Решение № 260272 от 11.12.2020, Районен съд - Враца
- Съд
- Районен съд - Враца
- Дело
- Гражданско дело 523/2020
- Вид
- Решение № 260272
- Подписан
- 11.12.2020
- В сила
- 30.01.2021
- Състав
- ПЛАМЕН ИВАНОВ ШУМКОВ
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60, ал.2 · Закон за кредитните институции
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 344, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.344, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 367, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 265г · Търговски закон
- чл.293, ал.3 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 11.12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на девети декември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ при секретаря Н. Г., като разгледа гр.д. № 523 по описа на ВРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание по: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 542,36 лв. главница, ведно със законната лихва върху сумата от 26.09.2019 г. до погасяването на вземането; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 230,44 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.01.2018 г. до 20.12.2019 г. и 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 84,70 лв., представляваща лихва за забава за периода от 20.02.2018 г. до 03.09.2019 г. В условията на евентуалност са предявени три осъдителни иска с правно основание, както следва: 1/ чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 542,36 лв. главница, ведно със законната лихва върху сумата от 26.09.2019 г. до погасяването на вземането; 2/ чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 230,44 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.01.2018 г. до 20.12.2019 г. и 3/ чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 84,70 лв., представляваща лихва за забава за периода от 20.02.2018 г. до 03.09.2019г.
Ищецът „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България ЕИК ********* e подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Ц.Д.П. за следните суми: сумата от 542,36 лв. - главница дължима по договор за потребителски заем с номер CREX-15553198 от 06.12.2017 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и длъжника, сумата от 230,44 лв. - възнаградителна лихва за периода от 20.01.2018 г. до 20.12.2019 г.; сумата от 84,70 лв. – мораторна лихва за периода от 20.02.2018 г. до 03.09.2019 г., законната лихва върху главницата, считано от 26.09.2019 г. до окончателното й изплащане и разноски по делото в размер на 25,00 лв. – държавна такса и 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК. След указание до ищеца е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че на 06.12.2017 г. между ищеца, като кредитор, и Ц.Д.П., като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски заем CREX - 15553198. Сочи се, че сумата, предоставена по договора за кредит, е в размер на 542,36 лв. Сочи, че сумата, предмет на договора е изплатена по начина, уговорен в чл. 1 от същия, поради което ищцовото дружество изпълнило задължението си по договора.
Твърди се, че ответникът удостоверил с подписа си усвояването на сумата от негова страна. Било уговорено ответникът да погаси задължението си на 24 месечни вноски, всяка от които в размер на 32,20 лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й съгласно годишния процент на разходите /41,35 %/ и годишния лихвен процент /35,10 %/. Сочи се, че ответникът преустановил плащането на вноските по кредита на 20.01.2018 г., като към тази дата не били погасени каквито и да било месечни вноски. Между страните било уговорено, че вземането на кредитора става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска.
Твърди се, че считано от 20.02.2018 г. кредитът е станал изискуем изцяло. Кредиторът изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника, в която изрично била обявена предсрочната изискуемост на кредита. Поканата била изпратена до адреса, посочен от кредитополучателя в договора.
В условията на евентуалност, в случай че съдът прецени, че процесните вземания не са предсрочно изискуеми, ищецът предявява три осъдителни иска за процесните суми.
Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът счита, че предявените установителни искове са допустими, но неоснователни. Сочи се, че не се установява по делото ищцовото дружество да е превело заемната сума по банковата сметка на кредитополучателя – ответник. Оспорва твърдението на ищеца, че сумата от 455,00 лева е усвоена от ответника. Твърди, че не е надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изъплнение. Прави възражение за нищожност на клаузата от договора, с която е уговорен годишен лихвен процент в размер на 35,01 %, като счита че същата е прекомерна, поради което накърнява добрите нрави. С оглед неоснователността на иска за главница, счита че е неоснователна и претенцията за лихва за забава.
Моли предявените главни и евентуални искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 3874/2019 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, 6 състав, се установява, че по депозирано от ищцовото дружество „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Франция, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България“ КЧТ, ЕИК *********, заявление против Ц.Д.П. е издадена Заповед № 2394/01.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: сумата от 542,36 лв. - главница дължима по договор за потребителски заем с номер CREX-15553198 от 06.12.2017 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и длъжника, сумата от 230,44 лв. - възнаградителна лихва за периода от 20.01.2018 г. до 20.12.2019 г.; сумата от 84,70 лв. – мораторна лихва за периода от 20.02.2018 г. до 03.09.2019 г., законната лихва върху главницата, считано от 26.09.2019 г. до окончателното й изплащане и разноски по делото в размер на 25,00 лв. – държавна такса и 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
След служебна справка в електронната страница на Търговския регистър и от представените от ищеца писмени доказателства – превод на български език на извлечение от основно вписване в търговския и фирмен регистър към 13.03.2018 г., издадено от Секретариат на Търговския съд в гр. Париж, Франция, Нотификация за презгранично сливане, пълномощно и Доклад на съвета на директорите, се установява, че на 31.01.2018 г. е осъществено презгранично сливане на основание чл. 13 от Директива 2005/56/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 26.10.2005 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., регистрирано във Франция акционерно дружество, със седалище в гр. Париж, и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД – българско еднолично акционерно дружество със седалище в гр. София.
