.вноска лизинг за автомобил на кл. номер ***** договор ***** UNCR*************“ и получател ОТП Лизинг ЕООД; на 09.07.2020г. – 102,58 лева с основание „данък МПС за 2020 рег. номер *********UNCR*************“ и получател ОТП Лизинг ЕООД. Поддържа, че съгласно т. 10 от утвърденото от съда споразумение по чл. 51 СК, ако се окаже, че някой от съпрузите е поел задължение към трето лице, то след прекратяването на брака, същият ще изплаща поетото задължение самостоятелно, без да ангажира по какъвто и да е начин и на каквото и да е основание, в какъвто и да е размер и период, отговорността на другия съпруг. След датата на развода, бил извършил следните плащания: на 10.08.2020г. за сумата 474,41 лева с основание „мес.вноска лизинг за автомобил на кл. номер ***** договор ***** UNCR*************“ и получател ОТП Лизинг ЕООД; на 10.08.2020г. за сумата от 559,87 лева с основание „вноска застраховка автокаско еднократно застр.гр.отговорност“ и получател „Застрахователен брокер Омникар и партньори“ ООД; на 10.09.2020г. за сумата 474,59 лева с основание „мес.вноска лизинг за автомобил на кл. номер ***** договор ***** UNCR*************“ и получател ОТП Лизинг ЕООД; на 14.10.2020г. за сумата 474,78 лева с основание „мес.вноска лизинг за автомобил на кл. номер ***** договор ***** UNCR*************“ и получател ОТП Лизинг ЕООД; на 02.11.2020г. за сумата 309,31 лева с основание „вноска 2 по полица 0307Х********“ и получател „Застрахователен брокер Омникар и партньори“ ООД; на 13.11.2020г. за сумата 474,96 лева с основание „мес.вноска лизинг за автомобил на кл. номер ***** договор ***** UNCR*************“ и получател ОТП Лизинг ЕООД; на 08.12.2020г. за сумата 475,14 лева с основание „мес.вноска лизинг за автомобил на кл. номер ***** договор ***** UNCR*************“ и получател ОТП Лизинг ЕООД; на 08.01.2021г. за 2 сумата 475,33 лева с основание „мес.вноска лизинг за автомобил на кл. номер ***** договор ***** UNCR*************“ и получател ОТП Лизинг ЕООД; на 01.02.2021г. за сумата 309,31 лева с основание „вноска 3 по полица 0307Х********“ и получател „Застрахователен брокер Омникар и партньори“ ООД; на 04.02.2021г. за сумата 475,41 лева с основание „мес.вноска лизинг за автомобил на кл. номер ***** договор ***** UNCR*************“ и получател ОТП Лизинг ЕООД. Общият размер на извършените плащания в полза на „ОТП Лизинг“ ЕООД и „Застрахователен брокер Омникар и партьори“ ЕООД бил 9897,01 лева.

Сочи, че изпълнявайки задължения, които не са негови, а на ответника при липса на основание за това, е обеднял, а ответницата се е обогатила за негова сметка, тъй като пасивът й бил намалял поради погасяване на задълженията й от страна на ищеца. Поддържа, че са налице всички елементи на чл. 59 ЗЗД. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорва предявения иск. Сочи, че на 06.08.2018г. бил сключен Договор за финансов лизинг № 18********** със „Сожелис България“ ЕООД, като ищецът бил съдлъжник по него. Твърди, че в процесния период ищецът ползвал само и единствено предоставения лизингов автомобил. Поддържа, че съгласно т. 14 от одобреното с Решение № 260130 от 13.07.2020г., постановено по гр. дело № 277/2020г. от РС- гр. Костинброд споразумение бившите съпрузи са се съгласили, че уреждат всички свои лични и имуществени отношения във връзка с прекратяването на брака им и нямат каквито и да е претенции един към друг във връзка с това. Твърди, че ищецът съзнателно е поел задължение по договора за лизинг като съдлъжник, поради което и направените плащания не били без основание, както и лично бил заявил пред бракоразводния съд, че към 13.07.2020г. страните нямат претенции един към друг; сам сочил че от момента на твърдяната от него фактическа раздяла всеки от тях е заплащал само свои лични разходи. Твърди, че общият размер на плащанията до развода е 5050,59 лева. Поддържа, че ищецът дължи плащания по лизинговия договор като съдлъжник, както и че договорът за лизинг бил сключен по време на брака и на основание чл. 32, ал. 2 СК съпрузите са поели солидарна отговорност спрямо лизингодателя за дължимите лизингови вноски, поради което на основание чл. 127, ал. 1 ЗЗД платеното следва да се понесе по равно от тях. Сочи, че след прекратяване на брака автомобилът продължавал да се ползва от ищеца, като в лизинговия договор бил вписан адрес, на който съгласно т. 7 от одобреното споразумение се намирало жилище, изключителна собственост на ищеца. Твърди, че по време на брака автомобил Рено Меган с рег. № ********* бил ползван само и единствено от ищеца, в периода след прекратяване на брака до 04.02.2021г.

