Решение № 115 от 18.05.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Свиленград, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йорданка Кр. Ненчева при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Йорданка Кр. Ненчева Гражданско дело № 20255620100836 по описа за 2025 година

Предявени са по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1, т.3 от ГПК осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.92 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от „АПС Бета България” ЕООД, с ЕИК 203374133, срещу В. Х. К., с ЕГН **********, за осъждане на ответника за заплащане на следните суми дължими по Договор за потребителски кредит № 608515 от 21.04.2020 г. сключен между „Стик Кредит“ АД и В. Х. К. /кредитополучател/, а именно: 400 лв. – главница; 12 лева – договорна лихва по този договор за периода от 21.04.2020 г. до 21.05.2020 г., 257.83 лева – законна лихва за забава, 927.44 лева – неустойка на основание чл.

17 и чл. 20 от Договор за потребителски кредит № 562840 за неизпълнение на задължението да се представи обезпечение, законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 23.06.2025 г. до окончателно изплащане на задължението, за които суми което е образувано ч.гр. дело № 766 от 2025 г., по описа на РС-Свиленград, по което съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение за посочените суми.

Ищецът твърди, че процесните вземания произтичат от неизпълнение на задължение на ответника по Договор за потребителски кредит № 608515 от 21.04.2020 г., сключен между „Стик Кредит“ АД (кредитор) и В. Х. К. (кредитополучател).

По силата на договора кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 204.52 евро (400 лева), със задължение на ответника да върне сумата една вноска в срок до 21.05.2020 г. Посочва, че ответникът е изпаднал в забава на 22.05.2020 г. Не е посочен лихвен процент, ГПР в размер на 42.58 %. Ответникът не бил изпълнил задълженията си по договора за кредит. Ищецът посочва, че по договора не са правени плащания от страна на ответника.

Произтичащите от договора за кредит вземания били прехвърлени от „Сити Кеш” ООД на ищеца „АПС Бета България” ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024 г. Ответникът бил уведомен за цесията. Ако се приемело, че такова уведомяване не е извършено надлежно, то ищецът моли съда да приеме, че е налице надлежно връчване на уведомление за цесията, извършено с исковата 1 молба.

Поради изложеното ищецът моли съда да уважи исковете и да му присъди направените разноски в настоящото исково и в заповедното производство.

Ответникът не представя отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

От приложеното за послужване частно гражданско дело № 766/2025 г. по описа на РС-Свиленград се установява, че с разпореждане на съда е отказано издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу В. Х. К., ЕГН **********, за заплащане на следните суми по Договор за потребителски кредит № 608515 от 26.07.2019 г., сключен между „Стик Кредит“ АД и В. Х. К.: 400 лв. – главница; 12 лева – договорна лихва по този договор за периода от 21.04.2020 г. до 21.05.2020 г., 257.83 лева – законна лихва за забава, 927.44 лева – неустойка на основание чл. 17 от Договор за потребителски кредит № 562840, законната лихва главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 23.06.2025 г. до окончателно изплащане на задължението.

С оглед естеството на защитата, която се получава по реда на настоящото производство, съдът, който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл.410 от ГПК правопораждащи факти, а допустимостта на осъдителния иск по чл. 415 от ГПК, се определя от идентичността между страните, предмета и страните, и вземането, относно което е отказано издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

В случая е налице посочената идентичност от субективна страна и от обективна страна.

От представените по делото доказателства се установява, че Договор за потребителски кредит № 608515 от 21.04.2020 г., е сключен от разстояние при условията на ЗПФУР под формата на електронен документ, съгласно ЗЕДЕУУ между „Стик Кредит” АД, като кредитор, и В. Х. К., като кредитополучател, по силата на който е бил предоставен и усвоен кредит в размер на 400 лева, с уговорка за връщането му на 21.05.2020 г. Посочен е лихвен процент в размер на 0 %, но дължима лихва в размер на 12.00 лева на първия транш от заема, и годишен процент на разходите по кредита в размер на 42.58 %. Кредитът е отпуснат под формата на кредитна линия, като се установява, че е усвоен от ответника веднъж на 21.04.2020 г. (разписка за извършено плащане – л. 49 от делото). В представения от ищеца Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителския кредит, обаче е посочен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 36%.

