Решение № 50 от 19.02.2019, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 50/19.02.2019г., гр. Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание шести февруари две хиляди и деветнадесета година:

Председател:

Мина Трънджиева

Членове: Венцислав Маратилов

Димитър Бозаджиев в присъствието на секретаря Виолета Боева, като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев въззивно гражданско дело №50 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №312/28.11.2018г., постановено по гр.д.№1058/2018г. по описа на РС- В. са отхвърлени предявените от В.В.И., с ЕГН ********** ***, против Териториално поделение Държавно горско стопанство /ТП-ДГС/ “р.”, ЕИК 2016195800420, със седалище и адрес на управление гр.р., ул.”А.С.” №2, искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, 2 и т.3 от КТ- за признаване на уволнението извършено със Заповед №5/13.06.2018г. и на основание чл.328, ал.1, т.2, пр. второ от КТ- поради съкращаване в щата за незаконно и отмяната му и за възстановяване на предишната работа, както и за присъждане на обезщетение по чл.225 от КТ в размер на 5594,40лв. поради това уволнение, като неоснователни.

Осъдена е В.В.И., с ЕГН **********

***, да заплати на Териториално поделение Държавно горско стопанство /ТП-ДГС/ “р.”, ЕИК 2016195800420, със седалище и адрес на управление гр.р., ул.”А.С.” №2, сумата от 720лв.- разноски за производството за адвокатско възнаграждение.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от В.В.И., чрез пълномощника си адв.Д.К.- П..

Твърди се в същата, че съдебното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Визира се, че районният съд изцяло е игнорирал част от събраните по делото писмени доказателства, а други е обсъдил превратно, в резултат на което е достигнал до неправилни крайни изводи, че е налице уволнителното основание- съкращаване в щата и такова съкращаване е извършено реално.

В тази насока се сочи, че неправилни са изводите на съда, че обжалваната уволнителна заповед е мотивирана, като за това било достатъчно, че е посочена законовата разпоредба.

В тежест на работодателя е да докаже, че описаните в заповедта обстоятелства, поради което е прекратено трудовото правоотношение са се изпълнили.

Твърди се, че неправилни са изводите на съда, че съкращаването на щата е взето от компетентен за това орган, а щатното разписание е утвърдено от длъжностно лице в кръга на службата му, по установена форма, като представените от ответника писмени доказателства в тази насока не били оспорени от ищеца, както и че посочените възражения за неспазена от работодателя процедура по съкращаване на щатна длъжност се въвеждат за първи път с писмената защита.

Визира се, че в обжалваното решение, съдът е приел, че трудовите функции на юрисконсулта дори и да са отпаднали, няма изискване да се изпълняват от юрисконсулт на възложителя на обществените поръчки или непременно от негово служител. В тази връзка се приема, че при достигането на този извод, първата инстанция е игнорирала част от представените по делото доказателства, а именно представените още с исковата молба Вътрешни правила за реда и възлагане на обществени поръчки в ЮЦДП.

Твърди се, че неправилни се явяват и изводите на съда, че не е нарушена разпоредбата на чл.8 от КТ, като в решението се обсъжда единствено дисциплинарното уволнение на ищцата, но не се обсъжда явната тенденция на работодателя М.И.А., който в качеството на директор на ДГС „р.“, веднага след възстановяването на И. от съда на заеманата от нея длъжност, отново прекратява трудовия договор на последната и отново на същото основание, а именно съкращаване на щат.

Приема се, че е налице незаконност на обжалваното уволнение, а от там и основателност на предявените от И. искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ. Счита се, че основателността на тези два иска води до основателност и на иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, който освен по основание е доказан и по размер Моли се за отмяна изцяло, като неправилно и незаконосъобразно обжалваното решение на РС- В., вместо което бъде постановено друго решение, с което се уважат, като основателни и доказани предявените от В.И. против ТП ДГС „р.“ искове, с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ, като бъде признато уволнението на В.И. за незаконно и се отмени Заповед №5/13.06.2018г. на Директора на ДГС“ р.“;

Да се възстанови ищцата на предишната работа; Да се осъди ответника да заплати обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 4714,85лв., за периода от 13.06.2018г. до 13.12.2018г., заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното му изплащане, както и се присъдят направените деловодни разноски за двете инстанции.

