Решение № 2948 от 30.04.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2948 гр. София, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20241100508763 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

Образувано е по въззивна жалба на ответника Н. Г. К., чрез пълномощника адв. С. Х., срещу решение №20121450/25.04.2024г., постановено по гр.д.

№7484/2021г. по описа на СРС, 90 състав, с което е признато за установено по отношение на Н. Г. Х., че Ц. П. Ц. е собственик на основание договор за доброволна делба от 15.04.2008г. на недвижим имот, представляващ нива с площ от 1627 дка, пета категория, местност „Средното“, представляваща имот №140027 по картата на землището на с. Долни Богров, ЕКАТТЕ 22304, при съседи съгласно решение №511/10.01.2000г. на ПК – Кремиковци: имот №140021-нива на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот №140026 – нива на наследници на В.Н.П., имот №140028 – нива на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ и имот №00405 – полски път на Софийска община, като е осъден ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски.

В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че имотът, по отношение на който се е произнесъл първоинстанционният съд не е съществувал към момента на предявяване на исковата молба, тъй като същият бил разделен на два нови имота – 1 имот с №140032 с площ от 1,056 дка, както и имот №140031 с площ от 0,571 дка.

Счита, че искът е недопустим по отношение на имот с №140031 с площ от 571 кв.м., тъй като същият бил възстановен на наследници на И.Ц.С. и по отношение на този имот нямало спор между страните, съответно липсвал правен интерес за ищеца да води иск срещу ответника за този имот. Ищецът направил уточнение на исковата молба, че искът следва да се счита предявен за имот с идентификатор ***, респ. имот №140032 от КВС на с. Долни Богров. Липсвало произнасяне на съда по така уточнения предмет. Поради изложеното счита, че решението е недопустимо и прави искане същото да бъде обезсилено и делото да бъде върнато на СРС за ново разглеждане от друг състав, или евентуално производството да бъде прекратено частично като недопустимо по отношение на имот №140031 с площ от 0,571 дка. При условията на евентуалност счита, че решението е неправилно. Неправилен бил изводът на първоинстанционния съд, че липсата в състава на заместник председател на комисията, издала решение №511/10.01.2000г. не обуславя нищожност на акта.

Неправилно първоинстанционният съд приел и, че решението е влязло в сила на 02.08.2000г., тъй като нямало данни за връчването му. Поддържа, че разделянето на имота било обусловено от предвиждането същият да се възстановява в територия с план за земеразделяне, а не в стари граници и предвид установената грешка при произнасянето с решение №511/10.01.2000г. в полза на ищеца. С протокол №2863/14.07.1994г. на ПК Кремиковци процесният имот бил признат и определен за възстановяване с план за земеразделяне, а не за възстановяване в стари реални граници. Поради това административният орган нямал право да възстанови имота на ищеца в стари граници. Именно поради това имотът бил разделен на два други имота. Начинът на възстановяване се определял за цялата територия, а не само за един имот. Неправилно първоинстанционният съд приел за неоснователно възражението на ответника, че наследодателят на ищеца не е бил титуляр на правото на собственост на процесния имот към момента на колективизацията.

Договорът за доброволна делба бил нищожен относно процесния имот, тъй като същият не съществувал към датата на подписването му и не можел да бъде предмет на делбата. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява основателността на направеното от ответника възражение за изтекла в негова полза придобивна давност за периода от 29.12.2005г. до датата на предявяване на иска. Поради това моли решението да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Подаден е писмен отговор по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК от 2 насрещната страна Ц. П. Ц., чрез пълномощника адв. Н. М., с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Първоинстанционният съд приел направеното от ищеца уточнение на исковата молба и доколкото имотът, описан в решение №511/10.01.2000г. бил идентичен с имот №140032 по КВС, искът следвало да се счита предявен относно имот с идентификатор ***, т.е. нямало основание да се счита, че исковата молба е нередовна. Неоснователни били доводите на ответника за нищожност на решение №511/10.01.2000г., както и твърденията му, че наследодателят на ищеца не е бил титуляр на правото на собственост към момента на възстановяването.

Решение №511/10.01.2000г. било надлежно връчено и влязло в сила. Не било доказано и основанието, на което било извършено разделянето на имота, поради което същото не можело да бъде противопоставено на ищеца. Представеното от ответника решение №4385А от 29.12.2005г. на ОС – Земеделие било издадено без валидно правно основание. Не се откривало протоколно решение, с което да е определен начинът на възстановяване на територията, в която попада имот №140032 по КВС на с. Долни Богров, а същевременно не била установена идентичност на процесния имот с някой от имотите, описани в представеното съдебно решение. Не било установено по делото ответникът да е упражнявал владение върху имота, поради което направеното от него възражение, че е придобил имота на основание изтекла придобивна давност било неоснователно.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно.

Въззивната инстанция намира за основателен поддържаният с въззивната жалба довод за частична недопустимост на обжалваното решение. От събраните по делото писмени доказателства и от заключението на СТЕ се установява, че имот 3

№140027 е разделен на две части: имот №140031 с площ от 0,571 дка и имот №140032 с площ 1,056 дка. В хода на първоинстанционното производство ищецът с молба от 11.04.2023г. е уточнил, че предмет на иска е имот с идентификатор ***, съответно имот с №140032 по КВС на с. Долни Богров.