Съгласно чл. 17 от договора, заемателят се задължава в 3-дневен срок от сключването на договора да предостави на заемодателя поне едно обезпечение: поръчителство или банкова гаранция. Съгласно чл. 20 от договора, в случай, че заемателят не предостави такова обезпечение, то той дължи на заемодателя неустойка в размер на 0.9% от стойността на договора, като неустойката се начислява автоматично и се заплаща разсрочено, платима на падежа на лихвеното плащане. Тези изисквания са залегнали и в чл. 17 до чл. 22 включително от приложимите към договора общи условия. На основание тези клаузи се претендира неустойка в размер на 474.19 евро (927.44 лева) – сума представляваща повече от два пъти чистата стойност на кредита.

В процесния договор е посочен ГПР на заема 42.58 %, като не става ясно как е изчислен и какво включва. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на 2 предоставения кредит. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. ГПР се изчислява по формула, съгласно Приложение № 1 към ЗПК, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.

В случая, в договора не е посочено какво включва ГПР, в т.ч. дали включва предвидената в чл. 20 неустойка, която несъмнено е разход по кредита. Това обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти на ГПР и дали те са в съответствие с нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК.

Разпоредбите на глава VІ от ЗПК уреждат „Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“, сред които е и чл. 22, съгласно който, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1 –9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК, договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР в приложение № 1 начин.

По този начин не е спазена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, пр.

1 от ЗЗД. Имайки предвид последиците на тази недействителност, съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата стойност по кредита, като платените суми следва да бъдат отнесени за погасяването на главницата. Предвид недействителността на договора, посочената в него дата на изпълнение не удостоверява настъпването на падеж на задължението за връщане на чистата стойност на кредита по чл.23 от ЗПК в размер на 204.52 евро (400 лева).

Относно претенцията на ищеца за дължимостта на чистата стойност на кредита от 204.52 евро. Ищецът твърди, че вземанията по договора за кредит, били прехвърлени от кредитора „Стик Кредит“ АД на ищеца „АПС Бета България” ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024 г. По делото е представен договорът за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024 г. В чл. 1.1. от договора за цесия е посочено, че прехвърлените вземания са индивидуалириани в Приложение 1 към този договор. Такова приложение, нито друг документ към договора, в което процесните вземания да са индивидуализирани, не са представени. С определението по чл. 140 от ГПК, съдът изрично е указал на ищеца, че носи доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че вземането, предмет на договора за кредит, е и предмет на договора за цесия. Това е указал и в проведеното първо по ред съдебно заседание, като е указал на ищеца и че не сочи доказателства за това обстоятелство.

В случая липсва процесуална възможност ищецът да търси правата си срещу ответника, доколкото той не се легитимира като носител на метериалното вземане, тъй като липсват доказателства за надлежно прехвърлени права, липсва представено приложение, към договора за прехвърляне на вземания, в което да са индивидуализирани прехвърлените вземания.

И не на последно място, дори по делото да беше доказано формалното прехвърляне 3 на вземания по процесния договор за потребителски заем, цедентът не би могъл да прехвърли такива основани на нищожни клаузи и които поради това не притежава.

Предвид изложеното, съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен изцяло, доколкото уважаването на иска за главница е и условие за уважаване на претенцията за законна лихва върху главницата.

Предвид изложеното, съдът намира, че исковете са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Относно разноските:

Съобразно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода от делото разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

Съобразно изхода на спора на ищеца не следва да се присъдят разноски.

Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133 искове против В. Х. К., с ЕГН **********, за осъждане на ответника за заплащане на следните суми дължими по Договор за потребителски кредит № 608515 от 21.04.2020 г. сключен между „Стик Кредит“ АД и В. Х. К. /кредитополучател/, а именно: 204.52 евро (400 лева) – главница; 6.13 евро (12 лева) – договорна лихва по този договор за периода от 21.04.2020 г. до 21.05.2020 г., 131.83 евро (257.83 лева) – законна лихва за забава, 474.19 евро (927.44 лева) – неустойка на основание чл. 17 и чл. 20 от Договор за потребителски кредит № 562840 за неизпълнение на задължението да се представи обезпечение, законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 23.06.2025 г. до окончателно изплащане на задължението, за които суми което е образувано ч.гр. дело № 766 от 2025 г., по описа на РС-Свиленград, по което съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение за посочените суми., като неоснователни.