Определение № 471 от 22.02.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 471 гр. София, 21.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно частно гражданско дело № 20241000500447 по описа за 2024 година С определение № 227 от 18.01.2024 г., по т.д. № 2229/23 г., СГС, отхвърля молбата по чл. 248 ГПК на „АБЙ15“ ЕООД за изменение на решението от 11.12.2023 г. в частта за разноските.

Срещу определението е постъпила частна жалба от „АБЙ15“ ЕООД. Счита, че сторените в производството разноски могат да се претендират, тъй като отговорността за тях произтича от неоснователно предизвикания гражданско правен спор. Твърди, че разноски се дължат за производството по обжалване на незаконосъобразен отказ на Агенцията и моли след отмяна на обжалвания акт такива да му бъдат присъдени.

В писмен отговор Агенцията по вписванията оспорва частната жалба.

Софийски апелативен съд, след като се запозна с данните по делото намира следното:

Първоинстанционният съд е сезирано от „АБЙ15“ ЕООД с искане за отмяна на отказ на Агенция по вписванията да впише в търговския регистър прекратяване на членственото правоотношение на съдружник. Съдът с решение № 1539 от 11.12.2023 г. е уважали претенцията, но не е присъдил разноски на дружеството. С молба по чл. 248 ГПК „АБЙ15“ ЕООД е поискало такива да му бъдат присъдени, но съдът с обжалвания акт отново е отказал.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Относима към казуса е практиката на ВКС, на която се позовава СГС, както и друга такава – напр. определение № 60848 от 21.12.2021 г. по ч. т. д. № 2112/2021 г., Т.

К., ІІ Т. О. на ВКС. Върховните съдии приемат, че „новата, ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, 1 която постановява, че в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс, не е съобразена с едностранния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и е резултат от несъвършенството на обнародваните в ДВ бр. 105/2020 г. законодателни промени в ЗТРРЮЛНЦ.

Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл. 25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно и в него Агенцията не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи разноски, а всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея (подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда), са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност в рамките на регистърното производство. Съдът прилага закона според неговия разум и тъй като едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ не следва да се прилага буквално, а корективно във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството - молителят.“.

Като отчита и изцяло възприема сочената практика, настоящият състав приема, че постъпилата частна жалба следва да се отхвърли.

Водим от горното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „АБЙ15“ ЕООД срещу определение № 227 от 18.01.2024 г., по т.д. № 2229/23 г., СГС, ТО, VІ-26 с.в.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2