Решение № 756 от 03.06.2022, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 310/2022
- Вид
- Решение № 756
- Подписан
- 03.06.2022
- В сила
- 29.11.2023
- Състав
- Стефка Тодорова Михова, МИРЕЛА ЧИПОВА, Борис Димитров Илиев
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 756 гр. Пловдив, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Стефка Т. Михова
Членове:
Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело № 20225300500310 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. Г. В. , ЕГН: **********, против Решение № 262440 от 03.11.2021 г., постановено по гр. дело № 20728 по описа на РС – Пловдив за 2019 г. , в частта, с която е признато за установено по отношение на жалбоподателката, че М. СТ. Н., ЕГН: **********, и П. ЗЛ.
Г., ЕГН: **********, са собственици на основание придобивна давност въз основа на упражнявано от праводателите им Е.С.К. и Н.С.С. давностно владение за периода от 1998 г. до 2019 г., присъединено от ищците на основание чл.82 ЗС, по отношение на 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Пловдив, ул. „*** с площ от 180 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер от предходен план: 1177, квартал 294, парцел XI-1177, при съседи: ПИ с идентификатори
***,
***,
***,
***.
В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на първоинстанционното решение в посочената част. Оспорва се обосноваността на извода на районния съд, че ищците по насрещния иск са придобили правото на собственост върху претендираната идеална част от процесния имот по давност. Искането към въззивния съд е за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявеният насрещен иск да бъде отхвърлен като неоснователен и 1 недоказан.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите М. СТ. Н. и П. ЗЛ. Г., в който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на решението в обжалваната му част.
Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Производството пред първата инстанция е образувано по предявен от В.
Г. В. против М. СТ. Н. и П. ЗЛ. Г. иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Пловдив, ул. „***, на деривативно основание, а именно: договор за дарение от 26.11.1998 г., обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 92, том III, рег. № 1945, дело № 563 от 26.11.1998 г., вписан в СВ Пловдив под акт № 70, том 41, вх.рег. № 14633/ 26.11.1998 г., и договор за дарение от 13.02.2002 г., обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 31, том I, рег. № 617, дело № 29 от 13.02.2002 г., вписан в СВ Пловдив под акт № 39, том 4, дело № 820/ 2002 г., вх.рег. № 1348/ 13.02.2002 г., а в условията на евентуалност - на основание придобивна давност въз основа на упражнявано давностно владение от 1998 г. до момента.
В срока по чл. 131 ГПК М. СТ. Н. и П. ЗЛ. Г. са подали отговор на исковата молба, с който са оспорили предявения от ищцата установителен иск за собственост и на двете заявени от нея придобивни основания, като са предявили против В. Г. В. насрещен иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че същите са собственици на 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Пловдив, ул. „***, на основание придобивна давност въз основа на упражнявано от праводателите им Е.С.К. и Н.С.С. давностно владение за периода от 1998 г. до 2019 г., присъединено от тях на основание чл. 82 ЗС.
В законоустановения срок В. Г. В. е подала отговор на насрещната исковата молба, в който е взела становище за неоснователност на предявения с нея иск.
С постановеното по делото решение първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен предявения от В. Г. В. иск за собственост на заявеното деривативно основание. Приел е, че същата е придобила правото на собственост върху претендираната идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по давност, поради което е уважил иска за собственост на заявеното в условията на евентуалност основание. В тази част решението като необжалвано е влязло в законна сила. Първоинстанционният съд е уважил предявения като насрещен от М. СТ. Н. и П. ЗЛ. Г. против В. Г.
2
В. установителен иск за собственост върху 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, като е приел за установено от събраните по делото доказателства, че праводателите на ищците са упражнявали фактическа власт по отношение на процесната идеална част с намерение да я своят за период повече от 10 години, както и че на основание чл. 82 ЗС ищците са присъединили владението на своите праводатели и са придобили претендираната идеална част по давност.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо ГПК съдът намери, че същото е валидно, както и допустимо в обжалваната му част. По тази причина следва да бъде проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, като се следи служебно и за спазването на императивните материалноправни норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки доводите на страните, както и посочените предели на въззивната проверка, съдът приема за установено следното:
Пренесен пред настоящата съдебна инстанция чрез подадената от ответницата по насрещния иск В. Г. В. въззивна жалба е спорът дали е осъществен в полза на ищците М. СТ. Н. и П. ЗЛ. Г. предвиденият в чл. 79, ал.
1 ЗС оригинерен придобивен способ, а именно изтекла в тяхна придобивна давност по отношение на 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***.
