Решение № 588 от 15.10.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 588 гр. София, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело № 20241001000378 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 138/24.01.2024 г. по т.д. № 511/2022 г. на СГС, VI-7 състав е признато за установено, на основание чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ, по исковете на „ПСТ Груп“ ЕАД, ЕИК 831928535, че „Ф-Строй Груп“ ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК 175185044, не дължи на „Д4 Къмпани“ ЕООД, ЕИК 201259495, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Овча Купел“, ж.к. „Овча купел“ 1, бл. 425, вх. Б, ет. 0, както следва: 1) сумата от 156 952.37 лв., представляваща стойността на подобрения, извършени в недвижим имот собственост на „Ф-Строй Груп“ ЕООД /н/, а именно Магазин № 3, находящ се в гр. София, ж. к. „Младост“ № 1, бул. „Йерусалим“, бл. *, вх. 1, партер, с площ от 166, 03 кв. м. и идентификатор ***; 2) сумата от 47 917.90 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на подобренията за периода от 11.10.2018 г. до 13.10.2021 г., 3) сумата от 4 960 лв., представляваща разноски, присъдени с Решение от 26.11.2018 г. по ВАД № 3/2018 г. на Софийски арбитражен съд при Сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“, 4) 354 лв., представляващи разноски за снабдяване с изпълнителен лист въз основа на арбитражното решение направени в производството по гр.д. № 2595/2018г на СГС, ТО, 2-ри състав и 5) сумата от 1 177.24 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на подобренията от 14.10.2021 г. до момента на предявяване на вземането в производството по несъстоятелност.

Ответникът „Д4 Къмпани“ ЕООД е депозирал въззивна жалба, с която обжалва първоинстанционното решение изцяло. Поддържал е, че обжалваното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и че същото е необосновано. Поддържал е, че правилно първоинстанционният съд не уважил доводите на ищеца за антидатиране и 1 наличието на симулация при сключването на предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот от 17.08.2017 г. и Споразумение от 08.05.2018 г., тъй като достоверността на датата на предварителния договор от 17.08.2017 г. е установена чрез представеното споразумение от 08.05.2018 г. и арбитражното решение, с което е установено вземането към несъстоятелния длъжник. По отношение доказването на извършените СМР ответникът бил пояснил в първото по делото заседание, че Приложение № 1 към процесното споразумение представлява протокол обр. 19 за установяване видовете и количествата на извършените СМР. Освен това в същото заседание били представени писмени доказателства, с които целял да установи, че е строител и към момента на извършване на СМР е разполагал с необходимия персонал, както и е закупил необходимите материали за извършването им. С оглед на тях отново било поискано изслушване на СТЕ, която да установи видовете СМР и тяхната стойност, както и сумата, с която се повишила стойността на процесния имот. Съдът не приел писмените доказателства с мотиви, че е настъпила преклузия за това и така лишил ответника от възможност да докаже вземането си. Такава преклузия не била настъпила, тъй като доказателствата били представени веднага след разпределението на доказателствената тежест между страните. Неоснователно съдът не допуснал събирането на гласни доказателства. Вярно било че същите били поискани при условие, че на ищеца бъде допуснат свидетел, но с оглед на разпределената доказателствена тежест и предвид относимостта им към задължението да бъдат доказани твърдените СМР същите следвало да бъдат допуснати. С оглед на изложеното е направено искане за приемане на писмените доказателства, които първоинстанционният съд отказал да приеме, да бъде изслушана СТЕ с поставени задачи за установяване СМР, тяхната стойност и с колко се е повишила стойността на имота вследствие на същите, както и да бъдат допуснати двама свидетели в режим при довеждане за установяване обстоятелства около извършване на СМР.

Въз основа на изложеното жалбоподателят е поискал първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен.

Ищецът „ПСТ Груп“ ЕАД е депозирал отговор на въззивната жалба, в който е изложил доводи за нейната неоснователност, както и за неоснователност на направените доказателствени искания.

Дружеството „Ф Строй Груп“ ЕООД (н) и неговият синдик не са депозирали отговори на въззивната жалба.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът „ПСТ Груп“ ЕАД е твърдял в исковата си молба, че с Определение № 686/02.03.2022 г., постановено по т. д. № 1119/2021 г. на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ, СГС променил и одобрил в рамките на производството по несъстоятелност на ответника „Ф-Строй Груп“ ЕООД списък на приетите от синдика вземания, като след 2 възражение, постъпило от ответника „Д4 Къмпани“ ЕООД по реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ, включил вземанията, предмет на настоящия спор. Вземанията били установени с Решение от 26.11.2018 г. по в.а.д. № 3/2018 г. на Софийски арбитражен съд при Сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“, основано само на споразумение от 08.05.2018г, сключено между двамата ответници, с което „Ф-Строй груп“ ЕООД признава вземането на „Д4 Къмпани“ ЕООД за извършени подобрения в имота на стойност 130 793.64 лева без ДДС от ответника „Д4 Къмпани“ ЕООД като добросъвестен подобрител, който към момента на извършване на подобренията осъществявал фактическата власт върху имота по силата на предварителен договор за покупко-продажба от 17.08.2017г. С посоченото арбитражно решение било признато и че „Д4 Къмпани“ ЕООД има право на задържане върху имота до възстановяване на подобренията. Ищецът е оспорвал действителното извършване на подобренията като счита, че арбитражното решение е постановено по друго дело с участието на двамата ответници и не може да му бъде противопоставено. Твърди, че както предварителния договор от 17.08.2017 г., така и споразумението от 08.05.2018г са симулативни, тъй като са съставени, за да увредят кредиторите на несъстоятелния длъжник, като създадат в патримониума на свързано с него лице привилегировано вземане.

