Решение № 1281 от 28.11.2022, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1281 гр. Велико Търново, 28.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20214110103207 по описа за 2021 година

Предявен е иск за присъждане на неимуществени вреди по чл. 432, ал. 1 КЗ, вр.чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 86 от ЗЗД .

Ищецът Й. И. В., чрез пълномощника си адв.Т. от ГАК твърди, че на 14.12.2020 г. в гр. Велико Търново, на ул. „Л. Каравелов” в близост до магазин „Боримес”, докато пресичал улицата бил блъснат от движещия се на заден ход л.а. „Пежо 307” с рег. № Р 0516 КН. Посочва, че в резултат на удара му е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на шийката на дясната бедрена кост в нейната основа. Допълва, че за времето от 14.12.2020 г. до 22.12.2020 г. бил настанен в МОБАЛ гр. Велико Търново, където на 18.12.2020 г. му е извършена оперативна интервенция с поставяне на импланти. Уточнява, че след операцията до изписването си бил приведен в интензивния сектор на отделението по ортопедия и травматология. Сочи, че следоперативното му лечение е продължило с ранна рехабилитация и физикална терапия. Твърди, че в резултат на полученото травматично увреждане е бил в невъзможност да извършва активна дейност за период от 810 месеца, което е променило начина му на живот. Изтъква, че в този период не е могъл да задоволява ежедневните си потребности и не е могъл да излиза навън, което е довело до социалната му изолация и до негативни последици за психиката му. Ищецът твърди, че търпените от него болки и страдания са 1 покрит риск по застраховката „Гражданска отговорност”, сключена между виновния водач и ответния застраховател по отношение на л.а. „Пежо 307” с рег. № Р 0516 КН. Уточнява, че преди образуване на делото на 05.07.2021 г. е предявил пред ответника писмена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, но до момента няма произнасяне по нея. По тези съображения ищецът отправя искане до съда да осъди ответника да му заплати сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за търпените от него неимуществени вреди, изразяващи се гореописаните болки и страдания в резултат на процесното ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът Застрахователна компания «Лев Инс» АД с отговора на исковата молба признава, че към датата на процесното ПТП между не*собственика на л.а. „Пежо 307” с рег. № Р 0516 КН е била сключена застраховка „Гражданска отговорност”. Оспорва процесното ПТП да е настъпило поради виновно и противоправно поведение на застрахования при него водач. В тази връзка възразява, че ПТП е настъпило единствено и само поради противоправно поведение на ищеца, който като пешеходец е нарушил правилата за движение по чл. 108, чл. 113 и чл. 114 ЗДвП, като е навлязъл внезапно на пътното платно и започнал да го пресича на място, необозначено като пешеходна пътека. В тази връзка възразява, че в случая е налице случайно деяние, тъй като ищецът е попаднал в т.нар. „опасна зона” за спиране на водача на МПС. Евентуално възразява, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, поради описаното поведение на пешеходеца.

Оспорва механизма на настъпване на ПТП и последиците от него, като възразява ищецът да е търпял неимушествени вреди със сочения от не*тензитет и продължителност. Възразява срещу наличието на причинна връзка между деянието и вредите, както и че претендирания размер на обезщетението не отговаря на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД. По тези съображения моли за отхвърляне на иска, а в случай на уважаването му да се отчете съпричиняването на вредите от пострадалия. Претендира разноски.В съдебно заседание чрез пълномощника си адв. К. от ВТАК поддържа изложеното становище.

Третото лице-помагач *** * не изразява становище.

2

След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства съдът намира установено следното от фактическа страна:

Застрахователното събитие е настъпило в срока на действие на полица «Гражданска отговорност на автомобилистите» полица

№

BG/22/120000193865 сключена между ЗК „ Лев Инс“ и собственика на лек автомобил „Пежо 307“ с рег.№ Р0516КН. Отправена е претенция от пострадалото лице до застрахователното дружество от 2.07.2021 г., като няма данни по делото ответникът да се е произнесъл по нея преди завеждане на исковата молба. Приета като доказателства е епикриза издадена от МОБАЛ Велико Търново за ищеца, видно от която същият е постъпил в Отделение по ортопедия и травматология на 14.12.2020 *е изписан на 22.12.2020 г. От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза се установява, че на 14.12.2020 *ецът е получил закрито счупване на шийката на дясна бедрена кост, ендопротезиране с изкуствена става. На пострадалия е приложено оперативно лечение / ендопротезиране/ и медикаментозно лечение. В първите два-три месеца болките и страданията са били със значителен интензитет, като постепенно са затихнали. С оглед възрастта и факта, че е налице изкуствена става при определено физическо натоварване и промяна на климатичните условия са възможни преходни болки с различен интензитет за в бъдеще. Получените травматични увреждания са причинили на пострадалия трайно затруднение в движението на десен долен крайник за 30 дни. Наличието на изкуствена става не възстановява напълно механиката в ставата и е налице постоянен анатомичен и двигателен дефицит, определящ го като постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.Периодът на възстановяване в резултат от счупването и претърпяната оперативна интервенция на ендопротезиране е около 10 месеца, а трайният двигателен дефицит ще остане за цял живот в дясната тазобедрена става. С оглед възрастта на пострадалия е налице по-бавен процес на възстановяване. Други съпътстващи заболявания в приложените медицински документи, влияещи на процеса на лечение не са установени. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си.

