Решение № 1505 от 02.12.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1505 гр. Пазарджик, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря Мирослава Савова като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20245220101677 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал.

1, пр. 1 ЗЗД от Ю. Ю. Ш. против Стик-кредит АД, ЕИК: 202557159 за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от общо 859,90 лв. /след допуснато изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер/, представляваща платени без основание неустойка за непредоставено обезпечение и договорна лихва, евентуално за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата 601,23 лв. платена без основание неустойка за непредоставено обезпечение, ведно със законна лихва от 23.04.2024 г. до изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 09.01.2023 г. между страните е сключен Договор за кредит № 919708, по силата на който ответникът му предоставил паричен заем в размер на 750 лева. Уговорено било получените в заем парични средства да бъдат върнати, заедно с възнаградителна лихва, на осем месечни погасителни вноски при фиксиран годишен лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите в размер на 42,58 %. Общата сума по кредита възлизала на 870,24 лева.

В чл. 17 от договора се предвиждало, че заемателят следва да предостави обезпечение, а именно поръчител или банкова гаранция. Съгласно чл. 27 от Договора, в случай на неизпълнение на задължението си по чл. 17 в предвидения срок, заемодателят дължи на заемателя неустойка в размер на 0.9% на ден от стойността на усвоения кредит. Неустойката се заплащала разсрочено, заедно месечната вноска по кредита.

Излага, че била начислена неустойка в общ размер на 601,23 лв., тъй 1 като не представил в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор.

Сочи, че е заплатил всички задължения по процесния договор.

Смята, че платената неустойка по чл. 27 от договора и платената възнаградителна лихва са получени от ответното дружество без основание поради недействителността, на основание чл. 22 от ЗПК, на Договор за кредит № 919708/09.01.2023 г., евентуално поради нищожността му или поради нищожността на клаузите по чл.27, във връзка с чл.17 от договора, предвиждащи неустойка за непредоставено обезпечение.

Счита, че посоченият в договора ГПР не съответства на действителния.

Счита, че търговецът само привидно е спазил изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, във вр. с чл.19 ал.4 ЗПК, но посоченият ГПР бил верен, поради невключването в него на неустойка за непредоставено обезпечение. Това водело до липса на този задължителен реквизит, а оттам и до извод за нарушаване и заобикаляне от страна на търговеца на императивните защитни разпоредби на ЗПК.

На свой ред недействителен бил и самият договор по смисъла на чл.22 ЗПК.

Освен това, счита, че с посочването на неверни императивно предвидени в ЗПК параметри в договора за кредит относно ГПР и общо подлежащата на връщане сума от страна на потребителя, се заобикаляли и императивните изисквания на ЗПК, поради което, на общото основание, по чл.26 ЗЗД договорът се явявал и нищожен.

Евентуално нищожна била разпоредба на чл. 27, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.146, ал.1 и чл.143 ЗЗП.

Смята, че клаузи, като уговорените в договора за кредит, според които се дължи неустойка при необезпечаване изпълнението на договора с посочено в договора обезпечение, се намират в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК Директива.

На следващо място, счита, че неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователне обогатяване.

Счита също и че с уговорената клауза се заобикаля и чл.33, ал.1 ЗПК.

Поддържа, че поради нищожността на договора за кредит не дължи заплащане на лихва или други разходи по кредита, съгласно чл. 23 ЗПК.

Поради което претендира да бъде осъден ответникът да му върне сумата от общо 859,90 лв., включваща главница и договорна лихва, евентуално да бъде осъден да върне сумата от 601,23 лв., представляваща неустойка за непредоставяне на обезпечение по договора за кредит.

Претендира разноски.

2

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на иска.

Не оспорва, че между страните е сключен договор за кредит от 09.01.2023 г., съгласно ЗПФУР.

Оспорва твърденията за нищожност договорената неустойка, поради противоречие на добрите нрави.

Поддържа, че сключването на договора било по инициатива на ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на Дружеството, който бил запознат с всички условия по договора и доброволно се съгласил да я заплати.

Поддържа, че неустойка не била начислявана и събирана от дружеството, както и че клаузата, предвиждаща заплащането й била валидна и отговаряща на всички изисквания на действащото законодателство.

Смята, че неустойката представлява самостоятелен договор по смисъла на чл. 8 ал. 1 от ЗЗД, която може да се материализира и като клауза в договор, чието изпълнение обезпечава, но с оглед самостоятелния й характер по отношение на нейната действителност, не се прилагали разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48, а общите условия на ЗЗД.

Твърди, че в случая неустойката била уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не било обезпечено с други правни способи, а нейният вид се определял в зависимост от това, дали заемателят по Договора изпълнил в някакъв момент своето задължение. С оглед на което и размерът на неустойката се определял като процент от заетата сума, като същата се начислявала, докато не било изпълнено задължението, а това зависило изцяло от волята на заемателя.

