Решение № 19651 от 29.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19651 гр. София, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цв. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110104301 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ..... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответника П. Г. П. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ....., като той не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура на интернет – страницата на продавача, като за публикуването се съставят протоколи от нотариус. Допълва, че ответникът не е погасил процесните вземания, поради което претендира от него сумите, както следва: 2 031,29 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.;

397,69 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 16.10.2019 г. до 20.09.2022 г.; 30,94 лв., представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.09.2020 г., както и 7,64 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 20.09.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.09.2022 г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 53188/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.10.2022 г. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът П. Г. П. е подал отговор на исковата молба, с 1 който оспорва исковете по основание и размер. Излага твърдения, че в рамките на исковия период до жилището му не е доставяно твърдяното количество топлинна енергия, чиято стойност да се равнява на посочената от ищеца сума. Сочи, че не се доказва качеството на услугата, чиято цена се претендира от него, а освен това в общите условия на ищеца липсват данни относно параметрите на сделката, поради което същата е без предмет, респ. е недействителна. Оспорва сключването на валиден договор с ищеца с предмет доставка на топлинна енергия в рамките на исковия период, тъй като не е подавал молба – заявление за откриване на партида на негово име. Оспорва качеството на предоставяната топлинна енергия, съответстваща на БДС за топлопреносната мрежа. Оспорва наличието на законен уред за търговско измерване на топлинната енергия и топлата вода, както и на топломер на входа на жилището. Позовава се на изтекла 3-годишна погасителна давност. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.... изразява становище, че в рамките на исковия период услугата дялово разпределение е била законосъобразно извършвана.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на писмените доказателства по делото съдът приема, че в рамките на исковия период ответникът П. Г. П. се явява пасивно легитимиран да отговаря за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи процесния имот. Това е така, тъй като от представения договор за покупко-продажба на жилище № 118, том VI/1990 г., сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ (л. 92 от делото), който съгласно т. 6 от същия има силата на нотариален акт за собственост, се установява, че на посочената в него дата 10.07.1990 г. П. Г. П. и .... са придобили собствеността върху новопостроено жилище № 31, находящо се в ...., заедно с таванско помещение № 4 и 1,825 % идеални части от общите части на сградата, като видно от представеното писмо на Столична община, р-н „Люлин“ (л.

18 от делото), жилищен блок № 351 е идентичен с блок със строителен № 35, поради което съдът приема, че имотът, предмет на придобивната сделка от 10.07.1990 г., съответства на 2 процесния такъв, за който се отнасят настоящите искови претенции. На следващо място, от представения дубликат на удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Столична община, р-н „Възраждане“ (л. 142 от делото) става ясно, че купувачите по горепосочената сделка са встъпили в брак помежду си на 28.11.1971 г., за което е съставен акт за брак № 1371/28.11.1971 г., който няма данни впоследствие да е бил прекратен, въз основа на което може да се приеме, че към момента на изповядването й – 10.07.1990 г. те също са били в брак помежду си. В чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. /действащ към момента на осъществяване на придобивната сделка от 10.07.1990 г./ се предвижда, че правата върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити.

Съгласно ал. 3 на същата разпоредба съвместният принос се предполага до доказване на противното. Ето защо, следва да се направи извод, че въз основа на сделката от 10.07.1990 г. ответникът П. Г. П. и съпругата му Вергиния Г.а Якимова се легитимират като собственици на апартамента, придобивайки го при условията на съпружеска имуществена общност – арг. чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. Ето защо, при липсата на данни за осъществяването впоследствие на други юридически факти, довели до промяна в правата върху него, съдът прави извод, че включително и в рамките на исковия период – от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. ответникът се явява титуляр на правото на собственост върху него и то при условията на съпружеска имуществена общност. На основание чл. 32 СК отговорността му следва да бъде ангажирана изцяло, доколкото данните по делото сочат, че процесният апартамент № 31 е придобит от него по време на брака му с Вергиния Якимова, т. е. при условията на съпружеска имуществена общност, а това означава, че се касае за разход за задоволяване на нуждите на семейството, който двамата съпрузи следва да понесат солидарно. Нещо повече, прави впечатление, че за доказване на основанието на предявените искови претенции от страна на ищеца е представена и декларация с вх. № ЮИ-82/28.03.1998 г. (л. 82-88 от делото), с която ответникът П. П. е декларирал пред данъчната служба на Столична община собствеността върху недвижим имот – апартамент № 31, находящ се в ....., с посочено придобивно основание „договор № 118/10.07.1990 г.“ В декларацията е вписано, че имотът е съсобствен между ответника и още едно лице – съпругата на декларатора, което е в подкрепа на вече възприетия по-горе правен извод относно титулярството на правото на собственост върху него.

Тук следва да се отбележи, че ирелевантно се явява обстоятелството сключен ли е изричен писмен договор с ищеца, респ. подал ли е ответникът молба за откриване на партида на негово име, тъй като нормативната уредба в областта на енергетиката обвързва качеството потребител единствено с наличието на право на собственост или ограничено вещно право на ползване, а в случая първото измежду двете е установено по делото. Нещо повече, данните по делото сочат, че за титуляр на партида с аб. № 200513 е вписано именно името на ответника, посочено в представените от „.... справки за използвана топлинна енергия.

С оглед на изложеното, съдът приема, че ответникът П. Г. П. се явява страна по облигационното правоотношение с ищеца във връзка с доставката на топлинна енергия, чието основно задължение е да заплаща цената на същата, както и цената на извършената в тази връзка услуга за дялово разпределение.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се доказва ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е 3 предложила сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период той е бил собственик на процесния апартамент № 31, притежаван при условията на съпружеска имуществена общност, съдът прави извод, че между него и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.