Решение № 5290 от 04.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5290 гр. София, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Г СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

Албена Александрова

Виолета Йовчева при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20261100504859 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 5074 от 17.03.2026 г. СРС, 57 с-в, по гр.д.№ 27256/2025 г. е отхвърлил предявените от М. И. В. срещу Национална финансово-стопанска гимназия искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, както и иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ за сумата 13 134,06 лв. за периода 18.03.2025 г.-18.09.2025 г., като неоснователни.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищцата М. И. В. с оплаквания, че същото е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано.Въззивницата твърди, че първоинстанционният съд не е формирал свое становище относно датата, на която ищцата е постъпила на работа в НФСГ.Излага твърдения, че към момента на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не е бил изтекъл 6-месечния срок за изпитване, тъй като ищцата е ползвала 7 дни платен годишен отпуск.Твърди, че представеният оригинал на заявлението за ползване на отпуск се различава по съдържание от 1 представения с отговора на исковата молба документ и че съдът неправилно е приел, че цифрата 8, която е добавена в оригинала, няма отношение към спора, защото е положена на място, което се попълва от завеждащия административна служба и служи за посочване на дните неизползван отпуск.Поддържа, че тази цифра не съответства на дните неизползван отпуск от ищцата за 2025 г., посочен в изходящото от ответника уведомление изх.№ 180/15.01.2025 г.Необосновано съдът е приел, че заповедта на министъра на образованието и науката, с която 03.01.2025 г. се определя за неучебен ден за всички ученици не променя факта, че на тази дата ищцата е ползвала отпуск.Първоинстанционният съд не е обсъдил възражението на ищцата, че заповеди № 137/25.10.2024 г. и № 223/03.12.2024 г. не са й били връчени.Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове.Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба- Национална финансово-стопанска гимназия оспорва същата.Твърди, че първоинстанционният съд правилно е приел, че предявените искове са неоснователни, като изводите на съда се основават на събраните по делото доказателства.Поддържа, че по делото е безспорно установено, че ищцата е ползвала 7 работни дни платен годишен отпуск, поради което изпитателният срок е продължен съобразно разпоредбата на чл.70, ал.4 КТ.Твърди, че ищцата не е доказала оспорването на положените от нея подписи върху двете заявления и че заповедите отразяват искането на ищцата за ползване на отпуск.Вещото лице също е посочило, че на ищцата е изплатено обезщетение по чл.224 КТ само за 2025 г.11 работни дни, което означава, че полагаемият се отпуск за 2024 г. е бил използван.Твърди, че цифрата 8 в оригинала на заповедта не променя нито волята на ищцата да ползва отпуск, нито самото ползване.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ.Ищцата- М. И. В. твърди, че с ответника е била в трудово правоотношение за длъжността „учител, общообразователен учебен предмет в гимназиален етап“ със срок за изпитване от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя.Твърди, че от 09.03.2025 г.

2 трудовият договор следва да се счита за окончателно сключен.Със заповед № 460/17.03.2025 г. на директора на НФСГ, считано от 18.03.2025 г., трудовият й договор е прекратен на основание чл.71, ал.1 КТ.Ищцата оспорва законосъобразността на заповедта, като излага твърдения, че работодателят не е разполагал с потестативното право да прекрати трудовия договор на посоченото основание, тъй като към 17.03.2025 г. изпитателният срок е бил изтекъл.Моли съда да признае уволнението й за незаконно и да отмени заповедта за уволнение, да я възстанови на заеманата до уволнението длъжност и да осъди ответника да й заплати сумата от 13 134,06 лв. обезщетение за оставане без работа за периода 18.03.2025 г.-18.09.2025 г.

Ответникът е оспорил исковете с твърдения, че ищцата е била в платен годишен отпуск на 31.10.2024 г.-1 ден и в периода 23.12.2024 г.-03.01.2025 г.-6 дни и срокът за изпитване е изтекъл на 18.03.2025 г.

Между страните не се спори, а и от представения трудов договор № 28/09.09.2024 г. е установено, че същите са били в трудово правоотношение на основание чл.67, ал.1, т.1 КТ вр. чл.70 КТ за длъжността „учител, общообразователен учебен предмет в гимназиален етап“ със срок за изпитване от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя.Служителят се е задължил да постъпи на работа на 09.09.2024 г.

Със заповед № 460/17.03.2025 г., връчена на същата дата /съгласно признанието на ищцата в исковата молба/, трудовият договор е прекратен на основание чл.71, ал.1 КТ, считано от 18.03.2025 г.

По делото са представени заявление вх.№ 247/25.10.2024 г. на М. И. В. за ползване на платен годишен отпуск в размер на 1 ден на 31.10.2024 г. и заявление вх.№ 384/02.12.2024 г. за ползване на платен годишен отпуск в размер на 6 работни дни, считано от 23.12.2024 г. до 03.01.2025 г.

Поради оспорване автентичността на заявленията е открито производство по чл.193 ГПК и на ответника е указано да представи оригиналите на документите.

