Определение № 114 от 26.09.2023, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 114 гр. К., 26.09.*23 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Частно наказателно дело № *235100*0274 по описа за *23 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.213 ал.5 от НПК.

С Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 06.02.*23 година на прокурор в Окръжна прокуратура - К. е отказано образуването на наказателно производство за извършено престъпление по чл.2* ал.1 и ал.2 от НК по преписка вх. № */*22 год. на ОП – К. и същата е прекратена.

По подадена жалба от А. Н. Д. от гр.С., действаща като пълномощник на Н.Д.Н. от гр.С., срещу посоченото постановление за отказ да се образува наказателно производство по преписка № */*22 год. по описа на ОП – К., с Постановление от 13.06.*23 год. прокурор при Апелативна прокуратура – П. не е намерил основания за отмяна или изменение по реда на инстанционния контрол на постановлението на Окръжна прокуратура – К. от 06.02.*23 год. по преписка № */*22 год., с което е бил постановен отказ да се образува досъдебно производство.

П р о т и в постановлението за отказ да се образува наказателно производство от 06.02.*23 год. на прокурор в ОП – К. по преписка № */*22 год. по описа на Окръжна прокуратура – К., е постъпила жалба от А. Н. Д. от гр.С.. В жалбата се твърди, че постановлението да се образува наказателно производство по посочената преписка е неправилно – необосновано и незаконосъобразно. Жалбодателката счита, че при инстанционния контрол 1 прокурорът при Апелативна прокуратура – П. съвсем схематично е потвърдил съдържанието на постановлението на ОП – К., без да направи собствен задълбочен А.лиз, какъвто дължи при произнасянето си, като единственото, което било добавено е, че дружеството нямало друг избор, освен да сключи договор за цесия, че не е имало друг кандидат за изкупуването на вземането и че не е настъпила щета, тъй като дружеството било получило вземането си, които доводи били абсурдни и говорели за липса на прочит на материалите по делото или за предубеденост. Жалбодателката твърди, че не била налице твърдяната целесъобразност, поради „невъзможност на О.та да си плати дълга“ и сметките й били запорирани, тъй като „У.“ АД било образувало изпълнително дело още през август *19 год., като още на 14.08.*19 год. било постигнато споразумение за доброволно изпълнение с О. К., и към онзи момент задължението било в размер на 3 662 876.64 лв. и сметките на О.та били запорирани именно по този повод. Сочи, че О. К. започнала добросъвестно да изпълнява задължението си по споразумението, като до 01.10.*19 год. по сметките на „У.“ АД били постъпили 805 546.48 лв., което в никакъв случай не означавало наличието на каквито и да е проблеми при събираемостта на вземането, а след уведомяването за цесията О. К. е продължила добросъвестно до изпълнява споразумението и е погасила задължението. Жалбодателката оспорва извода на прокурора при АП – П., че била налице икономическа обоснованост, тъй като дружеството получило сумата за по-кратък период, като счита, че дори това да е така, „У.“ АД е получило 2 000 000 лв., а „С.“ ЕООД е получило 3 911 964.33 лв., които били заплатени ритмично, в не много продължителен срок, като разликата между двете суми била почти 2 000 000 лв. Било очевидно, че „У.“ АД е загубило близо 2 000 000 лв., като в периода, в който длъжникът му е плащал редовно задължението си, представителите на дружеството умишлено са прехвърлили същото на друго доста съмнително откъм дейност и възможности дружество за двойно по-ниска цена, за която съществували основателни съмнения дали въобще е била реално платена, като изложеното наплъно изпълвало хипотезата на чл.2* от НК, поради което доводите на прокурора за липса на престъпен състав били несъстоятелни. В жалбата си жалбодателката развива съображения относно липсата на изследване на въпроса за произхода на сумите, заплатени от „С.“ ЕООД на „У.“ АД, както и излага съображения, че следвало да се провери какво се е случило със средствата, след като са 2 постъпили по сметката на „У.“, тъй като съществувало съмнението, че сумата от 870 000 лв., която била дадена в заем от лицето В.Д., е била използвА. за заплащането на последващите вноски, т.е. в патримониума на „У.“ АД на практика не са постъпили 2 000 000 лв., а едни и същи пари са били внасяни, теглени и отново внасяни. Моли да бъде отменено постановлението на ОП – К., постановено по преписка № */*22 год. и същата да бъде върната на ОП – К. със задължителни указания да бъде образувано досъдебно производство и проведено разследване по същото.

