Решение № 360 от 19.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 360 гр. София, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20241100511660 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №14313/20.07.2024г., постановено по гр.д. №57338/2022г. по описа на СРС, 87 състав, е осъдено на основание чл.200, ал.1 от КТ ОП „Столично предприятие за третиране на отпадъци“, БУЛСТАТ 0006963272342, да заплати на А. А. А. сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат на трудова злополука, настъпила на 15.06.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 19.10.2022г. до окончателното плащане, като е отхвърлен искът за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 60 000 лева като неоснователен.

Подадена е въззивна жалба от ищеца А. А. А., чрез пълномощника адв.

М. Т., срещу решението в отхърлителната му част, като се излагат оплаквания, че първоинстанционният съд не е отчел събраните по делото доказателства относно претърпените от ищеца болки и страдания вследствие на процесната злополука. Поддържа, че по делото било установено, че срокът на възстановяване от претърпяната травма е не по-малък от една година, в който период ищецът е търпял изключително силни болки и страдания, като ще 1 търпи дискомфорт до края на живота си вследствие на проявата на болки при промяна на времето и при натоварване на увредения крак. Вследствие на претърпените две оперативни интервенции същият имал огромен белег, който бил на видима част от неговото тяло. Било установено и негативното въздействие на травмата на ищеца в личен, трудов и социално-битов аспект, като в първите шест месеца след инцидента ищецът не могъл да спи нормално и да извършва сам своите санитарно – битови дейности, като се налагало за него непрекъснато да полага грижи член от семейството му. Не можел да стъпва на увредения си крак и да упражнява трудова и социална дейност повече от една година. Тези негативни емоционални преживявания довели ищеца до наличието на суицидни мисли. Първоинстанционният съд не отчел, че ищецът имал и болничен престой, като това също следвало да бъде взето предвид при определяне на размера на обезщетението. Поради изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен в пълния му предявен размер.

Подаден е писмен отговор по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК от насрещната страна ОП „Столично предприятие за третиране на отпадъци“, чрез пълномощника адв. Г. Д., с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на решението в обжалваната от ищеца част. Счита, че съдът не е съобразил, че няма данни да са настъпили усложнения след проведените две оперативни интервенции, както и обстоятелството, че ищецът се е възстановил напълно от инцидента, който не е довел до трайно увреждане на здравето и трайно намалена работоспособност. Счита, че неправилно е приложена от първоинстанционния съд разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като присъденият размер на обезщетението бил прекомерен.

Третото лице – помагач на страната на ответника „Дженерали Застраховане“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт И.Г., оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното решение. Счита, че присъденото обезщетение е в завишен размер, като неправилно е приложена от първоинстанционния съд разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.

Подадена е и въззивна жалба от ответника ОП „Столично предприятие за третиране на отпадъци“, чрез пълномощника адв. Г. Д., срещу решението в осъдителната му част, като се излагат оплаквания, че в тази част същото е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и съществено 2 нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Първоинстанционният съд не взел предвид констатираното от СМЕ обстоятелство, че ищецът се е възстановил окончателно за период от около една година, като същият се върнал на работа през м. юли 2023г. без на накуцва или да има някакъв проблем. Нямало данни и не се установявало да са настъпили усложнения след проведените две оперативни интервенции.

Младата възраст на ищеца способствала за по-бързото му възстановяване без усложнения. Ищецът бил напълно възстановен от инцидента и същият не довел до трайно увреждане на здравето и трайно намалена работоспособност, поради което присъденото му обезщетение в размер на 30 000 лева било завишено и следвало да бъде намалено. Счита, че е проявена от ищеца груба небрежност, тъй като вместо да предприеме съответните действия по обезопасяване на стълбата в съответствие с установените от работодателя правила за работа, ищецът поставил еднораменна преносима стълба на страницата на лентов транспортьор без да предприеме мерки за укрепване и обезопасяване на стълбата, при което тя се приплъзнала и ищецът паднал на земята. Ищецът изпълнявал длъжността „технолог“ и като такъв отговарял за правилното технологично изпълнение на процесите в Завод за МБТ и съответствието на продуктите и примесите с националното законодателство, както и за координацията между инсталацията за МБТ и отдел „ремонти и поддръжка“. Същият бил запознат с технологичните правила за работа. На ищеца били провеждани инструктажи по безопасност и същият сам провеждал такива на свои колеги, поради което следвало да бъде още повнимателен и да познава правилата за безопасна работа. Действията на ищеца, който знаел установените технологични правила за работа и безопасност на труда, възможните рискове при нарушаването им и задълженията си при работа със стълба, но не се съобразил с тях, представлявали допусната от ищеца груба небрежност. На следващо място на ищеца било изплатено за периода от 15.06.2022г. до 12.07.2023г. обезщетение за временна неработоспособност поради трудовата злополука в общ размер на 32479,03 лева, което следвало да бъде приспаднато от присъденото обезщетение, т.е. в случая искът следвало да бъде отхвърлен изцяло. Поради изложеното моли решението да бъде отменено в осъдителната му част и предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.

