Решение № 31 от 20.03.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Варна, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

А. Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора С. Д. А. като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Наказателно дело за възобновяване № 20233000600333 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК.

Образувано е по молба за възобновяване на ВНОХД № 267/2022 г. на Окръжен съда Разград, депозирана от адв. А. Т. /АК-София/, защитник на осъдения В. К.. В същата се развиват доводи за допуснато от двете редовни съдебни инстанции /РРС и РОС/ нарушение на закона - излагат се съображения за незаконосъобразни фактически и правни изводи, довели до неправилно осъждане на подзащитния й по възведеното обвинение, поради наличие на доказателства за приложение на института на чл. 12 ал.1 от НК.

Прави искане за възобновяване на делото и отмяна на така постановените съдебни актове и признаване на подзащитния й за невинен или за връщането му за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В съдебно заседание пред въззивния съд, преупълномощеният защитник на осъдения К. - адв. М. К. /АС-София/ поддържа искането за възобновяване, 1 като доразвива доводите за необоснованост на изводите на първоинст. и въззивен съдилища чрез анализ на събрания доказателствен материал, интерпретирайки го в насока на наличие на категорични доказателства за действие от страна на подзащитния му при условията на неизбежна отбрана.

Представителят на АП-Варна изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение.

Осъденият М., редовно призован не се явява и не е изразил становище лично.

Варненският Апелативен съд, като провери материалите по делото, съобрази становищата и доводите на страните в пределите на правомощията си, намери следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо, предвид предвиденото основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, като в него се съдържат доводи в подкрепа на заявеното на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 от НПК.

Същото е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, в контекста на очертаната в него аргументация, се преценява като неоснователно.

С присъда № 34/28.06.2022 г. на РС-Разград, постановена по НОХД № 597/2020 г. по описа на съда, подс. В. Л. К. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 129 ал.1 от НК и на основание чл. 54 от НК му е било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от една година, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от три години.

На основание чл.52 вр. чл. 45 от ЗЗД подсъдимото лице е осъдено да заплати на гр. ищец Т.Ш.Р. сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от 23.03.2019 година до окончателното й изплащане. До предявения размер от 45 000.00 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.

Налице е произнасяне и по направените по делото разноски.

С Решение № 43/01.03.2023 г. на Окръжен съд - Разград по ВНОХД № 267/2022 г. присъдата на първостепенния съд е била изменена в гражданско2 осъдителната й част, като е увеличен размера на дължимото обезщетение на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева; увеличен е бил размера на д.т. върху гр. иск, дължима от подсъдимия, последният е бил осъден и да заплати на гр. ищец направените по делото разноски пред въззивната инстанция за адвокатски хонорар. В останалата й част присъдата е била потвърдена.

Изложените в искането за възобновяване съображения сочат, че искателят в една част от тях се основава на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като се съдържа позоваване на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 - 3 от НПК, които са предвидени в закона като основание за възобновяване чрез препращането в чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК .

На първо място, следва да се посочи, че развитите от защитата доводи и съображения, отразени в искането за възобновяване, като цяло преповтарят въззивната жалба на подсъдимия, инициирала ревизията на първоинст. съдебен акт пред ОС Разград. Т. е. пред настоящата инстанция не се навеждат нови доводи, не се представят и доказателства за новооткрити обстоятелства, които да не са били обект на проверка и преценка за правилност и законосъобразност на действията и фактическите и правни изводи на първоинст. съд - РРС.

Извършената от състава на АпС - Варна проверка сочи, че посоченото в искането нарушение на закона не се констатира по настоящето дело.

Не могат да бъдат възприети направените в искането оплаквания по отношение на това, че решаващите съдилища не са изпълнили задълженията си за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото.

Чрез събиране и оценка на гласни и писмени доказателствени средства в хода на първоинстанционното съдебно следствие са изяснени всички относими обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно формулираното обвинение. Тези доказателства са оценени при спазване на формалната логика и са обосновали изводите за това, какви конкретни действия е извършил както осъденият К., така и постр. Т.Р.. И двете съдебни инстанции не са допуснали нарушение на чл. 16 от НПК, тъй като съвкупният анализ на доказателствените източници показва, че обвинението е несъмнено доказано.