Постъпил е писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 от ГПК от другата страна в процеса- „Държавно горско стопанство р.“ ТП на Южноцентрално държавно предприятие- С., със седалище и адрес на управление: гр.р., ул.“А.С.“ №2, представлявано от Директора инж.М.И.А..

Твърди се в същия, че подадената въззивна жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Изложени са подробни съображения в насока неоснователност на изложените във въззивната жалба възражения.

Моли се същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното решение, като правилно и законосъобразно се потвърди.

В съдебно заседание, жалбоподателката

В.В.И. се явява лично и с процесуалния й представител адв.Д.К.- П.. От страна на последната се поддържа подадената въззивна жалба. Искането е тя да бъде уважена, като основателна с отмяна на обжалваното съдебно решение. Сочи, че съображенията си за това подробно са развити, във въззивната жалба.

Моли се за присъждане на направените разноски.

Ответникът по жалбата- Териториално поделение Държавно горско стопанство „р.“ към Южноцентрално държавно предприятие С., с Директор- инж.М.А., редовно призован, представител не се явява. От страна на пълномощника на същия- адв.С. е представено становище. В последното е визирано, че подадената въззивна жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. В този смисъл са изложени съображения касаещи неоснователността на изложените възражения в нея.

Моли се за потвърждаване на обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно, с присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:

Производството пред РС- В. е образувано по искова молба на В.В.И. чрез пълномощника й адв. К.-П., против Държавно горско стопанство „р.“, ЕИК 2016195800420, със седалище и адрес на управление гр.р., ул.”А.С. ” № 2, представляван от Директора Славчо Иванов Василев.

Със същата са предявени обективно съединени искове, с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1 от КТ, чл.344, ал.1, т.2 чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, а именно за признаване на уволнението извършено със Заповед №5/13.06.2018г.- поради съкращаване в щата за незаконно, неговата отмяна и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и осъдителен за присъждане на обезщетение в размер на 5594,40лв. поради оставане без работа шест месеца и в периода от 14.06.2018г. до 14.12.2018г., ведно със законната лихва от предявяване на искова молба до окончателното плащане.

Твърди се от страна на ищцата, че по силата на трудов договор е заемала длъжността „юрисконсулт” в ответното ТД „ДГС-р.“, като на 04.01.2017г. трудовия договор на ищеца с ответното дружество бил прекратен на основание чл.190, ал.1, т.3, 4 и 7 КТ. След обжалване на това уволнение пред съда, то е било отменено като незаконно.

Визира се, че на 13.06.2018г. със Заповед №5/13.06.2018г. трудовия договор на ищеца с ответното дружество отново да бил прекратен, но този път на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ- поради съкращаване в щата.

Приема се, че тази уволнителна заповед е неправилна и незаконосъобразна.

В този смисъл се сочи, че заповедта била немотивирана и неясна, тъй като в нея не било посочено кой трудов договор се прекратява, а формално били изложени мотиви. Същите били неясни, поради което от тях не можело да се разбере какви са конкретните основания за прекратяване на трудовото правоотношение с И.. Като мотив, посочен в заповедта за уволнение било единствено писмо на ЮЦДП- С.

№18-изх-3529-01 от 23.05.2018г. и решение на заседание на Управителния съвет ЮЦДП гр.С., взето на редовно заседание с протокол №11/21.05.2018г. по щатно разписание на длъжностите на ТП ДГС „р.“- гр.р. и одобрено щатно разписание в сила от 01.06.2018г. без да е посочено съдържанието на описаните актове. Макар и да препращал към тези документи в уволнителната си заповед, работодателят не бил връчил на ищеца екземпляр от тях и тя не се била запознала със съдържанието им. С оглед на това, същите останали недостатъчно индивидуализирани в уволнителната заповед и с неясно за ищеца съдържание.