Изготвена е и съдебно-автотехническа експертиза, заключението на която е, че ПТП е реализирано в гр.Велико Търново, ул. “ Л.Каравелов“ до № 71 през деня, в населено място , добра видимост. При движение назад лекият автомобил не възприема движещия се зад не*правен в траекторията му на движение пешеходец и настъпва удар.

3

След удара пешеходецът пада, водачът спира, прави опит за оказване на помощ, но поради агресивен отказ на пешеходеца напуска произшествието заедно с автомобила. Ударът е настъпил източно от пешеходна пътека тип „Зебра“ извън нея и до южен ръб на платното за движение на около един метър върху южната пътна лента. Скоростта на автомобила е била около 4,9 км/ч. Пешеходецът е възприел движението назад на автомобила след потеглянето, но при разположението си на пътното платно и с оглед възрастовите му и психо- физически възможности не е могъл и не е имал време да предотврати настъпването на ПТП. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си. В дадени пред съда обяснения третото лице-помагач заявява , че преди да предприеме маневрата движение назад, зад нея не е имало никой. Убедила се, че няма никой и тогава включила задна предавка. Не е видяла откъде е излязъл човека. След удара излязла от колата и заедно с други хора , които били там *правили, тя го попитала как е, поискала да го закара в болница, но той се развикал и я нападнал, при което тя се уплашила и си тръгнала. Св. В. е син на ищеца. Заяви, че баща му ходел до магазина, за да си купува грозде. Ходел бавно с бастун. Когато отишъл до мястото на произшествието видял баща си седнал на пътното платно, уплашен, пребледнял.Откарали го в болницата, където се наложило да направят операция, тъй като имал счупване. Баща му едва се завъртал, за да ходи по голяма нужда, имал декубитални рани от залежаването. Едва от април-май 2021 г. започнал да става и да ползва инвалиден стол с гърне, до тогава обслужването било в леглото. Поради залежаването се наложило да му прави рехабилитационни процедури, показани му от познати рехабилитатори. Имал болки 4-5 месеца в тазобедрената става, започнал да се движи по малко с бастун едва през лятото, но станал мно*нервен, дразнел се, че не може да ходи, не искал да остава сам. Имал още болки в глезена и не можел да стъпва.Баща му не е напускал къщата след инцидента, той купувал храна, готвел му, помагал му, а от м.април 2021 г. станал негов личен асистент. Рехабилитацията била препоръчана осем месеца след операцията, но такава не била правена в болнични условия, тъй като баща му не можел да ходи. С влязло в сила на 17.09.2022 г. Решение № 356/1.09.2022 г. по АНД № 747/2022 г. на ВТРС *** * е призната за виновна и освободена от наказателна отговорност за това, че на 14.12.2020 г. в град Велико Търново, ул. „Любен Каравелов“ до № 71, при управление на моторно превозно средство - лек 4 автомобил марка „Пежо”, модел „307“ с peг. № Р 0516 КН, извършвайки маневра назад, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 40, ал. 1 от Закона за движение по пътищата - като водач преди да започне движение назад не се убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност за останалите участници в движението - движещият се по пътното платно пешеходец Й. И. В. от гр. В. Търново; чл. 40, ал. 2, пр. 2 от Закона за движение по пътищата - като водач по време на движението си назад не осигурил лице, което да й сигнализира за опасности при невъзможност да наблюдава непрекъснато пътя зад превозното средство, в резултат на което блъснала В. със задната страна на автомобила и по непредпазливост му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на опорно двигателната функция на долния десен крайник да извършва активна дейност за срок от 8 – 10 месеца, поради закрито счупване на шийката на дясната бедрена кост в нейната основа /базицервикална зона/ , поради което за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "Б", пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 129, ал. 2, пр.2, алт.2 вр. с ал. 1 от НК, вр. чл. 40, ал. 1 и ал. 2, пр.2 от ЗДвП, при условията на чл. 78 а, ал. 1 от НК и е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.432 от КЗ дава право на увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като по силата на договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахованото лице за причинени от не*уществени и неимуществени вреди на трети лица. Постановяването на положителен за ищеца резултат изисква пълно и главно доказване от негова страна на следните кумулативно изискващи се материалноправни предпоставки: валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите; виновно противоправно поведение на водача на застрахования автомобил през периода на действие на застрахователната полица; настъпили неимуществени вреди за увреденото лице и пряката причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредите. Следва да се докаже и размера на претендираното обезщетение. По делото не е спорно наличието на застрахователно правоотношение между ответника и водача на автомобила, 5 валидно към деня на застрахователното събитие по застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Водачът на застрахования автомобил “Пежо 307“ с рег.