Решение № 18238 от 29.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18238 гр. София, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20251110147365 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано е по искова молба на „Н.“ ООД, ЕИК .. срещу Х. А. П., ЕГН **********, с която са предявени кумулативно съединени искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите 1 500,00 лева – главница по Договор за потребителски кредит № от 22.07.2021 г., 102,00 лева - възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 22.08.2021 г. до 23.10.2021 г., 587,36 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 23.01.2022 г. до 22.01.2025 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 31.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, по договор за потребителски кредит № 202107220802520005 от 22.07.2021 г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение с № 4945 от 17.02.2025 г., постановена по ч.гр.д. № 6947/2025 г. по описа на СРС, 90 с-в. Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми по заповед № 4945 от 17.02.2025 г., постановена по ч.гр.д. № 6947/2025 г. по описа на СРС, 90 с-в.

В исковата молба са налице твърдения, че на 22.07.2021 г. между „Н.“ ООД (като кредитор) и Х. А. П. (като кредитополучател) бил сключен договор за потребителски кредит № 202107220802520005, като договорът бил сключен от разстояние, съгласно чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Ищецът твърди, че в изпълнение на задължението си по чл. 1, 1 ал. 1 във вр. с чл. 2 от договора кредиторът е предоставил заемната сума в размер на 1 500,00 лева по банков път по лична банкова сметка на кредитополучателя. Съгласно чл. 3 от договора за кредит Х. А. П. се е задължил да върне заемната сума ведно с договорената възнаградителна лихва на 3 броя анюитетни равни вноски, всяка в размер на 534,00 лева, обхващащи периода от 22.08.2021 г. до 22.10.2021 г. Страните по облигационното правоотношение са договорили фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,36 % и ГПР в размер 48,72 %. Общата дължима сума от кредитополучателя е в размер на 1 602,00 лева, като същата е формирана от вземането за главница и възнаградителна лихва. В исковата молба са налице твърдения, че Х. А. П. и към настоящия момент не е сторил нито едно плащане за погасяване на задължението по договора за кредит. Предвид неизпълнението от страна на кредитополучателя „Неткредит“ ООД е подало заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на 05.02.2025 г. по описа на Софийски районен съд, вследствие на което е издадена Заповед за изпълнение с № 4945 от 17.02.2025 г.

Ответникът Х. А. П., чрез особения представител адв. Д., е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва наличието на валидно договорно правоотношение между страните, както и ищецът да е изпълнил задълженията си по него. В отговора на исковата молба са налице твърдения, че сключеният между страните договор попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит. Същевременно, към него е приложима и общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне, в сила от 10.06.2006 г.

(§ 13 т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и нормите на Европейското общностно право - Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. На следващо място ответникът намира, че клаузите на процесния договор по отношение на ГЛП, ГПР, са неравноправни, по силата на чл.143 т.9 от ЗЗП, вр. чл.24 от ЗПК, т.к. налагат приемането на условия, с които потребителят не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора, в резултат на което той не е бил в състояние да прецени икономическите последици от сключването на договора, съставляващо още едно основание за неравноправието им, по силата на чл.143, т.18 от ЗЗП, вр. чл.24 от ЗПК.

Ответникът намира и че клаузите на договора не са индивидуално уговорени.

В тази смисъл излага съображения, че индивидуално уговорена клауза по смисъла на чл. 146 от ЗЗП е клауза в потребителски договор, която не е била изготвена предварително от търговеца или доставчика, или дори и да е била изготвена предварително, потребителят е могъл да изрази становище по нейното съдържание, доколкото при достатъчно информиран избор, я е приел.

В случая обаче по вече изложените съображения, ответника не е разполагал с такъв избор. Намира, че е налице недействителност на процесния договор за потребителски кредит и на основание ЗПК, като се позовава на чл. 22 от ЗПК, съгласно която договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК, която разпоредба не е била съобразена. Намира, че това императивно законово изискване не е било 2 удовлетворено от клаузите на договора, като било уговорено лаконично, че връщането на кредита става да 3 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 534,00 лева. Ето защо и на основание чл. 22, вр. чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК, процесният договор за потребителски кредит е недействителен. На следващо място, ответникът намира и че клаузите от процесния договор относно ГЛП и ГПР са нищожни и на основание чл. 21 от ЗПК. Твърди, че не се установяват обстоятелства, които да обосновават определянето на ГЛП и на ГПР в такива високи размери, довели до нееквивалентност на насрещните престации при установената стойност на заема и недоказаността на значителни разходи или риск, поет от заемодателя за срока на договора, които да оправдават договарянето на такива високи проценти. Твърди, че договорената между страните годишна лихва в размер 40 % надхвърля значително размера на законната такава за времето на сключване на договора, при определения от БНБ основен лихвен процент и 10 пункта надбавка, поради което уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна. Позовава се на нищожност на уговорените клаузи, тъй като заобикалят закона - ограничението на годишния процент на разходите по чл. 19 от ЗПК.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

Към делото е приложено ч.гр.д. № 6947/2025 г. по описа на СРС, 90 състав, в което е приложено копие от Договор за потребителски кредит № 202107220802520005, сключен между „Н.“ ООД и Х. А. П., съгласно който ищецът предоставя на ответника заем в размер на 1 500,00 лева по банкова сметка на кредитополучателя, посочена в чл. 2 от договора. Уговорено е, че кредитополучателят се задължава да върне главницата и да заплати лихвите по договора до 23.10.2021 г., съгласно погасителен план. Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора кредитополучателят е длъжен до края на деня, следващ сключването на договора, да предостави на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия. Съгласно чл. 6, ал.

