Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1543 от 10.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1335/2024
Вид
Определение № 1543
Подписан
10.06.2024
В сила
10.06.2024
Състав
Светлана Иванова Изева, Светлана Ангелова Станева, Радостина Ангелова Стефанова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1543 гр. Пловдив, 10.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20245300501335 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. чл.413, ал.2, вр. чл.410 и чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление ***, чрез адв. В.

Г., срещу разпореждане, инкорпорирано в заповед №2575/19.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.

№4948/2024 г. на Районен съд Пловдив, ХIХ граждански състав, с което се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение против Н. Д. В., ЕГН **********, за сумата от 236.52 лв. – неустойка в размер на три стандартни месечни такси.

Жалбоподателят твърди, че съдебният акт в атакуваната част е неправилен и незаконосъобразен. Неправилно е прието, че клаузите за претендираните неустойки са неравноправни по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, не са и нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД - същите са уредени в договора. Нормата на чл.411, ал.2, т.3 ГПК е приложена в противоречие с материалния закон. Излага съображения относно наличието на основания за начисляване на неустойка. Иска се отмяна на атакуваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение за сумите.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите, изложени в частната жалба, и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

1

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес – заявител в производството пред първата инстанция, срещу подлежащ на обжалване в съответствие с нормата на чл.413, ал.2 от ГПК акт. Внесена е и необходимата държавна такса.

В съответствие с чл. 413, ал.2 ГПК препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение относно сумата от 236.52 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси.

Изложени са съображения, че е налице обосновано съмнение, че неустоечните вземания произтичат от нищожна клауза. С нея е установено, че потребителят следва да заплати дължими месечни такси, без да получава насрещна престация и да ползва предоставените от оператора услуги.

Операторът получава очакваната и уговорена печалба от договора, без да дължи насрещна престация до края на срока, предвид предсрочното му прекратяване. Уговорената неустойка е установена в противоречие с добрите нрави и конкретно с нормите на добросъвестността, тъй като излиза извън обичайните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на неустоечните клаузи.

Атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно.

Производството пред първата инстанция е образувано по заявление на „Йеттел България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника Н. Д. В. за няколко суми в общ размер на 322.08 лева, включващ вземания, индивидуализирани по две фактури, издадени въз основа на два договора за предоставяне на мобилни услуги.

Претендират се: неизплатено задължение в размер на 41.39 лева за периода от 15.04.2022 г. до 14.05.2022 г. по фактура №7335691816/15.05.2022 г.; неизплатено задължение в размер на 44.17 лева за периода от 15.05.2022 г. до 14.06.2022 г. по фактура №7336977375/15.06.2022 г.; неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 29.04.2022 г. в размер 65.12 лева и неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 2

30.12.2021 г. в размер 171.40 лева, като и двете неустойки са по крайна фактура №7339553179/15.08.2022 г. на обща стойност 236.52 лв.

В договора за мобилни услуги е уговорено, че в случай на прекратяване на същия преди изтичане на срока му по вина или инициатива на потребителя, или при нарушаване на задълженията му, той дължи неустойка за всяка симкарта, по отношение на която е налице прекратяване: неустойка в размер на всички месечни абонаментни вноски за оставащия срок на договора, но за не повече от трикратния размер на месечните абонаменти.

Месечният абонамент, приложим за нуждите на начисляване на неустойка, е най – високият според условията на плана. В допълнение на посочената неустойка, потребителят дължи и възстановяване на част, съответстваща на оставащия срок на договора, от разликата между най – ниския и най – високия месечен абонамент според условията на плана, в случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти, а в случаите, когато е предоставено устройство за ползване на услуги, дължи такава част от разликата между стандартната цена на устройството, съгласно действащата ценова листа и заплатеното до момента.

Длъжникът в заповедното производство е потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Съдът в този случай е задължен, преди да издаде заповедта, да извърши служебно проверка на клаузите от договора за съответствие с чл.411, ал.1, т.2 и т.3 ГПК – дали кореспондират със закона и добрите нрави, както и за наличие на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП.

В заявлението се твърди, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по сключени договори, което е ангажирало договорната му отговорност за заплащане на неустойки.

Настоящата инстанция се солидаризира с извода на първоинстанционния съд, че е налице обоснована вероятност клаузата за определяне размера на договорната неустойка да е неравноправна по смисъла на 143, т.5 от ЗЗП. Целта на договорната неустойка е компенсация на евентуални вреди на изправната страна при предсрочно прекратяване на договора. В случая се твърди, че е предвидена такава при прекратяването му, като размерът е определен от оставащите абонаментни такси до края на срока на договора, но не повече от три. Касае се обаче не за такси по договора, а за 3 най – високият абонамент според условията на плана. Следва в състезателен процес да се провери дали тази неустойка се явява необосновано висока, тъй като не се отчитат вредите, които операторът би претърпял. Те не могат да се определят като пропуснати ползи в размер на невнесените месечни абонаментни плащания, тъй като такива плащания са свързани с предоставяне на услуга, каквато безспорно оператора не осигурява при един прекратен договор. Вредите не могат да се определят и като съвкупност от най – високите абонаментни вноски, дори и ограничени до три такива. В случая, с оглед характера на производството, е достатъчно да се констатира обоснована вероятност клаузите да са неравноправни, което е и направено от състава на районния съд, като са изложени обосновани и законосъобразни съображения по отношение на вземанията за неустойка, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

В този смисъл не се възприемат твърденията в частната жалба, че претендираната неустойка не е неравноправна съгласно чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП.

По тези съображения и в съответствие със задълженията, вменени в нормата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, настоящият състав счита, че правилно първостепенният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение за посочената сума. Съдебният акт е правилен и законосъобразен, като следва да се потвърди.

С оглед резултата от въззивното производство на жалбоподателя не се присъждат разноски.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V граждански състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в заповед

№2575/19.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №4948/2024 г. на Районен съд Пловдив, ХIХ граждански състав, с което се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение против Н. Д. В., ЕГН **********, за сумата от 236.52 лв. – неустойка в размер на три стандартни месечни такси.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5