Разпореждане № 152166 от 04.12.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 152166 гр. София, 04.12.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. Т. като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. Т. Частно гражданско дело № 20231110161527 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК подадено от „Сити Кеш” ООД срещу М. И. И..

Съдът, като обсъди доводите на заявителя, данните по делото и въз основа императивните разпоредби на закона, намира за установено следното:

В производството по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът издава заповед за изпълнение, освен ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В случая към заявлението кредиторът е представил заверен препис от договора за кредит, от който произтича неговото вземане, приложенията към него и общи условия, съобразно изискването на чл. 410, ал. 3 от ГПК. Това дава възможност на съда да извърши преценка относно наличието или не на неравноправни клаузи, от които произтича вземането, или част от вземането на заявителя, както и дали искането противоречи на закона и добрите нрави. В конкретния случай, настоящата инстанция намира, че е налице обоснована вероятност някои от вземанията на заявителя да се основават на неравноправни клаузи, както и, че част от тях противоречат на закона и добрите нрави.

Такова вземане, според настоящия състав е вземането в размер 384,45 лв. за неустойка, поради неизпълнение на задължение на кредитополучателя за обезпечаване на кредита. Съдът намира на първо място, че в договора липсва уговорено задължение за кредитополучателя да предостави обезпечение, както и уговорена неустойка за неизпълнение на такова задължение. В този смисъл с Разпореждане № 145351/20.11.2023 г. съдът е дал възможност на ищеца да посочи на коя договорна клауза основава претендираното вземане за неустойка, като с уточнителната молба, заявителят се позовава на неизпълнение на задължения на кредитополучателя, каквито 1 не са предвидени в договора и не сочи клаузата, с която е уговорен размерът на претендираната неустойка. Дори да беше налице такава уговорка, съдът намира, че предоставянето на обезпечение само по себе си обезпечава изпълнението на главното задължение на кредитополучателя, а именно да върне заетата сума в уговорените срокове и в случай на неизпълнение, в зависимост от предоставеното обезпечение, кредиторът да може да предприеме принудително изпълнение срещу поръчителите. В общия случай, предоставянето на обезпечение е условие за сключване на договора, респективно при непредоставянето му от страна на кредитополучателят, кредиторът не би предоставил заемната сума или ако я предостави, това ще се отрази на размера на уговорената лихва – към повишаването й. Изхождайки от характера на неустойката – да обезщети изправната страна за претърпените вреди, без да се налага същите да бъдат установявани по размер, на практика от непредоставянето на обезпечение не може да настъпи вреда, доколкото обезпечението представлява допълнителна гаранция за изпълнение на едно парично задължение. Вреди могат да настъпят от неизпълнението на главното задължение на кредитополучателят да върне заетата сума. Липсата на обезпечение не представлява вреда, а е фактор свързан с кредитния риск. За това непредставянето на обезпечение не може да се санкционира с неустойка. Увеличеният кредитен риск следва да намери отражение във възнаграждението (лихвата) по кредита, като общото възнаграждение (годишен процент на разходите) не може да надвишава петкратния размер на законната лихва- чл. 19 ал.4 от ЗПК. Ето защо, съдът намира, че с процесната неустоечна клауза, кредиторът се е опитал да заобиколи въведеното в Закона за потребителския кредит ограничение на размера на годишния процент на разходите, като я е охарактеризирал като разход свързан с кредитния риск при неизпълнение на едно акцесорно задължение - за предоставяне на обезпечение.

Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В същото решение като критерии при преценката на съда дали дадена неустоечна клауза е нищожна, поради противоречие на добрите нрави, са заложени: 1) естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2) дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; 3) вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; 4) съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди, като изброяването е примерно. В този смисъл, уговорената в чл. 6.2 от договора неустойка не обезпечава 2 парично задължение, а както бе посочено по-горе представлява цената, която кредитополучателят следва да плати поради повишения кредитен риск за кредитополучателя. И по-горе бе изложено, че вреди от непредоставянето на обезпечението не може да има, още повече към момента на сключване на договора (към този момент съдът дължи преценка на посочените критерии), когато кредитополучателят не е бил в неизпълнение на главното задължение на кредитора.

В противоречие със закона заявителят е начислил и претендира мораторна неустойка в размер на 117,20 лв. Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, с гласно ал. 2 на същата разпоредба когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Следователно кредиторът няма право да начислява неустойка за забава наред с обезщетение за забава в размер на законната лихва, какъвто е и настоящият случай.

По отношение на претенцията в размер на 135 лв., представляваща разходи за събиране на вземането поради забава на плащането съдът счита, че задължението за заплащане на такса за събиране на просрочени задължения се поражда от неизпълнението на главните задължения на кредитополучателя да върне на падежа предоставената му в заем сума, ведно с възнаградителната лихва. С оглед посочената обусловеност на задълженията, респ. предпоставките за възникването на процесното такова за такса, то следва да се приеме, че целта на последното е да обезпечи срочното изпълнение на основните задължения на кредитополучателя и да обезщети вредите от тяхното неизпълнение. Т.е. на практика е уговорена неустойка за забавено изпълнение.

Целта на таксите и комисионните по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, на която се позовава заявителят, е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит, а отделно от това следва да се посочи, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия, свързани с управление на кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както и да събира повече от веднъж такса за едно и също действие.

Следователно клаузите в договора за кредит, на които заявителят основава процесните вземания и с които съответно е уговорено, че кредитополучателят дължи неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, мораторна неустойка за забава и разходи за събиране на вземането, са нищожни поради противоречието им със закона.

Заявителят може да обжалва настоящото разпореждане или да предяви иск за вземането си, въпреки че съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.

3

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК подадено от „Сити Кеш” ООД срещу М. И. И., в частта за 384,45 лв. – неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение по Договор за паричен заем № 773502 от 30.11.2022 г., за сумата 117,20 лв. неустойка за забава и за 135 лв. разходи за събиране на вземането.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от получаване на препис от заявителя.

ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4