1, в случай, че кредитополучателят не предостави гаранцията по чл. 4, ал. 3 от договора, същият дължи неустойка в размер на 504,00 лева, която се начислява на месец и се дължи само за периоди, в които кредитът не е бил обезпечен. В чл. 11, ал. 1 от договора е уговорено, че годишната лихва е 40,36 %, а в ал. 2 е приложен погасителен план, съгласно който кредитополучателят дължи 3 вноски от по 534,00 лева всяка, представляващи сбор от главница и възнаградителна лихва, платими на 22.08.2021 г., 22.09.2021 г. и 22.10.2021 г.

ГПР е в размер на 48,72 %, като общата дължима сума е 1 602,00 лева.

Съгласно чл. 12 при забава на една или повече погасителни вноски, кредитополучателят дължи лихва за забава в размер на законната лихва за забава.

Съгласно приложен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити се установява, че общия размер на кредита е 1 500,00 лева, при срок от 3 месеца, както и че кредитополучателят трябва да плати 3 вноски по 534 лева, включващи главница и лихва, платима всеки месец на дата, следваща датата, на която дружеството е уведомило 3 кредитополучателя за отпускане на кредита (22-ро число от месеца). По договора се дължи сумата 102,00 лева лихви, като общата дължима сума, включваща главница, лихви, такси е 1 602,00 лева. В т. 8 от СЕФ е предоставена информация относно гаранция, която потребителят следва да представи на дружеството кредитор по избор между банкова гаранция, гаранция, издадена от небанкова финансова институция или двама поръчители, при изрично посочени условия. Фиксираният годишен лихвен процент е 40,36 %, а ГПР – 48,72 %. В т. 4.3, където са описани други разходи, свързани с кредита, е посочено, че потребителят дължи неустойка в размер на 504,00 лева, начислена на месец, считано от изтичане на срока за предоставянето .

Съгласно чл. 2.4 от общите условия, приложими към договора, договарянето се осъществява чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, профил на клиент и/или телефон), като договорът за потребителски кредит се сключва във формата на електронен документ, при спазване на условията на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЗД, ЗЕДЕУУ и ЗПК. В чл. 2.6 е уреден начина на сключване на договор, което става по инициатива на клиента, който попълва формуляр за кандидатстване (искане за потребителски кредит), намиращ се на уебстраницата на дружеството (www.netcredit.bg), където следва да предостави данни за самоличност, като имена, ЕГН, адрес, лична карта, месторабота, мобилен телефонен номер, актуална електронна поща и банкова сметка. При подаване на формуляр, съгласно чл. 2.7, клиентът следва да попълни правилно цифровия код в поле, указано в самия формуляр за кандидатстване. В случай, че не е попълнен цифров код, дружеството не разглежда заявлението. Установява се, че този цифров код се изпраща под формата на кратко текстово съобщение (SMS) на телефонния номер, който клиентът предоставя при кандидатстването си за кредит, а въвеждането му следва да се случи в рамките на 24 часа от попълване на формуляра за кандидатстване. За пристъпване към сключване на договора, дружеството следва да е одобрило искането на клиента, като при одобрения на клиента се изпраща договор за потребителски кредит, заедно с общите условия и СЕФ, като от получаване на тези документи клиентът разполага с 24 часа за потвърждаване сключване на договора.

Приложено е платежно нареждане с референция

B210722194270890IPBIESERA от 22.07.2021 г., съгласно което „Н.“ ООД заплатило на Х. А. П. сумата 1 500,00 лева.

По делото е изслушана съдебна компютърно-техническа експертиза, вещото лице по която описва стъпките за сключване на процесния договор, изцяло от разстояние, чрез интернет сайта на ищеца. Установява се, че на 22.07.2021 г. Х. А. П. е подал заявка за кандидатстване за потребителски кредит на вноски, като същият е попълнил личните си данни, съгласно приложен формуляр, и е заявил сумата 1 500,00 лева със срок на договора 3 месеца. Установява се, че заявката е създадена на 21.07.2021 г. в 20:00:45 часа, в която потребителят отбелязал, че приема общите условия, по които се предоставят потребителски кредити. След като ответникът създал заявката за отпускане на потребителския кредит, по зададените параметри, като на 4 декларирания телефонен номер от ищеца получил съобщение с код за потвърждаване на заявката. Впоследствие ответникът попълнил цифровия код на дружеството и на 22.07.2021 г. в 08:03:20 часа, на декларирания от него телефонен номер, изпратено съобщение, че заявката е одобрена. Със същото съобщение ищецът изплатил на ответника линк за електронния договор, на който същият да бъде потвърден. Установява се, че на 22.07.2021 г. в 08:51:12 ч. Х. П. потвърдил сключването на договора за кредит чрез натискане на изпратения линк към електронното съобщение, като в 08:57:39 часа парите били изпратени по личната банкова сметка на ответника. Установява се, че на 22.07.2021 г. в 08:51:12 часа от IP 130.204.179.37 ответникът потвърдил сключването на договора за кредит чрез натискане на изпратения линк към електронното съобщение, като при това действие системата на кредитора записва същото с дата, час, I P адрес и връзка с имейла от потребителския профил, което действие представлява доказателство за съгласие с договора и е обикновен електронен подпис.