Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 126 от 02.02.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 4693/2023
Вид
Решение № 126
Подписан
02.02.2024
В сила
06.03.2024
Състав
Албена Славова

Цитирани разпоредби

  • чл. 143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 143 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал. 2 т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.139, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.166, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.177, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 177 ал. 3, т. 1 пр. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал. 12 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 6, ал. 1 т. 3 б."а" · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 371 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Варна, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20233110204693 по описа за 2023 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано по жалба на С. С. Й. против НП № 230002042/23.08.2023 г. на Директора на Регионална дирекция „АА“-Варна, с което на основание чл. 177 ал. 3, т. 1 пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 139 ал. 1 т. 2 пр. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 6, ал. 1 т. 3 б.”а” от Наредба № 11/03.07.2011 г. на МРРБ.

В жалбата се излага твърдение, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Според въззивника, в процесните АУАН и НП не е посочено по какъв начин е установено нарушението, като липсват и доказателства за обосноваността на изводите формирани в обжалвания акт. Навеждат се доводи, че е спорен въпросът дали представената кантарна бележка при проверката с № WF00080320 от 14.07.2023 г. касае точно превозът, във връзка с който е съставен АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП, както и с какво измервателно средство е установена посочената маса от 43 020 кг и дали това измервателно средство е преминало проверка през ДАМТН, съотв. доколко показанията му са достоверни. Оспорва се справедливостта на наложеното наказание, като се сочи че АНО не е осъществил необходимия анализ съгласно чл. 27 от ЗАНН при определяне размера на санкцията като е наложил максималния такъв, предвиден в разпоредбата на чл. 177 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП.

Адресира се до съда искане НП да бъде отменено, а в условията на алтернативност – да 1 се измени размерът на наложеното административно наказание, като се определи минимален такъв. Претендира се възлагане в тежест на ИА“АА“ на направените от въззивника разноски в производството .

В хода на съдебното производство, въззивникът редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. С.М. към АК – Русе, който в съдебно заседание поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено с оглед изложените в жалбата доводи и в тежест на ИА“АА“ – Варна да се присъди заплащане на сторените от въззивника разноски в хода на съдебното производство.

Въззиваемата страна, редовно уведомена за съдебното заседание по делото, не се представлява. В постъпилото с административно-наказателната преписка придружително писмо, изходящо от процесуалния представител – мл. експерт В.К., се излага становище, че обжалваното НП е правилно и съответстващо на материалния и процесуалния закон. Формиран е извод, че в хода на административно-наказателното производство не е допуснато нарушение на нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, налице е пълно описание на нарушението като същото е индивидуализирано в степен, позволяваща жалбоподателят да разбере какво е обвинението срещу него и да организира защитата си. От нормата на чл. 4 ал.1 т.1 от Наредба № 7/27.04.2018 г. се извежда задължението на водача да присъства при товарене на съответния товар, да следи за правомерното му осъществяване, като предвид установените в хода на проверката факти за претоварване, според представителят на АНО същият не е сторил това. Адресира се до съда искане НП да бъде потвърдено, а при условията на евентуалност, в случай, че съдът прецени, че са налице основанията за изменение на наложената санкция, да я определи в размер, съответстващ пропорционално на извършеното нарушение. Навеждат се доводи за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от въззивника и в случай, че се присъди такова се претендира да бъде уважено искането в този смисъл до размера на минималното аадвокатско възнаграждение съгласно нормата на чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Прави се искане за присъждане в полза на ИА“АА“ на възнаграждение за осъществено процесуално представителство, съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 15.07.2023 г. , около 07.16 ч. в гр. Варна, Южна промишлена зона, под Аспарухов мост, в посока пристанище „ПЧМВ“ , на островната зона, въззивникът управлявал МПС марка „МАН ТГХ“, с рег. № СВ 1468 РС, от кат. N3 с прикачено към него полуремарке, марка „ВИТЛОН НВ 3“ с рег. № СВ 5611 ЕА, от кат. О4. В посоченото време и на цитираното място, същият бил спрян за проверка от служители на РД“АА“ – Варна – св. В. П. и С. А.. В хода на проверката било установено, че 2 въззивникът извършва обществен превоз на товари – пшеница, видно от товарителница серия М № 44196/14.07.2023 г., по маршрут гр. Попово – гр. Варна, видно от пътен лист № 57063/1407.2023 г. От представената от водача при проверката кантарна бележка № WF00080320/14.07.2023 г. е установено, че извършваният обществен превоз със съчленено пътно превозно средство, състоящо се от МПС /влекач/ с две оси и полуремарке с три оси е с обща маса 43020 кг, която маса надвишава нормите на допустимата максимална маса на ППС за движение по пътища, отворени за обществено ползване от 40 000 кг., установена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, като превишаването на същата е с 3020 кг. Към момента на проверката въззивникът не е представил квитанция от АПИ за претоварване, издадена от АПИ.