Взети са предвид фактическите обстоятелства, събрани чрез назначените по делото три СМЕ /единична, допълнителна и тройна такава/ по отношение на получените от пострадалия увреждания, показанията на разпитаните свидетели-очевидци – Т. Р. -пострадал в резултат на деянието, Х.Б., Й. И., 3

М.К., Т.Г. и М.Д., Ю. Ю., Б.Б., както и всички писмени доказателства. Чрез съпоставянето им, съдилищата са дали подробен отговор на въпросите, защо и в кои части кредитират показанията на така изброените свидетели, вкл-но и на постр. св.Р., като стриктно е разграничено, в кои части не се кредитират тези на свидетелите А.Г. и Г.Г. /приятели на подсъдимия и допуснати до разпит по негово искане/, на свидетелите М.К. и Т.Г., Б. Б., доколкото те са възприели пострадалия вече паднал на земята, когато излезли от заведението, но не видели кой го е ударил. Поначало различията в показанията на свидетелите касаят много съществен въпрос – какви са били действията на пострадалия Р., за да се стигне до нанасяне на удар от страна подс. К.. Тук следва да се подчертае, че показанията на пострадалия свидетел Р., имащ качеството на частен обвинител и гр. ищец и защитаващ като страна по делото своите права и законни интереси, са били подложени от първоинст. и въззивния съдилища на много внимателна преценка и анализ, с оглед на двойнствената им природа, чрез съпоставяне с останалите гласни и писмени доказателствени източници, както и с установеното чрез назначените на досъд. производство и в хода на съдебното първоинст. следствие СМЕ. Правилно са били преценени като достоверни и незаинтересовани кредитираните от РРС и РОС показания на св.

Хюлия Билялова – очевидец, на Б.Б., Ю. Ю., Й. И..

Събраната информация по фактите и съставомерните знаци на деянието, предмет на обвинението чрез показанията на тези свидетели досежно случилото се между подс. К. и постр. Р. и най-вече, дали и какви са били извършените от последния противоправни действия спрямо подс. К., с което да му е нанесъл вреда или да го е предизвикал, вкл-но и с думи, изцяло опровергават тезата на защитата, като кореспондират с показанията на постр.

Р..

Показанията на свидетелите А.Г., Г.Г. и М. И. също са били обект на внимателна преценка и на двете редовни инстанции, като са отчетени приятелските им взаимоотношения с подсъдимия и вътрешните противоречия в тях относно различни моменти на инкриминираната дата – вътре в заведението и пред него, съпоставени с показанията на свидетелите очевидци. Поради това и правилно техните показания са възприети като тенденциозни, заинтересовани и недостоверни.

Както първостепенният, така и окръжният съд са обсъдили задълбочено възраженията на страните и са изложили съображенията си възоснова на които приемат, че обвинението е несъмнено доказано, отхвърляйки твърденията на подс., че е действал при условията на неизбежна отбрана или е 4 бил предизвикан от постр. с противозаконни действия, от които да са настъпили или са могли да настъпят за осъд. или негови ближни тежки последици. Доколкото не е налице института на „неизбежната отбрана” е безпредметно да се обсъждат доводи за наличие на превишаване пределите й.

Анализът на доказателствените източници е дал възможност на съдилищата да направят верен извод за това, че В. К. е извършил престъплението, за което е признат за виновен. Събраната и проверена доказателствена съвкупност е позволила обосноваване на стабилни фактически изводи по отношение на главния предмет на доказването, поради което претенцията на осъдения се явява неоснователна.

Поради изложеното, настоящият състав не констатира допуснато нарушение на закона, не са налице основания за възобновяване на делото с отмяна на влязлата в сила присъда и признаване на искателя за невинен и оправдаването му по обвинението по чл. 129 от НК или за връщане на делото за ново разглеждане, каквото искане се прави.

Доколкото защитата на осъд. К. навежда доводи и за неправилно приложение на материалния закон, т. к. деянието било извършено при условията на неизбежна отбрана следва да се отбележи, че в настоящото производство съдът може да проверява правилното приложение на материалния закон само в рамките на установените от решаващите съдилища фактически положения. Видно от изложените по-горе съображения за липса на нарушения при осъществяване на процесуалната дейност по доказване, не са налице основания за оспорване на възприетите факти. Необходимо е да се посочи също, че за правилното изясняване на делото от първостепенно значение е обективната страна на престъплението, след което се обсъжда и субективната страна. Както вече беше отбелязано, съвкупният анализ на доказателствените източници безпротиворечиво сочи, че осъденият от обективна и субективна страна е извършил престъплението, за което е бил признат за виновен. Липсват и доказателства /налице са такива в обратния смисъл/, които да навеждат на извода за наличието на предвидените в закона материално-правни предпоставки за приложението на института на чл.12 ал.2 или на чл.132 от НК.

Изложените съображения мотивират състава на АпС-Варна да приеме, че искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно и следва 5 да бъде оставено без уважение.

Водим от горното съставът на АпС-Варна,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на ВНОХД № 267/2022 г. на Окръжен съд Разград, депозирана от адв. А. Т. /АК-София/, защитник на осъдения В. К..

Решението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6