Решение № 100 от 11.05.2022, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. ЛЕВСКИ, 11.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Палмира Д. Атанасова при участието на секретаря Янка Д. Иванова като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело № 20214410100769 по описа за 2021 година

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ по отношение на заповед № 948/17.09.2021 г. на Кмета на Община Л. и заповед № 26/28.10.2021 г. на Директора на ДГ „***“ с. О., по чл. 344 ал.1 т.2 и т.3 от КТ, касаещи правоотношението, прекратено със заповед № 948/17.09.2021 г. на Кмета на Община Л., както и иск с правно основание по чл. 74 от КТ за прогласяване недействителността на трудовия договор № 2 от 17.09.2021 г. /който иск се явява преюдициален спрямо иска за отмяна на заповед № 26/28.10.2021 г. за прекратяване на трудовия договор, поради изтичане срока на договора/.

В исковата молба се твърди, че ищцата е била в трудово правоотношение с Община Л., като е била изпълнявала длъжността „готвач“ в детска ясла „***“ с. О., че трудовото й правоотношение с Общината е било прекратено със Заповед изх. № 948/17.09.2021 г., че на същата дата била назначена на длъжността „готвач“ в Детска градина „***“, като й бил поднесен за подпис трудов договор с ЦДГ „***“ № 1/17.09.2021 г.. Твърди се, че трудовият договор при този работодател е сключен преди да е влязло в сила прекратяването на трудовия договор с Община Л. и без Община Л. да е съгласна за сключването му, че трудовото правоотношение е запазено ри условията на чл. 123 и чл. 123а от КТ, че ищцата е подведена да сключи 1 трудов договор с детската градина и че същият е изцяло недействителен, както и че той съдържа клауза за срок, която също е недействителна. Твърди се, че в последствие със заповед № 26/28.10.2021 г. трудовото правоотношение е прекратено, поради изтичане срока на договора, което уволнение счита, че е незаконно.

Моли се съда да постанови решение по отношение на ищцата и ответника Община Л., с което на основание чл. 344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ да признае за незаконно уволнението на ищцата със заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с Община Л. № 948/17.09.2021 г. и да го отмени, да възстанови ищцата на предишната й работа при Община Л., както и да й присъди обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението.

Моли се съда да постанови решение, с което на основание чл. 74 от КТ да прогласи недействителността на трудовия договор № 1/17.09.2021 г., сключен между ищцата и Детска градина „***“ с. О. и на основание чл. 344 ал.1 от КТ да признае за незаконно уволнението на ищцата със заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с Детска градина „***“ с. О. № 25 от 28.10.2021 г. за прекратяване на трудовия договор, поради изтичане срока на договора и да го отмени.

