Решение № 2029 от 07.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2029 гр. София, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: .................... при участието на секретаря ...................... като разгледа докладваното от .................... Гражданско дело № 20231110167162 по описа за 2023 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК кумулативно обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по предявени от ..................... срещу Е. Л. С. и К. Л. С. (уточнени с молба от ........................) установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца при условията на разделна отговорност при равни дялове от по ½ част за всеки от тях следните суми: сумата от 2602, 90 лв., главница, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: ....................... ведно със законна лихва върху главницата от .......................... до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 211,78 лв. за периода от ........................ сумата от 37,02 лв., главница, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от ........................, ведно със законна лихва върху главницата от .......................... до изплащане на вземането, както и мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 6,21 лв. за периода от .........................., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ....................... Ищецът претендира установяване дължимостта на посочените суми от всеки ответник в размер, както следва:

1) от Е. Л. С. – 1/2 от горепосочените суми, а именно: сумата от 1301,45 лв., главница, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. ......................, ведно със 1 законна лихва върху главницата от .......................... до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 105,89 лв. за периода от ........................ сумата от 18,51 лв., главница, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от ........................, ведно със законна лихва върху главницата от .......................... до изплащане на вземането, както и мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 3,10 лв. за периода от .........................., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ......................;

2) от К. Л. С. – 1/2 от горепосочените суми, а именно: сумата от 1301,45 лв., главница, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. ......................, ведно със законна лихва върху главницата от .......................... до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 105,89 лв. за периода от ........................ сумата от 18,51 лв., главница, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от ........................, ведно със законна лихва върху главницата от .......................... до изплащане на вземането, както и мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 3,11 лв. за периода от .........................., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по .......................

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Претендира ответниците да са клиенти на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от ...................... Поддържа, че съгласно общите условия за ответниците е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена.

Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата за доставена топлинна енергия за битови нужди, както и на главницата, представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху двете главници. Моли за уважаване на исковете.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответниците – Е. Л. С. и К. Л. С., с който предявените искове се оспорват като частично недопустими и изцяло неоснователни.

Сочат, че по отношение на претенциите на ищеца за периода от м. ................... е налице влязло в сила решение № ....................... постановено по гр. д. № ...................... Между страните било водено и друго дело, по което било 2 постановено влязло в сила решение № ................... по гр. дело № ......................

Твърдят, че в сградата, в която се намира процесният недвижим имот, отоплителната система е с обърнато топлоподаване, в резултат от което качеството на доставената топлинна енергия на горните етажи на сградата е значително по-ниско от това на първите. Посочват, че ищецът е уведомен за незаконно извършеното преустройство на инсталацията в етажната собственост, след което е била констатирана и невъзможността за прилагане на системата за дялово разпределение спрямо отделните самостоятелни обекти в процесната сграда. Поради това оспорват и претенциите за дялово разпределение. Оспорват и акцесорните претенции за лихви. Твърдят, че са извършили и плащания за процесния период. Молят за отхвърляне на исковете. Претендират разноски.

С молба от 01.10.2024 г. и в открито съдебно заседание, проведено на 13.11.2024 г., в изпълнение на указанията на съда, дадени с разпореждане от .........................., ищецът е уточнил, че претендира от ответниците при условията на разделна отговорност при равни дялове от по ½ част за всеки от сумата от 2602, 90 лв., представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: ..........................., а размерът на претенцията му за периода от ................... е в размер на нула лева. Излага, че е допусната техническа грешка при подаване на заявлението по чл. 410 ГПК относно периода на претенцията за цена на доставена от дружеството топлинна енергия.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По допустимостта на иска за главница за топлинна енергия:

От приложеното по делото решение № ....................... постановено по гр. д.

№ ......................се установява, че със сила на пресъдено нещо, формирана с влязлото в сила на 25.10.2022 г. съдебно решение, е разрешен въпросът относно дължимостта от ответниците на вземания за топлинна енергия за периода от .................., в част от който период попада част от периода по настоящото дело – от ................... Налице е отрицателна процесуална предпоставка, пречка за повторен процес между същите страни относно същия спор – дължимост на цена на топлинна енергия, потребена в имот, находящ се на адрес: гр. ........................, като същата е от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно, поради което производството в частта по предявения иск по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,вр. чл. 149 ЗЕ следва да бъде прекратено за периода от ..................., а издадената заповед за изпълнение – обезсилена в тази част (в този смисъл е т.13 от Тълкувателно решение №4/2014г. по тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС).

Съдът намира, че в действителност се касае за техническа грешка при посочване на периода на претенцията за вземането за цена на топлинна енергия в заявлението по чл. 410 ГПК, до който извод достига, съобразявайки, че периодът на претенцията за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия е от ........................ а не от 14.09.2016 г., както и от обстоятелството, че в заявлението е посочено, че претендираните вземания са отразени в общи фактури от ........................, поради което приема заявеното от ищеца, че 3 размерът на претенцията му за периода от ................... е нула лева. Въпреки това, както беше посочено по-горе, за този период производството по делото следва да бъде прекратено, а заповедта за изпълнение обезсилена в тази част.

С оглед на изложеното, съдът дължи произнасяне по същество по претенцията на ищеца за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: ...........................

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания. По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

С приетия за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорно между страните и с това ненуждаещо се от доказване, че процесният имот през процесния период е бил собственост на ответниците при посочените от ищеца квоти. В качеството на титуляри на правото на собственост, ответниците са и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот.

Предвид изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно ЗЕ, при действие на Общите условия на ищцовото дружество от 2014 и 2016 г., одобрени от ДКЕВР, както и от действащата към съответния момент нормативна уредба:

ЗЕ и Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно 4 чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответниците да са се възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.