При така установените факти, С. А., на длъжост „инспектор“ към РД“АА“ – Варна съставил на въззивника АУАН за нарушение на чл. 139 ал. 1 т. 2 пр.2 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл. 6 ал.1 т.3 б. а. от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. В законоустановения срок не е постъпило писмено възражение срещу съставения акт. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 177 ал. 3 т. 1 пр. 2 от ЗДвП е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника, като на същия е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3 000 /три хиляди / лева.

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел свидетелят по акта – В. П.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от гласните и писмените доказателства по делото, които съдът преценява като непротиворечиви и навеждащи на един фактически и правен извод, с оглед на което ги кредитира.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установеното фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление НП № 23-0002042/23.08.2023 г. на Директора на Регионална дирекция „АА“-Варна е издадено от компетентен орган, съотв. процесният АУАН е съставен от компетентни длъжностни лица.

Съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а съгласно ал.12, наказателните постановления се издават от министъра на 3 вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.

Съгласно разпоредбата на чл.166, ал.1, т.1 от ЗДвП, Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза.

Видно от цитираните правни норми, ИА „Автомобилна администрация“ е оправомощена като служба за контрол по ЗДвП, относно спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза, поради което нейните длъжностни лица имат правото да съставят АУАН. Същевременно Директорът на РД „АА“ - гр. Варна е компетентен да издава наказателни постановления по ЗДвП, съгласно чл.189, ал. 12 от ЗДвП, съобразно делегираните му правомощия по т.І.6 от заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. С оглед на изложеното и след като лицето е санкционирано за нарушение на чл.139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.3 от ЗДвП че НП е издадено от компетентен орган за посоченото административно нарушение.

Констатирано бе, че административно-наказателното производство се е развило в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН, като АУАН и НП са съобразени с нормите на чл. 42 съотв. чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, както и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана отговорността на въззивника.

Съдът намира за неоснователни доводите на въззивника за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото му на защита в хода на административно-наказателното производство. АУАН и НП съдържат факти, които изпълват изискването за минимално необходимо съдържание на обстоятелствената им част по начин, който да гарантира правата на наказаното лице, като същото бъде информирано какво конкретно нарушение се твърди, че е извършило. В необходимата степен е индивидуализиран и видът на процесното превозно средство, обуславящ приложимостта на нормата на чл. 6 ал.1 т. 3 б.а от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.

Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предлл. 2 от ЗДвП движещите се по 4 пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с маса, която не надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Тези норми са определени в Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, която регламентира в чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а", предл. 2, че за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, за моторно превозно средство с две оси с полуремарке с три и повече оси, каквото е процесното, е 40 тона.

В случая нарушението безспорно е установено въз основа на представените от самия водач С. Й. документи, относими към процесния превоз, а именно - пътен лист, товарителница и кантарна бележка, от които безспорно се установява, че масата на управляваното от него ППС е 43 020 кг .

Възражението, че въз основа на кантарната бележка и товарителницата не може да се формира обоснован извод за общата маса на процесното ППС е неоснователно.

Кантарната бележка, въз основа на която е направена констатацията, че ППС надхвърля допустимата маса, представлява частен свидетелстващ документ, изхождащ от трето лице, като при извършване на проверката водачът не е оспорил верността му и не е поискал претегляне на пътното превозно средство. При това положение не е имало обективна пречка удостоверените с нея факти и обстоятелства да бъдат зачетени, както от актосъставителя, така и от административно-наказващия орган.

Същевременно данните в товарителницата съответстват изцяло на кантарната бележка. Съгласно § 1, т. 30 от ЗАвП – товарителница е товарителен запис по смисъла на чл. 371 от ТЗ, т. е. товарителницата удостоверява сключването на договор за превоз, както и че стоката предадена от товародателя на превозвача.

В тази връзка нелогични за възраженията досежно доказателствената стойност на кантарната бележка и товарителницата относно общата маса на процесното ППС , доколкото с представените от водача документи същият се е задължил да предаде именно обективираното в тях количество на лицето, посочено като получател в същите.