Определение № 1083 от 27.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1083 гр. Благоевград, 27.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20261200500745 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 278 вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Б.“ № *, партер, представлявано от Б. Н.- управител, чрез юрисконсулт Л. Г. срещу Определение № 242/31.03.2026 г., постановено по гр.д. № 1354/2024 г. по описа на РС- С., с което е отхвърлена като неоснователна молбата по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото Решение № 20/06.02.2026 г. в частта за разноските.

В частната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение.

Жалбоподателят счита, че присъденото възнаграждение не съответства на реално положения от адвоката труд. Сочи се, че действията на адвоката се изразяват единствено в подаването на оскъдна искова молба и провеждане на о.с.з., на които адвокатът не се е явявал лично, а е подал бланкова молба. Твърди се, че определеното адвокатско възнаграждение не е съобразено с фактическата и правна сложност на делото.

На следващо място се сочи, че в настоящия казус следва да намери приложение Решение С-438/22 на СЕС, съгласно което съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/09.07.2014 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Сочи се, че клиентът на адв. М. е представляван по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, като по делото не са представени доказателства за материална затрудненост. Към датата на кандидатстване за кредит, Й. получавала възнаграждение в размер на 1500 лв.

Отправено е искане за отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата за изменение на решението в частта за разноските.

В срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна, в който се подържа, 1 че определението на районния съд е правилно.

Твърди се, че присъденото адвокатско възнаграждение в общ размер от 245,42 евро е съобразено с правната и фактическа сложност на делото и с разясненията в Решение от 05.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС.

Съдът като съобрази материалите по делото, становището на страните и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, тъй като са налице всички предпоставки за това.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството пред РС- С. е било образувано по искова молба, депозирана от В. Й. Л., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „С.”, Б., чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М. М., срещу „Изи финанс” ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „И. В.“, ул.

„Б.“ №, ап. 1, представлявано от Б. И. Н., с която са предявени искове за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 346226 от 12.07.2021 г., поради противоречие със закона- ЗПК, евентуален иск за прогласяване нищожността на клаузата, предвидена в чл. 3, ал. 2 от договор за потребителски кредит № 346226 от 12.07.2021 г., поради противоречие със законаЗПК, поради накърняване на добрите нрави и като неравноправна, както и иск за заплащане на сумата 5 лева- частичен иск от 93,10 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № 346226 от 12.07.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска.

С Решение № 20/06.02.2026 г., постановено по гр.д. № 1354/2024 г. по описа РС- С., е прогласена нищожността на договор за предоставяне на кредит № 346226 от 12.07.2021 г., сключен между В. Й. М. (Л.) и „Изи финанс” ЕООД, поради противоречие със закона- Закона за потребителския кредит. „Изи финанс” ЕООД е осъдено да заплати на В. Й. Л. сумата от 20,29 евро, равняваща се на 39,69 лева, съставляваща недължимо платена сума по договор за предоставяне на кредит № 346226 от 12.07.2021г., ведно със законната лихва от 09.10.2024 г. до окончателното й изплащане. „Изи финанс” ЕООД е осъдено да заплати на В. Й. Л. сумата от 255,65 евро, равняващи се на 500 лева, за направени по делото разноски. „Изи финанс” ЕООД е осъдено да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.” сумата от 245,42 евро, равняващи се на 480 лева, съставляваща възнаграждение за предоставена правна защита и съдействие на ищцата по делото В. Й. Л..

От ответника е постъпила молба по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

С обжалваното Определение № 242/31.03.2026 г. молбата по чл. 248 ГПК е отхвърлена.

За да определи адвокатско възнаграждение в размер от сумата от 245,42 евро, равняващи се на 480 лева с ДДС, първоинстанционният съд е отчел цената на предявените искове, правната и фактическа сложност на делото и реално извършената работа по всеки иск.

От процесуалния представител на ответника в преклузивния срок- до приключване на устните състезания е направено и поддържано изрично възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗА адвокатът може да оказва безплатно адвокатска правна помощ и съдействие на посочените в т. 1- 3 лица. В случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за 2 разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати- чл.

38, ал. 2 ЗА. В настоящия казус, в сключения договор за правна защита и съдействие е уговорено безплатно процесуално представителство на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗА.

При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се вземат предвид и постановените по тези въпроси решения на Съда на Европейските общности, които по арг. на чл. 633 ГПК са задължителни за съдилищата в страната. В Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които трябва да се положи за защитата на съответното право. Съдебните разноски, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат „пропорционални“.

Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата делото страна действително е понесла за адвокатска помощ, стига те да са разумни. Макар изискването за пропорционалност да не означава, че загубилата делото страна трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, то все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, които се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим.

В Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат - под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката - да договорят възнаграждение в понисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.

3

В решение от 25.01.2024 г. по дело С- 438/22 на СЕС е посочено, че съдът не дължи прилагане на Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (загл. изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г. Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа), ако установи несъответствие на действително свършената работа с фактическата и правна сложност на делото. Размерите по тази наредба могат да служат само за ориентир.

От друга страна, правния ред в страната- в чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата прокламира, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде справедлив и обоснован.

С Решение № 9273/27.07.2016 г., постановено по адм. дело № 3002/2015 г. по описа на ВАС, трето отделение, потвърдено с Решение № 5485 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1403/2017 г., 5-членен състав е разгледан въпросът какви критерии следва да се съблюдават при определяне размера на адвокатското възнаграждение в съответствие с критериите обоснованост и справедливост, съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Според цитираната практика размерът на адвокатските възнаграждения се обосновава с два обективни критерия- обемът и сложността на извършената работа, величината на защитавания интерес, както и действителната фактическа и правна сложност на делото. В конкретния случай следва да се държи и сметка, че става дума за възнаграждение, което не е договорено доброволното въз основа на проява на договорната свобода между страните (клиент - адвокат), а се касае до такова по реда на чл. 38 ЗА, което предполага заплащане на възнаграждението директно на адвоката, осъществил безплатна правна помощ на страната, по изключителната преценка на съда.

В случая са предявени два иска, съответно с цена на исковете- 807,73 лв. и 39,69 лв. За защита и по двата предявени иска- установителен, за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 346226 от 12.07.2021 г., поради противоречие със закона- ЗПК и осъдителен- за заплащане на сумата от 39,69 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № 346226 от 12.07.2021 г., извършената работа е една и съща, доколкото се касае за защита срещу искове, произтичащи от едно и също правоотношение.

Размерът на адвокатското възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за всеки един от исковете е в размер на по 400,00 лв. Съдът намира, че в настоящия случай при съобразяване цитираната и задължителна за националните юрисдикции практика на СЕС, която има превес над националната такава, както и всички налични и установени обективни фактори, имащи отношение към преценка на вида, естеството и обема на свършената работа, от една страна, а от друга и материалния интерес на всеки един от предявените искове, районният съд правилно е определил размера на адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца по делото в размер на 245,42 евро, равняващи се 480,00 лв. с ДДС за двата иска.

Неоснователно е възражението, че към датата на сключване на договора (12.07.2021 г.) ищецът е получавал възнаграждение в размер на 1500,00 лв. и не са налице доказателства, че същият е материално затруднено лице. Релевантно за основателността на направеното възражение е дали към момента на сключването на договора за безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл. 38 ЗА страната е била материално затруднена, ирелеватно е обстоятелството дали към момента на 4 сключването на договора за кредит, т.е. предходен момент, страната е декларирала получаването на определен месечен доход.