№ Р 0516 КН, конституирана като трето лице-помагач по делото е призната за виновна и е освободена от наказателна отговорност с влязло в сила решение по чл.78А НК, постановено по АНД № 747/2022 г. на ВТРС, което по своите правни последици се приравнява на влязла в сила присъда на наказателния съд. Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда обвързва гражданския съд разглеждащ гражданските последици от деянието относно това дали деянието е извършено, противоправността му и виновността на дееца. С оглед горното на доказване подлежат претърпените от ищеца неимуществени вреди , причинната връзка между деянието и вредите и техния размер. От приобщеното по делото заключение на вещото лице, кредитирано от съда като компетентно и обосновано по безспорен начин се доказва, че ищецът в резултат на пътно-транспортното произшествие е получил травматични увреждания , които са причинили трайно затруднение в движението на десен долен крайник над 30 дни, а поставената му при операцията изкуствена става предпоставя анатомичен и двигателен дефицит, определящ го като постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според вещото лице трайния двигателен дефицит ще остане за цял живот, а като период на възстановяване прогнозира около десет месеца. От показанията на св.В. кредитирани от съда , като логични , непротиворечиви и кореспондиращи със заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че ищецът е изпитвал силни болки през първите два-три месеца след инцидента, не е можел да обслужва дори естествените си нужди извън леглото, получил е декубитални рани в резултат на невъзможността си да става. Едва след четири-пет месеца започнал да става , за да ползва стол с гърне, а от лятото започнал бавно да ходи с помощта на бастун. Въпреки горното болките му продължават и до днес, ищецът не е в състояние да се грижи сам за себе си и в ежедневието си е подпомаган от сина си, който му е станал личен асистент. Горното води до безспорния извод, че в резултат на инцидента ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както физически, така и психически, поради създания му дискомфорт от невъзможността да обслужва сам естествените си човешки нужди. Това неминуемо създава неудобство у пострадалия, той се е чувствал непълноценен като личност, 6 станал е нервен и раздразнителен. Ищецът е спрял да излиза от къщи, а допреди инцидента се е придвижвал сам , макар и бавно с бастун, ходел е на разходка, за да си пазарува от близкия магазин. Иска за присъждане на обезщетение безспорно се явява основателен и доказан , но съдът счита, че неговият размер е завишен . Съгласно чл. 52 от ЗЗД съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост . Справедливостта не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението съгласно указанията, дадени в ППВС № 4/1968 г. Тези обстоятелства са вида, характера и степента на увреждане, състоянието на пострадалия, вида, начина и продължителността на провеждане на лечението, претърпените болки и страдания, както при настъпване на увреждането, така и през целия възстановителен процес, възможността/ невъзможността за пълно възстановяване, възрастта на пострадалия, промяната в социалния му статус в резултат на увреждането. В настоящия случай ищецът е претърпял средна телесна повреда, която му е причинила разстройство на здравето, което не е опасно за живота, но е с постоянен характер.Поставена му е изкуствена става след оперативна интервенция, след което е изпитвал болки със силен интензитет през първите два-три месеца, които постепенно са затихнали, но са продължили още няколко месеца. Ограничил е социалния си живот поради невъзможността си да излиза от къщи, дори към момента. Безспорно е изпитвал големи неудобства , освен поради чисто физическите болки, така и от зависимостта си от друг човек, било той и неговия син, който месеци наред е обслужвал ежедневните му човешки нужди. Възстановителния период според вещото лице е продължил около десет месеца, при което ищецът е започнал в един момент да става, да ходи сам до тоалетна и да се придвижва в къщи с помощта на бастун. Същият обаче е останал нервен, раздразнителен и тревожен, животът му се е променил , ограничил се е до престоя у дома.