Определение № 509 от 14.10.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 509 гр. Велико Търново, 14.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264000500389 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред ВТАС е по подадена въззивна частна жалба от И. Н. А. против Определение № 832/ 17.06.2026 г. по гр.д. № 300/ 2026 г. по описа на ОС – Плевен, с което съдът е прекратил производството по делото на основание чл.118, ал.2 ГПК и е изпратил делото по подсъдност на ОС – Ловеч. Жалбоподателят счита обжалвания акт за незаконосъобразен. Макар възраЖ.ето на ответниците за местна подсъдност да било релевирано своевременно, при произнасянето си по него съдът не съобразил приложимите разпоредби на чл.116 ГПК и чл.110 ГПК. Поддържа, че правилно е предявил исковата си претенция пред ОС – Плевен, тъй като ответниците били с адреси в два различни съдебни района, а вземането му произлизало „по местооткрИ.не на наследство“ на тяхната наследодателка Р. Д. Г., при това липсвали данни те да са приели оставеното от нея наследство. Моли определението да бъде отменено и делото върнато на ОС – Плевен за разглеждане на иска му.

В срока за отговор не е постъпил такъв от насрещните страни.

Съдът констатира следната фактическа обстановка: И. Н. А. е сезирал ОС – Плевен с искове против А. Г. Й. и Ж. Г. Й. за връщане на сумата 33 463.94 евро, получена от тяхната наследодателка Р. Д. Г. на отпаднало основание – развален предварителен договор за покупко-продажба и за заплащане на обезщетение за забава, считано от датата на отправената до тях покана. В срока за отговор по чл.131, ал.1 ГПК ответниците са направили възраЖ.е за неподсъдност на спора на ОС – Плевен по правилата за местна подсъдност, излагайки, че адресите им са съответно в гр. София и гр. Ловеч. Отправили са искане делото да бъде прекратено и изпратено по 1 компетентност на ОС – Ловеч. С обжалваното определение съдът е уважил отвода за подсъдност, прекратил е делото пред ОС – Плевен и е постановил изпращането му на ОС – Ловеч.

При изяснената обстановка съдът намира частната жалба за неоснователна.

Местна подсъдност се определя към момента на предявяване на иска с оглед излоЖ.те фактически обстоятелства, очертаващи предмета на спора. Съгласно разпоредбата на чл.116 ГПК при иск срещу няколко ответници с местожителство или седалище в различни съдебни районни, на ищеца е предоставено право на избор да предяви иска си пред родово компетентния съд в един от тези райони. Ищецът А. – жалбоподател пред ВТАС не е предявил исковата си молба пред никое от съдилищата, компетентни да разгледат спора по правилата на местната подсъдност – СГС по местоживеене на ответника А. Г. Й. или ОС – Ловеч по местоживеене на ответника Ж.

Г. Й.. Неоснователно се поддържа от него, че в казуса е приложима предвидената в чл.110, ал.1 ГПК подсъдност. Цитираната норма е ясна – касае подсъдност по местооткрИ.не на наследството на изчерпателно посочени искове, свързани с наследствено правоприемство: за наследство, за унищожаване или намаление на завещания, за делба на наследство и за унищожаване на доброволна делба. Тази подсъдност е неприложима за предявения от А. иск, който е облигационен иск за вземане на извъндоговорно основание.

При заявено своевременно в срока по чл.119, ал.4 ГПК възраЖ.е за неподсъдност на спора в хипотезата на изборна местна подсъдност по чл.116 ГПК, съдът е следвало да предостави право на избор на ищеца, защото той не може да избере вместо него кой от двата компетентни съда да разгледа иска му. Като не е предоставил право на избор на А., първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение. Същевременно ищецът не се е възползвал от уредената в негова полза изборна подсъдност и при въззивното обжалване, защото в жалбата си не е изложил оплакване срещу осъществения от съда избор и не е заявил искане делото да се изпрати на другия компетентен съд – СГС, а продължава да настоява, че именно ОС – Плевен е местно компетентния съд.

При това полоЖ.е, при своевременно заявено от ответниците възраЖ.е за неподсъдност на спора, констатация, че сезираният съд не е компетентен да разгледа повдигнатият от ищеца А. спор по правилата на местната подсъдност и неупражняване от него на предоставеното му от процесуалния закон право да избере компетентен съд, следва да се приеме, че обжалваното определение е законосъобразно. То следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 832/ 17.06.2026 г. по гр.д. № 300/ 2026 г. по описа на ОС – Плевен.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3