Претендират се направените деловодни разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответника Община Л. е представил отговор на исковата молба и е изразил становище, че исковете са допустими, и се оспорват като неоснователни. Твърди се, че действително между ищцата и Община Л. е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по което ищцата е изпълнявала длъжността „ЗАС“ в ДЯ „***“ с. О., но поради необходимост от кадрова, ресурсна и финансова оптимизация на дейността на общинските предприятия и училищни заведения, с решение № 282/26.05.2021 г. на Общински съвет – Левски, детската яслена група в ДЯ „***“ с. О. /в която именно е работила ищцата/ е била закрита, като същевременно с това е била разкрита нова такава група в ДГ „***“ с. О. със същия предмет на дейност, която е приела изцяло имуществото /сграден фонд, материално-техническо оборудване и документация/ и е поела изцяло дейността на закритата група, че това решение е било приведено в изпълнение със заповед № 639/23.06.2021 г. на Кмета на Община Л., считано от 01.09.2021 г., след което ищцата е 2 продължила да заема предишната си длъжност и да я изпълнява на предишното си работно място. Твърди се, че трудовото правоотношение с Община Л. не е било прекратено, а реално е било запазено и е продължило да съществува на основанията в чл. 123 от КТ, съгласно която разпоредба трудовото правоотношение не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на сливане на предприятия, вливане на едно предприятие в друга, преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи, разпределение на дейността на едно предприятие между две или повече предприятия, други правноорганизационни промени на предприятието. Твърди се, че в тези случаи е налице правоприемство на страната – работодател съгласно императивната разпоредба на чл. 123 от КТ, като трудовите правоотношение с работниците или служителите се запазват и продължават да съществуват с новия работодател, в който смисъл е и съдебната практика на ВКС, например – решение № 84/07.04.2011 г. по гр.д. № 1873/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение № 99/26.03.2013 г. по гр. д. № 631/2012 г. на ВКС, IVг.о. Твърди се, че процесния случай попада именно в хипотезата по чл. 123 т. 7 от КТ, свързана с прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи и че на това основание първоначалното трудово правоотношение на ищеца с Община Л. не е било прекратявано, а реално е било запазено и продължило да съществува с нов работодател в лицето на ДГ „***“ с. О.. Счита се, че атакуваната от ищцата заповед изх. № 948/17.09.2021 г. на Кмета на Община Л. е била издадена без да е било налице валидно и действащо трудово правоотношение между лицето и Общината, и от лице което вече не е било негов работодател, и по тази причина тази заповед поначало не би могла да доведе и реално не е довела до прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, съответно по същата причина не би могла нито да остави ищцата без работа, нито да даде основание за възстановяването й на работа при предишния работодател Община Л., нито да даде основание за изплащането на обезщетение за оставане без работа от работодателя Община Л., поради което предявените срещу Община Л. искове са явно неоснователни и се прави искане да бъдат изцяло отхвърлени като такива.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК в РС Левски е постъпил отговор и от ответника Детска градина „***“ с. О., с който се изразява становище, че 3 предявените искове са допустими, но неоснователни. В отговора се твърди, че ищцата е била в безсрочно трудово правоотношение с първия ответник Община Л., по което е изпълнявала длъжността „готвач“ в Детска ясла „***“ с. О., че поради необходимост от кадрова, ресурсна и финансова оптимизация на дейността на общинските предприятия и училищни заведения с решение № 282/26.05.2021 г. на общински съвет – Левски, детската яслена група в Детска ясла „***“ с. О. /в която именно е работила ищцата/ е била закрита, като същевременно с това е била разкрита нова такава група в ДГ „***“ с. О. със същия предмет на дейност, която е приела изцяло имуществото /сграден фонд, материално – техническо оборудване и документация/ и поела изцяло дейността на закритата група, че това решение е било приведено в изпълнение със заповед № 639/23.06.2021 г. на Кмета на Община Л., считано от 01.09.2021 г., след което ищцата е продължила да заема предишната си длъжност и да я изпълнява на новото си работно място. Твърди се, че с трудов договор № 2/17.09.2021 г. страните са уговорили промяна на характера на трудовото правоотношение на ищцата, като същото е трансформирано от безсрочно в срочно – с основание чл. 68 ал.1 т.1 от КТ и с определен срок до 31.10.2021 г., и че със заповед № 26/28.10.2021 г. този трудов договор е прекратен на основанието в чл. 325 ал.1 т.3 от КТ – поради изтичане на уговорения срок. Изразява се становище, че предявените от ищцата искове за недействителност на трудов договор № 2/17.09.2021 г. и заповед № 26/28.10.2021 г. са неоснователни. Твърди се, че принципно недействителността по чл. 74 ал.1 от КТ предполага тежки пороци на трудовия договор при неговото сключване или в съдържанието му, засягащи страните по него, че такива тежки пороци реално не могат да бъдат изведени както от фактите по делото и анализа им, така и от съдържанието на оспорваните от ищеца актове. Споделя се тезата на ищеца, развита в исковата молба, че първоначалното му трудово правоотношение с Община Л. не е било прекратено, а реално е било запазено и продължило да съществува на основанията в чл. 123 от КТ, че е налице правоприемство на страната – работодател съгласно императивната разпоредба на чл. 123 от КТ, като трудовите правоотношения с работниците или служителите се запазват и продължават да съществуват с новия работодател. Твърди се, че настоящия случай попада в хипотезата на чл. 123 т.7 от КТ, че трудовото правоотношение на ищцата с Община Л. не е било прекратявано, а реално е 4 било запазено и продължило да съществува с нов работодател в лицето на ДГ „***“ с. О., че при това положение сключения по-късно договор от 17.09.2021 г. с новия работодател няма как да бъде разглеждан нито като втори, нито като нов, както се твърди в исковата молба, а съдържанието му дава всички основания същият да бъде третиран единствено като споразумение в рамките на вече съществуващото между страните трудово правоотношение, с което се уговаря промяна в характера на правоотношението, като същото се трансформира от безсрочно в срочно с основание чл. 68 ал.1 т.1 от КТ.