В. П. била предоставила ползването на автомобила на ищеца с уговорката той да плаща лизинговите вноски през периода, през който ще го ползва. В условия на евентуалност, релевира възражение за прихващане със сумата от 14 133,60 лева, обезщетение за ползване на лекия автомобил от страна на ищеца за периода от 07.11.2019г. до 04.02.2021г. /по 31,20 лева на ден за общо 453 дни/. Счита, че не са налице основания за уважаване на претенцията. Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

С Определение № 31990 от 13.09.2023г. съдът е приел за съвместно разглеждане 3 своевременно релевираното възражение за прихващане на ответника със сумата от 14 133,60 лева, представляваща обезщетение за ползване на лек автомобил „Рено Меган“ за периода от 07.11.2019г. до 04.02.2021г.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: наличието на действително правоотношение между ответника и „ОТП Лизинг“ ЕООД по договор за лизинг; да е обеднял, като е заплатил дължимите от ответника месечни погасителни вноски и застраховки в посочения в исковата молба размер; обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяване на разходите за заплащане на месечните дължими вноски по договора за лизинг и дължимите застрахователни вноски; причинна връзка между обедняването и обогатяването; за ищеца да липсва друг ред за защита на твърдените права.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже погасяване на дълга.

По възражението за прихващане в тежест на В. П. е да докаже, че през процесния период автомобил „Рено Меган“ е бил ползван от Г. Д., както и размерът на обезщетението за лишаване от ползване.

С определението по чл. 140 ГПК, в което е обективиран проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 26.10.2023г., съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че с Решение № 260130 от 13.07.2020г., постановено по гр. дело № 277/2020г. по описа на РС- гр. Костинброд е прекратен бракът между В. Г. П.- Д.а и Г. Н. Д. по взаимно съгласие; както и че Г. Д. е платил 9897,01 лева, лизингови и застрахователни вноски, дължими по Договор за финансов лизинг № 18**********, сключен с „ОТП Лизинг“ ЕООД /с предишно наименование „Сожелис България“ ЕООД/, за периода от 07.11.2019г. до 04.02.2021г.

Освен безспорния им характер горните обстоятелства се установяват и от приетия препис от Решение № 260130 от 13.07.2020г., постановено по гр. дело № 277/2020г. по описа на РС- гр. Костинброд, с което е прекратен брака, сключен на 09.09.2006г., с акт № 0265 от същата дата, на община Ямбол между В. Г. П.- Д.а и Г. Н. Д. по взаимно съгласие. С цитираното решение е утвърдено постигнатото между съпрузите споразумение по чл. 51 СК, както следва: бракът се прекратява въз основа на сериозно и непоколебимо взаимно съгласие; след прекратяване на брака упражняването на родителските права върху роденото от брака дете- Г. Г. Д., се предоставят на майката – В. П.-Д.а; определен е режим на лични отношения на бащата с детето; след прекратяване на брака жената да носи само предбрачното си име- П.; след прекратяване на брака страните не си дължат издръжка един на друг за в бъдеще, както и към настоящия момент; семейното жилище, представляващо апартамент № 4, находящо се в гр. София, ***, т. 2 е изключителна собственост на съпруга; всички парични средства, в лева и валута, които са по банкови сметки и влогове на съпрузите към настоящия момент, остават в изключителна собственост на тутиляра на съответната банкова сметка; страните не са придобили по време на брака 4 влогове в семейна имуществена общност; В. П.- Д.а в качеството си на кредитополучател е сключила договор за потребителски кредит с „Райфайзенбанк България“ ЕАД, като страните са се съгласили изплащането на остатъка от непогасената част от кредита в размер на 12347,91 лева да се поеме от тях по равно до окончателното му изплащане като мъжът ще изплаща своята част от всяка погасителна вноска на жената по посочена от нея банкова сметка, а тя поема задължението от своя страна да плаща дължимата погасителна вноска на банката; ако се окаже, че някой от съпрузите е поел задължение към трето лице, то след прекратяването на брака, същият ще изплаща поетото задължение самостоятелно, без да ангажира по какъвто и да е начин, на каквото и да е основание, в какъвто и да е размер и период, отговорността на другия съпруг; уредени са и взаимоотношенията между страните по повод придобитите от тях недвижими имоти; постигнато е споразумение за увравняване на дяловете на съделителите; страните са декларирали, че нямат претенции един към друг по смисъла на чл. 29 и чл. 30 СК; както и че движимите вещи, придобити по време на брака им са поделени извънсъдебно; съпрузите са заявили, че с постигнатото споразумение уреждат всички свои лични и имуществени отношения във връзка с прекратяването на брака им и нямат каквито и да е претенции един спрямо друг във връзка с това; както и от приетите платежни нареждания за извършени плащания.