В оригинала на заявлението от 25.10.2025 г. в графата, която се попълва от завеждащ административна служба в НФСГ за 2023 г. е посочено „14“ раб.дни, а в оригинала на заявлението от 02.12.2024 г. в същата графа е отбелязано 8 раб.дни за 2024 г.

Със заповеди № 137/25.10.2024 г. и № 223/03.12.2024 г. директорът на НФСГ е разрешил ползването на платен годишен отпуск на ищцата, като в 3 заповедта от 25.10.2024 г. е посочено, че за 2024 г. остават за ползване 14 дни, а в заповедта от 03.12.2025 г. са посочени 8 дни за 2024 г.

Представена е заповед № РД 09-4445/03.12.2024 г. на министъра на образованието и науката за определяне за неучебен ден 03.01.2025 г. за всички ученици от училищата на територията на страната и българските държавни училища в чужбина.

В съдебно заседание на 15.07.2025 г. първоинстанционният съд е констатирал от оригинала на трудовата книжка на ищцата, че процесното трудово правоотношение не е отразено в нея, както и че липсва отбелязване за възникване на ново трудово правоотношение след 09.09.2024 г.

Видно от представеното удостоверение от НАП след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника е вписано наличието на ново трудово правоотношение на 06.10.2025 г.

От заключението на приетата ССчЕ на вещото лице Л.Б. е установено, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за последния пълен отработен месец-м.02.2025 г., възлиза на 2 030,67 лв.Размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ за периода 18.03.2025 г.-18.09.2025 г. възлиза на 12 184,02 лв.От представените фишове за начислени трудови възнаграждения и заповеди за платен годишен отпуск вещото лице е установило, че ищцата е ползвала общо 7 работни дни платен отпуск-1 р.ден през м.10.2024 г., 4 р.дни през м.12.2024 г. и 2 раб.дни през м.01.2025 г.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

За да отхвърли исковете първоинстанционният съд е приел, че в срока за изпитване ищцата е ползвала законоустановен отпуск за период от 7 дни и че заповедта за прекратяване на трудовия договор е законосъобразна.Съдът е изложил мотиви, че ищцата не е доказала неистинността на положените подписи под оспорените документи и че цифрата „8“ в оригинала на заявлението на ищцата от 02.12.2024 г. няма отношение към спора, защото е положена на мястото, което се попълва от завеждащия административната служба и посочва колко дни неизползван отпуск остават.

Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

От събраните доказателства се установи, че страните по делото са били в трудово правоотношение по чл.70, ал.1 КТ с 6-месечен изпитателен срок в 4 полза на работодателя, считано от 09.09.2024 г., прекратен на основание чл.71, ал.1 КТ.

Спорен между страните е въпросът дали договорът е прекратен в срока за изпитване.Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.4 КТ в срока за изпитването не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът.Видно от представените заявления и заповеди по чл.173, ал.1 КТ по време на действие на трудовия договор ищцата е ползвала отпуск в размер на общо 7 работни дни.Т.е. срокът на действие на договора е продължен до 18.03.2025 г., поради което заповедта за прекратяване на трудовия договор е издадена по време на действие на трудовия договор.

Неоснователни са оплакванията на въззивника, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че представените писмени доказателства установяват ползване на отпуск в посочения размер предвид наличието на разминаване между представените по делото заверени преписи и оригиналите.В представените копия и оригинали на заявленията за разрешаване на отпуск липсва разминаване в посочените дни за ползване на отпуск.Единственото несъответствие е в наличието на добавки в оригиналните документи в графата, която се попълва от завеждащ административната служба, относно броя на дните неизползван отпуск, което обстоятелство не се отразява върху броя на използвания такъв.Съгласно разпоредбата на чл.173, ал.1 КТ платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя, като липсва изискване за връчване на заповедта на служителя.Т.е. релевантен е броят на дните разрешен отпуск, посочени в заповедта на работодателя, който в случай съвпада с посочените от служителя.Ищцата не е доказала неавтентичността на оспорените документи.В подкрепа на този извод е и заключението на ССчЕ, което не е оспорено от страните и което е изготвено след проверка на фишовете за начислени трудови възнаграждения на ищцата.

Правилен е и изводът на съда, че обявяването със заповед на министъра на образованието на 03.01.2025 г. за неприсъствен ден за учениците не е равнозначно на определянето му за неработен ден за учителите и не се отразява на факта, че ищцата е ползвала отпуск на посочената дата.

Поради изложеното съдът счита, че заповедта за уволнение е издадена в 5 срока по чл.71, ал.1 КТ, като не е необходимо да се излагат други мотиви за прекратяване на трудовото правоотношение.

С оглед неоснователността на главния иск неоснователни са и акцесорните искове по чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия сумата 1 476,82 евроадвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5074 от 17.03.2026 г. на СРС, 57 с-в, по гр.д.№ 27256/2025 г.

ОСЪЖДА М. И. В. с ЕГН ********** и с адрес: гр.София, ул. **** да заплати на Национална финансово-стопанска гимназия с БУЛСТАТ 000669653 и с адрес: гр.София, ул. „Розова долина“ № 1 на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 1 476,82 евро адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6