В хода на производството пред първата инстанция е изследван кадастралният и регулационен статут на процесния поземлен имот, както и на съседния на него поземлен имот с идентификатор ***. От заключението на изслушаната по делото съдебнотехническа експертиза се установява, че първоначални данни за посочените имоти има в плана от 1954 г., в който е заснет един имот, съставляващ имот пл. № 12 с площ от 530 кв.м., обозначен графично на приложение № 1 към заключението и за който имот е отреден УПИ I-12 от кв. 294 с площ от 530 кв.м. Регулацията следва имотните граници и няма придаваеми части от имота по регулация. По точки 2, 5 в приложение № 1 е нанесена вътрешна граница, с която е разделен имот пл. № 12. В следващия план от 1973 г. бившият имот пл. № 12 е разделен на два отделни самостоятелни имота пл. № 1176 и пл. № 1177, като границата между двата имота съвпада с вътрешната граница, с която е разделен имот пл. № 12 в плана от 1954 г. Границите на имоти № 1176 и № 1177 тангират съществуващи сгради и не са променени в следващите планове от 1994 г. и по кадастралната карта. За имоти № 1176 и № 1177 са отредени самостоятелни парцели XI-1177 и XII-1176, като регулационните линии следват имотните граници. В плана от 1994 г. няма промяна в границите на имот № 1176 и имот 3
№ 1177. За тях са отредени самостоятелни парцели XI-1177 и XII-1176, като регулационните линии следват имотните граници. В действащата кадастрална карта са заснети имоти с идентификатор *** с площ от 352 кв.м. и имот с идентификатор *** с площ от 180 кв.м., които запазват непроменени границите си в сравнение с плановете от 1973 г. и 1994 г.
Вещото лице сочи в заключението си, че по делото не е наличен договор за делба на „големия“ имот № 12 по плана от 1954 г., но в плановете са обособени отделни поземлени имоти.
Въз основа на договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 92, том III, рег. № 1945, дело № 563 от 26.11.1998 г., В. Г. В. е придобила 1/3 идеална част от дворно място с площ от 528 кв.м., представляващо парцел XII, имот пл. № 1176 и парцел XI, имот пл.
№ 1177 от кв.294 по плана на Централна градска част на гр. Пловдив, ул.
„***а, ведно с първия етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в дворното място с площ от 118 кв.м., ведно с построения в дворното място гараж с площ от 21 кв.м., ведно с избата, състояща се от три помещения с прозорец откъм ул. „*** и откъм двора на юг и откъм ул. „***, ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху местото. По силата на посочения договор ответницата по насрещния иск се легитимира като собственик на 1/3 идеална част от процесния поземлен имот с идентификатор ***, чиито граници съгласно заключението на вещото лице съвпадат с тези на имот пл. № 1177 по плановете от 1973 г. и 1994 г.
По делото не е спорно и се установява от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 181, том I, рег. № 1256, дело № 149 от 27.06.2019 г., че ищците по насрещния иск са придобили от своите праводатели продавачите Е.С.К. и Н.С.С. правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с адрес гр.
Пловдив, ул. *** и с площ от 98 кв.м., заедно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с адрес гр. Пловдив, ул. „*** 1, ет.
1 и с площ от 67 кв.м., ведно с 1/6 идеална част от поземления имот с идентификатор *** с площ от 180 кв.м., върху който е построена сградата. Праводателите им от своя страна са се легитимирали като собственици на продавания имот въз основа на наследствено правоприемство от техния баща С.К.П., починал на 11.03.1981 г., и неговата съпруга и тяхна майка Т.А.П., починала на 09.10.2005 г.
С настоящия иск ищците претендират да са придобили правото на собственост и върху процесната 1/3 идеална част от имота, за която ответницата В. Г. В. се легитимира като собственик на основание посочената по-горе прехвърлителна сделка, въз основа на упражнявано давностно владение от праводателите им Е.С.К. и Н.С.С. за периода от 1998 г. до момента на прехвърляне на имота през 2019 г., което те са присъединили по реда на чл. 82 ЗС. Нормата на чл. 79, ал. 1 ЗС урежда фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно владение, включващ като 4 елементи изтичането на срок от 10 години и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС. Известно е от правната теория и от съдебната практика, че владението се характеризира с два основни признака: обективен упражняване на фактическа власт върху вещта, и субективен - намерението да се държи вещта като своя. В чл. 69 ЗС е въведена презумпцията, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Съгласно ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС презумпцията се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. С решението е прието още, че независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно съсобственикът да превърне с едностранни действия държането на чуждите части във владение, като докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните части за себе си. На следващо място, следва да се има предвид, че присъединяване на владение по смисъла на посочената разпоредба може да има само при универсално или частно правоприемство между предишния и настоящия владелец. В този смисъл са Решение № 178 от 09.07.2014 г. по гр. д. № 7749/2013 г. на ВКС, I ГО, Решение № 958 от 15.12.2009 г. по гр. д. № 2246/2008 г. на ВКС, I ГО, Решение № 33 от 20.03.2020 г. по гр. д. № 1962/2019 г. на ВКС, I ГО и други.
Във втория случай, за да има присъединяване на владението на частния праводател към владението на частния приобретател, е необходимо не само осъществяване на действително придобивно основание, годно да прехвърли собственост (сключване на действителна сделка, извършване на действителна публична продан, завет и т.н.), но и извършване на действия по предаване на владението върху имота от досегашния владелец или негови универсални правоприемници на новия владелец или негови универсални правоприемници.