Решение № 530 от 13.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 530 гр. Варна, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Д*** Й.а при участието на секретаря Б*** Д. М*** като разгледа докладваното от Д**** Й.а Гражданско дело № 20253110101617 по описа за 2025 година

Делото е образувано въз основа на искова молба /уточнена с молба от 11.02.2025г./ подадена от „П*****“ ****, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. В****, ж.к.

„Т****“, бл. ****, вх.**, ет. ***, ап. ***,с която се претендира да се признае за установено по отношение на ответника Н**** з***** к***, че НЕ ДЪЛЖИ сумата от 578,01 евро представляващи съдебно-деловодни разноски присъдени с Решение № ****/21.06.2013г. по адм д. № ****/2013г. по описа на А**** с*** – В****, за която е издаден изпълнителен лист № 108/17.02.2020г. и за принудителното събиране на която е образувано изп. дело № ****** по описа на *****С**** Я****, рег. № **** на ****, поради изтекла погасителна давност за принудителното събиране на вземането.

Съдът посочва размера на претенцията в евро на осн. чл.4 вр. чл.12 вр. чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Р***** Б***.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: срещу ищцовото дружество на 10.12.2024г. по молба на Р***** з**** к**** с вх. № ****/10.12.2024г. е образувано изпълнително дело № ****** по описа на ***** С**** Я****, рег. № **** на ****, въз основа на И**** л**** № ****/17.02.2020г., издаден въз основа на съдебно Решение № ****/21.06.2013г. по адм д. № ****/2013г. по описа на А**** с*** – В****, влязло в законна сила на 11.06.2024г. Ищецът е узнал за образуваното изпълнително дело от връчената му Покана за доброволно изпълнение с изх.

№ *****/16.01.2025г. по описа на ***** Я****. Към датата на издаване на поканата за доброволно изпълнение задължението на „П****“ *** възлиза на 1 502.75лв., от които 1 130.49лв. неолихвяема сума, 18.00лв. допълнителни разноски и 220лв. разноски по изпълнителното дело, както и таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по **** с включен ДДС в размер на 134.26лв. в полза на **** Я***. С връчената покана е съобщено, че са наложени запори върху всички вземания на „П****“ **** от „А***** за г**** п*** за с**** и***** м**** п**** по к*** - **** Д**** В****“ ****, „А***** за и**** п**** за п*** д*** п****- Ш*****“ ***, ****„С***. Е*****“ *****, „А**** за п**** д**** п**** – индивидуална практика – **** А**** С*****“ ****, „А**** с****“ **** и „Т****“ *****.

Сочи, че тъй като вземането било установено със съдебно решение, същото се погасявало с 5-годишна давност, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал.2 от ЗЗД. Решение № *****/11.06.2014г. по описа на ВАС влязло в законна сила на 11.06.2014г., поради което давността на вземането изтичала на 11.06.2019г. Твърди се, че И***** л**** № 1

*****/17.02.2020г. е издаден след като вземането е било погасено по давност, тъй като ответникът е поискал издаването му на 17.02.2020г. Изпълнителното дело е образувано на 10.12.2024г., повече от четири години след издаването на изпълнителния лист, което свидетелствало за изначалното и последващото бездействие на ответника да събере вземането си. Позовава си на Тълкувателно решение № 2/2013г. от 26.06.2015г. на ВКС и Решение на РС – Ш**** по гр.д. № ****/2018г. Представени са писмени доказателства и е направено доказателствено искане. Претендират се разноски. В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник, с който изразява становище за допустимост и неоснователност на иска, поради което моли същият да бъде отхвърлен. Посочва, че действително е образувано и****о дело по и**** лист с изх.

№ ****/17.02.2020г., издаден след влезли в сила на 11.06.2014г. Решение № ****/21.06.2013г. по адм.д. № *****/2013г. на А**** с*** - В**** и Р***** № ******/11.06.2014г. по адм.д. № *****/2013г. по описа на *****, по силата на който ищцовото дружество е осъдено да заплати на Н***** з***** к**** сумата от 1130.49лв., представляващи разноски по а.д.

№****/ 2013г. на А***** с**** – В****. Твърди се, че погасителната давност на вземането не е изтекла, тъй като е била спирана с предприети действия от страна на ****по събиране на вземането – изпратени били писма, покани и уведомления до „П*****“ *****, за което ответникът представя писмени доказателства. Посочва се, че давността многократно била прекъсната. Изтъква се, че посочената от ищеца съдебна практика била ирелевантна за настоящия казус, тъй като касаела други казуси, които се различавали от настоящата фактическа обстановка. Ответникът посочва, че ищецът не бил представил никакви доказателства, голословно твърдял недоказани и неотносими обстоятелства, а твърденията му почивали на предположения. Представени са писмени доказателства. Не са направени доказателствени искания. Претендират се разноски.

Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Предявен е отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК

В доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на давността за вземането чрез предприемане от негова страна на действия вкл. в хода на изпълнителното производство прекъсващи давността. Конкретно следва да докаже, че от 2014г. е предприемал действия спиращи/прекъсващи давността.

За безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните факти: на 11.06.2014г. е постановено Р***** № ****/11.06.2014г. по адм.д. № *****/2013г по описа на ВАС, потвърждаващо Р*****№ ****/21.06.2013г. по адм.д. № ***/2013г. по описа на ****В****, по което на 17.02.2020г. е издаден И**** л**** № ****/17.02.2020г. въз основа на което е образувано изп.д. № ****/2024г. по описа на **** Я**** срещу длъжник „П*****“ **** и е започнало изпълнение чрез налагане на запори върху вземанията на длъжника.

Решение № ****/11.06.2014г. по адм.д. № ****/2013г по описа на ****е окончателно и е влязло в сила в деня на постановяването му – 11.06.2014г.

Видно от представените писма директора на *****- В**** е изпратил следните писма до Г**** Т****- управител на ищеца, с които е предоствян 7-дневен срк за плащане на сумата от 1130,49 лв.- ****-****/13.056.2014г., ****-****/1/22.07.2014г., за които няма данни да са получени от ответника. Изпратени са й писма за потвърждаване на същото задължение от ответника –изх. Номер ****-***-**/04.01.2018г., *****-***/04.01.2019 г., ********/07.01.2020г. /получено на 09.01.2020г. от Т****/. Видно от писмата и разписките за получаване на л.59 и сл., такива писма са изпращани от ответника и получавани от ищеца през 2022г., 2023г. и 2024г.

От правна страна:

Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано 2 изпълнителното дело. Съответно на предмета на отрицателния установителен иск надлежно процесуално легитимирани страни в исковото производство са носителите на оспорваното материално право - длъжникът като ищец и взискателят като ответник. Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичането на пет годишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съгласно чл. 114 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

В случая следва да се отговори дали ответникът е предприел действия спиращи/прекъсващи давността в срок от 5 години от 11.06.2014г.

Ответникът твърди, че давността е спирана чрез изпращането от кредитора, респективно получаването от длъжника на покана да се плати доброволно изискуем паричен дълг. Съдът намира, че изпращането респ. получаването на покана за доброволно плащане не съставлява основание от изчерпателно изброените в чл. 116, букви "а-в" ЗЗД. В буква "в" на чл. 116 ЗЗД, като действие водещо до прекъсване на давността законодателя е възприел – предприемането от кредитора на действия за принудително изпълнение на вземането му. По своята същност поканата за доброволно изпълнение изхождаща от кредитора не би могла да се квалифицира, като действие насочено към принудително изпълнение на даденото забавено вземане, а съставлява обикновено писмено изявление на кредитора, с което същия осведомява своя длъжник, че очаква от него изпълнение в определен срок на изискеум паричен дълг, като тук няма елемент на принудително изпълнение, което всякога предполага наличие на образувано изпълнително производство, в чиито предели съдебния изпълнител по молба на кредитора да е приложил мерки за принудително удовлетворяване на вземането, в това число е достатъчно и самото образуване на изпълнителен процес. В случая не се каса до покана за доброволно изпълнение при иницииран изпълнителен процес, която се изпраща от съдебния изпълнител по реда на чл. 428 ГПК, а за обикновено извънсъдебно приканване на длъжника да плати свое парично задължение към кредитора си. Тоест действията по изпращане на покани за плащане, респ. за признаване наличието на вземането от 2014г. до 2024г. нямат правния ефект да постигнат спиране на започналия да тече давностен срок.

Действия по принудително събиране на вземането ответникът е предприел едва през 2024г., когато е образувано изпълнително дело, но към този момент правото на принудително събиране на вземането е било погасено в 5-годишна давност, считано от 11.06.2014г.

Предявения отрицателен установителен иск следва да се уважи.

По разноските:

С оглед изхода на спора, право на разноски имат ищците. Те са поискали присъждането на такива и са доказали заплащането на 45,22 лв.- държавна такса / намалена на осн. чл.74, ал.3 ГПК/, 413,05 лв.- адвокатски хонорар и 200 лв.- адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в по изп. дело 2156/2024 г. по описа на **** С**** Я****.

Съдът не намира за основателно искането на ищеца за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за представителство в изп. дело, доколкото те са разноски по изпълнението и на осн. чл.79, ал.1, т.1 вр. чл.433, ал.1, т.7 от ГПК ще следва да останат в тежест на длъжника при прекратяване на изп. дело. При прекратяването на изп. дело съдебният изпълнител следва да се произнесе с постановление и за разпределяне на разноските в същото.

В настоящото производство ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца 503,49лв. разноски или съобразно *****- 257,43 евро.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „П****“ ****, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. В****, ж.к. „Т****“, бл. ****, вх. ***, ет. ***, ап. *** НЕ ДЪЛЖИ на Н**** з***** к***, гр. С****, ул. „К***“ ***, представляваща от управителя й сумата от 578,01 евро представляващи съдебно-деловодни разноски присъдени с Р**** № *****/21.06.2013г. по адм д. № ****/2013г. по описа на А***** с**** – В****, за която е издаден изпълнителен лист № ****/17.02.2020г. и за 3 принудителното събиране на която е образувано изп. дело № ***** по описа на **** С**** Я****, рег. № **** на ****, поради изтекла погасителна давност за принудителното събиране на вземането.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, На**** з**** к***, гр. С****, ул. „К***“ ****, представляваща от управителя й да заплати на „П****“ ****, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. В****, ж.к. „Т****“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. **** сумата от 257,43 евро - разноски в съдебното производство

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.