Твърди се, че подобна уговорка и трансформация по аргумент от чл. 67 ал. 3 от КТ е допустима от закона, щом се извършва със съгласието на работника, дадено с подписването на договора и липсват каквито и да е основания да бъде твърдяно и прието, че атакуваният от ищцата трудов договор № 2/17.09.2021 г. страда от пороци във волята, съдържанието или основанието си, които да водят до неговата недействителност по смисъла на чл. 74 ал.1 от КТ. Твърди се, че още по-малко подобни основания за недействителност са налице по отношение и на атакуваната от ищцата заповед № 26/28.10.2021 г.

Изложено е твърдение, че предявеният иск за недействителност следва да бъде преквалифициран като спор за законосъобразността на заповедта и отмяна на уволнението на основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ, в какъвто смисъл са доводите на ПлОС в определение № 92/25.01.2022 г. по ч.гр.д. № 30/2022 г., този иск отново би бил неоснователен поради липсата на основания за обявяване на недействителността на трудовото правоотношение между страните и поради съответствието на заповедта с процесуалните и материални законови изисквания.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от представеното по делото допълнително споразумение /приложено на л. 17 от делото/ е, че ищцата е била в трудово правоотношение с Община Л., като същата е била назначена на длъжността „готвач“ в Община Л., Детска ясла с. О. за неопределен срок при пълно работно време.

По делото е представено /л. 18/ копие от заповед изх. № 948/17.09.2021 г., видно от която е, че със същата на основание чл. 329 ал.1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с АН. В. Б., считано от 17.09.2021 г. от Община Л..

Представено е и копие от трудов договор № 2/17.09.2021 г. /л. 19 от 5 делото/, от който се установява, че на 17.09.2021 г. е сключен договор между Детска градина „***“ и АН. В. Б., с който Б. е назначена на длъжността готвач в Детска градина „***“ с. О. със срок на договора до 31.10.2021 г.

Представено е и копие от заповед № 26/28.10.2021 г. /л. 20 от делото/, видно от която е, че със същата е прекратено от Детска градина „***“ с. О. трудовото правоотношение с АН. В. Б., считано от 01.11.2021 г., поради изтичане на уговорения срок.

По делото е представено решение № 282/26.05.2021 г. на Общински съвет Левски /л. 35 от делото/, от което се установява, че Общински съвет Левски е дал съгласие за закриване на Детска ясла „***“ с. О., считано от 01.09.2021 г. и за разкриване на дневна яслена група за деца от 10 месеца до 3 години в Детска градина „***“ с. О.. Със същото решение е възложено на кмета на Община Л. да издаде съответните заповеди, решено е трудовите правоотношения с персонала на закритата яслена група да се уредят при условията на чл. 329 ал.1 от КТ, а имуществото и документацията на закритата група да се предоставят на Детска градина „***“ с. О..