Решение № 532 от 13.07.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 532 гр. Бургас, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20262100500131 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по повод две въззивни жалби, предявени от Б. П. К., ЕГН **********, чрез адв. Димитринка Радева - БАК, със съдебен адрес: гр.Бургас, ж.к„,Изгрев“, бл.35, вх.4, ет.8, ап.23 и ,,КРЗ ПОРТ БУРГАС“АД, ЕИК 102003926, със седалище и адрес на управление:гр.Бургас, ул„,Индустриална“№3, представлявано от Данаил Стефанов Вълчев Изпълнителен директор, чрез адв. Елена Методиева- АК - Пазарджик, със съдебен адрес:гр.София, ул.,,Неофит Рилски“№55,ет.1, Адвокатско дружество „Захариев и Методиев“, срещу решение №2650 от 25.11.2025г. по гр.д.

№4313/2025г. по описа на Районен съд - Бургас.

С посоченото решение, съдът е осъдил на основание чл.200 КТ и чл. 86 ЗЗД „КРЗ ПОРТ БУРГАС“АД, ЕИК 102003925, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.„Индустриална” № 3, да заплати на Б. П. К. сумата в размер на 7805,28 лв., представляващи справедливо обезщетение за неимуществените вреди - болки и страдания, причинени от трудова злополука, настъпила на 06.01.2025г., ведно с мораторна лихва за периода от настъпване на увреждането -06.01.2025 г. до пълното изплащане на задължението, като е отхвърлил исковете за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените 7805,28 лева до пълния претендиран размер от 38 000 лева и за лихва за забава върху обезщетението за отхвърлената част, като неоснователни.С горецитираното решение, съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца К., сумата от 431,34 лв., представляваща разноски по делото, осъдил и ищеца да заплати на „КРЗ ПОРТБУРГАС“ АД, сумата от 1668,65лв., представляваща разноски по делото.

1

С въззивна жалба вх.№53912/18.12.2025г., подадена от Б. П. К., чрез адв. Р.- БАК, се изразява недоволство от постановеното решение в отхвърлителната част.

На първо място се навеждат доводи за неправилно приложение принципа за справедливост съгласно нормата на чл.52 от ЗЗД, което довело до занижено обезщетение за неимуществени вреди.

Твърди се, че определеното обезщетение в размер на 8500лв. не кореспондирало с установената по делото фактическа обстановка и с утвърдената съдебна практика (Решение №.1/03.01.2025г. по гр.д.№335/2024г. на ВКС, IV-то г.о.; Решение №607/22.10.2024г. по гр.д.№509/2024г. на ВКС, IVто г.о.).

Посочва се, че при постановяване на съдебния акт, съдът не съобразил редица фактори - време и място на възникване на увреждането, обществено- икономически условия, липса на мерки за обезопасяване на работната среда. Навеждат се доводи, че обезщетението от 8500 лева не репарирало вредите, причинени от средна телесна повреда, не съответствало на претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период, невъзможност пострадалия да си служи с дясна ръка.

Направен и подробен анализ на събраните по делото гласни доказателства и заключението на вещото лице по извършената по делото експертиза. Твърди се, че въззивникът отслабнал с 15 килограма, нуждаел се от чужда помощ при извършване на ежедневните нужди, десет месеца след злополуката ръката не била напълно възстановена, предвиждала се песимистична прогноза за пълно оздравяване. Излагат се аргументи, че в резултат на посочените негативни последици, качеството на живот на жалбоподателя се влошило значително за твърде дълъг период, което подлежало на обезвреда.

Развиват се съображения във връзка с присъдените с решението съдебни разноски.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната част и постановяване съдебен акт на настоящата инстанция, с който бъдат уважени изцяло предявените искови претенции. Претендира се присъждане на строените по делото разноски пред двете инстанции.

При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 от ГПК, се установи следното:

Препис от първоинстанционното решение е връчен на процесуалния представител на ищеца - адв.Р., БАК, на 08.12.2025г. Въззивната жалба е входирана в деловодството на БРС на 18.12.2025г. и следователно е подадена в законния двуседмичен срок.

Препис от въззивната жалби е връчен на пълномощника на ответното дружество на 06.01.2026г.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,с който същата се оспорва изцяло. Посочва се, че решението е правилно и законосъобразно и не страда от посочените в жалбата пороци.

На първо място се оспорват твърденията на въззивника, че съдът неправилно приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.

Изразява се несъгласие и с изложеното в жалбата относно констатации на вещото лице по извършената експертиза за ,,песимистични 2 прогнози за пълно възстановяване“.

Навеждат се доводи, че районният съд преценил всички факти и обстоятелства по делото, свързани с полученото увреждане, определяйки справедливо обезщетение, съобразено с константната съдебна практика.

Отбелязва се, че цитираните от въззивника решения на ВКС се явявали неотносими към проблематиката на настоящия казус.

Излага се становище, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съдът спазил принципа за справедливост, прилагайки практика, постановена по аналогични случаи. Цитира се практика на окръжните и районни съдилища.

Иска се отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение съгласно представения списък по чл.80 от ГПК. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

С въззивна жалба вх.№54748 от 23.12.2025г., подадена от ответника - „КРЗ ПОРТ БУРГАС“ АД, чрез адв. Методиева, се изразява недоволство от решението на районния съд в частта, в която е уважил предявените искови претенции.

Излага се становище, че в нарушение разпоредбата на чл.200, ал.3 от КТ, съдът не намалил определения от него размер на обезщетението за неимуществени вреди с размера на полученото от Б. К. обезщетение от обществено осигуряване.