В тази връзка се счита, че Заповед №5/13.06.2018г. за прекратяване на трудовия договор е немотивирана. Дори и да се приемело, че последната има мотиви, то същите били до такава степен неясни, че се равнявали на липсата на мотиви. Това водело до невъзможност за ищеца да организира адекватно защитата си, като по този начин се ограничавало това нейно право, а съдът бивал затруднен да изследва съществуването на конкретно уволнително основание.

Твърди се, че не е бил извършен подбор. Преди прекратяване на трудовия договор с В.И., на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, работодателят бил длъжен да извърши подбор по между всички работници, заемащи длъжността „юрисконсулт“, в съответните териториални поделения на ЮЦДП- С., чиито длъжности не се съкращавали. Такъв подбор не бил извършван и ищцата била уволнена без да бъдат сравнени квалификацията и нивото на изпълнение на възложената й работа с тези на другите служители, заемащи същите длъжности в съответните териториални поделения на ЮЦДП- С.. Това представлявало самостоятелно основание за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му.

Приема се, че уволнителната заповед е незаконосъобразна, тъй като не било налице реално съкращаване на щат, респективно съкращаване на единствена щатна длъжност при ответника.

В този смисъл се сочи, че длъжността на ищеца не била отпаднала като система от функции. Същата не можела и да бъде разпределена и между другите служители в ТП „ДГС- р.“, поради специфичните изисквания за образование, а именно юридическо.

Поради което и не било реално налице съкращаване на щата към датата на уволнението на И.. Дори такова съкращаване да било оформено документално, то същото не било реално, тъй като без лице, което да изпълнява функциите и задълженията на юрисконсулт, стопанството нямало как да функционира нормално.

Трудовите функции, които ищеца изпълнявал, продължавали да съществуват и за стопанството не била отпаднала необходимостта от тях.

Приема се, че функцията на юрисконсулта не можела да отпадне, поради множество процедури, извършвани от ДГС „р.“ за които законът изрично предвиждал участието на юрисконсулт. В тази насока се цитират разпоредбите на чл.95, ал.1 от Закона за горите, Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горски територии - държавна и общинска собственост и за ползване на дървесина и недървесни горски продукти /НУРВИДГТ/- чл.21, ал.2, както чл.60, ал.2 от НУРВИДГТ.

Обстоятелството, че не била отпаднала необходимостта и съответно функциите на юрисконсулт в ответното предприятие произтичало и от множеството процедури проведени след уволнението на ищеца по реда на ЗОП и НУРВИДГТ, в комисиите за провеждането на които е участвало лице с юридическо образование, подробно описани в исковата молба.

Приема се от това, че реално съкращаване на щата липсва, а функциите, присъщи за длъжността юрисконсулт продължавали да съществуват и продължавали да се извършват от други лица.

Твърди се, че от разпоредбите на чл.15, чл. 26, чл.30, чл.31, чл.33 и сл. на Вътрешни правила за реда и организацията за възлагане на обществените поръчки в ЮЦДП било видно, че юрисконсултът бил натоварен с немалко задължения, които и към настоящия момент не били отпаднали. Освен това за необходимостта от юрисконсулт в ответното предприятие можело да се съди и от Заповед №1/04.01.2017г. за налагане на дисциплинарно наказание- уволнение на ищеца, в която една от дисциплинарните простъпки, вменени на И. била, че „ТП „ДГС-р.“ останало без юрисконсулт за месец и половина, което допълнително затруднило работата на стопанството, т.е. необходимостта от юрисконсулт за ответното дружество била толкова значима, че по-дълго отсъствие на юрисконсулта водело до затруднение на работата в стопанството до степен да се вмени като дисциплинарна простъпка.