Положителна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск за собственост е наличието на правен интерес за ищеца от този иск. При всеки конкретен спор наличието на правен интерес се преценява конкретно въз основа на обосновани твърдения, посочени в исковата молба. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска и следи за правния интерес при всяко положение на делото.

В случая спорът между страните е относно ПИ с идентификатор ***, съответно имот с №140032 по КВС на с. Долни Богров, с площ от 1,056 дка, поради което за ищеца не е налице правен интерес от предявения установителен иск за собственост на имот №140031 по КВС на с. Долни Богров, представляващ ПИ с идентификатор *** с площ от 0,571 дка. Поради това първоинстанционното решение се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено в тази част, а производството по делото да бъде прекратено.

В останалата част решението е допустимо.

Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

В настоящия случай, ищецът твърди, че е носител на правото на собственост върху процесния имот, представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР на с. Долни Богров, район Кремиковци, СО, одобрени със заповед №РД-18-57/03.09.2010г., възстановено на наследниците на Ц. П. Л. в съществуващи стари реални граници с решение №511/10.01.2000г. на ПК – Кремиковци, влязло в сила на 02.08.2000г., на основание договор за доброволна делба на недвижими имоти от 15.04.2008г. с нотариална заверка на подписите рег.

№0843/15.04.2008г. по описа на нотариус М. Воденичарски с район на действие СРС.

Доколкото правото на собственост върху обобществената земеделска земя не се възстановява по право, за установяване материалната легитимация на ищеца, следва да се докаже по несъмнен начин обстоятелството, че в обективната действителност са се осъществили всички материални предпоставки, обуславящи възникването на правото му да бъде реституиран процесният имот, а именно: 1) имотът да е бил земеделски по своето предназначение към момента на 4 включването му в трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства; 2) земята, дори и нейното предназначение впоследствие да е било променено, да съществува в стари (реални или възстановими) или в нови граници (определени с план за земеразделяне); 3) По отношение на имота да не са налице пречки за възстановяване по смисъла на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ и чл. 10б ЗСПЗЗ - по отношение на имота да не е проведено мероприятие по смисъла на чл.

10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, да не е застроен със законна постройка до 01.03.1991 г., респ. да не е било учредено суперфициарно право и законно разрешеният строеж към 01.03.1991 г. да не е започнал, като са непротивопоставими всички разпоредителни сделки, извършени от трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации – арг. чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ.

От момента на масовизирането й, земеделската земя е загубила своята индивидуализация, своите реални граници, тъй като макар собствеността върху нея да остава на лицата, които са я притежавали до включването й в стопанството, то те вече не я притежават в реалните й граници, а в гранциите на кооперативните блокове (по арг. от чл. 11, ал. 1 от Примерния Устав на ТКСЗ от 1950 г.). И тъй като с обобществяването земеделската земя вече не притежава свои граници, с които да се обособява като отделен корпорален обект на правото на собственост, а се намира в границите на кооперативните блокове, за да възникне отново като годен предмет на правото на собственост, тя трябва да бъде индивидуализирана чрез уреденото специално административно производство в ЗСПЗЗ, което приключва с издаване на позитивно решение на органа на земеделската реституция. С влизането в сила на този индивидуален административен акт, респ. с издаването на скици за тези земеделски земи, възниква правното качество на обекта на собствеността - индивидуализация на процесната земеделска земя, поради което това решение притежава конститутивно действие (в този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения, дадени в ТР № 1 по гр. д. № 1/1997 г., ВС, ОСГК).

По отношение на първата предпоставка – предназначението на имота, страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че процесният имот към момента на обобществяването му е представлявал по своето предназначение земеделска земя.

Не се установява по делото за процесния имот да са налице отрицателните предпоставки, визирани в чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, респ. чл. 10б ЗСПЗЗ, които биха препятствали възможността за възстановяването му.

5

На следващо място, за да породи вещноправно действие, решението на органа на поземлената собственост следва да съдържа индивидуализация на имота съгласно чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ - очертаване на неговите размер, категория, местоположение, граници, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, съгласно чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Както е прието в т. 1 от ТР № 1 по гр. д. № 1/1997 г., ВС, ОСГК, индивидуализацията на земеделските земи се определя от реалните им граници с решенията на общинските поземлени комисии. В процесното решение №511/10.01.2000г. на ПК Кремиковци спорният имот е индивидуализиран в достатъчна степен с очертаване на неговото предназначение, площ и местоположение, като изрично е удостоверено, че се възстановява правото на собственост в стари реални граници, като към момента на постановяване на този индивидуален административен акт процесният имот представлява нива от 1,627 дка, 0,410 дка четвърта категория, 1,218 дка пета категория, местност Средното, имот №140027 по картата на землището, при граници (съседи): №140021 нива на Столична Община, №140026 нива на наследници на В.Н.П., №140028 нива Столична Община, №000405 път на Столична Община.