Подчертава се, че във връзка с временната нетрудоспособност, на въззиваемия било изплатено и обезщетение по застрахователна полица №0142/9/24/020/000037(по сключена от „КРЗ ПОРТ БУРГАС“ АД и ЗАД ,,Алианц България“ АД застраховка „Трудова злополука“).

Заявява се, че неправилно в настоящия случай, съдът приел, че не е налице съпричиняване. Твърди се, че служителят нарушил т.3.5 от Инструкция за безопасна работа в ограничени(затворени) пространства, съгласно която, влизането в такова пространство се извършвало с използване на стационарни стълби(където са налични) или подходящи преносими стълби.

Посочва се, е при постъпване на работа, на служителя бил проведен инструктаж за безопасност на труда, като последният се запознал с Инструкцията, удостоверявайки горното с подпис, както и с изготвената карта за оценка на риска№24 както и провел изпит за безопасните методи на работа, свързани със заеманата длъжност.Твърди се, че работникът нарушил Инструкцията за безопасност, влизайки в силоза без да използва стълба.

Навеждат се доводи, че посоченото нарушение представлявало проява на груба небрежност, поради което в процесния случай (на основание чл.201,ал.2,т.1 от КТ) било налице съпричиняване на вредите и следвало обезщетение да бъде намалено.

Иска се отмяна на постановеното решение и постановяване съдебен акт на настоящата инстанция, с който предявените искови претенции бъда отхвърлени изцяло.

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение съгласно представения списък. При условията на 3 евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

Въззивникаът- ищец не се явява лично в с.з., редовно и своевременно уведомен, за него се явява адв. Димитринка Радева, която поддържа въззивната жалба, съответно оспорва въззивната жалба на насрещната страна, изразява становище по съществото на спора. Претендира разноски.

Въззивникът-ответник не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Депозирано е становище от процесуалния представителна КРЗ "Порт Бургас“ АД, с което заявява че не възразява делото да се гледа в негово отсъствие, оспорва въззивната жалба на въззивника – ищец, поддържа подадената от него въззвина жалба, изразява становище по същество на спора, претендира разноски.

Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок от надлежни упълномощени представители на страните, които имат правен интерес от обжалването. Жалбите отговоря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и са допустима, поради което следва да се разгледат по същество.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е с правно основание чл. 200 от КТ и е за плащане обезщетение за неимуществени вреди на ищеца Б. К., в резултат на претърпяна от него трудова злополука. Предявеният иск е за сумата от 38 000 лв. (или 19 429,09 евро).

По делото няма спор, че Б. П. К. е работил по трудов договор в КРЗ "Порт Бургас“ АД като "младши оператор силози". Установено е, че на 06.01.2025 г., при изпълнение на трудовите си задължения, при подготовка за ръчно събиране на останалото зърно в силоз № 8, се качил на радлера, на около един метър преди люка на силоза, подхлъзнал се и паднал на бетона на дясната си ръка, при което получил счупване в областта на китката.

Ответникът е подал декларация за трудова злополука до ТП на НОИ – гр.

Бургас, във връзка с която е издадено разпореждане за признаване на събитието като злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО – внезапно травматично увреждане на здравето, станало по време и по повод на извършваната работа.

От представената по делото медицинска документация и писменото заключение на вещото лице - д-р Галина Милева, е видно, че с оглед получените от ищеца наранявания, му е била поставена основна диагноза – „Счупване на долния край на лъчевата кост…“ и му е направена гипсова имобилизация. Счупването на ръката е било с разместване на фрагменти от лъчевата кост, което му е причинило трайно затруднение на десния горен крайник за срок от 12-14 седмици при обичаен ход на оздравителния процес. От заключението на вещото лице се установява, че възстановителния период е продължил около четири месеца, като към момента на изготвяне на експертизата, пострадалия все още изпитва силни болки при извършване на физическа дейност и смяна на климатичните условия. Вещото лице обяснява, че при такова увреждане се стига до пълно 4 възстановяване, но времето за това е строго индивидуално.

Ангажирани са гласни доказателства пред първата инстанция.

Безспорно е установено, че ищецът е претърпял болки и страдания, както по време на злополуката, така и впоследствие, с оглед извършеното и продължително лечение, което все още не е приключило.

От писмените доказателства се установява, че на ищеца е заплатено обезщетение за временна неработоспособност за периода от 07.01.2025 г. до 15.04.2025 г. в размер на 7 132,96 лв., както и застрахователно обезщетение в размер на 694,72 лв., по застрахователна полица по застраховка „Трудова злополука“, сключен между КРЗ "Порт Бургас“ АД и ЗАД „Алианц България“.

По отношение на размера на претенцията:

При липса на изрична законова разпоредба в КТ приложим е чл. 52 от ЗЗД, който предвижда критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди "по справедливост". Този критерий, с оглед паричния характер на обезщетението, е детерминиран от съществуващите инфлационни процеси в страната и има различно и специфично проявление на различни етапи от развитието на обществото. В този смисъл, при определяне на размера на обезщетението, следва да се вземат предвид обществено - икономическите условия към момента на настъпването на увреждането. В конкретния случай, съдът след преценка на конкретно и обективно съществуващите обстоятелства, при които е получено увреждането, неговия характер, както и това, че няма допълнителни усложнения в периода на възстановяване, има реални изгледи пострадалата ръка да стигне до пълно възстановяване намира, искът е частично основателен и доказан до размера определен от първоинстанционния съд от 8 500 лв. (или 4345,98 евро) като е неоснователен над тази сума до пълния предявен размер от 38 000 лв. (или 19 429,09 евро) с оглед критериите за справедливост и предвид обществено-икономическите условия в момента на злополуката.