Подаден е отговор от ищеца А. А. А., чрез пълномощника адв. М. Т., с 3 който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на решението в обжалваната от ответника осъдителна част. Счита, че не е налице съпричиняване, като причината за настъпване на злополуката била използване на предоставена от работодателя стълба, която била самоделна и в предприятието било практика да се ползват именно такива помощни средства.

Третото лице – помагач „Дженерали Застраховане“ АД счита жалбата на ответника за основателна и моли за отмяна на решението в осъдителната част и отхвърляне на иска.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и са процесуално допустими.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 15.06.2022г. и с искане за заплащане на законна лихва за забава върху дължимото обезщетение от деня на увреждането до заплащане на обезщетението.

Съобразно изложеното с исковата молба и отговора по чл. 131 от ГПК, спорни между страните са били фактите от състава на чл. 200 и чл. 201 от КТ, отнасящи се до съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца вследствие на проявена от него груба небрежност при неспазване на правилата за безопасно полагане на труд, и размера на справедливото обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.

4

Първоинстанционният съд е изложил фактически и правни изводи, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, заключение на съдебно-медицинска експертиза, като е приел, че са се доказали предпоставките за ангажиране отговорността на ответника като работодател за обезщетяване на причинените болки и страдания на ищеца вследствие на трудова злополука, настъпила 15.06.2022г., че ищецът не е съпричинил вредоносния резултат и не е допуснал груба небрежност, определил е сумата от 30 000 лева като справедливо обезщетение за претърпяното от ищеца травматично увреждане предвид характера и степента му, продължителността на лечението, както и отраженията върху ежедневния комфорт.

Въззивният съд споделя тези фактически констатации и правни изводи, и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение, без да е нужно да ги повтаря.

По направените оплаквания с въззивната жалба следва да се добави следното:

Досежно спорния по делото въпрос дали ищецът е допринесъл за злополуката, като е допуснал груба небрежност при изпълнение на служебните си задължения, съдът счита за правилен извода на първоинстанционния съд, че поддържаното от ответника възражение за съпричиняване по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ е неоснователно.

Нормата на чл. 201, ал.2 КТ предвижда, че отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.

Съпричиняване по смисъла на чл. 201, ал.2 КТ е налице, когато пострадалият работник или служител е предвиждал настъпването на неблагоприятните последици, но се е надявал, че няма да настъпят или че ще ги предотврати. Не всяко нарушение на правилата на безопасност на труда от пострадалия съставлява основание за намаляване на обезщетението, а само това, при което е налице виновно допринасяне от страна на пострадалия за настъпване на увреждането, при подчертано субективно отношение (груба небрежност) – в този смисъл решение от 14.01.2010 г. по гр. д. № 298/2009 г.

ІV г., решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. д. № 387/10 г. на IV г. о. ВКС.

По делото не е установено ищецът при изпълнение на трудовите си функции да е допуснал груба небрежност, която се приема в случаите, когато е 5 доказано, че работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка. Съобразно установената съдебна практика относим досежно преценката за наличие на основание за намаляване отговорността на работодателя е единствено фактът дали извършените от работника действия представляват груба небрежност, като тежестта за доказване на това обстоятелство е на работодателя. В конкретната хипотеза доказателства в този смисъл няма ангажирани, поради което се налага извода за липсата на основание за приложение на разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ, респективно не са доказани основанията в закона за намаляване отговорността на работодателя с оглед поведението на пострадалия във връзка с настъпване на събитието. Недоказани са наведените от ответника с писмения отговор и поддържани във въззивната жалба възражения, че ищецът е използвал стълба, различна от тези, предоставени от работодателя, нито, че същата е била неизправна, респ. ищецът да е нарушил вътрешните правила на работодателя за безопасна работа с преносими стълби.

Оплакванията на страните относно размера на обезщетението по критериите по чл. 52 от ЗЗД, въззивният съд намира за неоснователно.

Установява се от събраните по делото гласни доказателства, от заключението на СМЕ, че периодът на окончателно възстановяване на ищеца от претърпения от него инцидент е около една година, като същият е претърпял и две оперативни интервенции. Ищецът имал болки и страдания около една година, като през първите 15-20 дни болките са били с поинтензивен характер след двете оперативни интервенции. Ищецът ще има болки от ревматоиден характер при промяна на времето и при по-голямо натоварване в областта на фрактурата, които ще продължат цял живот.