Окръжният съд, като извърши проверка на обосноваността и законосъобразността на обжалваното постановление за отказ да бъде образувано наказателно производство, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано да обжалва постановлението на прокурора за отказ да бъде образувано досъдебно производство лице и срещу подлежащ на обжалване прокурорски акт, поради което същата е процесуално допустима.

РазгледА. по същество, жалбата е неоснователна.

От материалите по делото е видно, че п реписка № */*22 год. по описа на ОП - К. е била образувА. във връзка с постъпила жалба от А. Н. Д. от гр.С., действаща като пълномощник на Н.Д.Н. от гр.С., с оплаквания за осъществени неправомерни действия от стрА. на членове на Съвета на директорите на „У.“ АД , изразяващи се в съзнателно сключване на неизгодна сделка и в тази връзка установяване на достатъчно данни за осъществен престъпен състав по чл.2* от НК. В жалбата са били изложени твърдения, че Съветът на директорите на „У.“ АД се разпоредили с вземане на дружеството от О. К. на стойност 3 500 00 лв., във връзка с присъдено на дружеството обезщетение относно изграждането на проект „В.“. Жалбодателката е твърдяла, че след образуване на изпълнително дело, между взискателя „У.“ АД и длъжника по изпълнението - О. К., било подписано споразумение за уреждане на плащанията от стрА. на О. К. към „У.“ АД , като след подписване на споразумението „У.“ АД е сключило Договор за цесия, по силата на който цялото вземане на дружеството /присъдените главница и лихви/ са били прехвърлени на „С.“ ЕООД, и по този начин дружеството „С.“ ЕООД е заместило „У.“ като взискател в образуваното изпълнително дело. Изложени са били твърдения в жалбата, че цената на която е цедирано вземането е 3 значително по-ниска от неговия номинален размер, като по данни от жалбоподателя тази цена била около 1 500 000 лв. , а в допълнение към това било предвидено и значително разсрочване на договорните плащания по договора за цесия. Цялото вземане било събрано от цесионера „С.“ ЕООД, като към „У.“ не били постъпвали никакви съществени плащания.

Жалбодателката е изложила оплаквания, че в случая не било ясно как е избрано дружеството цесионер, поело вземането, като не било ясно и дали по счетоводни отчети на цедента и цесионера действително е била заплатена цената по цесията, тъй като според данни от търговския регистър и по финансови отчети, дружеството „С.“ ЕООД не било упражнявало никаква сериозна дейност, за да има възможност да заплати цената по цесията. Според жалбодателката, горното пораждало съмнение за източване на дружеството „У.“ АД чрез съзнателно сключване на неизгодна сделка, като по този начин били нанесени щети на акционерите.

След извършената проверка по реда на Закона за съдебната власт, по преписката били събрани множество писмени доказателства, въз основа на които прокурорът от ОП - К. е приел за установено от фактическа и правна стрА. следното:

ИзискА. била информация от ТД на НАП относно дружеството „С.“ ЕООД, с ЕИК *, от ко ято се установявало, че дружеството е регистрирано по реда на ДОПК на 22.11.*10 год., с управител С.Д.К.. От 12.11.*19 год. до 27.11.** год. дружеството било с адрес на управление гр. С., общ. С., обл. С., ж.к „Б.“ ул.“В.“ № *, ет.*, ателие * , и с управител Д.Ц.Т.. От 02.12.** год. дружеството било с адрес на управление - гр.Р., обл. П., ул. „Б.“ № * и управител И.П.Р.. Налични били данни за 2 бр. фискални устройства и търговски обекти с изградена дистанционна връзка с НАП. Имало декларирА. банкова сметка. Нямало налични данни за извършвани и/или възложени ревизионни производства на ЗЛ. По данни от информационните масиви на НАП от стрА. на ЗЛ били подавани ГДД по чл. 92 от ЗКПО за отчетните от *10 до *16 год„ *19 год. и ** год., като нямало данни за подадени годишни данъчни декларации за отчетни *17, *18 и *21 години. В подадените ГДД по чл. 92 от ЗКПО за отчетните *13 год„ *14 год. и *15 год. бил деклариран код на основната дейност 9602 – „фризьорски и козметични услуги “. В подадените ГДД за отчетни *11 г од. и *12 год. бил деклариран код на основната дейност 8559 – „други образователни дейности, некласифицирани другаде“. В подадените ГДД за отчетни *19 год. и ** год. бил деклариран код за основната дейност 7022 - „консултантска дейност по стопанско и друго 4 управление“. ЗЛ нямало регистрация за целите на ЗДДС. Приложена била справка за актуално състояние на всички трудови договори, видно от която в дружеството е имало назначени 5 лица, като договорите им са били прекратени през *13 год. и *16 год.

От снетите обяснения от лицето С.Д.К. от гр.П. се установява ло, че „С.“ ЕООД било регистрирано през * 10 год., като тя е била управител и едноличен собственик на капитала от *1 0 год. до края на месец октомври *19 год.

Основния предмет на дружеството бил „Търговия на едро и дребно, покупка на стоки или други вещи с цел препродаване в първоначален, преработен или обработен вид, продажба на стоки собствено производство, консултантска дейност, комисионни, спедиционни и превозни сделки“. В обясненията си същата заявила, че не познава лично членовете на съвета на директорите на „У. Х.“ АД, като й било известно, че дружеството било взискател по изпълнително дело пред ЧСИ Р.С. с район на действие ОС - К., с длъжник - О.

К.. Същите имали затруднения да съберат паричните си вземания поради това, че активите на длъжника били възбранени и запорирани, поради което са пожелали да продадат вземането си на трето лице на по - ниска цена, с цел по - бързо усвояване на средствата. Преговорите били водени с лицето Ж.Х., която била изпълнителен директор. Подписан бил договор пред нотариус С.Х., рег.№ * на НК, с район на действие P C - П.. При подписването на договора по спомени на К. са присъствали тя, Ж.Х. от стрА. на „У.-Х.” „АД, и синът на К. - адвокат Д.К.. От стрА. на „У.-Х.“ АД бил представен протокол от заседание на Съвета на директорите за вземане на решение за сключване на договора. Към датата на подписване на договора, актуалния размер на дълга възлизал в размер на 2 942 321.76 лв., в това число главница, лихви и разноски. Вземането било прехвърлено за сумата от 2 милиона лева, платима на вноски. До 30.10.*19 год., до момента в който К. е била управител и едноличен собственик на капитала на „С.“ ЕООД, са били изплатени 870 000 лв., като след освобождаването й като управител не може ла да предостави информация за отношенията между страните. Сумата от 870 000 лв. била платена като първа вноска и била осигурена чрез заемни средства, съгласно договор за заем от 14.10.*19 год. от лицето В.Д., като били преведени по банковата сметка на „С.“ ЕООД , а след получаването им били преведени по банков път на „У. - Х.“ АД. Цената за продажба на вземането била формирА. чрез преговори, като от стрА. на „У. - Х.“ АД били искани по-високи суми, но 5 след преговори била приета цитирА.та сума.

Прокурорът е посочил в постановлението си за отказ да се образува наказателно производство, че от изискА. информация от стрА. на „У.“ АД ставало ясно, че били уведомили проверяващият орган, че в миналото са били подавани жалби от стрА. на Н.Д.Н. - акционер в дружеството. Сочели, че по случая за направената цесия била налице предходна проверка, която завършила с отказ за образуване на досъдебно производство поради липса на данни за извършено престъпление (преписка вх.№ 614/** год. по описа на ОП - К., пр.вх.№ 29*00- 5*/09.04.** год. по описа на ОДМВР - К.), частично касаеща предмета на настоящата проверка. В тази връзка били изискани съотносими към проверката документи.