Счита, че така договореният размер на неустойката, като определен процент съгласно чл.46, ал.1 ОУ в размер на 0.9%, независимо, че в текста на Договор за потребителски кредит било посочен вече изчисленият размер обхващащ целият период на договора, изпълнявала предвидените в чл.92 ЗЗД цели и не предвиждала неоснователно разместване на блага. В случая уговорената неустойка не излизала извън присъщите и функции, като аргументи, че е „загубила присъщата и функция“, т. к. нямало данни за ответника да са настъпили вреди, противоречали на закона и на установената съдебна практика. Неустойката имала стимулираща роля за длъжника да изпълни точно задълженията си, тъй като в противен случай ще носи отговорност, без кредиторът да трябва да доказва настъпването на вредите и техният размер. Основната цел на уговорената неустойка била да репарира причинените от неизпълнение в срок вреди.

Смята, че нямало въведено законодателно изискване относно размера на неустойката, нито относно максималния й размер, като дори било прието, че нейният размер можел да бъде и по - голям от размерът на главното задължение.

3

Твърди, че за ищеца не е налице изначална невъзможност да се осигури в уговореният в Договора срок поръчител, който да отговаря на посочените изисквания. Ищецът бил запознат с условията на Договора, преди да бъде сключен (с изпращането на първото електронно съобщение и приложеният към него СЕФ, след което и с изпращането на второто електронно съобщение), не бил длъжен да го сключи веднага, а разполагал с възможността първо да открие лице, което да отговаря на определените в Договора изисквания и което е съгласно да бъде солидарно отговорно с него и след това да премине към подписването му. Знаейки, че нямало да може да изпълни задължението си ищцовата страна действала недобросъвестно, като по този начин нарушила чл.12 ЗЗД, гласящ, че при воденето на преговори е сключването на договори страните трябва да действат добросъвестно - в противен случай те дължат обезщетение.

По изложените съображения моли съда да отхвърли искова претенция в цялост.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази изложените твърдения и възражения и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че на 09.01.2023 г. между Ю. Ю. Ш. и Стик кредит АД, ЕИК: 202557159 е сключен договор за потребителски кредит по реда на ЗПФУР. По силата на него Стик кредит АД - заемодател е предоставил на Ю. Ю. Ш. -заемател сума в размер на 750 лв., която е следвало да бъде издължена на 8- месечни погасителни вноски с падеж 9-то число на месеца, посочени в Погасителен план, неразделна част от договора. Уговорено било заетата сума да се олихвява с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 36 % и ГПР от 42,58 %. Общата сума, която кредитополучателя е следвало да върне възлиза на 870,24 лв., платима до 09.09.2023г.

В чл. 17 от договора и чл. 17-22 от Общите условия към него е предвидено, че в тридневен срок от сключването му заемателя следва да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1./ поръчителство на едно физическо лице, което да е навършило 21 години, да притежава българско гражданство и да е с постоянно живеене в България, да е с непрекъснати осигурителни права през последните дванадесет месеца преди подаване на заявката за кредит, да полага труд по трудово правоотношение по безсрочен трудов договор и да не е в период на прекратяване на трудовото/служебното правоотношение към тази дата, както и да е получавало редовно възнаграждението си за последните дванадесет месеца преди датата на подаване на заявката за кредит и което да отговаря на следните критерии: да получава минимален осигурителен доход 1500 лв., да е работил при последния работодател минимум шест месеца, да не е вписан в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т. н., да не е поръчител по 4 съществуващ кредит, в която и да е банка или финансова институция, да не е настоящ потребител на кредитора или 2./ банкова гаранция с валидност наймалко 30 дни след падежа на последната вноска, издадена от банка, оперираща на територията на Република България, която банкова гаранция да съдържа неотменяемо и безусловно задължение на банката гарант, че ако потребителят не заплати в срок, което и да е свое парично задължение по договора за кредит, същата ще заплати на кредитора всички дължими от потребителя суми.

Съгласно чл. 27 от договора при неизпълнение на задължението да предостави посоченото обезпечение заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение заплащана разсрочено заедно с всяка от погасителните вноски. С нея общо дължимата месечна вноска за погасяване на кредита ставала 183,93 лв.

Регламентирано е право на предсрочно погасяване на кредита с право на намаляване на разходите по заема /на лихвата и разходите на оставащата част/; право на отказ от договора в 14-дневен срок без да се дължи обезщетение или неустойка, като заемателят връща на заемодателя получената заемна сума /главницата/ ведно с лихвата върху всеки ден на ползването до връщането на сумата.

Предвидено е в чл. 26 от договора, че при забава на плащане на някоя от погасителните вноски, заемателят дължи законната лихва върху забавената сума за всеки ден забава. Общо дължимата сума по Договора за потребителски кредит от разстояние е 1471,44 лв., включваща главница, договорна лихва и неустойка за непредоставяне на обезпечение.

По делото е допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза.

Според заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно, обосновано и неоспорено от страните, размерът на начислената неустойка за непредоставено обезпечение за срока на договора е 601,23 лв., разпределена на 8 месечни вноски, дължими на падежа на вноските по кредита.

В изпълнение на задължението си по договора ищецът е извършил плащане на сумата от общо 1609,90 лв. С извършените плащания са погасени главница в размер на 750 лв., договорна лихва в размер на 119,34 лв. неустойка в размер на 596,67 лв., наказателни лихви в размер на 8,89 лв., разходи за уведомителни СМС в размер на 85 лв., такса посещение в размер на 30 лв., разходи за уведомителни писма в размер на 20 лв.