Арбитражното производство също се оспорва като симулативно, доколкото ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не е провел адекватна защита, а видно от мотивите на самото решение предварителният договор дори не е бил представен от ищеца. Твърдял е също така, че двете ответни дружества са свързани лица както по смисъла на § 1, ал. 1, т. 1 от ДР на ТЗ, така също и по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4, респ. на ал. 2 от ДР на ТЗ, тъй като, от една страна, управителят на ответника „Д4 Къмпани“ ЕООД е съпруг на дъщерята на управителя на ответника „Ф-Строй Груп“ ЕООД (т. е. между тях съществува родство по сватовство от първа степен по аргумент от чл. 76, ал.

2 СК). От друга страна, двете ответни дружества били съдружници в гражданско дружество „Д4 Къмпани“ по смисъла на чл. 357 ЗЗД с БУЛСТАТ 1771147590. Излагал е доводи, че дори вземането за подобрения действително да съществува, то същото не се ползва с визираната привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 2 ТЗ, тъй като „Д4 Къмпани“ ЕООД никога не е било във владение на имота, а и същият впоследствие е бил продаден на публична продан, извършена по изп. д. № 381/2018 г., по описа на ЧСИ Г.

Д., № ***, район на действие СГС, следователно било невъзможно лице, което не упражнява фактическа власт да упражнява право на задържане по смисъла на чл. 72, ал. 3 ЗС.

„ПСТ Груп“ ЕАД е искал да бъде постановено решение, с което на основание чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ, вр. чл. 72 ЗС бъде установено, че „Д4 Къмпани“ ЕООД не е кредитор на „Ф-Строй Груп“ ЕООД на вземания в общ размер на 211 361, 51 лв., от които: 1) 156 952, 37 лв. – стойност на подобрения, извършени в недвижим имот, представляващ Магазин № 3, находящ се в гр. София, ж. к. „Младост“ № 1, бул.

„Йерусалим“, бл. *, вх. 1, партер, с площ от 166, 03 кв. м., 2) 47 917, 90 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на подобренията за периода от 11.10.2018 г. до 13.10.2021 г., 3) 4 960 лв. – разноски, присъдени с Решение от 26.11.2018 г. по ВАД № 3/2018 г. на Софийски арбитражен съд при Сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“, 4) 354 лв. – разноски за снабдяване с изпълнителен лист въз основа на арбитражното решение и 5 ) 1 177, 24 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на подобренията от 14.10.2021 г. до момента на предявяване на вземането в производството по несъстоятелност.

Ответникът „Д4 Къмпани“ ЕООД е оспорвал исковете, като е твърдял, че са недопустими, тъй като въпросът за съществуването на процесните вземания е предварително разрешен с Решение от 26.11.2018 г. по ВАД 3/2018 г., по описа на 3

Софийски арбитражен съд при Сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“, и доколкото същото е влязло в сила, спорът не подлежал на преразглеждане. Отричал е процесните споразумения да са нищожни. Твърдял е, че въпросът относно наличието или липсата на привилегия по чл. 722 ТЗ върху процесните вземания не е част от предмета на делото.

С допълнителна искова молба ищецът е поддържал направените с исковата молба доводи. По отношение на възражението на ответника за ирелевантност на момента на придобиване на фактическа власт върху имота, ищецът е пояснил, че същият е важен за преценката за приложимата материалноправна норма с оглед достоверната дата на предварителния договор, доколкото размерът на вземанията за подобрения на добросъвестния подобрител и недобросъвестния владелец е различен.

С отговора на допълнителната искова молба ответникът „Д4 Къмпани“ ЕООД не е правил нови възражения или фактически твърдения. Ответникът „Ф-Строй Груп“ ЕООД (н) не е депозирал отговор, но в становище от 19.01.2023 г. е заявил, че счита исковете за неоснователни, като потвърждава сключването на предварителния договор от 17.08.2017 г., предаването на владението, споразумението от 08.05.2018 г. с ответник „Д4 Къмпани“ ЕООД и воденото арбитражно дело.

Синдикът на „Ф-Строй Груп“ ЕООД (н) е изразил становище за основателност на исковете.

За установяване твърденията и оспорванията на страните по делото пред първата инстанция са събрани писмени доказателства. Пред въззивната инстанция също са събрани писмени доказателства и е изслушано заключение на СТЕ, които са допуснати, след като настоящият състав се е произнесъл в определението си по чл.

267 ГПК по доказателствените искания на жалбоподателя и в тази им част ги е намерил за допустими при условията на чл. 266 ГПК, както и за относими. За недопустимо пред въззивната инстанция е прието искането за изслушване на свидетели, като неотговарящо на никоя от хипотезите по чл. 266 ГПК.

„Д4 Къмпани“ ЕООД е представило предварителен договор от 17.08.2017г, съгласно който „Ф-Строй Груп“ ЕООД (н) поема задължение да сключи окончателен договор за покупко-продажба правото на собственост върху Магазин №3, находящ се в град София, ж.к. Младост 1, ул.„Йерусалим“ бл.51, с площ 166 кв.м. и идентификатор *** в срок до 30.04.2018 г., при поето насрещно задължение за продажна цена в размер на 190 000 евро. Между страните е постигнато съгласие в деня на сключване на предварителния договор да бъде предадено владението (фактическата власт) върху имота, за което страните се задължават да съставят и приемо-предавателен протокол.