Считано от 24.04.2018 г. – преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е със статут „заличен търговец“ в ТР. Дружеството е преобразувано по реда на чл. 265г ТЗ чрез трансгранично вливане в едноличния собственик на капитала му „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А. Считано от 01.02.2018 г., по силата на настъпилото универсално правоприемство, „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А. упражнява дейността си чрез регистрирания в ТР клон на чуждестранния търговец, а именно:
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България“, ЕИК *********, поради което надлежна страна в производството е чуждестранният търговец чрез клона си в България.
От представения по делото Договор за потребителски паричен кредит CREX – 15553198/06.12.2017 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответницата Ц.Д.П., се установява, че ответницата, като кредитополучател, е получила от ищеца, като кредитодател, потребителски паричен кредит в размер на сумата от общо 542,36 лева, включваща сумата от 455,00 лв. – стойност на стоката, за която е отпусната сумата, и 87,36 лв. – стойност на застрахователна премия. В т. 1 от условията към договора, страните се съгласяват предоставеният потребителски кредит да бъде изплатен пряко на упълномощения(те) търговски партньор(и), с което кредиторът изпълнявал задължението си за предоставяне на кредита. Процесният договор съдържа и погасителен план с посочени суми и падежни дати, от който се установява, че между страните било уговорено ответницата да погаси задължението си на 24 месечни вноски, всяка от които в размер на 32,20 лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й съгласно годишния процент на разходите /41,35 %/ и годишния лихвен процент /35,10 %/. Както договорът, така и условията към него, са подписани от ответницата и представител на ищцовото дружество.
Приет по делото е и подписан от ответницата Ц.П. сертификат № CREX-15553198 и общи условия към него, с който се удостоверява, че застрахователите „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ и „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ срещу заплащане на застрахователна премия се съгласяват да застраховат съгласно приложените Общи условия за застраховка „Закрила на плащанията Плюс“. Посочено е, че застраховано лице е ответницата Ц.Д.П..
По делото е представен и изготвен от ищеца погасителен план към гореописания договор за потребителски кредит, в който е отразено, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК няма постъпили плащания по договора за кредит.
Приета като доказателство е и „последна покана“, за която се твърди от ищеца, че е изпратена на адреса на ответницата, посочен в процесния договор, като съгласно т. 7 от условията по договора, всички изявления на кредитора се считат за узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса, посочен в договора.
В поканата се сочи, че поради просрочие в плащането на две или повече месечни вноски, вземането е обявено за предсрочно изискуемо. По делото не са представени доказателства поканата да е връчена на ответницата.
От представена служебна бележка, издадена от търговеца „Зора ММС“ ООД се установява, че на 06.12.2017 г. ответниката Ц.Д.П., в качеството й на купувач, е закупила мобилен телефон Samsung
SMJ530F. Отразено е в издадения документ, че стоката е заплатена с фактура № **********/06.12.2017г.
Прието по делото е и заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза. От същото се установява, че с платежно нареждане от 07.12.2017 г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ превежда на търговеца „Зора М.М.С“ ООД сумата в общ размер на 55 551,21 лв., в която е включена и сумата в размер на 455,00лв. с основание по фактура № **********/06.12.2017 г. по Договор за потребителски кредит CREX-15553198 от 06.12.2017 г. Изчислено е от вещото лице, че размерът на непогасените задължения на кредитополучателя /главница, договорни лихви и др./ по процесния договор за потребителски кредит от 06.12.2017г., към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 26.09.2019г., при условие, че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита на 20.02.2018г. е общо 707,48лв., от които: 451,15 лв. главница за периода от 20.01.2018 г. до 26.09.2019 г.; 225,05 лв. договорна лихва за периода от 20.01.2018 г. до 26.09.2019 г. и 31,28 лв. лихва за забава за периода от 20.02.2018г. до 03.09.2019 г. По поставената трета задача по допуснатата експертиза се установява, че размерът на непогасените задължения на кредитополучателя /главница, договорни лихви и др./ по процесния договор за потребителски кредит от 18.06.2018г., към датата на изготвяне на заключението - 13.11.2020 г. е общо в размер на 804,08лв., от които: 542,36 лв. главница за периода от 20.01.2018г. до 20.12.2019 г. ;
230,44 лв. договорна лихва за периода от 20.01.2018г. до 20.12.2019 г. и сумата от 31,28 лв. лихва за забава за периода от 20.02.2018г. до 03.09.2019 г. Съдът кредитира експертното заключение, като сита същото за пълно и компетентно изготвено.
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: